​Президентът сезира Конституционния съд за разпоредби от Закона за АПК

Публичността на съдебните заседания е толкова съществен принцип на правораздаването, че е прогласен в чл. 121, ал. 3 от Конституцията. Правото на всеки човек на публично разглеждане на неговото дело е изрично посочено във Всеобщата декларация за правата на човека, в Международния пакт за граждански и политически права, в Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. С предложените промени този основен принцип за публичност и прозрачност се превръща в изключение. Поради това § 55 ЗИД АПК, който въвежда принципа на закрити заседания по дела, подсъдни на тричленни състави на Върховния административен съд като втора инстанция, не съответства на Конституцията и на посочените международни договори.

Държавният глава оспорва въведените правила за родовата и местната подсъдност по административни дела. Тези правила създават препятствия пред правораздаването за гражданите и организациите и не осигуряват по-лесен, по-бърз и по-евтин достъп до правосъдие. Поради това те не съответстват на принципа на правовата държава и на правото на защита.

В искането се подчертава, че видът и размерът на съдебните такси са част от гаранциите за достъп до правосъдие и за пълноценно реализиране на правото на защита. Размерите на таксите по § 57, 61 и 67 ЗИД АПК не са съобразени с чл. 60, ал.1 от Конституцията, тъй като не съответстват на социално-икономическите условия, на равнището на доходите и на инфлационните процеси в страната. При съпоставка на размера на простите такси до и след приемането на ЗИД АПК се установява, че увеличението им е 14 пъти за физически и юридически лица и 74 пъти за юридическите лица с нестопанска цел. Те ще затруднят обжалването на административните актове от гражданите и юридическите лица, а оттам и конституционно прогласеното право на защита.

Въвеждането с § 57 ЗИД АПК на пропорционални такси върху „определяем материален интерес“ в касационното производство по административни дела не държи сметка за спецификата на тези дела. В административното правосъдие на преден план е пряката защита на нарушената законност при осъществяване на държавното управление, а не материалният интерес. Законността не е услуга, която една правова държава предоставя на гражданите, а необходимо условие за нейното съществуване.

Правото на оспорване на административен акт, както и правото на касационно оспорване на първоинстанционно съдебно решение, са средства за защита на гражданите и юридическите лица срещу порочен държавен юридически акт. Премахването на касационната инстанция в съдебните производства по административни дела отслабва тази защита, което е недопустимо, когато става въпрос за конституционно прогласени права. По тези съображения в искането се оспорва премахването на касационната инстанция в Закона за достъп до обществена информация, Закона за социалното подпомагане, Закона за семейните помощи за деца, Кодекса за социално осигуряване, Закона за правната помощ, Закона за опазване на земеделските земи и в Данъчно-осигурителния и процесуален кодекс.