Отиде си Никола Анастасов

Отиде си Никола Анастасов
Големият български актьор Никола Анастасов ни напусна тази нощ, на 84 години, след дълго и тежко боледуване.

 

Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София.

Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Филип Филипов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г.

Кариерата му започва в театрите във Враца (1955 – 1956) и Варна (1956 – 1957). Играе и в театър Трудов фронт и в Малък градски театър зад канала.

Следват 59 години в Сатиричния театър.

Първата си роля в Сатиричния играе през 1961 г. в комедията „Когато розите танцуват“ на Валери Петров. Участва също в „Римска баня“, „Сако от велур“, „Суматоха“. Участва и във филмите – „Пагоните на дявола“, „На всеки километър“, както и „Нако, Дако и Цако“ – първият цветен български телевизионен сериал. Участва още в „Неочаквана ваканция“ и „Астронавтите“. Най-популярните му екранни превъплъщения са като Пейо в класическия филм на Зако Хеския – „Тримата от запаса“ и Димитраки в популярната постановка „Криворазбраната цивилизация“ (1974) на Българската национална телевизия, по класическата пиеса на Добри Войников.

Никола Анастасов озвучава главния герой в култовата аудиодраматизация на „Мечо Пух“ от 80-те години на миналия век.

През 1971 г. получава званието Заслужил артист, а през 1980 г. и званието Народен артист. През 1982 г. е награден с орден „НРБ“, II степен.

Хобито на актьора е шопският хумор, с който разсмива до сълзи зрителите. Макар и с македонско потекло, Никола Анастасов се слави като голям популяризатор на шопския хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) Никола Анастасов разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър.

През 2015 г. Никола Анастасов получи наградата „Икар“ за изключителен творчески принос към българския театър.

На 84 години той продължаваше да играе, ведно с битката срещу болестта си .

Рождения си ден тази година Никола Анастасов сподели със своята публика, на сцената на Сатиричния театър.

Поклон пред паметта на големия актьор и неподражаем талант Никола Анастасов!

 

 

Аплодисменти, Маестро!

 

 

 

Коментари

  • анд

    09 Авг 2016 12:28ч.

    Обаятелен, чаровен! Поклон!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    09 Авг 2016 12:59ч.

    Поклон пред големия талант и интелект! Отиват си един по един и такива вече няма да има! Да не изреждам имена, те се знаят. PS Много интересно - уж цензура, уж комунизъм, уж Тодор Живков, театрите, кината, операта, книжарниците бяха пълни. А аз дърдорех вицове за каквото се сетя, и никой не ме закачаше.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Мери

    09 Авг 2016 14:30ч.

    Щастливка! А някои ги убиха в Белене за разказване на вицове.....!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • KBM

    09 Авг 2016 17:17ч.

    Вярно е Мери , така си беше . Но дано да има такива като Анастасов . Без тях е тъжно .Не само на сцената , срещал съм го и всред множеството навремето по снежните пътеки на Витоша . И най - обикновената негова реплика създаваше настроение . Щастлив съм , че в моето поколение имаше и все още има гиганти като него !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • варненец

    10 Авг 2016 18:25ч.

    Не знам дали Ана Феликсова би го третирала като почтен човек.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кирил

    12 Дек 2023 21:40ч.

    Най-великия!Поклон пред всички големи няма да ги изброявам,НО Анастасов е Бог!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи