За 28-и път слушателите на Българското национално радио (БНР) избраха с гласуване българския „Музикант на годината“ в класическите жанрове. Наградите бяха обявени тази вечер на галаконцерт в зала „България“. Призът „Музикант на 2018 година“ получи диригентът Найден Тодоров. Директорът на Софийската филхармония спечели статуетката за втори път след 2012 г.
 Найден Тодоров е „Музикант на 2018 година“

 

В останалите категории бяха отличени: диригентът Георги Димитров; солистката на Софийската опера Габриела Георгиева, оперетният артист и режисьор Александър Мутафчийски, младата пианистка Мила Михова, кавалджията Недялко Недялков.

 

Кварто квартет и Вая денс студио спечелиха в категория „Музикален проект на годината“, а Ансамбъл на годината стана „Фортисимо“ - Бургас с диригент Милена Добрева.

 

За трети път беше обявена и специалната награда „Олга Камбурова“ в подкрепа на младите таланти - първите си студийни записи в БНР ще направи  тромпетистът Георги Грозев от Пловдив.

 

Източник: БНР

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

ЕКАТЕРИНА ДОЧЕВА В. КУЛТУРА на 17.06.2019 в 22:26
вестник Култура - коледен брой - 2007 >> Брамс – мислена и почувствана музика рецензия Поредният концерт на Софийската филхармония ознаменува щастливата среща между цигуларя Светлин Русев и виолончелиста Анатоли Кръстев в Двойния концерт на Брамс. Това бе звуково общуване, каквото отдавна не бях слушала. Във все по-трагично разширяващата се зона на повърхностното и комерсиалното, вече много рядко може да се чуе дълбоко, емоционално и смислено разчитане на един класически текст. Най-същественото тук бе хармонията в музикалното излъчване на двамата – имаше такъв видим комфорт във взаимното им разположение в композицията, че бе удоволствие да се слуша. Този концерт е доста необикновен в своята ?концертност?, дори спрямо Брамсовите концерти, които надхвърлят голата виртуозна ефектност. Впрочем, тук ефекти въобще няма – дори има антиефекти, които могат да се превърнат в зло отмъщение за солистите, ако не се разбере значението на свързаността на високия и ниския солов звук; и ако не се усети, че те последователно и заедно извършват метаморфозите в тъканта на оркестъра като доминиращи тембри в него. Толкова много имаше в това изпълнение - индивидуално нюансиране в показването на общ усет и разбиране за протичането на музикалното време, за напасването на двата тембъра, за формирането на характера на творбата, съчетан от строгост и емоционално бушуване, от простота и прелюдиращо дихание, безмълвие. Това е композиция и на интелектуалната игра, и на емоционално обагрената логика, и на класическата сдържаност, и на вътрешни вълнения. И тъкмо тук беше силното въздействие – без експанзия на афектите, без излишни движения. Само чист, елегантен рисунък и вътрешна, концентрирана енергия и архитектонична балансираност. Хубаво мислена и почувствана музика, сътворена от двама стойностни музиканти. В чийто възвишен диалог трудно се намесваше диригентът НАЙДЕН ТОДОРОВ. За него раздвижването на музикалния текст е май все още трудна за постигане цел, да не говорим за други неща. Въпреки това оркестърът следеше доста внимателно ?разговора? между солистите – и по-чувствителната част от него се включи в създаването на общия музикален порядък. Фантастичната симфония на Берлиоз бе творбата на втората част от концерта. Дори и тази композиция с ефектността си, с естествената оркестрова виртуозност, с релефа на образите и, най-вече, пределно ясна с програмата си (тук има само да се живописва) се оказа концептуално трудна за НАЙДЕН ТОДОРОВ. СЛУШАХМЕ ЕДНО СЪВСЕМ ПЪРВОСИГНАЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДОСТА ЧЕСТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО ЗА ТЕЖКО ЧУВАЩИ ХОРА! Защото Найден Тодоров още не е наясно с фразиране, с динамики, с темпови колебания. И с балансиране на оркестъра според фактурата на произведението. Доста безгрижен човек, можеш и да се усмихнеш. Но изведнъж си даваш сметка, че тъкмо такава ?диригентска визия и естетика? в момента се шири из милата ни родина и възпитава публиката с подобен комиксов възглед за музиката.
ВЕСТНИК КУЛТУРА - МАРТЕНСКИ ДНИ на 17.06.2019 в 22:28
Мартенски музикални дни 2007 - ІІІ Контрасти Мarch Musical Days - Rousse - 2007 Nayden Todorov, conductor Вторият концерт на русенската филхармония бе под ръководството на директора на ОФД - Русе НАЙДЕН ТОДОРОВ : Брамс - Концерт за цигулка със Светлин Русев и ?Те Деум? от Марк-Антоан Шарпантие с участието на хор ?Дунавски звуци? и солистите Емилия Иванова, Стелияна Димитрова-Хернани, Анита Дафинска, Николай Моцов и Пламен Бейков. (Тодоров вече е главен художествен ръководител и на хора.)Това беше най-слабият концерт на фестивала (независимо и въпреки отново изумителната, този път украсена и с героизъм, изява на цигуларя Светлин Русев). И като пиша това, веднага искам да поясня, че дори и в нашата действителност подобно брокерско отношение към изкуството рядко се наблюдава. Но да се върна към Светлин Русев – той ?се пребори? с всичко, друг е въпросът, че сигурно горчивината от действителността в родния му град му е дошла в повече. Пък и музиката изисква партньорство, не борба. Поне трите биса (Изаи, Паганини и Христосков) бяха толкова високо изкуство, че създадоха необходимия оазис на утешението. Изпълнението на Те Деум от Шарпантие започна със "страхотна идея" – известният прелюд в началото ?въведе? диригента Nayden Todorov = на подиума – т.е. музиката, която той трябваше да ръководи, ?го обяви?, за да се качи на пулта! Оттук нататък – все същата ?концепция?, силно и радостно! От солистите ми се иска да откроя сопрана Емилия Иванова и тенора Николай Моцов с опита им за по-нюансирано присъствие. Общо взето, всичко беше като в стария виц - Тодоров в бял смокинг, а останалите... Останалите си го заслужаваме, СЛЕД КАТО ДОПУСКАМЕ ДА БЪДЕ ЛАНСИРАНО И ПОКРОВИТЕЛСТВАНО ПОДОБНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ КАТО НАЙДЕН ТОДОРОВ!. И това ще продължава - след по-малко от два месеца „преживяването? ще е пак на главите ни, този път в София. Където е поканен да открие (пак, както и миналата година) фестивала ?Софийски музикални седмици?. Този път Георги Бадев ще му яде попарата и чрез същия Брамс-концерт ще наблюдава тази ТАЗИ УСМИХНАТА НАГЛОСТ!
КУЛТУРА на 17.06.2019 в 22:30
ЗА НЕДОРАЗУМЕНИЕТО НАЙДЕН ТОДОРОВInstead we get hideosities like the CD considered. For some obscure reason the Sofia National Opera Orchestra has recorded Minkus' "Don Quixote" (a ballet from Marius Petipa dating from 1869 and still performed by theatres around the world) for the second time in less than ten years. After Boris Spassov (on Capriccio) it is now Nayden Todorov on Naxos who tries to make something of a score which in the right hands is a sunny joy from start to end. In Todorov's hands, though, it becomes a frightfully boring listening experience. Already after a few minutes maestro Todorov finishes off the score with his slow, inane tempi and some of the most unimaginative conducting I heard in ages. Strangely enough, the non-dancing passages which represent some of Minkus' most inspired music, suffer the most, as if Todorov has no idea what he is conducting. The liner notes for this Naxos issue are sloppily written, fail to point out the non-Minkus sections in the score (the Capriccio release at least managed to do that) and even the numbers are sometimes wrongly identified (e.g. #3 on CD2 is not a "Sailor's Dance" but a Spanish dance, added by Anton Simon). The recording is about as pale and uninteresting as all the rest. A very disappoint ing issue, adding nothing of value to the ballet music catalogue ПРЕВОД - само на оценката за работата на НАЙДЕН ТОДОРОВ: По някаква неясна причина Софийската национална филхармония е записала „Дон Кихот” на Минкус, постановка на Мариус Петипа от 1869 година и все още изпълнявана в световните театри, за втори път през последните 10 години. След Борис Спасов сега Найден Тодоров е този, който се опитва да постигне някакъв резултат, който в подходящи ръце би било слънчево и радостно събитие от началото до края. В ръцете на Найден Тодоров, обаче, се получавава ужасно скучно слухово преживяване. След няколко минути вече, маестро Тодоров завършва с неговите бавни и празни темпа по най-лишено от въобръжение дирижиране, каквото не съм слушал от години. Странно е, че нетанцувалните пасажи, които представляват най-вдъхновената част от музиката на Минкус, страдат най-много, като че ли Найден Тодоров няма представа какво дирижира. ИЗ РЕЦЕНЗИЯ НА КРИТИКА МАРК ХЕГEМАН - ЗА ЗАПИСА НА БАЛЕТА "ДОН КИХОТ" ОТ МИНКУС НА ВИЕНСКАТА ФИРМА "НАКСОС" С ДИРИГЕНТ НАЙДЕН ТОДОРОВ

Напиши коментар