С Борисов т. нар. десни стигнаха до морален крах. Антикомунизмът като параван за безидейност

С Борисов т. нар. десни стигнаха до морален крах. Антикомунизмът като параван за безидейност
Какво се вижда зад нацистките скандали? Управлението на ГЕРБ и патрЕотите поставя под въпрос демокрацията

 

Първото идване на власт на националисти в по-новата ни история ни шамароса. Само дни след гласуването на кабинета Борисов 3 – коалицията между ГЕРБ и т. нар. Обединени патриоти – започнаха скандали със снимки с нацистки поздрави от зам.-министър, а вицепремиерът Валери Симеонов оправдава това с аргумента, че и той вероятно си е правил майтапчийски снимки като студент в лагера на смъртта Бухенвалд (виж тук).

 

Реакцията на премиера Бойко Борисов беше удивителна.Той де факто влезе в линията на Симеонов, произнасяйки следните думи на вечерно събиране на българския бизнес елит: „Убеден съм, че и вие като сте били на командировки някъде сте се шегували и сте правили такива неща. Човешко е!” (виж тук). Бухенвалд… Човешко е…

 

Единици бяха честните гласове, които реагираха – Николай Драганов, Светлана Георгиева, Марин Маринов, Татяна Ваксберг (виж статиите от тях – тук, тук, тук и тук).

 

В същото време, реакцията на един професор теолог по казуса се изчерпа с тезата, че леви хора нямали право да негодуват, тъй като самите те битували в състояние на „непокаяност” (виж тук).

 

Отвъд съмнителната си реторика и историческа информираност, текстът е забележителен и заради онова, което избира да НЕ спомене за политическия скандал. Авторът свежда проблема до „висш чиновник” и пренебрегва факта, че става дума за вицепремиера и премиера на Република България. Да, за самия Борисов, председател на дясна партия, членка на Европейската народна партия.

 

Посланията във въпросната статия не са някаква персонална приумица на автора. Такива безподобни изказвания станаха възможни след години игнориране с лека ръка на подобни прояви.

 

За да дискредитират идеята за лявото, множество публични фигури години наред омаловажаваха, правеха отстъпки и дори реабилитираха крайното дясно. Това не е само българско явление, но у нас то придоби особено гротескни очертания.

 

Либерален блогър, лице на гражданското общество, публикува анализ (виж тук), чертаещ въображаеми паралели между нацизъм и комунизъм, и открояващ на техен фон в благосклонна светлина идеите на Мусолини. Изразът „реабилитация на фашизма” доби трагикомична буквалност. Текстът краси страниците на „Дневник”, представител на българския прогресивен печат. Въпросният блогър има в своя актив и боядисването на паметници на съпротивата през Втората световна война.

 

Интелектуалци в подкрепа на ГЕРБ и Борисов

Интелектуалци ни представят онзи предвоенен период от българската история като фаза, в която България уверено върви напред по „европейския” път на политическо и културно развитие. А впоследствие годините на държавен социализъм са печално отклонение от този път. Същото се процежда в учебниците по история.
Въпросният царски режим се установява след поредица авторитарни правителства, наложили кърваво насилие, след суспендирането на Конституцията и забраната на политическите партии. Режимът приема и прилага срамния Закон за защита на нацията (бел. ред. – става дума за периода в навечерието и по време на Втората световна война, в който България беше активен съюзник на Хитлер и обяви война на Великобритания и САЩ).

 

Анализатори се надпреварват да доказват, че лявото няма място на политическата сцена. Посрещнаха с мълчаливо одобрение или дори приветстваха коалицията между ГЕРБ и Обединените патриоти.
Дори парламентарно представената БСП вече е представяна като някак нелегитимен участник в политическия процес (виж тук).

 

Колкото и абсурдно да е, налага се да си припомним, че в демокрацията ляво и дясно все още остават два валидни, спорещи един с друг, възгледа за политиката.

 

След окончателния разпад на някогашното СДС и отломките му, десни идеолози предприеха внимателно, методично въздигане на ГЕРБ като проблемен, но сериозен наследник на десните сили в България, отпор на въобразената лява заплаха.

 

Но какво представляват ГЕРБ и нейният лидер Борисов? Всеки сериозен политически анализатор би откроил негативното въздействие, което Борисов вече от години упражнява върху институционалната култура и практика в българската политика. А уважението към формалния и процедурен характер на институциите е в основата на либералната демокрация. Без него не могат да съществуват силен парламент, независима съдебна система и върховенство на правото.

 

Сякаш всички забравиха, че в политическото поведение на Борисов има авторитарни черти – от многократно публично демонстрирано презрение към Народното събрание, през начина, по който ръководи заседанията на Министерски съвет, та до покровителствения му мъжкарски тон. Институции и правила са пренебрегвани; всичко е сведено до персонални отношения, в центъра на които стои лидерът. Някои ще кажат, че Борисов подражава на Тодор Живков. Но си струва да се замислим доколко приликите в маниера не скриват различно съдържание.
ГЕРБ е клиентелистка партия, обкръжена от фирми. В това тя не се отличава от други, демонизирани политически субекти. Но ГЕРБ се превърна и в дълбоко вкоренена на всички нива на властта партия – правителство, държавни агенции, полиция, общински органи, медии. Силата ѝ се консолидира от иначе прехваления български бизнес, за който някои икономически анализатори посочват, че през нездравата си връзка с (усвоения от ГЕРБ) държавен апарат създава фиктивен растеж, паразитно захранван от еврофондове и обществени поръчки (виж тук).

