След 40 години пророчеството на Солженицин за Запада се сбъдва

След 40 години пророчеството на Солженицин за Запада се сбъдва
През юни 1978 г. Александър Солженицин произнесе в Харвард реч, озаглавена "Разпаднатият свят". Тя беше посветена на възникването на „различните светове“, част от които бе и западното общество. От едната страна на разлома е свободата, която е впрегната да трупа с неутолима страст материални блага, като за Америка тя е най-високата ценност, стояща над всички останали. В центъра на това уравнение се намира човекът, защото над него няма никаква друга сила освен свободата. Резултатът от това е нравствена нищета, лутаща се в търсене на собствения си смисъл.


Александър Солженицин в Харвард

 

След речта на Солженицин „четвъртата власт“ го обвини в „загуба на равновесие“ и „болна душевност“. Солженицин си мислеше, че в САЩ можеш да говориш всичко, което мислиш, но се оказа, че демокрацията очаква да й се възхищаваш. Пресата написа: „Този титан не ни обича“.

 

Беше ли прав Солженицин? Той виждаше позитивните неща в сърцето на Америка. „Постепенно пред мен започна да се разкрива другата Америка, истинското сърце на страната. Америка на малките градове, здравата Америка, за която аз мислех, подготвяйки тази реч“.

 

След 40 години ние вече може да си позволим разкоша да анализираме неговата реч.

 

Според мен, Солженицин е постъпил прекалено деликатно, ако отчетем как в продължение на тези четиридесет години се утвърждаваха културните ценности на Америка. САЩ бяха погълнати от постигането на материалните си цели. Това занятие навлезе в период на буен разцвет, отстъпвайки от рационалните хуманитарни традиции. Висшата сила, за която говори Солженицин стигна до пълен упадък. Ако по-рано в Бог вярваха 90% от населението на нашата планета, то сега вярващите са около 70% и постоянно намаляват. Тази тенденция е съпроводена с обезценяване на културата, която се отказа от морални бариери.

 

Аз бях изумен, когато Роберт Де Ниро, на церемонията по връчване на наградите „Тони“, по най-вулгарен начин се произнесе по адрес на президента на Съединените Щати. Това е същият този Де Ниро, който получи президентската награда на Свободата, смятана за най-престижното отличие в Америка. Също толкова ме озадачи и връчването на наградата Пулицър на рапъра Кендрик Ламар, който по време на своите концерти неизменно се държи за ципа на панталона си. Трябва да призная, че връчването на Нобелова награда на Боб Дилън беше тотален крах на нравствените стандарти, защото от тази награда бяха лишени някои от литературните светила на ХХ век.

 

Докъде стигнахме! Солженицин разбираше, че ако изхвърлиш Бог от хуманизма, тогава ще бъде възможна всяка мисъл, която му хрумне на човека. Вкусът, добрите маниери, добротата, уважението, всичко това е подчинено само на свободата и настроенията на индивида. Максимата е: „Ако от това получаваш удоволствие, тогава направи го“. От пътя бяха отстранени даже църквите и синагогите, които днес отделят по-голямо внимание на социалните проблеми, отколкото на религиозните знания.

 

Не, западното общество не претърпя крах, поне засега. Но когато се поставя въпроса за изграждане на емоционална защита на нашия начин на живот, аргументите са пошли и банални. Разбира се, говори се за свобода и толерантност, но какво става с основните принципи? Какво е нашето място на „градския площад“ и как се отнасяме към интегрирането на религията във фундамента на Америка?

 

Защо италианските власти крият художествените произведения с многовековна давност по време на визитите на високопоставени лица от Иран? Нима не трябва да се гордеем с великолепните скулптури създадени от нашата култура? И защо сме длъжни да мислим дали нашата култура може да оскърби религиозната култура на друга страна? А те нас не ни ли оскърбяват?

 

Линията на тренда понякога се обръща и тръгва в противоположна посока, но ако се пренесем от днешния ден в далечното бъдеще, тогава ние ще разберем, че Западът, със своя прикрит релативизъм, рискува да загуби световното си влияние. Как общество, което не е уверено в смисъла и значението си, може да съперничи на една фанатична култура, знаеща точно какво иска и как да го постигне?

 

Аз нямам намерение яростно да защитавам тезата на Освалд Шпенглер за „Залезът на Запада“, защото постепенния упадък присъства във всяка пролука на нашия културен живот. Към ортодоксалността на упадъка  се придържат университетите. Говорещите глави на ток-шоутата многократно повтарят едни и същи пошлости. А истината се разрушава от постмодерната вяра, че най-важно от всичко са дълбоките чувства, които идват от подсъзнанието. Да, важно е американците да четат Шпенглер, ако въобще четат нещо, но днес е много по-важно да се махнат културните филтри. Погледнете на Америка и Запада безпристрастно. Какво виждате? И защо виждате това?

 

Херберт Лондон е президент на Лондонския център за политически изследвания (London Center for Policy Research).

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

 

Реч на Александър Солженицин пред випускниците на университета в Харвард

 

Предлагаме една забележителна реч на Александър Солженицин, произнесена по време на изгнаническите му години в САЩ, реч, изразяваща дълбочината на неговата болка и безпокойството от духовното съществуване на човека и обществото.

 

„Девизът на вашия университет е „Veritas”- Истината. И някои от вас вече знаят, а други ще узнаят през живота си, че Истината мигновено се изплъзва веднага, щом отслабне напрегнатостта на нашия взор – и при това ни оставя в илюзията, че продължаваме да я следваме. От това избухват множество разногласия. И още нещо: истината рядко бива сладка, а е почти винаги горчива. И тази горчивина не може да се избегне и в днешната реч – но аз я изнасям не като противник, а като приятел.

 

Упадъкът на мъжеството е може би най-поразителното за страничния поглед, което се вижда в съвременния Запад. Западният свят изгуби обществено мъжество – целият той и даже поотделно във всяка страна, всяко правителство, всяка партия и разбира се, в Организацията на обединените нации. Този упадък на мъжеството особено силно се чувства сред прослойките на управляващите и интелектуално водещите, от което се създава и усещането, че обществото като цяло е загубило мъжеството си. Разбира се, запазват се множество индивидуално мъжествени хора, но не те направляват живота на обществото. Да напомням ли, че упадъкът на мъжеството от древността се счита за първия признак на края?

 

Когато са се създавали съвременните западни държави, се е провъзгласявал принципът: правителството трябва да служи на човека, а човекът живее на земята за това, за да има свобода и да се стреми към щастие (виж например американската Декларация за независимост). И ето най-накрая, в последните десетилетия техническият и социалният прогрес позволиха да се осъществи очакваното: държавата на всеобщото благосъстояние. Всеки гражданин получи желаната свобода и такова количество и качество от физически блага, които на теория би трябвало да осигурят неговото щастие.

 

Осигурена е независимостта на човека от много видове държавен натиск, осигурен е на мнозинството комфорт, който не биха моли да си представят бащите и дедите, появи се възможност да се възпитава в тези идеали и младежта, да бъде тя призовавана и подготвяна за физическо процъфтяване, щастие, владеене на вещи, пари, почивка, почти неограничена свобода на наслажденията – и кой сега, защо, заради какво би бил длъжен да се откъсне от всичко това и да рискува скъпоценния си живот в защита на общото благо и особено в този мъгляв случай, когато трябва да се защитава безопасността на своя народ в някаква далечна страна?

 

Днес и в живота на западното общество благополучието започва да открехва своята погубваща маска. Съответно на своите цели, западното общество е избрало и най-удобната за себе си форма на съществуване, която аз бих нарекъл юридическа. Границите на правата и правотата на човека (много широки) се определят от системата закони. В това юридическо състояние, движение и лавиране западните хора са придобили силен навик и устойчивост. (Впрочем законите са така направени, че простият човек е безпомощен да действа в тях без специалист).

 

Всеки конфликт се решава юридически – и това е висшата форма на решаване. Ако човек е прав юридически – нищо повече не се изисква. След това никой не може да му посочи непълната правота и да го склони към самоограничение, към отказ от своите права, да го моли за някаква жертва, безкористен риск – това би изглеждало просто нелепо. Почти няма да срещнеш доброволно самоограничение.

 

Преживявайки целия си живот при комунизма, аз ще кажа: ужасно е онова общество, в което изобщо ги няма безпристрастните юридически везни. Но общество, в което няма други везни освен юридическите, също е малко достойно за човека (аплодисменти). Обществото, стъпило на почвата на закона, но не по-високо – слабо прилага висотата на човешките възможности. Когато целият живот е пронизан от юридически отношения, се създава атмосфера на душевна посредственост, умъртвяваща най-прекрасните полети на човека (аплодисменти).

 

Обществото се оказва слабо защитено от бездните на човешкото падение, например от злоупотребяването със свободата на морално насилие над юношеството, като филми с порнография, престъпност или бесовщина (аплодисменти): всички те попадат в областта на свободата и теоретически се уравновесяват със свободата на юношеството да не ги възприема. Така юридическият живот се оказва неспособен да се защити от разяждащото го зло.

 

Цялото това отклонение на свободата към страната на злото се е създавало постепенно, но първичната му основа очевидно е била положена от хуманистичната човеколюбива представа, че човекът, стопанинът на този свят, не носи в себе си вътрешно зло, че всички пороци на живота произтичат само от погрешните социални системи, които и трябва да бъдат поправени.

 

Че всеки социализъм въобще и във всички оттенъци води до всеобщото унищожение на духовната същност на човека и нивелирането на човечеството до смърт, чрез дълбок исторически анализ показа математикът академик Шафаревич в своята блестящо аргументирана книга „Социализмът”. Но ако ме попитат: искам ли да предложа на своята страна в качеството на образец за подражание днешния Запад, какъвто е, аз ще трябва откровено да отговоря: не, аз не бих могъл да препоръчам вашето общество като идеал за преобразуване на нашето.

 

Да, невъзможно е обществото да остава в такава бездна на беззаконието, както е у нас, но и не си струва да остава в такава бездушевна юридическа гладкост, както е у вас. Душата на човека, настрадала се под десетилетното насилие, се стреми към нещо по-високо, по-топло, по-чисто, отколкото може да ни предложи сегашното западно масово съществуване.

 

Западният начин на живот все по-малко има перспективата да стане водещ образец. Центърът на вашата демокрация и култура за няколко часа остава без ток – само толкова – и изведнъж цели тълпи американски граждани се хвърлят да грабят и насилничат. Такава е дебелината на ципата! Такава е неустойчивостта на обществения строй и отсъствието на вътрешно здраве в него.

 

Вашите особено забележителни дейци като Джордж Кенан казват: встъпвайки в областта на висшата политика, ние вече не можем да се ползваме от моралните критерии. Ето така, чрез смесването на добро и зло, на правота и неправота, най-добре се подготвя и почвата за абсолютното тържество на абсолютното Зло в света. Против световната, добре обмислена стратегия на комунизма на Запада могат да помогнат само нравствените критерии – а други няма (аплодисменти).

 

Остава да се търси грешката в самия корен на нещата, в основата на мисленето на Новото време. Аз имам предвид това господстващо на Запад светоразбиране, което се е родило по времето на Възраждането, а в политически форми се е отляло от епохата на Просвещението, залегнало е в основата на всички държавни и обществени науки и може да бъде наречено рационалистичен хуманизъм или пък хуманистична автономност – провъзгласената и провеждана автономност на човека от всяка по-висша над него сила. Или пък, казано иначе – антропоцентризъм, представата за човека като център на съществуващото.

 

Сам по себе си повратът през Възраждането е бил очевидно исторически неизбежен: Средните векове са се изчерпали, станали са непоносими с деспотичното потискане на физическата природа на човека в полза на духовната. Но ние сме се откъснали от Духа към Материята – несъразмерно, прекомерно. Хуманистичното съзнание, заявило себе си като наш ръководител, не признавало, че човекът има и други задачи, по-висши от земното щастие, и положило в основата на съвременната западна цивилизация опасния уклон на преклонението пред човека и неговите материални потребности.

 

Зад пределите на физическото благополучие и натрупването на материални блага всички други, по-фини и по-високи особености и потребности на човека са оставали извън вниманието на държавните устройства и социалните системи, като че ли човекът няма по-висок смисъл на живота си. Така са били оставени пролуки за злото, през които сега то свободно прониква. Сама по себе си оголената свобода никак не решава всички проблеми на човешкото съществуване, а поставя множество нови.

 

В основите на ерозиралия хуманизъм и на всеки социализъм може да се видят общи камъни – безкраен материализъм, свобода от религията и от религиозната отговорност (при комунизма доведена до антирелигиозна диктатура), съсредоточеност върху социалното строителство и наукообразността в това (Просвещението от ХVIII век и марксизмът). Не е случайно, че всички словесни клетви на комунизма са около човека с главна буква и неговото земно щастие. И хуманизмът, напълно изгубил християнското си наследство, не е способен да устои в това съревнование.

 

Но докато ежедневно се събуждаме под спокойното слънце, ние сме длъжни да водим и ежедневен живот. А има катастрофа, която вече е настъпила реално: това е катастрофата на хуманистичното автономно безрелигиозно съзнание. Като мярка за всички неща на Земята то е поставило човека – несъвършения човек, който никога не е свободен от самолюбието, користолюбието, завистта, тщеславието и десетки други пороци. И ето, грешките, неоценени в началото на пътя, сега отмъщават за себе си.

 

Пътят, изминат от Възраждането, ни обогати с опита, но ние изгубихме онова Цяло, Висшето, някога полагащо предел на нашите страсти и безотговорност. Твърде много надежди сме заложили ние на политико-социалните преобразования – а се оказа, че ни ограбват най-ценното, което имаме: нашия вътрешен живот. На Изток го стъпква партийният пазар, на Запад – комерсиалният (аплодисменти). Ето в какво е кризата: даже не е толкова страшно това, че светът е разцепен, а това, че у главните разцепени негови части болестта е сходна.

 

Ако, както декларира хуманизмът, човекът е роден само за щастие, той не би бил роден и за смърт. Но затова, че той телесно е обречен на смърт, неговата земна задача е очевидно по-духовна: не потъване в ежедневието, не най-добрите начини за придобиване на блага, а после по-веселото им прахосване, а носенето на постоянния и труден дълг, така че целият жизнен път става опит главно на нравствено възвисяване (аплодисменти): да напуснеш живота като същество по-висше, отколкото си го започнал.

 

Неизбежно е да разгледаш скалата на разпространените човешки ценности и да се изумиш от нейната неправилност днес. Невъзможно е оценката на правилността на действията на президента да се свежда до това каква е работната ти заплата и дали не е ограничена продажбата на бензин (аплодисменти). Само доброволното възпитаване в самите себе си на светло самоограничаване възвисява хората над материалния поток на света. Да се придържаш днес към закостенелите формулировки на епохата на Просвещението е ретроградство. Тази социална догматика ни оставя безпомощни пред изпитанията на днешния век.

 

Не можем да избегнем преразглеждането на фундаменталното определение за човешкия живот и човешкото общество: действително ли най-високо от всичко е човекът и няма ли над него Висш дух? Вярно ли е, че животът на човека и дейността на обществото трябва да се определят преди всичко от материалната експанзия? Допустимо ли е да я развиваме в ущърб на нашия цялостен вътрешен живот?

 

Ако не до гибел, то сега светът е достигнал до поврат в историята, по значението си равен на поврата от Средните векове към Възраждането – и ще изиска от нас духовно избухване, издигане на нова височина на взора, на ново ниво на живота, където няма, както през Средните векове, да е предадена на проклятие нашата физическа природа, но и още повече няма, както в Новото време, да бъде стъпкана нашата духовна (аплодисменти).

 

Това въздигане е подобно на изкачването на следващата антропологическа степен. И за никого на Земята не е останал друг изход освен нагоре (аплодисменти).”

 

8 юни 1978 г.

 

Със съкращения от списание „Християнство и култура”

 

 Източници: American Thinker, "Ценности и общност"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Незнайко

    06 Дек 2018 10:48ч.

    Н е знаех, че стукач Ветров бил и пророк?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Знайко до Незнайко

    06 Дек 2018 11:07ч.

    Щом си неграмотен, вече да знаеш. Неграмотността е лошо нещо. Идеологическият идиотизъм, който проявяваш - също.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    06 Дек 2018 11:13ч.

    "От едната страна на разлома е свободата, която е впрегната да трупа с неутолима страст материални блага, като за Америка тя е най-високата ценност, стояща над всички останали. ". Това просто не е вярно. Най-висока ценност - материални блага - е за руските олигарси, за които няма никакъв морал, това е ясно като бял ден. Естествено, и в Америка има от сорта, къде ли ги няма. Но господстващото виждане в американското общество е на светлинни години от Европейското, примерно. Да не говорим за руското. И затова именно това общество разжда новостите в областта на културата, техниката и пр. Виждате го по книгите, които четете, по филмите, които гледате, по техниките, които използвате - от Смартфони до лаптопи, коли и какво ли не. Болни общества, като руското, не раждат напредничави идеи, иновации и т.н. Те могат само да консумират и да продават дадени от Природата богатсва. Някой да ползва руски компютър, или руски телефон, или да кара руска кола, или самовар дори ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    06 Дек 2018 11:15ч.

    Във филма "Killing Them Softly", Брад Пит, в ролята на Jackie Cogan, го каза много точно "I'm living in America, and in America, you're on your own. America's not a country. It's just a business." Аз живея в Америка и в Америка ти сам се оправяш. Америка не е държава. Тя е просто бизнес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    06 Дек 2018 11:27ч.

    Обърнете внимание, в статията само се споменава Солженицин, но основно са изразени вижданията на Херберт Лондон, който я е написал. И не се подвеждайте, "Лондонския център за политически изследвания" е ГРЕШКА на редакцията на ГЛАСОВЕ. Става дума за "Лондон център за политически изследвания", който НЯМА нищо общо с Англия и столицата й Лондон. Херберт Лондон е американец и центъра за политически изследвания носи неговото име. Намира се в НюЙорк. И още нещо, Херберт Лондон умря преди няколко седмици.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Adolf

    06 Дек 2018 11:28ч.

    Синия,изброй ми поне петима руски олигарси и ми посочи техни конкретни действия в подкрепа на тезата ти.За сравнение - Мадлинка Олбрайтова каза на времето,че природните богатства на Русия принадлежали на "цялото" човечество.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    06 Дек 2018 11:33ч.

    Adolf, не му обръщай внимание. Той е тинейджър, за който Света е само смартфони. С тях оборва всеки, който напада американците, без да знае, че САЩ не са им производител. Тинейджърите НЕ СА прочели книга, но знаят всичко. Това момче, дори не може да вдене, че написаното е ОТ АМЕРИКАНЕЦ и НЯМА нищо общо с Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Sin

    06 Дек 2018 12:03ч.

    Синия, точно за такива като теб става дума в статията - които измерват всичко само по материални придобивки. А да си забелязал, че Европа, която е най-добре в материално отношение, днес измира скоростно и се превръща в ислямска - тоест, в анти-Европа? Да си чувал, че затворниците в твоите любими шибани Щати са 25% от затворниците в света, докато населението им е 5%? Американците пръснаха от 400 милиарда до 1 трилион долара само за разработката на изтребителя F-35, който се оказа пълен боклук, а в компютъра му се използваха китайски платки? Колкото до американската култура - май не си чел внимателно статията? Една култура, която дава награда на рапър, чието любимо занимание е да се държи за оная си работа, докато рецитира имитация на "стихове" не е култура - а кОлтура, тъпчо! Но да се говори за духовност с тебе явно е безнадеждно занимание, щом най-важни са ламаринки, кабелчета и платки. Има едни животинки, които си живеят най-добре - на сухо, топло, винаги нахранени, ама за Коледа ги правят на наденици. Такива същества като тебе винаги ми напомнят на тях. Затова и освинихте цяла Европа, а и цялата западна цивилизация, за което говори и Солженицин. Или и Солженицин е "комуняга", а ? И престани да копи-пействаш шаблонни тъпотии, тук поне аудиторията е на по-високо ниво, а не на нивото на глупашките ти идеологически щампи! Но, доколкото разбирам,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    06 Дек 2018 12:33ч.

    Кой ти каза, че Ф35 е боклук ? И защо Израел, Белгия, Англия и още куп други държави си го поръчват ? Мислиш ли, наистина, че са по-тъпи от теб ? Това, обаче за затворниците изби рибата. Да не се окаже един ден, че синовете на ЦК на БКП, като синът на Нинова, са били в САЩ, за да освобождават поробените затворници ? Или пък потокът от хондурасци, гватемалци и пр. е в помощ на затворените им братя ? Нещо, свързано с културата, свободата, духът може би, не ги ли привлича ? Как мислиш, защо не втрътят към Москва, примерно ? Защо никой не отива там ? Та там такава култура имало, че няма равна на себе си ! Само дето никой не я иска, забелязваш ли ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Валенщайн

    06 Дек 2018 13:20ч.

    Не мога да разбера защо постоянно дъвчите Запада? Защо не правите това с Русия - квинесенцията на упадъка по абсолютно всички показатели. Западът го погребваха, руски класици още през 19-те век, какви ли гробове не му капаха болшевиките и все обясняха, колко е прогнил и ще се срути. Западът има едно неизменно качество - еволюира по удивителен начин. Това не разбират руски класици, болшевики, меншевики, панслависти, български безродници /т. н. русофили/и обикновени тикви.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    06 Дек 2018 13:21ч.

    до Sin на 06.12.2018 в 12:03 Синия, точно за такива като теб става дума в статията - които измерват всичко само по материални придобивки. напразнво се хабиш, колега. Момчето кат го чета е най-обикновена мъжка реститутка, която между два наема се бори с комунизма и Русия и цунка катадневно Америка по задните части по форумите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сравняване на МИЛИАРДЕРИТЕ на РУСИЯ и САЩ

    06 Дек 2018 13:36ч.

    https://www.youtube.com/watch?v=hmPFQhz96l8

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • висок

    06 Дек 2018 14:24ч.

    Хе хе, кефя се! Думи, думи....... долу Америка..... а на Нинова сина в Америка, и няма да се върне. Всички руски олигарси децата в Америка... Ех Гласове....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    06 Дек 2018 14:33ч.

    Преди години като студенти имахме приятелка, дъщеря на високопоставена кука, доста интелигентна и любопитна (слава богу). Така на млади години прочетохме "Архипелаг Гулаг", " Раковата болница", разказите на Солженицин, "Голи оток" и т.н. Не знам дали знаете, но един от малкото хора, излекували се от рак по най-невероятен и чудотворен начин (!?), което лекарите не могат да си обяснят, е Солженицин!.... Божа работа!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    06 Дек 2018 15:06ч.

    прочетох 70 реда с мисълта и удовлетворението, че е създадено в Гласове (нали така пише на първия ред под заглавието-Автор: Гласове)...за да стигна до 71-я ред, където разбирам кой е Автора, и до 72-я ред, на който е написано кой е преводача). Мисля, че е коректно под заглавието да се уточно кой е автора. А за драгите форумци мисля, че (с малко изключение) погрешно сте разбрали статията, тя не е написана за лошите хамериканци, а за фетиша да се забогатява прекомерно на всяка цена, и без да се остави нищо за пример след забогатяването. И поне част от парите да не се използват за някаква кауза, от която да печелят хората. Има изключение-много поучителен е линка от 13:36. Бих добавил: знаете ли, че сина на Уорън Бафет е фермер, това му харесва-това прави. Естествено, че покрай размаха на баща си има пари-и е главно филантроп с тези пари, но да, на първо място е фермер! Авторът познава живота на Запад и примерите му са от там, ако знаеше живота на Изток-примерите му от там щяха да са още по-убедителни. Огромно неравенство между най-богатите и най-бедните, богатите трупат богтства само заради кефа от трупане на богатства(миналата година се оказа лоша за западните милиардери, те загубиха милиарди) а най-спечелили се оказаха руските милиардери (въпреки огромната загуба на реални доходи на мужиците).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уважаеми Админ

    06 Дек 2018 16:31ч.

    Всичко което съм написал е вярно и не знам защо махаш това, което пиша. Аз просто обяснявам какво се случи в света, и което нито ти, нито Солженицин може да обясни, но е хубаво да се знае. След години ще давате мило и драго, това да се публикува именно във вашия вестник, но сега ти си мислиш, че това са някакви религиозни глупости. Това е вярното за света. Навлизаме в съвсем нова цивилизация. Ако досегашната цивилизация се крепеше на догмата за Светата Троица, или триъгълника от лица на Бог -Бог Отец, Святия Дух и Исус Христос, то минаваме през цивилизация, където трябваше да има още една Света Троица от жени - Бог Майка, Свята Дух и Христоска. Тези два триъгълника от Свети Троици, като се преплетат се получава еврейската звезда. Но ако се свържат върховете на еврейската звезда, се получава шестоъгълник. А това е - шестоъгълника - кристалната решетка на графита, най - мекият минерал, с който се пише в моливите, който е от елемента на живота - въглерода. Или има графитна цивилизация, която обаче прескачаме. И направо се отива в цивилизация, където има четириединен Бог, или четири лица на Бог. Това са: Бог Отец, Святия Дух, Исус Христос и Бог Слово - Библията. В началото на Евангелието от Йоан Пише: В началото бе Словото, и нищо не стана без Словото и Словото беше у Бога и Словото бе БОГ.... Следователно Словото е четвъртото лице на Бог. Това се прави, за да може зад всяко от четирите най важни образувания в обществото да има лице на Бог, което да даде отношенията, манталитета, съзнанието или базата на обществото, която база са отношенията във всяка една част - на държава, църква, икономическо общество и бит и семейство. Зад държавата застава Бог Отец. Зад църквата - Бог Слово, зад икономическото общество - Святия Дух, и зад бита и семейството - Исус Христос, както и женските аналози - Бог Майка,женско Бог Слово, Святата Дух и Христоска. Това е семейно християнство. Има философска система от два полюса, поле между полюсите и нов зародиш. Полюсите са Бог Отец и Святия Дух, полето е Христос и нов зародиш е Бог Слово. Но Христос е Любовта. Ако изтеглим Христос да е като полюс, то се получава тетраедър с четири полюса. Тетраедъра е кристалната решетка на диаманта,най твърдият минерал, от елемента на живота въглерода. Следователно това християнство - новото в което влизаме е диамантено християнство, И тук има и женска част в тетраедъра от Бог Майка, Святата Дух, Христоска и женско Слово, което ще се напише. Така се получава семеен тетраедър, като семейството се състои от два полюса - Мъж и жена, поле между тях - Любовта и нов зародиш - децата. Това е Философска диалектична система. Това именно са новите неща в обществото, които се наложиха - да има диамантено общество, диамантено християнство, диамантена цивилизация и тя се случи в обществото. Това е цивилизация на любовта, добротата човещината. В целият свят се чудят какво става, всичко което правят хората е неправилно, но хората започнаха да се адаптират към новата цивилизация. Но не е записано всичко, което се случи в нова Библия. А всеки човек е Бог или Богиня, и може да работи със 100% от възможностите на мозъка си. Като във всеки човек е част от Бог Отец, Святия дух, Исус Христос и всеки може да говори Бог Слово, което идва от дълбините на мозъка му, чрез Информационното поле и всеки излъчва сила. Та това са новите неща и диамантената цивилизация. А обществото се обърна наопаки, защото лицата на Бог, от Света Троица се обърнаха до Света Четворица. А когато се смени броя на хората в компания или общност - от четна на нечетна - отношенията се променят на 180 градуса. Така и сега отношенията се промениха на 180 градуса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    06 Дек 2018 18:13ч.

    Да отговорим на въпроса защо именно руснакът Солженицин се оказа един от първите резултатни критици на съвременната демокрация във варианта й на неолиберална западна система е почти същото като да обясним защо именно руснаците успяха да сломят ислямския тероризъм в Чечня и Сирия. Да почнем отзад напред. Западът създава и използва ислямския тероризъм преди всичко срещу Русия и руското, респ. православното, влияние по света по аналогичен начин както използва демокрацията и фиксациите върху правата на демоса (като форма на демонизъм) за подронване на руската държавност и монолитностите в културния код и авторитет на Москва. Самата дума де-мос ясно го посочва, но хората рядко изпълзяват отвъд приложно-инструменталните послания на езика. Впрпочем затова и руснакът, отраснал при напреженията и парадоксите на съветската система, веднага напипва слабостите на саморекламиращата се западна демократична система, за които окото на кореняка западняк си остава сляпо. Просто Западът от времената на класическата просвещенска модерност повече не създава култура, той започна да популяризира културните достояние, което и собствено предизвика упадъкът на културата и декадентската й деградация до потребителска цивилизация. Популяризацията на културата не обслужва културата, концепцията за човешки права уби сакрализациите. Концепцията за човешки права не е никаква дълбинна концепция за свобода в смисъла на фрийдом - това е либерализъм, поощряващ масовото производство на стоки/услуги и тяхното потребление. Затова и тукашните влъхви на нагоните на демона като син-чето се излагат така - заговори ли се за демокрация и нейната защита, детската градина (респ. американският пословичен инфантилизъм) започва да работи на пълни обороти, и всичко се изражда в една безкрайна комедия без художественост, чието друго име е цирк. Такова нещо в Русия няма, защото Русия продължава да си остава културен донор именно поради огромната милост, която провидението й отрежда, за да я спаси от цивилизационната напаст на Запада - същия стар филм да я мразят всички народи, да я заклеймяват медиите им, да я заплашват правителствата им, да й спретват активни мероприятия с клевети и нарочвания, да й налагат санкции, да й подменят историческите приноси, да й омаловажават културните, военните и технологичните достижения, които са безспорни. Защото културоизграждащият критерий не е рейтингов, не е свързан със симпатиите на гласовете на демоса, които медийните рупори преекспонират, а най-често тъкмо обратното - културен си, защото си миноритарен, отблъскван, откъсван, неоценен или превратно оценяван. (Културната автентичност е елитарна, а не демократична; демократична е популяризираната култура, която е вече цивилизация!) И колкото и мизерно да изглежда на глашатайчетата на рейтинги и реклами всичкото това, което описах, то указва виталност в живия творчески и критичен дух, а не упадък или хуманитарна импотентност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Крайно спекулативно е да ни се предлага късния изглупял, отдаден на крайния национализъм Солженицин

    06 Дек 2018 20:18ч.

    Солженицин щеше да е само един от плеядата дървени философи, с които Русия е богата почти колкото с газ и петрол, ако не беше разкрил ужасите на сталинизма. И хората ще го помнят с това. Колкото и напъни да има за да се загърби стореното от него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • redford

    06 Дек 2018 20:18ч.

    Adolf, може ли да ми посочиш поне един източник на изказването на Мадлин Олбрайт от който да е видно, че тя именно го е казала. Какъвто и да е. Не се заяждам, интересувам се.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Снимката

    06 Дек 2018 20:46ч.

    Жестът напомня на нещо средно между иконичното сочене на Ленин в най-различни посоки и нордическия жест на Адолф. И изглежда изключително глупаво. Толкова, че ако не си прочел нищо от този, да си спестиш губенето на време и занапред.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • д г

    07 Дек 2018 12:48ч.

    Не разбирам защо толкова коментирате САЩ и сегашна Русия? Солженицин ясно казва, че не желае Русия да поеме пътя на западния свят, следователно доколкото го е поела и нейните резултати ще са същите. Времевата дистанция ясно показва това. Не е въпроса в страната или дори културата, а във възприемането на ценности които движат хората в определена посока с предвидими резултати от това движение. Солженицин явно е искал випускниците да се замислят върху това, докато все още имат време и сили с което да водят съзнателен живот към внимателно подбрани цели, не копирани от околните по подобие с тях. А какъв морално е самия Солженицин, това е друг въпрос. Не е единствен в световната литература който може да разсъждава и пише добре, но в отношенията си с околните да е съвсем различен. Негов избор в крайна сметка, и читателя, и писателя избират сами.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    07 Дек 2018 20:54ч.

    Солженицин се е променял с годините. Бил е комунист, бил е протовник на комунизма, заживя в северните щати, а когато се върна, се беше превърнал в консерватор. Накрая стана почти черносотник. Едно обаче не е бил никога, велик писател. Стана нобелов лауреат по литература като Чърчил, по политически причини. Толстой не е бил, Булгаков не е бил, Шолохов е станал само, защото Сартр, се е отказал. А Солженицин е станал. Знаков образ, зад който няма кой знае какво.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До ''уважаеми админ''

    08 Дек 2018 13:44ч.

    Много ми беше интересно, тенкс! Мога ли да ви препоръчам книгата ''Новият маг'' от Доналд Тайсън? Може да прескочите ритуалите, другото вероятно ще ви е интересно. А тук трият неортодоксално християнсто евър.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това ново християнство -

    08 Дек 2018 16:26ч.

    диамантеното християнство и диамантена цивилизация, се случи и случва в света. Всички катаклизми, турболенции във всяка една област от човешкото мироздание се дължат на тези нови отношения и това, че човек стана Бог и Богиня при жените. Където се посочеше нещо от Бог, се получаваха вълнения през последните 6 години, като се започне от Арабската пролет, през Украйна, през Брекзид и избирането на Тръмп. и навсякъде по света. Просто се казваше истината и доброто решение на проблемите и народите се вдигаха на бунт, правеха се революции. Проблема бяха жестокостта, борбата за власт, манталитета на хората във властта, циничността на властта, лицемерието на църквата, алчността на богатите и хората, като цяло, както и факта, че в семействата нямаше любов, а само се работеше и семействата бяха най малката икономическа единица. А напоследък и идеята за семейството като икономическа единица се изостави, а и никаква любов между мъжа и жената нямаше. Но от един месец институциите в света заработиха, като и се обърнаха на 180 градуса. Заработи и гражданското общество. Ето в България имаше протести на гражданите, които обаче са с идеи и опорни точки от БСП. Във Франция жълтите жилетки също протестират, и даже рушат. Аз мисля, че трябва да се дадат 3 месеца или 100 дни толеранс на държавните институции, за да заработят още по вече и да решават проблемите на гражданите и обществото. и временно да спрат всякакви протести, включително и в България и Франция, и чак в началото на март, ако нещо не е наред, да се започнат пак протести. Но тогава тези протести, ако държавите по света не си вършат работата да бъдат много по сериозни. А дотогава хората да запазят спокойствие и да заработят много здраво и да се вдига производителността на труда, и стандарта на живот в целият свят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Семейството,

    08 Дек 2018 23:41ч.

    което беше уж патриархално, и то се обърна от един месец и стана семейство, в което мъжът оценява или реагира, а жената прави волеви действия в дома. Това именно е истинското патриархално семейство. Където мъжът има властта и има секса, когато пожелае, а жената работи в къщи, или върти къщата. Патриархалното уж семейство, създадено по Апостол Павел, където жената оценява мъжът, а мъжът работи в къщи и на нивата всъщност е матриархатно, и властта е в жената и тя решава колко деца да има, и кога мъжът и жената ще правят секс. Мъжът можеше само да седне на масата и да каже : "жена, направи и сложи салатата, ракията и манджата!" и да пие, Така той уж беше мъжът в къщи, но това е матриархатен мъж. Сега в много семейства отношенията се обръщат и стават истински патриархални, както ги показват във американските филми. Но предполагам, че жените няма да се предадат без бой. Жените трябва да обичат мъжа, а не както те искат, мъжа да обича жената, а тя да е истинския властелин в къщи Даже е възможно да има в много домове ексцесии, но изхода е жената да се побеждава с най силното и оръжие - устата. Но не да се бие - жената не се удря дори и с цвете - а да се надприказва, като мъжа надприказва жената, като я оценява с положителни оценки, с комплименти, като и задава въпроси и т.н. Така жената се влюбва в мъжа и той трябва да е верен на жена си, както и жената да е вярна на мъжа си и да са заедно, докато смъртта ги раздели, както се казва. А това не е психически сексуален тормоз, а е флирт и мъжко ухажване, или както му се вика - свалка. Но ухажването не трябва да се прави на работното място или на публични места, а в ресторант или на места пригодени за тази цел. Там е истинският майсторлък на мъжа. Та искам да кажа, че от един месец отношенията между мъжа и жената се обърнаха на 180 градуса. като децата трябва да се къпят в любовта между майката и бащата, но в патриархалната им любов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Модератора

    09 Дек 2018 3:04ч.

    Драги Модераторе, защо ги пускате тия с диаменатеното християнство да заемат толкова място на този форум? Какво казват по темата за Солженицин? Само пропаганда правят на своите жалки лъжи. Такива да си намерят форум по ню ейдж ритуали, магове, богини (мацки) и позитивно мислене, което създавало реалността....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уважаеми "До Модератора"

    09 Дек 2018 7:57ч.

    Въпроса със християнството е най важния въпрос за нашата християнска и дори руска християнска цивилизация. Защото религията дава отношенията във всяка част от мирозданието на обществото. Колко е жалка теорията на Маркс, който учеше, че производствените отношения и материализма са най важни, а религията е "опиум за народа". Той казваше, че само въпросът за държавна или частна собственост е най важен. То е дали човекът е робот или войник, както при комунизма, или свободен човек, който има право на свободен избор, както при християнството и капитализма. А това е основната теза и на Солженицин, а именно как светът се преобръща. Чети внимателно Солженицин и ще видиш, че и той говори, че и западния свят се преобръща, както се преобръща и нашия посткомунистически свят. А за да се случи това наистина е необходима именно диамантената цивилизация и диамантената християнска църква. Казва и това, още преди 40 години, като пророчество, за обръщането на света, а това пророчество се сбъдва сега, и то благодарение на диамантеното християнство и цивилизация. Там се прави връзката с това, което казва Солженицин и това което аз пиша. Защото Солженицин не говори от комунистически или от Маркс Ленински позиции, а хваща нещата, които започнаха да се случват още от 1974 година с прекъсвания, та досега. Но сега нещата сега стават от 2013 година, вече 6 години. И понеже ти си повърхностен човек, а не виждаш нещата в дълбочина, пишеш неграмотни и неправилни неща.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Модератора - второ

    09 Дек 2018 15:39ч.

    Драги Модераторе, само на 2ра страница има 4 дълги и обидно поучителни "лекции" на тези от диамантеното християнство. Тона им е обида за средната интерлигентност на средния човек. Нямат грам уважение към Гласове. Сигурно не допускате да се пишат вулгарности и лични обиди - а това какво е? --интелектуален порн и арогантност кум гругите. Разбираме, че Гласове иска посещаемост и кликане, но ако продадете качеството и интелигентността на форума, ще загубите постоянните участници / клиенти. Тук съм чел умни и интелигентни изказвания, които другаде ги няма. Всеки форум има правила - какви са вашите правила?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • какво християнство бе, Диамантения?

    09 Дек 2018 16:05ч.

    какво християнство бе, Диамантения? - НИКОЙ тука не е против християнството. Но ти не си християнин, а дете на Сорос и сие рушителите на християнството. Що не си направиш уеб страница и там да учиш простия народ ? - щото няма кой да дойде. Дошъл си тука на вече установен форум да го свалиш в калта където такива като тебе живеят. Ние познаваме християнството и твоите думи нямат нищо общо с християнството - НИЩО ОБЩО.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Модератора на коментарите, или Администрастора

    09 Дек 2018 16:18ч.

    Драги Модераторе, думата "уважаеми" не носи уважение когато писачът няма представа какво е това , което хората наричаме уважение. Чел съм крайни изказвания тука, солени думи, но такава наглост за 1ви път от много месеци срещам. Хората си кажат мнението веднъж и това е, а тоя няма да млъкне докато не умори всичките читатели с банални и тъпоумни "мисли". За новото християнство, за семейството, за мъжа и жената, абе спец по всичкология. Не млъква и става все по-нагъл. Явно у тях вече не могат да го траят, та тука намери да говори. Добре сте го изтрили първия път - както се вижда се от супер-дългия и супер-арогантния му пост в началото на 2 страница -- а защо му отстъпихте?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Голям смях ха ха

    09 Дек 2018 17:34ч.

    Чакайте бе хора, голям смях пада с Новия християнин. Как е един замах обясни целия свят и история и политика. Смех се на глас, сълзи ми излязоха. Давай Новия, давай с поредния бисер.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нормално под статия за един графоман

    09 Дек 2018 18:43ч.

    да се съберат всякакви ненормалници. Някой опитвал ли се е изобщо да прочете нещо от тоя повреден човек?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Акция №17:

    21 Дек 2018 14:07ч.

    Акция №17: 2 гвоздики товарищу Сталину. https://colonelcassad.livejournal.com/4622241.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи