“Сега проучването на мнението е инструмент за политическо действие. Неговата може би най-важна функция се състои в налагането на илюзията, че съществува обществено мнение като проста сума от индивидуалните мнения; в налагането на идеята, че съществува нещо, което е средно число от мненията, или средно мнение. Общественото мнение, заявявано от първите страници на вестниците под формата на проценти – “60 процента от французите одобряват…” – това обществено мнение  е чисто и просто един артефакт, чиято функция е в прикриването на факта, че състоянието на мнението в даден момент от време е система от сили, от напрежения. Ето защо, когато трябва да се представи състоянието на мнението, няма нищо по-неадекватно от процента”.Пиер Бурдийо. Общественото мнение не съществува.

Така наречената криза на еврото може да бъде определена предимно като валутна криза, но тя е също така и дългова криза, а не по-малко и банкова криза. Сложността на ситуацията поражда сериозно объркване, а това объркване има своите политически последствия. Всъщност Европа е изправена не само пред икономическа и финансова криза, но също така, в резултат на това, и пред политическа криза. Отделните държави членки са изработили разнообразни мерки, отразяващи по-скоро техните възгледи, отколкото реалните им национални интереси – това е сблъсък на възгледи, който ще посее семената на сериозен политически конфликт. Решението, с което Европа да бъде извадена от кризата, ще е резултат от натиска на Германия, чийто кредитен рейтинг е задължително условие за вземането на каквото и да е решение. Но се пренебрегва основната отговорност на Германия за валутната и банковата криза, а също и за дълговата криза в отделни страни.

Една от емблематичните мисии на българската армия си остава тази в Афганистан, с рота, която шеговито беше наречена "баняджии". Храбрите ни бойци дълго време имаха жизненоважната задача да осигуряват вода за къпалните на своите колеги от другите армии. Срамна работа няма. Но е нелепо, когато правителството на държава, чиято армия може да доставя вода, си мисли, че може да управлява световните процеси. Вече пети ден, откакто френски изтребител удари Либия, а българското правителство трудно налучква позицията си. Традиционно премиерът Бойко Борисов смени мнението си за атаката срещу Муамар Кадафи – от "авантюра" стана "легитимна и правилна операция".

Трудно е да четем новините, които идват от Япония и Персийския залив, и мислейки за американската политика, да не направим заключението, както биха казали учените, че сме положили началото на неконтролиран експеримент с единствената страна и планета, която имаме на разположение. Какво представлява този експеримент? Всъщност си позволяваме да се присмиваме – мисля, че това е точната дума – на двете най-безжалостни сили на планетата: пазара и майката природа.

В петък на сайта на ДАНС беше публикувано извлечение от Годишния доклад на агенцията за състоянието на националната сигурност за 2010 г. Съгласно Закона за ДАНС (ЗДАНС) изготвянето на годишен доклад е основната и задължителна форма на отчет на дейността на агенцията пред обществото. Тази форма на публичност е възприета и от останалите сродни служби на НАТО и ЕС, които публикуват своите годишни доклади на интернет страниците си. За първи път ДАНС се осмели да направи това цели три години след създаването си. Някои ще кажат: похвално, по-добре късно, отколкото никога. Щеше да е похвално, ако с този акт наистина се изпълняваше целта на разпоредбата в закона. А целта, както споменах, е да бъдем осведомени ние, данъкоплатците, за какво са изразходвани парите ни. Защото – пак ще повторя – годишният доклад е единствената форма, с която ДАНС отчита дейността си пред обществото.

Ако счетоводителят каже на вашето семейство, че харчите с 40% повече, отколкото печелите, и че кредитният ви лимит е достигнат, как бихте могли да орежете разходите си? Ще спрете ли да купувате храна, да не плащате ипотеката си и своите битови сметки, или първо бихте намалили разходите си, отказвайки се от забавления като киното, спорта, културните събития, хубавите ресторанти и пътешествията? Разумните хора ще направят второто, но правителствените бюрократи често се ограничават само до първото. Това е познато като тактиката с „Монумента на Вашингтон”, получила своето име, когато шефът на националните паркове затваря за две седмици „Монумента на Вашингтон” и Гранд Кениън през 1969 година в знак на протест срещу бюджетните съкращения, вместо да ореже административните разходи, да намали средствата за поддръжка и съкрати средствата за нови инициативи.

Вчера Бойко Борисов направи поредния си дипломатически гаф и влезе в полезрението на световните медии, като един от най-радикалните противници на ударите срещу режима на Кадафи. Българският премиер избра да се вклини в международното положение от студиото на знаменития Николай Бареков, откъдето заяви, че операцията е авантюра, мотивирана от петродолари. Пред ТВ7 Бойко Борисов разкритикува остро Франция, Великобритания, САЩ и другите страни, участващи в операцията "Зората на Одисей", затова че са избързали с ударите. След това ги обвини, че не са нанесли ударите много по-рано, когато българските медици са били задържани от режима на Кадафи.

“Равен старт”, “масова приватизация”, “социална справедливост”, “равенство пред закона”, “800 дни, след които …”, “борба с корупцията”, “ниски данъци”, “излизаме от кризата” и пр. и пр. – етикети на лъскави  политически PR балони. Те галят сетивата и приспиват ума. След прекомерното им надуване вече знаем какво се случва. Катастрофа. Виновни няма. Публиката е разочарована и изоставена сред парченца синтетика, задължена да плати сметката за “забавлението”, след което може да напусне залата или да  впери поглед в поредния нарастващ PR балон. На най-старателно рекламирания и усърдно раздувания правителството на ГЕРБ е написало:  “МАГИСТРАЛИ”.

Едва ли има човек, който да не е чул, чел, видял или разбрал, че момчешката мечта на настоящия премиер Бойко Борисов е била да бъде шериф, вероятно някъде в Дивия запад. Нещо повече. Той дори имал шерифска значка, с която много се гордеел и с която водел своите "каубои" в различни "операции". Години по-късно този почитател на "Великолепната седморка" стана главен секретар на МВР и определено се изживяваше точно като шериф. Всеки е виждал кадрите с облечения в кожено манто мъж, който обикаля от оглед на оглед на поредното поръчково убийство, съпровождан от своите модерни "каубои". При това запасал голям пистолет, който задължително или се вижда, или поне се подава. Вече като премиер, той си е направо шериф.