Мъжът е мъж, а жената - жена. Това не е грешка, която трябва да се поправи

Мъжът е мъж, а жената - жена. Това не е грешка, която трябва да се поправи
В онази степен, в която мъжът е просто мъж, той е преди всичко скучен. Той е “принципен”, “мъжествен”, “порядъчен”, “логичен”, “хладнокръвен”, “полезен”. И става интересен само тогава, когато поне малко “надрасне” това свое – в крайна сметка хумористично – “мъжество”. При мъжа интересни са момчето и старецът и е направо застрашителен (в дълбочина), “възрастният” мъж – този, който е във “всеоръжието” на мъжката си “сила” ...Нито едно велико произведение на изкуството не възпява четиридесетгодишния “мъж”. Обратно – разкрива го като “неудачник”, като падение на “момчето” в него или пък като лъжец, узурпатор и садист....Мъжът търси “правила”, а жената познава “изключението”. Но животът е едно непрекъснато изключение от правилата, които са създадени по пътя на “изключването на изключенията”. Навсякъде, където съществува истински живот, цари не правилото, а изключението. Мъжът, това е борбата за “правилото”, докато жената е живият опит за “изключението”. Но “изключението” е самата дълбочина на християнството като живот. В този живот, създаден, дарен от Бога, всичко е “изключение”, тъй като всичко е единственост и неповторимост, извор, бликащ от дълбините. Сексът е правило, а любовта – изключение. Но истината за живота и на живота е в любовта, а не в секса. Човекът е призван не към осъществяване на правила, а към чудото на живота. Семейството е чудо. Творчеството е чудо. Царството божие е чудо....Всичко това обаче означава, че няма никакво равенство, а има онтологично различие, правещо възможна любовта – единство, а не „равенство“. Равенството винаги предполага множественост на „равните“, която никога не се претворява в единство, тъй като цялата същност на равенството е в неговото ревниво опазване. В единството различието не се унищожава, а само се превръща в единство, в живот, в творчество...„Мъжкото“ и „женското“ начало са съприродни на света, но само човекът е този, който ги претворява в семейство. И ненавистта на нашата култура към семейството е продиктувана от това, че то изобличава злото на „равенството“.

 

Събота, 11 октомври 1980 г.

...

Тази сутрин с Л. имахме разговор за жените в Църквата (беше ходила на събрание в семинарията, организирана от Тома (Хопко) във връзка с подготвяната конференция в Кливлънд преди Всеамериканския събор). Моите тезиси ad hoc (Специално за случая, бел ред.):

 

- Целият този т.нар. дебат трябва да бъде освободен от “клерикалщината”, от “църковността” в лошия смисъл на тази дума (обръщането на Църквата към себе си) – тоест от въпросите за “правата” на жените в Църквата, за това какво може да “прави” жената в Църквата, какво е служението й в църковните, сиреч клерикалните структури. Всичко това са задънени улици, всичко това продължава да бъде отвътре подчинено на категориите на “правата”, “борбите” и т.н.

 

- Самото свеждане на живота изключително до “структурите”, до безличното и “обективното” представлява основният грях на мъжкия свят, на мъжкото възприемане на живота (Маркс, Фройд …). L’esprit de géometrie (Духът на геометрията, бел.ред.). Оттук идва и основната грешка на съвременния феминизъм – приемането на “структурен” подход, борбата за място в “структурите” (на света, на Църквата, на държавата и т.н.)

 

- Докато истинската “мисия” на жените – това е да покажат недостатъчността и едностранчивостта, а поради това и страшната вреда и зло от това свеждане на живота до “структурите”.

 

- Жената е самият живот, тя не е за живота. И затова нейната мисия е да върне човека от формите към съдържанието на живота. Нейните категории са тези, за които априори няма място в структурните “мъжки” редукции. Тези категории са красотата, дълбочината, вярата, интуицията. За всичко това обаче няма, и което е още по-важно, не може да има място в “марксизма”, “фройдизма” и различните “социологии”.

 

- Мъжът търси “правила”, а жената познава “изключението”. Но животът е едно непрекъснато изключение от правилата, които са създадени по пътя на “изключването на изключенията”. Навсякъде, където съществува истински живот, цари не правилото, а изключението. Мъжът, това е борбата за “правилото”, докато жената е живият опит за “изключението”.

