В свят, в който спортът традиционно се дели по пол, по килограми, по физически данни, единствено в конната езда редом могат да се състезават възрастни и деца, момчета, момичета и техните дядовци и баби – всичко се свежда до умението на екипа от ездач и кон и до сърцатостта с която те преодоляват изпитанията.
В годината, когато София е Европейска столица на спорта, добрият повод сам очаква своите ентусиасти на коне. На ездовата карта на Европа, след Виена, Лондон, Берлин, Париж, нашата столица също провежда градски турнир. И ако в Париж конете скачат на фона на Айфеловата кула, а в Берлин организаторите не успяха да заемат площада пред Бранденбургската врата, то у нас конете ще летят по тучната поляна на най-просторния ни столичен парк.
Турнирът „Купа София“ е организиран от база НИЕСА, съвместно с Българска федерация по конен спорт и с домакинството на Столична община.
Сред участниците е детският национален отбор, който е балкански шампион в дисциплината „Прескачане на препятствия“. В демонстрациите е включена и обездка с двойка ездачи: балканският шампион по обездка и неговата ученичка, която е също балкански призьор при младежите. Те са готови със съчетание, което е колкото изящно, толкова и контрастно: той е на бял кон, а тя на тъмнокафяво животно, което блести под слънчевите лъчи.
Миг от тренировка
Изпитанията за състезателите в дисциплината „Прескачане на препятствия“ са трудни, защото височината от 140 см. е за международно ниво Гран При, а поредицата от завои и поредността на скоковете поставя на изпитание и най-добрият тандем от кон и ездач.
Състезанията по конен спорт в България стават все повече и все по-пренаселени с ездачи, желаещи да премерят сили, талант, смелост, хладнокръвие и умение. Ездачите понякога чакат с часове реда си, защото само в едно изпитание са се записали по 60-70 състезатели. Интересното е, че сред тях са както деца, които тепърва искат да станат истински добри и започват да трупат опит, така и любители, които са започнали да яздят на зряла възраст и често – редом с децата си. Когато дъщеря и татко й загряват за поредното състезание, момиченцето минава на лек галоп край баща си и дружески му кимва: „Тати, да знаеш, че ще те скъсам!“ И наистина успява! Какъв по-добър начин да премериш сили с големите, ако не в честно състезание, където умението, смелостта и самообладанието са по-важни от възрастта, силата и килограмите!
За все повече семейства ездата е споделено занимание, а вълнението около грижата за коня се превръща в обединяващо и споделено вълнение. Все повече малки деца събират джобните си пари, защото са измислили какъв подарък да направят на коня. Не става дума за редовните дажби моркови, ябълки и захар, а за нови наушници, за да изглежда конят напет и красив; за нови защитни гамаши за краката му, които са с по-мека стелка отвътре, от сегашните; за подложка под седлото, за да е сигурно, че на гръбчето на коня му е винаги комфортно. Скупчили главици, децата прелистват каталози с продукти за коне и избират потници, зимни завивки, защити за крака. От уроци в Youtube се учат как да сплитат гриви и опашки, как да украсят още огромните си любимци.
Децата на драго сърце се цапат, докато четкат животните, почистват подкови, лакират ги, решат ги. Малко момиченце усилено търка краката на кон и му говори: „Много те моля, стискай ми палци за конкролното по математика, щото ако не е шестица, мама няма да ми дава да те яздя!“
Дали процесът на все по-масово завръщане към конната езда е потребност за преоткриване на себе си, търсене на добра енергия, любов към природата и спорта – факт е, че все повече българи намират свой стимул да бъдат сред конете. От елитарен, благороднически и далечен, конният спорт е вече достъпен за всеки, който би искал да тренира сериозно или да овладее основни умения, достатъчни, за да е сигурен на седлото.
В моментите на игра и нежност
Любителското занимание е много различно от спортните прояви, но общото и в двата случая е, че конете не позволяват фалш, поза, мода. Човек може да си купи най-бляскавата каска, най-изящното ездово облекло, да изглежда като от излязъл от страниците на списание.
Факт едно: тези дрехи ще се изцапат и ще миришат точно като коня още на първата тренировка. Дрехите не помагат за куража, за постоянството и не предотвратяват болката. Затова и най-евтиният комплект облекло е подходящ, когато поривът е истински. Какво по-симпатично от това след края на тренировката конят да изтрие муцуната си в ръкава ви за благодарност, че сте му дали ябълка.
Факт две: Процесът на научаване на ездата е колкото забавен, толкова и уморителен, свързан с натоварване на нетипични групи мускули, развиване на рефлекс, баланс, смелост, самообладание, самокритичност, упоритост. Затова който тръгне към спорта само с феноменален гардероб, е осъден да приключи с ездовите си занимания почти веднага – нито един кон не се впечатлява каква марка е каската или брича.
Факт три: Колкото повече умения овладява ездачът, толкова повече стъпки трябва да направи, за да постигне напредък. И никой не може да каже: „Успях, научих всичко за ездата!“ В големия професионален спорт, най-известните състезатели яздят всеки ден без изключение и без почивен ден, между шест и осем коня.
Дует в обездката ще покаже най-изящните движения на конете
Всеки ездач ще признае: „Само който не язди, той не пада“. Въпросът е дали когато станеш, пак ще се метнеш на седлото и ще продължиш, а на другия ден, когато натъртеното още боли? Дали още ще искаш да усетиш седлото под себе си или ще прибереш кротко каската, брича и ботушите и ще си кажеш, че е много хубаво, но някой друг път.
На 5 май в Южния парк за Купа „София“ ще се съревновават звездите на българския конен спорт. Всеки от състезателите е преживял своята доза лични изпитания, колебания, неувереност, дори страдание. Публиката обаче ще види най-доброто, което може да покаже всеки тандем от кон и ездач. Тропането на копитата, дишането на конете, блестящите им тела, веещи се гриви и опашки, блеснал поглед и изящната стойка на ездачите – всичко това наелектризира и опиянява. Само в този спорт, зрителят може да се носи във вихъра на всеки скок със сърцето си и да чувства с кожата си, че ние наистина сме конски народ.
Входът е свободен, децата ще могат безплатно да се разходят на коне и понита. Очаква ви вълнуващо и незабравимо преживяване!