Кой управлява България? Този въпрос става все по-актуален след последните скандали около проекта „Белене“. Първо икономическият министър Трайчо Трайков заяви пред медиите, че шефът на НЕК Красимир Първанов е подписал важен документ, който задължава България да се разбере с Русия за цената на атомната централа до 1 юни и затова ще го уволни. Рано сутрината на другия ден, бившият военен и настоящ външен министър Николай Младенов от ефира на БТВ с категоричен тон, обяви действията на Красимир Първанов за повече от пробив в националната сигуронст на страната и добави: „Това е боклук. Човек, който си позволява да подпише нещо, което му е изрично забранено от министъра, няма място да работи никъде в българската държава.“ Няколко часа след гръмкото изказване на външния министър премиерът Борисов, по време на заседание на Министерски съвет каза, че Първанов е координирал действията си с вицепремиера Симеон Дянков и е спасил България от налагане на финансови санкции заради поети и неизпълнени ангажименти към Русия.

Във вторник в сградата на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) се проведе дискусия за съдебната реформа и изпълнението на наказанията в България с участието на правосъдния министър Маргарита Попова, председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лазар Груев, омбудсмана Константин Пенчев и други представители на държавни институции и неправителствени организации. По време на събитието ЦИД представи своя аналитичен доклад „Пенитенциарната политика и система в Република България”. Основните изводи в доклада са, че българските затвори са сред най-пренаселените в ЕС и че лишаването от свобода продължава да е най-често използваното наказание в страната ни. През първото полугодие на 2010 г. почти половината от всички осъдени са получили ефективни присъди.

В предаването „Тази сутрин” по bTV външният министър Николай Младенов изнесе поредна тирада срещу агентите на ДС в дипломацията и нападна президента Първанов, опитвайки се да изиграе „свещен гняв” на живо в телевизионното студио. „Възмущението ми минава всякакви граници... Омръзна ми да гледам един постоянен водевил от говорене и замъгляване на фактите, само за да изглежда някой политически популярен. Аз такова нещо не мога да приема”. Не че в думите на Младенов няма истина, но проблемът е, че те могат да се отнесат със същата сила до управлението, в което той участва, и лично до премиера Бойко Борисов. И то не само по отношение на темата ДС. Проблемът на политици като Младенов, когато днес говорят с възмущение за ДС, е в двойния стандарт, който прилагат по този въпрос.

Всеки ден се замесва, всеки ден се изпича, всеки ден се изяжда „Обещахме няколко простички неща на хората, и те се случиха – истинско сирене, истински кашкавал, истинско кисело мляко, истински колбаси и истински хляб”. Това заяви по време на представянето на първия продукт от новия стандарт „Хляб за България” министър Мирослав Найденов, с което затвърди убеждението ми, че е истински идиот. Според министъра от новия хляб, който всъщност бил истинският хляб от времето на соца, нямало да се пълнее. Предполагам, че тази новина е хвърлила в дълбок стрес д-р Емилова, която е видяла края на доходния си бизнес. За тези от вас, които не са чували за него, ще го опиша накратко – даваш 1000 евро и отиваш във Варненско, за да погладуваш десет дни в една хотелска стая.

ФАКТИТЕ Ще цитирам по памет. Едва ли бъркам много. Който иска – да провери. На първите избори след падането на Живковия режим – през юни 1990 година – в избирателните списъци фигурираха около 6,9 млн. имена. Бяха отчетени около 6,3 млн. действителни гласове. Бившите комунисти спечелиха с близо 3 млн. гласа. СДС взе около 2,3 млн. гласа. В страната живееха, по данни на статистиката, около 8,9 млн. българи. Същата тази статистика отчита, че към края на 2009 г. в България живеят 7 563 710 души. Към 5 юли, когато се проведоха последните парламентарни избори, те са били максимум 7,6 млн. Броят на регистрираните избиратели на 5 юли 2009 г. е 7 129 965.

Между 1950 и 1990 – дните на старомодната битка с икономическия спад чрез инфлация, проектирана и изпълнявана от Федералния резерв на Съединените щати – нивата на безработицата в следрецесионни периоди в Америка падаха средно с 32,4% в рамките на година от най-високите си стойности до своите естествени равнища. Ако нивата на безработицата в Съединените щати бяха започнали да следват тази тенденция след пика си от втората половина на 2009, сега трябваше да са някъде в рамките на 8,3%, а не 8,9%. За съжаление няма изгледи спадът на нивата на безработицата в Америка през настоящата година да дойде от повишаването на заетостта на населението. Всичко това е заради влошаването на качеството на работната сила. Безработицата падна до 10,1% през последните 18 месеца, но заетостта на населението се закова на 58,4%.

Театърът, който се разиграва пред данъкоплатците за това кой кого е изнудвал във фонд "Земеделие", все пак успя да излъчи основното си послание – че се "осигурява предимство на проблемни проекти, неотговарящи на правилата на програмата" и че тези проекти "са разработвани от определени консултантски фирми". Тази "новина" я консумираме от 10 години, а директорите на фонда за подпомагане на производителите на селскостопанска продукция редовно преминават през прокуратурата, където по настояване на Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ, беше създадено звено за разследване на измами с пари от еврофондовете и оперативните програми.

Новият пет годишен план на Китай ще има важни последици за глобалната икономика. Ключовите му точки са преместването на фокуса на официалната политика от максимизиране на растежа на БВП към увеличаване на потреблението и повишаване на жизненото равнище на работниците. Въпреки че промяната е провокирана от вътрешни фактори, това ще има важни последици за движението на глобалните капиталови потоци и лихвените равнища. Високите нива на растежа на БВП в Китай през последното десетилетие, разбира се, доведоха до ръст на реалния доход на стотици милиони китайци, особено онези, които живеят във или в близост до урбанизирани зони.

Военната интервенция в Либия предизвика хор от одобрения във Франция. Чуват се гласове, че Франция е уцелила десетката. Водачът на противниците бива наричан само с превъзходната степен – той стана „дементен”, „палач”, „кървав тиранин”, а понякога се опира и до произхода му – „лукав бедуин”. Евфемизмите са благоприлични, не се казва, че трябва да се убива без угризение, а че „трябва да си поемем отговорностите”; не че се опитват да намалят броя на труповете, а че трябва да се действа „без прекомерни щети”.