Американският министър на отбраната Робърт Гейтс наскоро прогнозира, че бъдещето на НАТО е „мрачно” и „неясно”, което разпали ожесточен дебат, и сподели че тази прогноза може да се окаже дори оптимистична. Ако се върнем няколко седмици назад, ще си спомним, че се случи още едно важно събитие, свързано с несигурното бъдеще на Алианса: операциите в Либия надминаха по време тези в Косово отпреди 12 години. След 78 дни през 1999 беше свален от власт сръбският президент Слободан Милошевич, докато сега полковник Муамар Кадафи все още е на власт, което може да се окаже лошо предзнаменование.

Еволюцията на китайската финансова система през последните години беше изключителна. Наблюдавах нейното развитие като член на Международния консултативен съвет към Китайската банкова регулаторна комисия (КБРК). През 2002 всички основни банки в Китай бяха залети от лоши кредити, които в някои случаи достигаха до повече от 10% от общия баланс на съответната банка. Нито една от основните банки не покриваше дори и стандартите по Базел 1 за капиталова адекватност. Само малцина финансисти от Лондон или Ню Йорк можеха да назоват друга банка, различна от Китайската народна банка, която често погрешно си е представяна като централната банка на страната. И да се предполага, че Федералната резервна система на Съединените щати или Финансовото министерство на Великобритания можеха да научат нещо от китайските финансови институции, беше пълен абсурд.

Наскоро, на провелия се литературен фестивал във Великобритания, бях водещ на панел, дискутиращ свободата на словото. За либералите свободата на словото е ключът към самата свобода. Демокрациите се борят за свобода на словото. Диктатурите я потискат. Когато ние, западняците, погледнем навън, това за нас означава нашата гледна точка. Ние осъждаме правителствата, които заглушават, затварят зад решетките или дори убиват писатели и журналисти. „Репортери без граници” имат статистика: 24 журналисти са убити, а 148 за вкарани в затвора само през тази година. В Арабската пролет виждаме надеждата освобождаването на медиите от здравата хватка на диктаторите.

Когато секретарят по отбраната Робърт Гейтс произнесе своята последна политческа реч този месец, за да смъмри НАТО и европейските съюзници, той се позова на една дълга традиция. Американците са разтревожени, че европейците бягат от глобалната си отговорност още от основаването на Северноатлантическия алианс. В речта на Гейтс се долавяше нотка на песимизъм, когато той предупреди „за реалната възможност от пълно обезсмисляне в бъдеще на Алианса”. Всъщност отиващият си шеф на Пентагона може и да не се окаже чак такъв голям песимист.

Въпреки серията от слаби очаквания заради бурните събития, стоварили се върху глобалната икономика през 2011, финансовите пазари за щастие продължават да вървят нагоре от месец два насам. Годината започна с ръст на цените на храните, петрола, основните борсови стоки, като по този начин увеличи инфлацията. След това дойдоха масовите бунтове, избухнали в Близкия изток, което допълнително повиши цените на петрола. Последва разрушителното земетресение в Япония, причинило огромни щети на нейната икономика и прекъснало световната верига за доставки. И накрая дойде ред на Гърция, Ирландия и Португалия, загубили достъп до кредитните пазари и поискали спасителни пакети от Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС).

Два урока бяха научени от финансовата криза в Европа. Първият е, че навременните и координирани действия нямат алтернатива, когато единната валута е подложена на натиск. И второ, че всички страни от Eврозоната всъщност са в една лодка. Ако лодката започне да потъва, всички ще се издавим. По-бързият и по-съгласуван отговор може и да има своите ограничения при излизането от кризата, но това е цената, която трябва да платим. Европейският фонд за финансова стабилност (ЕФФС), набързо основан през май 2010, в опит да бъде избегнатата катастрофата, ще трябва да акумулира 500 млрд. евро, в случай че някои страни от Еврозоната срещнат сериозни ликвидни проблеми.

Най-лошите прогнози за перспективите пред глобалната икономика в наши дни са за степента и обхвата на макрорисковете, пред които е изправена. Посткризисният период произведе един свят на много скорости, в който основните напреднали икономики – с всеизвестното изключение на Германия – се борят с ниския растеж и високата безработица, докато в същото време някои от нововъзникващите пазарни икономики (Бразилия, Китай, Индия, Индонезия и Русия) възстановиха своя растеж до предкризисните нива.

От основаването на американската република членовете на политическата класа са били хващани неведнъж да лъжат относно сексуалните си похождения и без съмнение сексскандалите ще продължават, понеже мъжете (и жените) ще си останат все същите. Често е имало искания към замесените в тях да подадат оставка – и понякога те са го правили, понеже или са били засрамени от постъпката си, или направо са били притиснати да го направят. Много често обаче реалните щети, причинени от лъжите за сексуалните им забежки, не се простират по-далеч от замесените в тях, от техните семейства и понякога от техните колеги и приятели.

Доларът е имал своите възходи и спадове, но все пак спадовете са били преобладаващи в миналото. Зелената валута е загубила повече от една четвърт от стойността си спрямо другите валути, приравнено към инфлацията, само за последното десетилетие. Спадът й от началото на 2011 е около 5%, достигайки до най-ниското равнище, откакто бретънуудската система на фиксирани курсове се срина през 1973.