Тези дни в световните инфомационни мрежи като топ новина се оказа и вестта за поредния осиновителски жест на поп иконата Мадона в Африка. Малавийският съд отказа да узакони осиновяването и така малката Чифундо "Мърси" Джеймс засега не отпътува с кандидат-осиновителката. Острите дискусии по моралното задкулисие на „казуса” Мадона – Чуфундо обаче пропуснаха нещо важно.

На 31 март българският парламент повиши депозита за участие в евроизборите от 15 000 на 50 000 лв. Повишението на депозита за участие в националните избори от 20 000 на също 50 000 лв. вече е факт. И докато всички медии коментираха разпалено други промени в изборното законодателство, никой не обърна внимание на тази простичка, но ефективна тесла. Изобретателните ни депутати хвърлиха прах в очите на обществото със скандалната поправка за 8% избирателен праг за коалиции – поправка, която отзивчивият ни президент със сигурност ще спре. За депозитите обаче – ни гък.

На 20.02.1985 г., майор Михайлов предава поредната си докладна записка. Тя представлява отчет за проведеното мероприятие в курорта Боровец, което има за цел да запознае агент “Сава” с обекта “Марта”. Това е последната докладна записка, която майор Михайлов ще напише за своя агент. След нея контактите им ще бъдат все по-ограничени, докато се стигне до разработката на ДС, именувана “Ренегати”. С нея на практика ще започне политическата кариера на Ахмед Доган.

Вчера в пленарна зала прозвучаха странни аргументи срещу формирането на комисия, която трябваше да установи дали българските специални служби са покровителствали престъпник от международен мащаб. Най-странен беше този отпор от българската десница, която очевидно се опита да се хареса на Борисов, смятайки че този казус е персонален. Но когато става въпрос за българските служби, става дума за авторитета на цяла България, а не на едно или друго физическо лице. Тези, които се опитват да изглеждат услужливо на Борисов, изпаднаха в смешна ситуация да твърдят, че това било мероприятие за отвличане на вниманието от важните проблеми на страната.

Има ли наистина политически мотиви в решението на VІ състав на Софийски градски съд, с което бе отказана регистрация на новия председател и ръководството на СДС? Така поне твърдят в един глас представителите на сините, които заподозряха дългата ръка на БСП зад решението на съда. Дали наистина е така? Като изключим наистина недопустимите политически квалификации, внимателният прочит на съдебното решение показва няколко факта, които противоречат не само на закона, но и на логиката:

След парламентарните избори в България по-късно тази година е напълно възможно БСП да остане във властта и да се включи в новото правителство. С тази прогноза Франк Щир започва коментара си във вестник Тагесшпигел. Днес ни управляват същите хора, които бяха на власт преди 10 ноември 1989 г. - това мнение се чува в България доста често, пише Франк Щир в коментара си, озаглавен Пребоядисани комунисти на власт.

Една очаквана новина днес стана реалност - Шести състав на Софийски градски съд отказа да впише новото ръководство на Съюза на демократичните сили (СДС) и така синята партия влезе окончателно в мъглата на спорната си легитимност. Това е логичният край на сагата около регистрацията на устава на партията, приет от извънредната национална конференция на сините, проведена през юли 2008 г.

Те те не разбират нищо от тази работа. Никога не са учили за това. Което обаче е и по-лошото – не назначават около себе си хора, които да разбират, които това да са учили, на които това да е било животът или прфесията. Например съветникът на президента по въпросите на националната сигурност е генерал. Казва с Румен Марков и е ректор на Академията на МВР. Но по професия е даскал – преподава Наказателно право. Връзка между наказателното право и националната сигурност има, ама е малко далечна.

Навярно всеки конспиратор знае, че всеки сценарий е точен само в първо приближение. На 10 декември 1984 г. министърът на вътрешните работи и кандидат-член на Политбюро на БКП Димитър Стоянов издава заповед, адресирана до началника на Шесто управление на ДС генерал-лейтенант Петър Стоянов, с която официално слага началото на едно от най-тежките престъпления на комунистическия режим – “възродителния процес”. Заповедта е кратка и ясна: “Др. Петър Стоянов да направи необходимото чрез началниците на ОУ-МВР и първите секретари на ОК на БКП да започне преименуването на българските граждани от турски произход във всички окръзи, където има такова население с оглед работата да приключи в определения срок. Отговорник генерал-лейтенант Петър Стоянов”. Срокът е 31 март 1985 година.