И в съня болката не чезне

И в съня болката не чезне
4 април 1968 г.: Точно в 18:01 ч., докато стои на балкона на втория етаж на мотел Лорейн, стая 306, е застрелян преподобният пастор Мартин Лутер Кинг – упованието и надеждата на цяла тъмнокожа Америка. Куршумът влиза през дясната му буза, разбива челюстта, поврежда гръбначния стълб и засяда в рамото. Според очевидци, последните му думи са към музиканта Бен Бранч, с молба да изсвири и изпее песента "Вземи ръката ми, скъпи Боже" (Take My Hand, Precious Lord). Кинг умира в болницата Сент Джоузеф в 19:05 часа. Епизод 53 на предаването „Денят разказва“, озаглавен Рицарят на ненасилието с гост историкът доц. Костадин Грозев, разказва за преподобния пастор Мартин Лутър Кинг – неговите последни минути, пътят му към историята и отпечатъка върху съвременна Америка

Убийството му се посреща с вълна от бунтове в повече от 60 града. Пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Мартин Лутър Кинг е първият чернокож, за когото се обявява национален траур. 300 000 симпатизанти присъстват на погребението му. По малко от 24 часа преди убийството д-р Кинг произнася най-вълнуващата си реч, която започва с многозначителните думи:  „Като всички, и аз искам да живея дълъг живот. Но сега аз не съм загрижен за това…“ Драмата, която всички добре познаваме. Не всички обаче са чували феноменалната реч на сенатора Робърт Кенеди, произнесена импровизирано - на същата дата, минути по-късно, по същия повод.

Дами и господа, 

Ще се обърна към вас тази вечер само за минута- две, защото имам много тъжна новина, която да ви съобщя, тъжна за всички американски граждани и за всички пацифисти – Мартин Лутър Кинг бе застрелян тази вечер в Мемфис, Тенеси.

Мартин Лутър Кинг отдаде живота си на любовта и справедливостта между хората. Той почина в резултат на действията си. Днес е труден ден, в едно трудно за Америка време. Може бе е време да се попитаме каква нация сме и в каква посока бихме искали да поемем. За тези от Вас, които са чернокожи, отчитайки очевидното по очевиден начин, трябва да признаем, че белите са отговорни за случилото се и вие оправдано можете да бъдете преизпълнени с горчивина, омраза и желание за саморазправа.

Можем да тръгнем към по-голяма поляризация – чернокожи между чернокожи и бели между бели – преизпълнени с омраза един към друг или да направим усилие, както Мартин Лутър Кинг го направи – да разберем, да осмислим и да заместим насилието с усилие да разбираме и обичаме.

За онези от вас, които са чернокожи и са на път да се преизпълнят с омраза и недоверие, заради несправедливостта на подобен акт и за всички онези, които са бели, бих казал: „Аз чувствам същото в сърцето си”. Член от семейството ми бе убит от бял мъж. Но ние хората на Америка трябва да положим усилие, трябва да положим усилие да разберем, да проникнем отвъд видимото и да преодолеем тези трудни времена.

Любимият ми поет е Eсхил. Преди време той е написал:

Дори в съня, болката не чезне

капка след капка убива сърцето ми,

до мига, в който в отчаянието,

против волята ни,

чрез невероятната щедрост на Бог,

иде разумът.

Онова, от което се нуждаем в Америка не е разделение. Онова, от което се нуждаем в Америка не е болка. Онова, от което се нуждаем в Америка не е насилие и беззаконие, а любов, разум и съчувствие един към друг, и чувство на справедливост към най-уязвимите, независимо дали са  бели или черни.

Затова тази нощ ви моля да се приберете у дома, да се помолите за семейството на Мартин Лутър Кинг, да, наистина, но по-важното е да се помолите за страната си, която ние всички обичаме, и това да бъде молитва за разбирателството и състраданието, за които говорих.

Можем да вървим напред, ще имаме трудни моменти, имахме трудни моменти в миналото, но ние и само ние, ще имаме трудни моменти в бъдещето. Това не е краят на жестокостта, не е краят на беззаконието, не е краят на безредието. Но по-голямата част от белите и по-голяма част от чернокожите в тази страна желаят да живеят заедно, да живеят в мир, желаят да подобрят стандарта на живота си и желаят равенство за всички хора по земята– заключава емоционално Кенеди.

Боби няма как да знае, че на него самия му остават точно 4 месеца живот. На 6 юни с.г. той ще преповтори съдбата на Черната пантера: в 12:16 ч. в хотел „Амбасадор“ в Лос Анджелиз друг пръст ще натисне спусъка срещу демократа Кенеди. Пръстът е друг, но ръката е същата…

 

Гледайте видеото:

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи