- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1113
- 1
Юлия Пискулийска (вдясно) с Татяна Лолова и Калоян Паргов на представянето на новата си стихосбирка "Камбаните на тишината"
Щастлив съм, че литературният салон „Леге 10“ се превърна в територия на свободния дух. Територия, на която партийните цветове нямат значение. Значение имат ценностите и обединените усилия на духа в името на бъдещето на България.
Това каза лидерът на БСП – София Калоян Паргов след премиерата на шестата стихосбирка на поетесата и журналист Юлия Пискулийска, съобщиха от пресцентъра на БСП - София.
Събитието събра почитатели на поезията, творци, хора с различни професии, всеки изявен професионалист в своята област.
Присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, заместник-председателят на Народното събрание д-р Нигяр Джафер, проф. Иво Кременски, проф. Ивайло Търнев, проф. Радка Аргирова, д-р Асен Хаджиянев, академик Тодор Николов, проф. Огнян Сапарев, поетът Найден Вълчев, Георги Чаталбашев, д-р Ива Станкова, Рене Къдрева, д-р Мари Паникян, Лили Маринкова, Велизар Енчев, колеги и приятели на авторката.
По своя неповторим начин Татяна Лолова прочете избрани стихотворения, както и предговора на проф. Огнян Сапарев, в който се отбелязват „изненадващите асоциации, нежната чувствителност, всепроникващата любов и опоетизирането на делничното“ в поезията на Юлия Пискулийска.
„Защото само в така уютно очовечения свят човекът може да живее човешки и да бъде щастлив“, пише проф. Сапарев.
Стихове четоха и зам.-председателят на БСП-София Ваня Добрева, както и преподавателят в СУ „Климент Охридски“ Доротея Табакова, която озвучи поезията на Юлия Пискулийска с песни на Шарл Азнавур и Владимир Висоцки.
Авторката също рецитира свои стихотворения. Светът на чувствата, близостта между хората, срещата и раздялата, жаждата за спокоен и уютен живот присъстват в стиховете на Юлия Пискулийска.
Книгата е дело на семейството на поетесата – и трите й деца участват като редактор, художник и художник на корицата.
-------
Любов
Сърцето бие до пръсване.
А си мислех – калено е.
Такт след такт то възкръсва
И сега ще изхвръкне от мене.
Дишам дълбоко; броя до сто
Здраво му хващам крилете,
Но то е хвърчащо, диво кросно
И пак твоето име изплете
Гласът ти че чух ми се стори
И светът колело е виенско –
Боже, каква луда история,
Не само моя, вселенска.
Софийски улици
Танцувам по софийските плочи -
тук ръбче, там ръбче и дупка.
А младежкият смях клокочи
... и дъртушата хрупка ли, хрупка.
Ей, деца, да танцувам ме бива -
хайде на дансинга, бързо с мене!
Но е София толкова крива,
че здравето ми ще вземе.
И подскачам сега като яре,
да не счупя бедро и коляно.
Е, това не е за дамата стара,
според вас - от склероза заляна.
Танцувам по софийските плочи,
смешна за онези девойки.
И смехът им щастливо клокочи
над тротоар с разръфани кройки.