 

- Но “изключението” е самата дълбочина на християнството като живот. В този живот, създаден, дарен от Бога, всичко е “изключение”, тъй като всичко е единственост и неповторимост, извор, бликащ от дълбините.

 

- Сексът е правило, а любовта – изключение. Но истината за живота и на живота е в любовта, а не в секса.

 

- Човекът е призван не към осъществяване на правила, а към чудото на живота. Семейството е чудо. Творчеството е чудо. Царството божие е чудо.

 

- Смиряването на жените не е “пред мъжете”, а пред живота и неговата тайна. Това смиряване на самия живот и то се оказва единственият път към пълнотата на неговото притежание – срв. Божията Майка.

 

- Божията Майка не се “вмества” в никакви правила. Но в нея, а не в “каноните” е истината на Църквата.

 

- В онази степен, в която мъжът е просто мъж, той е преди всичко скучен. Той е “принципен”, “мъжествен”, “порядъчен”, “логичен”, “хладнокръвен”, “полезен”. И става интересен само тогава, когато поне малко “надрасне” това свое – в крайна сметка хумористично – “мъжество”. (Дори самата дума “мъж” е мъничко смешна – у мен тя винаги е предизвиквала образа, запечатан във фотографиите от началото на века – такъв един мустакат тип с бомбе, “покорител” на жените, който наводнява света със своята звънка празна риторика.) При мъжа интересни са момчето и старецът и е направо застрашителен (в дълбочина), “възрастният” мъж – този, който е във “всеоръжието” на мъжката си “сила” ...

 

- Мъжката святост и мъжкото творчество представляват преди всичко отказ от това, което е мъжката “специфичност”. Нито едно велико произведение на изкуството не възпява четиридесетгодишния “мъж”. Обратно – разкрива го като “неудачник”, като падение на “момчето” в него или пък като лъжец, узурпатор и садист.

 

- В светостта мъжът е най-малко от всичко “мъж”.

 

- Христос не е “мъж” (тъй като “мъж” е името на падналия човек.) Той е “Моят Отрок” (момчето), “Синът Единороден”, “Синът на Мария”. У Него ги няма основното “ударение” и основния “идол” на мъжа – “автономията” (“самият аз, с мустаците си”). Иконата на Христос младенеца в ръцете на Мария е не просто икона на Боговъплъщението. Това е преди всичко икона на Христовата външност.

 

- Всичко това трябва да бъде познавано и чувствано, когато говорим за “женския въпрос” в Църквата. Църквата отхвърля “мъжа” в неговата самодостатъчност, сила и себеутвърждаване. На мъжа тя казва: “силата Ми се в немощ напълно проявява...”(2 Кор. 12:9).

 

- Човекът като образ и подобие Божие е в равна степен и мъж, и жена. Образът пък на “мъжа” в спасението – Христос, Който е Отрок, Син, Брат – е всичко друго, но не и “мъж”. 

 

 

-------------------------

 

Събота, 18 юни 1977 г.

...

Книгата на B. Friedan за жените (“Измамната жена”). Започва с анализ на “malise de la femme” (безпокойството на жената, бел.ред.). Но всичко, което прочетох дотук, може да се приложи и към мъжете.

 

Цялата тази теория за жената имаща (за цел) да “догони” мъжа, ми се струва несериозна. Защото важното е не да се “догони”, важното е да се разбере – накъде е насочено това “бягане”. Ето затова “феминистките” не са способни да мислят. Това е същото като с “changer de vie” (промяната в живота, бел.ред.) при “левите” – не са способни да обяснят в какво се състои. 

 

И това обяснение ще си остава невъзможно, докато човечеството – съхранявайки “есхатологията”, продължава да отрича Бога.

 

Защото тук, в този парадокс, е целият абсурд на съвременната цивилизация, нейната вътрешна задънена улица. Тя говори на “религиозен език” и в същото време ненавижда религията. На изцяло безсмисления без Бог свят тя възвестява “смисъл”. Но откъде да се вземе този смисъл?

 

Истинската, “демоничната” тайна на нашата цивилизация не е в търсенето на смисъла, а в това, че тя така страстно иска да има смисъл без Бог.

