“Сърцето на Париж”, “символът на Франция”… Журналистическите клишета, които ще ни засипват през следващите дни покрай новината за изгорялата катедрала имат и един друг, не толкова видим за журналистите (и за всички нас) пласт. Историята на тази катедрала фокусира не само старото френско християнско благочестие, но и не по-малко впечатляващата френска непоносимост към християнството и религията изобщо. Историята на “Парижката Света Богородица” не може да бъде разбрана като символ без тъмната си страна.
"Нотр Дам" и журналистическите клишета

 

 

Най-големите поражения в близо 9-вековната история на тази църква (строителството ѝ е започнало през 1163 г.) са дело не на природни катаклизми и не на нападения на иноверци. Напротив, катедралата е страдала най-вече от французи. На няколко пъти е била на ръба на тоталното унищожение “по идейни съображения”. От своите си. От местните, от парижаните, не от войнствени пришълци.

 

През 1548 г. френски протестанти (хугеноти) разрушават много от статуите, защото ги смятат за идолопоклонство.

 

По време на Френската революция (1793 г.) е сменено “предназначението” на храма. Нотр Дам е преименувана и посветена на “Вярата в Разума”, а след това и на “Вярата във Върховното Същество”. В този период са унищожени повечето от ценните реликви, а 28 статуи на старозаветни царе са обезглавени, защото напомняли на статуи на френски крале. (Главите на статуите са открити чак през 1977 г. по време на разкопки). На мястото на статуята на Дева Мария е издигната статуя на "Богинята на Свободата". Унищожени са и почти всички статуи по фасадата. Когато Юго пише знаменития си роман, катедралата е полуразрушена и неугледна. Именно световният успех на романа става причина властите да започнат реставрация през 1844 г.

 

Сегашният пожар идва след дълги години на бавна разруха и дори потоците от туристи и съответно приходи за града не са успели да потикнат френските власти към някакво действие.

 

Хубаво е да можем да държим в ума си повече от едно нещо едновременно. Например тъгата от разрухата на "символа" и знанието за сложните и дълбоки корени на тази разруха. И за това какво всъщност символизира "символът" в по-новата френска история.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

17 коментар/a

До кочината на 17.04.2019 в 22:49
Брато , ти им бръкна изотзаде на аборигените ! Виж ги как подскачат ! Но не се хаби , никой не е пророк в собствената си страна.
Helleborus на 18.04.2019 в 13:10
Казвам го не за пръв път, "почитай майка си и баща си" е свещена заповед. Никъде не е казано, почитай ги само, ако са популярни и красиви. Затова хора, които не почитат родителите си, общността си, народа си, ако не са патриоти, те имат проблем с ценностната си система и това няма никакво оправдание. Ако виждаш проблеми в дома си, помогни, но омразата и презрението, презрително назоваване на народа си, срамът и отричанетио от семейството, са доказателство за най-лошото в човека. Такъв човек е суетен, безполезен, егоистичен, егоцентричен, бъдещ предател и лакей. Неговото мнение няма стойност, защото не лекува, а трови. Това е разликата между патриотите и будителите, които са изправяли недъзите и гърчеещите се, турчеещи и вякякви образци на криворазбраната цивилизация. Които са винаги готови безкритично да възхваляват чуждото и сляпо да му подражават, ксенофили. Никой не те кара да „пишеш злобничко“, аз лично не пиша злобничко нито за българи, нито за французи, нито дори за недостойни хора. Пиша понякога гневно, но за конкретни прояви, не под общ знаменател.

Напиши коментар