Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на църковния хор и по неговите собствени думи, за един миг сърцето му било докоснато и той повярвал в Бог. Едно вътрешно преживяване – съвсем простичко, ала мистично, само мигновено, но всъщност вечно – преживяване незримо за страничния наблюдател. Трудно е дори да си представим да изпитаме нещо такова днес.

 

 

Блясъкът на олтара не е същия, когато го пречупим през камерата на смартфона, нито пък ангелогласният хор е така убедителен, когато литургията се стриймва на живо.  Сякаш нещо изпада по пътя, нещо замира преди да е прекосило дистанцията между храма и нас. Една дебела и бронирана изложбена витрина ни дели от Нотр Дам; катедралата е експонат в големия музей на Париж, а ние посетителите стоим от другата страна.

 

Неусетно е преобърната цялата древна логика на храмостроенето – катедралата да бъде огромна и сюблимна, а ние да бъдем малки и смирени в нейното подножие. Сега ние сме великаните, а тя е в краката ни. Нищожна в обективите и екраните, опитомена зад изложбеното стъкло.

 

Случилото се онзи ден в Париж предизвика надпревара между обикновени хора, кой ще изкаже по-голям потрес и съчувствие; между богаташи, кой ще дари повече пари за възстановяването; и между политици, кой по-напред ще предложи помощта си на френския президент.

 

След отлива на вълната от же-сюи-шарли патос, започна спорът дали е уместно толкова много пари да се даряват за някаква стара сграда, когато по света гладуват деца. От другата страна скочиха ревнители, които изтъкнаха ловкия и предпазлив аргумент, че катедралите и културното наследство въобще носят огромна икономическа полза като привличат туристи.

 

Тази дълбоко профанна дискусия отразява нашето стопанско-туристическо отношение към културата.

 

Когато за последно бях в Париж, аз не само не успях да усетя нуминозната тръпка, която Клодел е усетил в Нотр Дам, но бях сащисан от това колко отчужден е станал Париж, най-вече в околността на туристическите обекти. Терминът “културно наследство” сякаш вече е загубил социалния си смисъл и е добил вместо това строг гражданскоправен смисъл.

 

Културното наследство е буквално съвкупността от имоти, които парижани са получили от праотците си и които сега отдават под наем на туристите, за да се препитават. Аристократичния и религиозния дух, който е построил сградите, сега има за правоприемник някакъв буржоазен рентиер без капка въображение. Културата вече няма сакрално значение, има само икономическо. Месата, която все още се провежда в катедралите като Нотр Дам е просто част от атракцията.

 

Няма да се изненадам, ако някой ден престанат да идват молещи се и затова културното министерство реши да плати на статисти, които да правят възстановка на меса – да не се изгуби от стойността от обекта. Изобщо, ако бях катедрала в днешен Париж, сигурно и аз щях да се запаля.

 

Нямам какво да кажа по повод на спора за даренията. Мога само да си представя какво би направил Исус Христос с тях. Вероятно би ги натрупал на купчина и би ги запалил. “It’s about sending a message” Но и христомразците, които оправдават омразата си с “гладуващите деца”, не ме трогват. Европейците имат отчаяна нужда от възстановяването на Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник. Онова което изгоря беше черупка, станиол, папиемаше.

 

Мога само по повод причините за инцидента с ирония да прибавя към работните версии на полицията и поне една метафизична причина за пожара: симулакрумът, който днес представлява Нотр Дам е бил толкова спаружен и изсъхнал, че е пламнал от близостта до светлата и искряща същност на храма. Може би затова огънят е подминал олтара, кръста и трънения венец.

 

Източник: "Консерваторъ"

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

34 коментар/a

Quest на 18.04.2019 в 19:49 на 18.04.2019 в 19:57
Въпросче, малко и олигаво , казва се" Света Неделя " и се намира в гр. Батак ! Или в оная църква на богомилите/ единствена останала/ или на Царевец или на , ... ! Ай сиктир от ЛГБГ-та .
Бриджит на 18.04.2019 в 19:58
М , да... в контекста на свободата на словото , оставени са само венцехвалните коментари за авторчето. Другите са "изгорели" като на Нотр Дам покрива... Мда.
Бриджит на 18.04.2019 в 19:58 на 18.04.2019 в 20:01
Хубаво е, младите мечки се събудиха от " зимен сън", за разлика от несъбуждащите се . Извън резерватите. Или е сложно , за IQ-то ?
големия на 18.04.2019 в 20:08
'Голямата тема-КОНСЕРВАТИЗМЪТ' се отърсва от малките по морал като куче когато излиза от вода.
големия на 18.04.2019 в 20:08 на 18.04.2019 в 20:12
те и поръчителите ви, след като заместиха французите във Виетнам, пускаха със самолетите кондоми за коне, за да стресират психологически патриотите, които се сражаваха за Родината си. А "голям" ?
големия на 18.04.2019 в 20:24
До20'12... Обозначи се за да знам как да се обръщам към теб...Северен Виетнам ... патриоти... Родина...-нарисувано комуне.
големия на 18.04.2019 в 20:24 на 18.04.2019 в 20:34
Последната дума я използате за аргумент, а ? -: )) Пиндил ? Или кооперация от всичко ?
големия на 18.04.2019 в 20:35
Бриджит... какво хубаво име... кой бе мойто момиче ти каза за нашия разговор за да се намесиш?
на 18.04.2019 в 20:34 на 18.04.2019 в 20:37
Колега, по-скоро сиво, ама много сиво, искърско говедо !
големия на 18.04.2019 в 20:46
ДО 20.34 НЕ като аргумент а като дамга за АНТИХРИСТ.
Георги на 19.04.2019 в 02:56
Аз бях в Париж в неделя, преди 6 дни, на католическата Цветница, точно един ден преди пожара. И видях съвсем друго - хората в метрото. Жена на около 45 с две деца на около 10 г. и техните баба и дядо, както и една чернокожа жена също на около 45 с нейния син-тинейджър, още възрастно семейство французи над 80 г., както и баща с малкия си приказлив син и всички те носеха клонките от църквата (не върбови, като при нас, а във Франция са от някакви вечнозелени храсти). Това бяха истинските жители на Париж, не някакви туристи. И не е вярно твърдението на автора, че "катедралата е експонат в големия музей на Париж" и че "терминът “културно наследство” сякаш вече е загубил социалния си смисъл" - просто той, авторът, не е бил енориаш на френската катедрала и е нямал очи да види религиозния живот, който всъщност си го има. И според мен не "изгоря черупка, станиол, папиемаше", а изгоря църквата на парижани и те затова даряват, без да се замислят и ще си я възстановят с цялото си сърце. Поклон пред тях!
Tschuntscho на 18.04.2019 в 19:00 на 19.04.2019 в 08:54
Първичните въпроси при твоя случай са: как така знаем, че няма безсмъртие? КОЙ е този, който умира, че изначално да не е възможно безсмъртие?? На какво абсолютно основание т.нар. умиращ се е припознал през концепцията за себе си???
големия на 18.04.2019 в 20:24 на 19.04.2019 в 08:57
Преди милиони години, съобщава днес бг популярен сайт, в Африка са живели 7 пъти по-големи лъвове от днешните.
Ала_Бала на 19.04.2019 в 12:16
Някак много скоро, още по време на пожара, Макрон отправи призиви за обединение на разединената нация. Имам чувството, че е бил предизвестен от Всевишния.....
Helleborus на 19.04.2019 в 12:23
Ако това не е умишлен палеж, то тогава със сигурност е знак. И не е знак за това, че французите, респективно европейците, водят богоугоден живот. Независимо от нищожните изключения.

Напиши коментар