 

Защо, с други думи, тя е така метафизично глупава? Същевременно, според мен, тази глупост е главното “доказателство” за Божието битие. Защото името на тази глупост е “гордост”: “ще бъдете като богове”.

 

Падението на Адам и Ева се извършва, продължава, действа винаги и locus-ът (центъра, бел.ред.) на това действие не е някаква отвлечена “природа”, която сме били “унаследили” от Адам – нейният locus е цивилизацията. Тя именно е “змията изкусителка”. Тя е, която открива пред човека неговите (неограничени!) възможности и по този начин скрива от него онтологичната му ограниченост, тя е, която му говори: “ще бъдете като богове”.

 

Удивително е, че всеки истински “творец” е скромен, а създадената от тези творци “цивилизация” е горда. Тя прилича на мъничък човек, който излиза от туристическия автобус, поглежда картина на Микеланджело и казва: ето на какво сме способни ние, човечеството! Ето какво сме създали! Онова, което е смирявало художника (а всеки творец е творец само в степанта, в която се “смирява” пред творческата си дарба), за “човечеството” се превръща вече в източник на гордост. 

 

 

 

------------------

 

Сряда, 11 февруари 1976 г.

 

Защо жената не може да бъде свещеник? Имахме дълъг разговор вчера с Том (о. Томас Хопко - бел. ред.), срещу когото, според слуховете, заради статията му в последния “Quarterly” се опълчват и православни жени. Откакто тази буря (във връзка с англиканите) започна, мен все повече ме удивява не самата тема на спора, а онова, което се открива в него за богословието.

 

Невъзможността да бъдат намерени решаващи аргументи нито „за“, нито „против“ – решаващи в смисъл на такива, които биха имали обективна убедителност и за двете страни. Всеки се оказва прав за себе си, тоест вътре в собствената си перспектива, в „причинната връзка“ на собствената си аргументация. „Нашата“ страна понякога ми напомня изобличението на Лев Толстой от о. Йоан Кронщадски: „О, неистови графе! Как можеш ти да не вярваш на св. апостоли...“. Не е ли обаче цялата работа в това, че всичко е започнало – у Л[ев] T[олстой] – с "неверието“ спрямо св. апостоли. Ето защо аргументацията ex traditione (Основана на традицията) просто бие встрани от целта.  

 

„Ереста“ винаги е нещо много цялостно, простичко измислено. Наистина, тя е преди всичко избор в дълбочина, а не някаква поправима грешка в подробностите. Оттук и безнадеждността на всички „богословски диалози“ – все едно винаги е ставало дума за „диалектика“ и аргументи. Всички аргументи в богословието са post factum, всички те са вкоренени в опита. Ако опитът е друг, те са неприложими, нещо, което за кой ли път става очевидно в този спор за „свещенството на жените“. 

 

Том: „Как да се обясни например, че жена може да бъде президент на САЩ, но не може да бъде свещеник?“. Струва ми се – отговарям аз, - че тя не би трябвало да бъде и президент на САЩ. Точно за това обаче обаче сега никой не говори, а да го кажеш би означавало на момента да предизвикаш обида. Да се обижда пък също не трябва и така се въртим в порочен кръг. И този порочен кръг е неизбежен винаги, когато е нарушен някакъв органичен, изначален и вечен опит.

 

Същевременно в основата си нашата култура се състои тъкмо в отхвърлянето и нарушаването му, така че отхвърлянето представлява самата нейна същност, представлява нейния опит. Това е опит само от отрицание, от въставане, от протест, а и самото понятие „освобождение“ (liberation) също е изцяло негативно.

 

Съвременната култура мята върху съзнанието ни, върху нашия „изначален“ опит, ласото на принципите, които – макар да ни изглеждат „положителни“ – са на дело отрицателни и не произтичат от никакъв опит.

 

„Всички хора са равни“ – ето го един от корените, най-неистинното от всички съждения a priori. Или: всички хора са свободни. Или: любовта винаги е положителна (оттук например оправдаването на хомосексуализма и пр.). Всяко ограничение е репресивно.

 

Докато самите християни приемат всички тези „принципи“ и културата, построена върху тях, не е възможно да разсъждаваш за невъзможността на женското свещенство, без да се самозалъгваш и да звучиш лицемерно.