 

Същият този бизнес държи българските работещи на мизерни и неизплатени заплати, постоянно атакува трудовите им права и – отново през държавата – принуждава образованието да се ориентира спрямо неговите „потребности”. А по време на избори упражнява своя корпоративен натиск, за да контролира вота в правилната посока. Изобщо, налице са предпоставки за корпоративистки тип политика – отличителна характеристика и на фашистката идеология.


Не, ГЕРБ не е фашистка партия, нито Борисов е фашистки лидер. Но на фона на така очерталата се картина, токсичният съюз с националистите може само да буди тревога. Разиграващият се в последните седмици фарс в българския парламент – безумен спор за наследството на соца, е печално, но логично допълнение.

 

В български условия антикомунизмът стана параван за политическата безидейност и безсилие на управляващите. За проваления преход.

 

Много анализатори по цял свят отбелязват паралелите между 30-те години на миналия век и днешният възход на национализма. Живеем в твърде различна ситуация, но тя отново е криза на либералната демокрация, породена от обществена и финансова криза. Съвпадението на тези събития с демонтирането на социалните държави на запад създава недоволни, които трудно намират политическо изражение на своето недоволство в установените политически партии. Уплашени от възхода на националистите, „нормални” европейски десни партии не се свенят да възприемат все по-националистическа реторика, за да спечелят гласове. Но вместо да маргинализират националистите, по този начин те всъщност вкарват техните послания в политическия мейнстрийм.

 

Същевременно в много европейски страни все още е налице твърдо нежелание за сътрудничество с крайнодесни формации. В „посткомунистическа” България ситуацията е различна. Антикомунистическата страст у широки кръгове от българското дясно и поддържана жива от политици и идеолози, дава нови плодове. Но заради тях днешните десни са на път да претърпят морален и идеен провал. В името на демокрацията, те оправдават силно антидемократични тенденции в българската политика. Дори когато стигат до екстремни измерения – физическа конфронтация с български избиратели на границата или подигравки с жертвите на нацизма. Аргументът, че това са случайни ексцесии или преходни явления, е безотговорна самозаблуда.

 

Демократично мислещите хора в България – консерватори, либерали, зелени, социалдемократи, социалисти – трябва да застанат честно против настъпващата фашизация. Десните интелектуалци са в отговорна позиция – сега, когато десницата се е съюзила с нацистките шегаджии, те са длъжни да я отклонят от моралния крах, към който се е устремила. Разбира се – при условие, че неща като демокрация, универсализъм и права са неща, за които те действително вярват, че си струва да се борят.

 

Източник:

http://e-vestnik.bg/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Расим Ифтара

    09 Юни 2017 13:25ч.

    Тъпо...само си арчат бадева шекелите по тия...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Смаил

    09 Юни 2017 14:51ч.

    Фюрер Вальо и Цар Тиквун ще им дадат да се разберат на подлите комуняги.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Доста противни са и двамата! В едно гърне , ….

    09 Юни 2017 15:45ч.

    Каква демокрация! Колко пъти ще Ви преписвам от американски речник за адвокати, какво е демокрация! Демокрацията е управление, просто едно управление, при което управлява НЯКОЙ! Кой ЛИ? Ами зависи от степента до която е стигнало развитието и, като при това, стигне ли се до крал, рано или късно той се обезглавява и се започва пак отдолу, олигархия, следва аристокрация и накрая монарх. Понеже днешните монарси са разбрали, че колелото се върти не в тяхна полза, те съчетават монархизма си като неофициално са всъщност главата на аристокрацията. Защото винаги някой от най-най-аристократите проявява желание да стане крал. ____________ Та, това им дава възможност да не се стига до физическото им унищожение. В Америка монарх няма официално, но аристокрацията им с глава финасовата парична олигархия, банкерите, които са наясно, че трябва да съществуват съвместно с другите финансови акули, докато не успеят да надраснат "съмишленика" си и да го изядат. _________ Та, приказките за демокрация са като приказки за вълшебната пръчка, която уж ти дава всичко, ама дава само на някои. И тия, дето са в низините трябва да се задоволят с филмите сериали за богати, където съпреживяват живота на героите ит филмите и се изживяват като тях. Погледнете масовата психоза по сериалите. Това не е нищо друго, а съпреживяване и вживяване в тези филми. Човек спира да има своя съдба, той усвоява чуждата. _________ Контролът е пълен. ____ И всеки път, когато стане въпрос за демокрация трябва да се знае едно! Поредният облак прах в очите на слепите! ____________________ Тия двамата от снимката са щастливи нещастници. Нашето предимство пред тях е, че ние имаме поне вътрешната свобода да се усещаме свободни! А те са роби на зависимостите си и от това по-страшно няма!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Михаил Иванов

    09 Юни 2017 18:10ч.

    Баце, как хубаво ще "ритне" и тия по нанадолнището в удобния нему момент......Обаче никой не пише нищо за Сидеров. ? Прави ли ви впечатление ? Да не се окаже в един момент,че е правилният "националист" ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Някой да търси "идейност"

    09 Юни 2017 19:01ч.

    при Борисов? Неговата "идейност" е лева ръка десен джоб. Просто и лесно се запомня. Той затова се харесва на простите. Сложните отдавна минаха през Треминал 5.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чапи

    09 Юни 2017 23:31ч.

    България ще се оправи, когато тези двамата хубавци и тях подобни се окажат от другата страна на мрежата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Bluff

    10 Юни 2017 12:16ч.

    Пак недоволни! Като сте толкоз ербап спечелете изборите и управлявайте, бъдете идейни и т.н. Аман от мърморковци!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Български офицер

    14 Юни 2017 11:14ч.

    Комунягите от БКП / БСП по стълбовете с главите надолу като Унгария 1956 г. !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Български офицер

    21 Юни 2017 14:36ч.

    А в Герб има ли комуняги? Моля за отговор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи