В Париж тя играе в “Хирошима, моя любов” под режисурата на Бертран Маркос. Приятелят й Жерар Депардийо е записал мъжката роля. Но на сцената на театър “Ателие” Фани Ардан е сама…

 

 

Срещат се отново. Двама другари, свързани от непреходно приятелство и дълбоко професионално съучастие. Фани Ардан е сама на сцената в тази версия на “Хирошима, моя любов”. Но тя има идеалния партньор, от когото се чува само нежният, особен глас, разпознаваем сред хиляда други още при първата въздишка: гласът на Жерар Депардийо. 

След “Кучетата” на Ален Жесюа, през 1978 г., “Съседката” на Франсоа Трюфо, през 1981 г., те често са снимали заедно. Тя дори го режисира във филма си “Диванът на Сталин”. А в театъра са играли заедно в “Звярът в джунглата на Хенри Джеймс” и “Музиката” на Маргьорит Дюрас. Така че Жерар Депардийо е този, който изрича прочутата фраза: “Нищо не си видяла в Хирошима”, първото изречение от сценария на Маргьорит Дюрас за филма на Ален Рене.

 

- Как се роди този спектакъл?

 

- Бертран Маркос, режисьорът, с когото работих в “Лятото на 80-а” на Маргьорит Дюрас, е бил поканен да представи спектакъл на Фестивала във Фижак. Той ми предложи да направим “Хирошима, моя любов” и го играхме вече веднъж, миналото лято.

 

- Когато излезе през 1959 г., филмът на Ален Рене направи силно впечатление. Били сте дете, но спомняте ли си за него?

 

- Гледах филма няколко години по-късно, в пансиона при монахините. Спомням си, че някои родители на ученици бяха протестирали, скандализирани, че такъв филм е бил показан на тийнейджърки! Впечатляващото бяха двете времена в историята. Хирошима в настоящето, Невер в миналото…

 

- Изпълнявате текстове на Маргьорит Дюрас, но не сте я познавали. Съжалявате ли за това?

 

- Да. За моето поколение Маргьорит Дюрас е много важен писател, един от най-големите автори на ХХ век. Съжалявам, че не съм я срещала. Мисля, че щяхме да се разбираме, да се смеем заедно… През 1995 г., когато играех в “Музиката”, тя ми изпрати екземляр от книгата с посвещение. Почина веднага след това.

 

- Кое ви се струва най-силно в текста за Хирошима?

 

- Както във всичко, което е написала, Маргьорит Дюрас вниква в същината на болката. Изпитах го, играейки в “Музиката”, в “Болестта на смъртта”. Четейки я непрекъснато. Но не можем да разберем наистина един текст, мисълта на един автор, освен ако не я направим своя, научавайки я, играейки я. 

 

- Чувствате ли се защитена сама на сцената, с гласа на Жерар Депардийо?

 

- Той е като талисман… Когато играхме заедно в “Звярът в джунглата”, той никога не беше същият и аз обожавах това. Той е играч и това ми харесва! Снимали сме заедно, пътували сме в Сибир, в Ливан. Но нищо не може да се сравни със сцената. Театърът е място, което ви пречиства кръвта, мозъка, органите. 

 

- Ще имате десет представления. Ще отидете ли другаде?

 

-О, да! Бихме могли да играем в Невер, в Хирошима и защо не в САЩ… В крайна сметка, Хирошима е Америка. Аз, която по природа съм нетърпелива, обичам спектаклите да отиват там, където имат най-голяма сила. Със Соня Видер-Атертън играхме “Кораб “Нощ” в Русия, беше много интересно.

 

- Къде снимахте напоследък?

 

- Филмът на Даян Кюрис “Майка ми е луда” току-що излезе, а после снимах “Бел Епок” под режисурата на Никола Бедос. Там играя жената на Даниел Отьой. Снимките бяха много приятни. 

 

- През пролетта ще правите постановка в Атинската опера. Можете ли да ни разкажете?

 

- Директорът на Операта в Атина ми предложи да направя постановка. Казах “да”, при условие, че мога да избера произведението: “Лейди Макбет от Мценска губерния” от Шостакович. Аз съм особено чувствителна към тази история, основана на романа на Николай Лесков, с фигурата на много силна жена, която плаща със свободата си. Това ми хареса, но на първо място е музиката. Нямам търпение да започна работа и непрекъснато мисля какво ще направя. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

Напиши коментар