 

Казано накратко, ако се тръгне от някакво отвлечено, несъществуващо, натрапено на природата равенство между мъжете и жените, то никаква аргументация не е възможна. А това означава, че трябва да се започне с разобличаването на самите тези принципи като лъжливи – за свободата, за равенството и пр. – лъжливи именно в своята отвлеченост, „измисленост“. Трябва да бъде отхвърлена цялата съвременна култура в нейните духовни – лъжливи и дори демонични – предпоставки. 

 

Най-дълбоко лъжливият от всички е принципът на „сравняването“, който лежи в основата на патоса за равенството. Със сравняване не се постига нищо и никога, то е източник на зло, тоест на завист (защо аз не съм като него), след това на злоба и накрая, на въставане и разделение. Но това е и точната генеалогия на дявола. Тук в нито един пункт, в нито един стадий няма нищо положително – всичко е отрицателно докрай. И точно в този смисъл нашата култура е „демонична“, защото в нейната основа лежи сравняването.

 

Тъй като пък математически сравняването винаги води до опита и знанието за неравенството, то веднага се стига и до протеста. Равенството се утвърждава като незадължителност на каквито и да било различия, а тъй като тях ги има – се тръгва на борба с тях, тоест към насилствено приравняване, и което е още по-страшно, на отричането им като най-дълбока същност на живота. „Личността“, която жадува за равенство – без значение дали е мъжка или женска – е опустошена и безлична, тъй като „личното“ в нея е било точно това, което е било „различно“ спрямо всички останали и което не е подчинено на абсурдния закон на „равенството“.

 

Срещу демоничния принцип на „сравняването“ християнството противопоставя любовта, цялата същност на която е именно в пълното отсъствие на сравняването в нея – както като „източник“, така и като „същност“. В света затова няма и не може да има равенство, защото той е създаден от любов, а не от принципи. И жадува за любов, а не за равенство, и нищо – ние знаем това – не убива така любовта и не я заменя така ненавистно, както точно това постоянно натрапвано на света като цел и като „ценност“ равенство.

 

А именно в любовта и в нищо друго е вкоренена двойствеността на човека като мъж и жена. Това не е грешка, която човечеството да поправи чрез „равенството“, не е дефект, нито случайност, а първото и най-онтологично изразяване на самата същност на живота. Тук изпълняването на личността се осъществява в самоотдаването, тук бива преодолян „законът“, тук умира самоутвърждаването на мъжа като мъж и на жената – като жена, и т.н.

 

Всичко това обаче означава, че няма никакво равенство, а има онтологично различие, правещо възможна любовта – единство, а не „равенство“. Равенството винаги предполага множественост на „равните“, която никога не се претворява в единство, тъй като цялата същност на равенството е в неговото ревниво опазване. В единството различието не се унищожава, а само се превръща в единство, в живот, в творчество...

 

„Мъжкото“ и „женското“ начало са съприродни на света, но само човекът е този, който ги претворява в семейство. И ненавистта на нашата култура към семейството е продиктувана от това, че то изобличава злото на „равенството“.

 

 

Из "Дневници (1973-1983)", изд. Фондация "Комунитас", 2011, превод от руски: Борис Маринов

Заглавието е на "Гласове" 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Вася Н. Илиева

    16 Фев 2018 13:21ч.

    'Гласове', дълбока благодарност за избора и публикацията! Не знаех каква удивителна дълбина и правота е постигнал този Духовник. Да, в него е Божия благослов за верен и творчески разум. Колко Духовници биха го разбрали изобщо!? Много от тях биха го слущали, биха го особрявали заради факта, че е Духовник, а основанията му и начина на разгрущането им е смущаващо или непосилно за привидно догматичния подход на тълкувания и възприатия. Конкретно съм впечатлена не само от компетентността на О.Шлеман в диалектиката като вид логика, а и от начина не само на критиката й, а и на надмогването й. Белег на интелигентност и Духовна принадлежност. А за 'сравненята'-това е шедьовър - от където и да го види човек-като Моцартова творба е-интелигентно, нестандартно, вярно и игриво, без тази игра да е изкусителна дори за разума. Разумът НЕ се изкушава, когато мисли правилно! Благодаря за вкуса ви, 'Гласове', и за ума ви!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Познайте кой от три пъти

    16 Фев 2018 13:22ч.

    Битие. 3. 16: На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стоянов

    16 Фев 2018 14:51ч.

    Нямам нищо против истинските мъже, но доста от нас бяха не само такива, но и "пееха" на Комунистическата Държавна сигурност и така си осигуриха блестящи кариери на висши държавни позиции, а другите истински мъже заминахме в странство където не се налагаше да се топим едни други с приятелите си за да вземем по десет хиляди евро на месец за истински свършена работа. Но историята вече веднъж е показала как се развиват нещата когато Русия се намеси във Европейските дела.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Стоянов

    16 Фев 2018 14:53ч.

    Историята да, днешното състояние също - вчера телевизия НВО показа репораж от Русия, достигнала рекордните около ЕДИН МИЛИОН ХИВ ПОЗИТИВНИ, там е добило размерите на епидемия, дори в затворите и следствените арести умишлено биват заразявани всички противници на властта и това идва лятото на море и пълни зимните курорти в България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    16 Фев 2018 15:49ч.

    и аз благодаря на "гласове" за великолепната статия . Спомням си когато трябваше да се смиря ..колко много страдаше егото ми, как се бунтувах ...колко много ме болеше и мислих се че съм сама ..но пак следвах инстикта си и мъжа си . Създадохме три деца и после чак когато дойде времето той (мъжът) оцени това и ме постави на пиедестал .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    16 Фев 2018 17:07ч.

    Съображения в духа на това, които неведнъж изтъквах, критикувайки джендър-идеологията: (цитат) "- Самото свеждане на живота изключително до “структурите”, до безличното и “обективното” представлява основният грях на мъжкия свят, на мъжкото възприемане на живота (Маркс, Фройд …). L’esprit de géometrie (Духът на геометрията, бел.ред.). Оттук идва и основната грешка на съвременния феминизъм – приемането на “структурен” подход, борбата за място в “структурите” (на света, на Църквата, на държавата и т.н.)". Да го кажем и така: велик и свещен е смисълът на деструкциите и даже деконструкциите (когато става дума за Възкресението и Царството Божие, по-тясно от прашинка, което се благоветства и насила се влиза в него). Само че джендъристите, като типични синове и дъщери на модерна, продължават да търсят реализация на плана на социалния структурализъм и чрез сексуална похот. Затова трябва да се четат големите философи постмодернисти на ХХ век плюс Кант и Ницше, които са и постструктуралисти, и които не биха се поколебали да деконструират и самия джендър като съвременна "рожбичка ехиднина" на матриалистичния марксистки структуралзъм идетерминизъм, и в крайна сметка - на философското невежество и всички нашенски проамерикански грантово-фондацийни извращения с философията от страна на определени особи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • легисти

    16 Фев 2018 17:11ч.

    И наистина благодарим на "Гласове" за изключителното попадение с подбора на този текст!!! Един текст, творчески издействан чрез благодатта на Св. Дух!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    17 Фев 2018 10:06ч.

    Глупости на търкалета. Щях да се аргументирам, ако можех да открия поне едно здраво място, откъдето да се тръгне. Това е превръщане на вярата в следване на човешка логика и "мъдрост", нещо подобно на писане на съчинение по тема, където си измисляш собствена гледна точка, но базирана на културната среда, в която растеш, подчинена на личната ти ограниченост и субективизъм. Бива бива, ама да кажеш, че всичко е правила, а любовта е изключение, когато самият Закон на Живота е именно Законът на любовта, не е дори просто невежество, а клони към ерес. Учението на Христос е учението на Творческия Логос, а не ограниченото схващане на някой, който е ходил на църква и обича да разсъждава на такива теми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    17 Фев 2018 10:29ч.

    Относно богомилите, нямате сигурен белег да разграничите реалните сведения за тях, от клеветите, които са написани за тях. "Църквата" преди да обяви някой за еретик, за да го преследва и особено убива, му прави досие. Подобно досие е съставяно и за Сина, където известно време са събирани сведения, на база на които може да бъде осъден и убит. Самата практика да се правят такива досиета, каквито има и на сайта на БПЦ, е небогоугодна, защото никога Божието действие не се ограничава нито до моето, нито до нечие друго разбиране за него. Има дълбоки духовни пластове, които винаги се разкриват бавно, с узряването на човека и карат точно развиващия се растящ човек, да се отказва всеки ден от довчерашните си разбирания и да гради нови. Затова ние не наричаме първоначалното си ограничено разбиране ерес или заблуда, а плътско последование, по-буквално, то е неизбежното начало. Светите апостоли са преминали през това, многократно влизащи в противоречие с предишното си схващане, всеки ден удивлявани от разкриващите се тайни. Става дума за тайна, затова в църквата има тайнства. Тайната се открива на посветените, нямам предвид посветени в смисъл на таен ритуал или тайно братство, а които са посветили себе си докрай. Резултатът е описан от апостола - "Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега. /Галатяни 4:29/ " Христос пророкува, че най-напредналите и благословени Негови ученици, ще бъдат преследвани и убивани от хора, които вярват че принасят служба на Бог. Защото по буквата осъждат неща, от които нищо не разбират. Затова учението не може да се напише на книга, след като то е Път. Христос запрещаваше на учениците си да пречат на хора, които вършат подобно на тях, но не следват с тях. "А Йоан се обърна към Него и каза: Наставнико, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му забранихме, защото не върви с нас. А Исус му каза: Не му забранявайте; защото, който не е против вас, е на ваша страна."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • «…любовта винаги е положителна — оттук: оправдаване на хомосексуализма…»

    17 Фев 2018 14:48ч.

    Но хомосексуализмът не е любов. Той не е даже и секс. Хомосексуализмът е опиянение от плътта на друго същество от твоя пол — нещо като канибализъм. Човекоядците ядат човешко месо не защото са гладни и не защото обичат да ядат МЕСО, а защото месото е човешко. И забележете — из Полинезия човекоядците са били винаги МЪЖЕ, които са искали да изядат месото на ДРУГИ МЪЖЕ. (Жените изобщо никога не са участвували в този ритуал на ОПИЯНЕНИЕ ОТ ПЛЪТТА И КРЪВТА. Е, не е задължително хомосексуализмът да е човекоядство, макар в крайните си форми да стига точно до това. Хомосексуализмът е неудържимо желание да се докоснеш, да се „втриеш“ в плътта на ДРУГИЯ. Перверзия, почти равна на садо-мазохизма…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    17 Фев 2018 15:55ч.

    Хубав избор на Модераторът и екип ! С благодарност, за споделената гледна точка, чрез преведеният материал на авторът , от " Гласове " ! А "експертността" в постовете е потресаваща ! Няма лошо да имаш собствено мнение, но да го хвърляш в пространството като такова експертно е направо правило на " Буриданово общество ", което според един друг професор вече надхвърля 90 % . Стоянов- или както му е изказът за НИК е направо като излязъл от мизансценът на оная прекрасна народна песен , за бръмбарът, който кацнал на трънка и започнал да дрънка / не уточнявам кое /, а желаещите да разберат колко е различно да мислиш че знаеш нещо за богомилите, отколкото да е истина, да си направят една екскурция до гр. Перущица, където топ експерта в РБ по темата , доц . Веселина Вачкова е Директор на Историческия музей там. Повече не ми се коментира в тази посока, прочетеното, но звучащо профанско.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до носителите само и единствено на груба сетивност

    17 Фев 2018 16:34ч.

    Не пишете глупавите си постове под тези изтънчени откровения! По-добре влизайте в други теми, тука сте гола вода!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • noema c kumapama

    18 Фев 2018 19:01ч.

    докато четях мислите на уважаемия господин се сетих за мисълта, че хората никога не могат да бъдат равни, както не са равни пръстите на едната ни ръка. не казвам, че те не могат да бъдат подравнени, чрез козметична хирургия, която в днешни времена може да премахва или прибавя цели органи, но след една такава козметична намеса тази ръка никога няма да функционира така перфектно, както е била създадена. сетих се още и за една мисъл на конфуций: "благородният се стреми към хармония, а не към равенство. подлият и низкият се стреми към равенство, а не към хармония.". и тук ми залипсва определението за любов. какво ли е любовта, ако не хармония? хармония, която ни заобикаля, като Природа, срещу която вървим... към собствената си погибел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • резерват мантарица

    19 Фев 2018 11:25ч.

    Според мен авторът съзнателно не е обяснил един от най-тайнствените казуси в контекста на написаното: как да разбираме тайнството на брака, и кое му е тайнственото в един съвременен светски свят на всеобщото разсъбличане да демонстрираш притежание на мистично-тайнствено единство с ето точно тази жена? Изобщо трябва ли ближните ти да знаят коя е жена ти, или тя трябва да си остане нещо или невидимо, или скрито отвътре? (Все си мисля, че по този въпрос авторът съвсем умишлено си е спестил разсъжденията, особено предвид на страхотните му духовни попадения по други въпроси, които откриваме в текста.) И още нещо, възможна ли е истинска божия любов и без брак, особено в светлината на християнската максима, че трябва да обичаш първо Бога, после себе си, и едва тогава ближния си като себе си?! Ако пък бракът е другото име на мистичната божия любов, това донякъде отговаря на въпроса ми защо в текста са премълчани непосредствени разсъждения върху брака и брачната любов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • веган

    21 Фев 2018 19:19ч.

    Аз съм съгласна с Helleborus-за търкалетата и останалото. Духовната традиция по нашите земи, живата вода на Духа, са орфисти-богомили-Бели братя. A мъченията и богомилските клади са ''българското разпъване на Христос''.Казват, че този мрак е извикал съдбата на турското робство. Не вярвам коментарът ми да остане и не вярвам в гарантираното право на свободно слово, но вярвам в свободата на Мьорсо, макар да не съм атеист. Не съм запозната с каноните на християнстото, на харесвам автори, които са, и които разговарят с тях в творчеството си, като Камю или Булгаков.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Димитров

    24 Фев 2018 22:17ч.

    Всеки може да разсъждава надълго и нашироко,нависоко и надълбоко,но никой човешкия ум не може да промени вечния закон на Бога,който се съдържа в заглавието на статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    25 Фев 2018 9:53ч.

    Глупости на търкалета, е казал Хелеборус и този път съм напълно съгласен с него. От себе си бих добавил и средновековна закостенялост. Хич не ми се и навлиза в мъглявите разсъждения на автора, само ще отбележа, че това „„Всички хора са равни“ – ето го един от корените, най-неистинното от всички съждения a priori” има съвсем различен смисъл още от Великата френска революция насам. Равенството на хората не означава еднаквост, а равни права. Равни права на селяни, граждани, аристократи, бедни и богати, равенство в правата, равенство пред закона. И това ли ще отречем? Едно от най-големите хуманистични достижения на иначе кървавата френска революция. Демокрацията на Древния свят се отнася само до мъжете, жените не са включени в нея, а робите не са дори хора. Подреденият свят на руската империя се срутва, защото така и не успява да осъществи преход към демокрация и всичко завършва със взрив. Америка познава расовото неравенство закрепено в закон, робството и борбата срещу него. Това отрича авторът, в това е и същността на текста, а разсъжденията, че мъжът и жената не били еднакви, ами да, не са еднакви, голямо прозрение, няма що.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сега се изясни

    20 Окт 2018 1:30ч.

    така значи : "... Равни права на селяни, граждани, аристократи, бедни и богати, равенство в правата, равенство пред закона ..." - пред кой закон ? пред Човешкия закон, а не пред Господния закон, който ще се приложи в Последния Ден. На Хелеборуса предпоръчвам да не се набърква с Христос и категорията "Съзидателен Логос" - защото тя/той няма представа от догматиката отнасяща се до Него и Светата Троица -- а що се отнася до Богомил, да не го споменава в контекста на Църкавата като убиваща него и такива като него, най-вече защото Православната Църква не е изгорила/убила никой от тях - богомилите сами се отрекоха от живота, който им е обещан. Богомил всъщност е един късен ученик на Арий, Мани и на всякакви други такива "социалисти"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • биогноза

    22 Ное 2018 9:06ч.

    Цитат от горния пост: "(...) богомилите сами се отрекоха от живота, който им е обещан. Богомил всъщност е един късен ученик на Арий, Мани и на всякакви други такива "социалисти" ". Тука е самозаблудата ви. Те не се отрекоха от живота, който им е обещан, а СЪКРАТИХА ВРЕМЕНАТА за постигането му, защото са от избраните. А вие, само званите (може и слято, защото ще е самата истина за вас!), можете да се утешавате с обвинения в еретизъм колкото си искате. Ще им накривите шапката на богомилите с вашите безплодни анатеми...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи