Летовници на кея на морските бани във Варна, 30-те години на ХХ век
Варна е прекрасно приморско летовище. Тук се стичат преимуществено хора уморени от целогодишен труд, търсещи отмора и хладни морски бани. Такива летовища се посещават с удоволствие, ако те покрай чистия си въздух, удобен широк морски плаж и удобно място за къпане, могат да доставят на гостите други необходими удобства: на първо място удобни помещения и добра храна, добре уредени ресторанти, млекарници и кафенета. На второ място идват разни развлечения в града и извън него, защото особено европейските летовници не са дошли да седят цял ден вкъщи или само в градината пред павилиона, но искат да видят всеки ден нещо ново и въобще да имат накъде да се движат.
Само морските бани без други удобства няма да привличат, особено от странство, никого, освен немногобройни учени, пътешественици и пр., които спохождат разни места, но не навсякъде се връщат. Когато всички тези условия бъдат налице, тогава остава само благоприятен сезон. Ако лятото се случи дъждовно и хладно, тогава няма никакъв смисъл да отиваме в приморски летовища без да можем да се къпем и да правим разходки.
Варна, градският плаж и Казиното, 1927 г.
Нашето летовище може да разчита на две категории посетители: 1) От България и най-близките съседни покрайнини, и 2) От по-далечното странство: Унгария, Австрия, Чешко, Полша и отчасти Германия. На посетители от други страни мъчно можем да разчитаме по две причини: 1) Варна за тях е много настрана; 2) Те сами имат своите морски летовища, с които Варна в много отношения не може да се конкурира. Не трябва също тъй да забравяме, че Варна има доста силни близки конкуренти – Сърбия (Далмация) и Румъния. Варненското летовище от своя страна има по-широк естествен пясъчен плаж и значително по-евтин живот – обстоятелство важно за по-малко състоятелни летовници.
Като имаме всичко това предвид, трябва да знаем не само да рекламираме своето летовище, но чрез своето гостоприемство и нашите удобства да запазим тези, които вече са идвали у нас и да се препоръчаме добре пред тях. Общината досега доста е направила за курорта. Повече засега тя не може да прави, защото липсват средства. Но ако в подкрепа на общината не се притекат самите граждани, то от всичко това няма да излезе нищо особено и Варна като летовище ще вегетира, но няма да напредне.
Летовници скачат от кея на варненския плаж, 20-те години на ХХ век
Нуждите на нашите летовници, средно взето, са засега още доста скромни. Мнозина от нашите, даже състоятелни курортисти, носят със себе си всичко: завивки, хранителни припаси и др. Те избягват ресторанти и гледат да си наготвят поне за обяд вкъщи, защото за тях така е по-евтино и по-обилно. Квартирите те наемат обикновено без прислуга, даже не винаги искат от нас възглавници, завивки и пешкири.
Семейство пред бюфета (казиното) на морските бани в морската градина, 30-те години на XX век
В противоположност на нашите са европейските летовници. Техните жени не желаят да бъдат в курорта хазяйки и готвачки, а искат наравно с мъжете да използват сезона и да си починат и те от своите целогодишни грижи и мъки. От тук ясно е заключението, като какво искат от нас задграничните летовници: освен морето и плажа, което се разбира само по себе си, те ще искат от нас удобни мебелирани квартири с пълна и акуратна прислуга и добра храна. За европейските курортисти стаята без пълна прислуга не е стая и от такива стаи никой от тях не би останал напълно доволен. В краен случай те ще си прислужват сами, но заради това повторно може би няма да дойдат.
В какво именно се състои тая прислуга? Сутрин да се почистят обущата и да се изтупват напрашените дрехи, да се почисти стаята и да се приведе в ред леглото. Хазяинът трябва да се яви на пладне и да попита курортиста дали няма нужда от нещо, вечерта да приготви леглото и пак да попита както на пладне. Най-малко всяка неделя трябва да се сменяват чаршафите на леглото, а пешкирите даже по-често. Предпочитат се стаи с отделни входове; влизането през други, чужди стаи е неприятно и неприето; това е приемливо само за по-бедни семейства.
Група летовници, 1929 г.
Тук изпъква един важен въпрос: Какво трябва да се направи, за да се улесни за чужденците търсенето и наемането на частни квартири, а понякога даже на хотели. Не е лесна и приятна работа да се намери човек в една чужда страна, на която не знаем езика и ако няма кой да ни улесни в избора на квартири, особено ако би се случило това при голям наплив на летовници. Тая материя в големите чуждестранни курорти е уредена, но у нас тя съставлява слабата ни част. Нашето курортно бюро не може да действа ефикасно в това отношение. То може само да предложи гол списък на квартири, но това не е нищо и не е никакво уреждане на материята. Какво ще направим ако ни се изтърсят изведнъж например 1000 екскурзианти? Къде и как ще ги настаним? Може да се предполага, че мнозина от тях ще се скитат с часове без да знаят какво да направят и кой тогава ще им помогне?
Варна, приготовления за увеселение с радиоапарат и грамофон в почивен дом, 30-те години на ХХ век
Колкото за кухнята, то тя да бъде интернационална, т.е. такава, която може да удовлетвори вкусовете на разни нации, обаче дозите трябва да бъдат истински, а не маскирани, както е у нас, с разни сосове и салати. Само с нашенската кухня иностранците едва ли биха били доволни. Ценоразписите в ресторанти, млекарници и кафенета трябва да бъдат на 2-3 иностранни езика, както въобще всички други надписи.
Казиното с ресторанта в Морската градина, 30-те години на ХХ век
Като обобщение, ще посочим най-необходимите удобства и условия, с които можем да привлечем и задържим иностранните, а и родните посетители:
1. Летни почивки и морски или речни бани търсят предимно граждани от големите и шумни градове. За тях е нужен преди всичко чист въздух, прохладни бани, зеленина и спокойствие, за да могат да починат изтърканите им нерви. Те дирят помещения обикновено в спокойни махали, даже в крайните части на града. Стаите за тях трябва да бъдат мебелирани и с акуратна прислуга. От стая без прислуга могат да бъдат доволни само по-малко състоятелни хора, като студенти, дребни чиновници и ученици, а не хора, които са готови щедро да плащат.
2. Някои мислят, че построяване на един голям хотел за иностранни посетители би привлякло маса гости от Европа. Голямо заблуждение и неразбиране на въпроса. Европейските посетители не обичат да се настаняват в големи, натъпкани с хора хотели. Те предпочитат цели вили или апартаменти във вилите, дето има спокойствие и растителност. Впрочем какво биха правили големи комфортни хотели зиме, когато и сегашните малки хотели в града нямат достатъчно клиентела?
Хотел "Лондон", 30-те години на ХХ век
3. Общината да разпореди, а гражданите да изпълняват, щото наемите за квартири да се плащат предварително за определено време, а наемодателите да издават на курортистите разписки с отбелязване срока и сумата.
4. Из улиците трябва да се пази най-голяма тишина. Трябва да се признае, че във Варна това условие никак не се съблюдава и то не само от частни лица, но даже и от властите, на които, вижда се, даже и на ум не им идва, че за един курорт тая тишина е от първостепенна важност. Вече към 6 ч. сутринта разни градинари, млекари, геврекчии, кифладжии и прочие „-ии“ дерат гърлата си, предлагайки своите стоки и то с глас, който се чува на половин километър. О т техните викове всички курортисти изведнъж се събуждат и почват да благославят „търговския“ курорт. Същото приблизително се повтаря от други амбулантни търговци след обед към 2-3 ч. Към техните гласове тогава се присъединяват фаланги разни деца, на които родителите, вижда се, малко се грижат за тях, така щото следобедната почивка на курортиста отива по дяволите.
Кеят на морските бани, 30-те години на ХХ век
5. Варненските кафенета поне за времето на сезона трябва отчасти да променят ориенталския режим на европейски. Във всяко по-добро кафене трябва да се продават мляко, кафе с мляко и цикория, какао и кифли, защото особено сутринта в Европа турски кафета не се въртят, а се търси нещо млечно. Също така кафенетата не бива да се затварят в празничните дни, защото новопристигналите курортисти искат веднага да изпият нещо топло.
6. Също така трябва да се установи по-друг режим и в ресторантите. Във всяка гостилница трябва да има ценоразписи на няколко езика. Порции да се отпущат прилични, а не малки парчета месо с голям кокал и пълна паница сос, за да се покаже порцията голяма.
Ресторантът при новите морски бани, 30-те години на ХХ век
7. Да се държи строг надзор над млекари, кръчмари и бакали да не продават оводнени или по друг начин фалшифицирани продукти. Фалшификацията на млека, масла и вина във Варна е общоизвестна. Някои от тези недобросъвестни търговци разбогатяват, когато тези търговии не са от категориите, от които можем да трупаме капитали. Общината често е безсилна спрямо тях, а защо – всеки добре го знае.
8. Курортната комисия и посредниците трябва много добре да внимават с кого имат работа и, следователно, кому каква квартира да препоръчат. Както посредниците, така особено градските комисари от курортното бюро трябва да бъдат лица интелигентни, познаващи поне един главен европейски език и да познават добре нуждите и вкуса на иностранната публика, за да могат да настаняват всекиго на подходящо за него място, а не където и да било. Разни полуграмотни и партизани са за подобни работи вредно и само принасят пакости на общото дело.
Млади момичета позират на плаж край Варна, 1932г.
9. В самия град има сравнително малък плаж, но и той е зает в значителен размер от построените и отсетне достроените кабини, което е, разбира се, грешка. Останалия незастроен плаж общината в последните години разпределяше между разни колонии и дружества, и тези части от плажа са били недостъпни за свободна публика. Но което беше най-главното – колонистите използваха определените за тях части без мярка и ограничение, като своя собственост, а между това публиката, която плаща, беше принуждавана да се ползва от плажа в ограничен размер. Занапред общината не бива да дава широки привилегии на никакви организации, защото това става в ущърб на публиката, от която се очакват по-големи приходи.
Варненският плаж, 20-те години на ХХ век
Това са съществените условия, които трябва непременно да се съблюдават и прилагат от варненските граждани и от общината, ако искаме да извлечем известни ползи от нашия курорт. Рекламите, разбира се, особено в странство, водени умело и според условията на дадена страна, могат да подпомогнат временно, обаче най-добра реклама ще си направим тук на място, ако се окаже, че всичко казано в рекламите отговаря на действителността.
За развитието на туризма у нас нашата държава не прави почти нищо. В другите страни, благодарение на общите усилия, туризмът дава не малки приходи и на държавата, и на населението. А ние чакаме манната от небето да падне наготово. Но днес всичко се постига само с труд, система и умение.
Из варненската преса, 1925-1931 г.