Подвигът на героите от Шипка е увековечен с величествен паметник преди 85 години

Подвигът на героите от Шипка е увековечен с величествен паметник преди 85 години
За всеки българин връх Шипка отдавна не е само географско понятие, а се е превърнал в един от най-високите върхове в нашата история.

 

Преди 140 години, в разгара на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г., един малоброен отряд от 7500 души трябва да спре 30-хилядната армия на Сюлейман паша, чиято цел е преминаването от Южна в Северна България, за да окаже помощ на обсадения в Плевен Осман паша. Шипченският отряд е командван от ген. Николай Столетов, който организира безупречно отбраната на прохода, разполагайки отряда на две позиции – предна и главна.

 

Предната включва връх Свети Никола (дн. връх Шипка), Орлово гнездо и терасата източно от върха, а главната – Централната, Волинската и Северната височина. Решителните боеве за Шипка, влезли в българската история под името Шипченска епопея, се водят между 21 и 23 август (9-11 август по стар стил). Българските опълченци и руските воини бранят прохода самоотвержено и с цената на много жертви и нечуван героизъм устояват на турските атаки и постигат целта си – Шипка се превръща в непревземаема крепост и непреодолима преграда.

 

Днес някогашното бойно поле е превърнато в мемориален комплекс – Национален парк-музей „Шипка“. Той включва 26 паметника, братски могили, възстановки на позиции, батареи и землянки, маркировки на окопи. Първите паметници са построени непосредствено след края на войната, а останалите – в първите десетилетия след нея. Но венецът на комплекса е величественият Паметник на свободата.

 

Руски паметници на Шипка преди построяването на големия паметник, 1925 г.

 

За първи път идеята за изграждане на паметник, който да увековечи подвига на опълченци и руси, се издига от депутатите на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. Тази идея обаче не се осъществява през следващите 45 години. Едва през 1921 г. на конгрес на Опълченското поборническо дружество „Шипка“ се взема решение да се издигне паметник в чест на 50-годишнината от шипченските боеве.

 

Сформиран е комитет под името „Комитет за въздигане паметник за възраждането и освобождението на българския народ“, в който влизат ветерани опълченци, представители на различни министерства, държавни ведомства и обществени организации. На 24 август 1922 г., по време на тържествата по случай 45-годишнината от Шипченската епопея, Н.В. Цар Борис III полага основният камък на паметника. На церемонията присъстват голяма част от оцелелите ветерани опълченци, министърът на войната Константин Томов, началник-щаба на армията полковник Никола Топалджиков, Търновският митрополит Филип и хиляди граждани. През същата година комитетът се обръща с призив към целия български народ за събиране на доброволни средства за изграждане на паметника.

 

Основният камък е положен, но всъщност проект за самия паметник няма. Конкурс е обявен чак след две години - на 3 юни 1924 г. Журито определя следното: първа премия не се присъжда, втора премия (14 хил. лв.) получава проект под мотото „Дау“ на младия скулптор-художник Светослав Хр. Йоцов от гр. Враца, а трета премия (6 хил. лв.) печели проект с мото „На нашите бащи“ на арх. Андрей Антонов, художника Симеон Велков и подполковник Хр. Антонов. Откупуват се за по 5 хил. лв. и проектите на професорите от Художествената академия Иван Лазаров и Марин Василев, и на скулптора Анастас Дудулов, и още 4 проекта – всеки по 3,5 хил. лв. Резултатите от този конкурс обаче са анулирани.

 

Проектът на Светослав Хр. Йоцов, гледан от югоизток и северозапад

 

Провежда се втори конкурс с краен срок 30 ноември 1925 г. Най-висока оценка получава проектът на арх. Атанас Донков и скулптора Александър Андреев с мото „Ветеран“.

 

Авторите на спечелилия проект арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев

 

На второ място остава проектът с мото „Епопея“ на арх. Георги Апостолов и скулптора Йордан Кръчмаров, а на трето място – проект с мото „Легенда“ на скулпторите Стефан Пейчев и Мина Иванов.

 

Спечелилите второ и трето място проекти - съответно на Апостолов-Кръчмаров (ляво) и на Пейчев-Иванов (дясно)

 

Строежът на паметника започва през пролетта на 1926 г. и се оказва тежко изпитание за работниците – заради суровите условия на върха. Строи се трудно и бавно. Каменната кула е завършена в груб строеж едва през лятото на 1929 г. Но през септември с.г. е спрян по политически причини. Строителните работи продължават през 1931 г.

 

По време на строежа

 

Преди поставянето на фигурата на лъва

 

Монтирането на скулптурата

 

Паметникът на свободата е висок 31,5 м, изграден е от доломит във формата на пресечена пирамида, напо-добяваща средновековна крепост. На козирката над главния вход от северната страна е поставена фигура на лъв, гледащ на изток, откъдето са дошли освободителите. На останалите три страни на паметника са изписани имената на местата на бойната слава на българското Опълчение – Шипка, Шейново и Стара Загора.

 

Паметникът на връх Свети Никола е открит тържествено на 26 август 1934 г.. Събитието е отразено подобаващо в цялата преса. В продължение на няколко дни вестник „Македония“ осведомява читателите си както за подготовката на тържествата, така и за самата церемония:

 

23 август 1934 г. –„ Тази сутрин в 9 ч. с бързия влак за Бургас заминаха за Шипка руските ветерани, взели участие в историческите шипченски боеве. За тях е отпуснат специален вагон. Днес за Шипка заминават и юнкерите от Военното училище. Централното настоятелство на Българския туристически съюз е разпратило окръжно до клоновете си, намиращи се от двете страни на Балкана да вземат най-живо участие в тържествата. Съюзът „Юнак“ също е наредил до юнашките дружества в Габрово, Търново, Стара Загора, Казанлък и др. да вземат участие.

 

Министерството на финансите е наредило първата серия от възпоменателните марки да се пуснат в продажба от 26 август и тя да трае до 26 ноември. Втората серия да се пусне в продажба на 21 септември и да продължи до 26 ноември. През времето от 26 август до 26 ноември продажбата на други марки се спира.“

 

24 август – „Както Казанлък, така и Габрово от няколко дни са станали център на големи приготовления по случай всенародните шипченски тържества. На Шипка е вече и началникът на пловдивския гарнизон, полковник Радев. Пристигнали са и много войскови части, които ще вземат участие в тържествата. Още отсега върхът Св. Никола е почернял от народ.

 

Казанлък и Габрово имат празничен вид. По пътя за Шипка са построени много арки. Всички пътища са поправени. Вчера следобед една рота юнкери взе от Двореца в София Самарското знаме и знамето на Военното училище. С двете знамена ще заминат за Шипка юнкерите. Днес потеглят за Шипка гарнизоните от Севлиево, Казанлък, Стара Загора и пр. На тържеството ще вземат участие и колоездачите, както и БНСС (Български национален студентски съюз – бел. ред.).“

 

25 август – „Вчера, 10 ч. преди обед, на върха Св. Никола е пристигнал с щаба си общият ръководител на тържествата полковник Недев, началник на старозагорския гарнизон. Пристигнали са и са се разположили на бивак пехотните части от Казанлък, Стара Загора, Търново и Симеоновград, конницата от Ямбол и Харманли, и артилерията от Стара Загора. На върха се е стекъл и многохиляден народ.

 

Днес за Шипка заминава и Н.В. Царят, придружен от княз Кирил и свитата си. Той ще присъства на всички тържества и лично ще открие паметника. За Шипка също така днес заминаха и всички министри начело с министър-председателя и други официални лица, и хорът „Родина“.

 

Тържествата са започнали тази сутрин в 10 ч. с възпроизвеждане на историческите боеве от 9, 10 и 11 август 1877 г. Радиото ще започне да предава тържествата днес на обяд, в 12 ч., когато ще стане тържественото посрещане на юнкерите. Утре Н.В. Царят ще произведе в първи офицерски чин юнкерите от старши клас. Този випуск ще бъде наречен „Орловски“.

 

Вчера над цялата Розова долина са летели аероплани. Царската хижа е вече окончателно готова. Самият връх е почернял от народ. Множество палатки са пръснати по цялото било на Балкана. До паметника е построен аналоят, където утре ще стане отслужване панихидата за падналите в боевете герои. Издигнати са и специални трибуни за Н.В. Царя, за министрите, дипломатите и пр. Днес се пущат и юбилейните марки, отпечатани по случай тържествата. Те са с два различни цвята и възлизат на обща стойност от 9 млн. лв.“

 

Откриването на Паметника на свободата на 26 август 1934 г.

 

Настъпва дългоочакваният тържествен момент. На следващия ден вестникът описва подробно цялото събитие:

„Вчера на Шипка станаха големите народни тържества, на които взе участие хиляден народ. Опълченците и ветераните заемаха видно място до аналоя. Присъстваха всички министри с изключение на Коста Бояджиев, бившите министър-председатели Никола Мушанов и Александър Цанков, и много други официални лица.

 

Н.В. Цар Борис III, придружен от княз Кирил и генералитета, пристигна в 9,30 ч., посрещнат с овации от народа. Той направи преглед на строените войскови части, след което получи благословията от Варненския митрополит Симеон. Молебенът и панихидата се отслужиха от митрополит Павел, с участието на другите присъстващи митрополити.

 

От една височина, източно от паметника, о.з. генерал Велизар Лазаров, председател на комитета, даде отчет по постройката на паметника, за който са събрани 8 милиона лева.

 

Н.В. Царят започна първата си реч в 11,10 ч., на края на която заключи: „Пред лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свято ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: „Бъдете горди! Вашият пример вечно ще въодушевлява българските сърца!“ А на падналите в борбата да кажем: „Спете спокойно! Вашите завети няма да бъдат забравени!“

 

Речта на Н.В. Царя бе изслушана с най-голямо внимание от всички и изпратена с многохилядно „Ура!“ и „Шуми Марица“. След това Н.В. цар Борис III откри паметника, като преряза лентата и отключи вратата. Той положи и венец. Положиха венци и министър-председателят Кимон Георгиев, военният министър ген. Златев от името на армията, митрополит Павел от името на Църквата, кметът на София инж. Иван Иванов – от името на софиянци, и др. Положиха се около 60 венци.

 

Н.В. Цар Борис III произнася реч при откриването на паметника, 26 август 1934 г.

 

В 12 ч. се извърши парадът на войските. Той бе приет от Н.В. Царя, който бе на кон. Производството на юнкерите в първи офицерски чин стана към 1 ч. следобяд.

 

След парада се даде обяд, на който присъстваха Царят, княз Кирил, министър-председателят и останалите министри, и други висши чинове, стари руски генерали, български опълченци и др. На обяд Царят произнесе нова реч., в която между другото каза: „Пред паметника на свободата, в името на идеализма, родолюбието и единението, които той символизира, нека си подадем ръка всички – народ, войнство и интелигенция – нека си дадем тържествено обещание пред образа на всички паднали за родината герои, че ние, вървейки все напред, ще градим със сплотени усилия една все по-благоденстваща и единна България, ще ѝ дадем в мирното състезание на народите мястото, което се пада на нейния национален гений и на нейното историческо призвание. Дигам чаша за несъкрушимия български дух, за нашата храбра армияи за светлото бъдеще на българския народ. Ура!“

Тържествата продължиха до късно вечерта с народни хора и веселия, илюминации с големи прожектори и др.“

 

Ето така, 57 години след Шипченската епопея, приключва една друга – тази по изграждането на подобаващ на подвига на героите паметник. А днес честваме 139 години от това историческо събитие и отбелязваме 82 години от откриването на величествения Паметник на свободата.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • да

    24 Авг 2014 7:34ч.

    Браво Дачков, вие бяхте единствената интернет медия с подробен материал по темата Всички останали не отразиха или нищо или съвсем нищожно под сурдника Дневник дори не спомена за честванията......... Поздравления

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ала

    23 Авг 2016 12:32ч.

    Много добър материал за паметника на връх Шипка! Наистина, по други медии нищо не бе споменато за този велик исторически момент! Но ЦВ.цВ е на първа страница по медиите с народна носия, каква пародия и тъпня.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фердинанд - хасан

    26 Авг 2017 9:53ч.

    слава богу, че по това време го е нямало небезизвестния скулптор, специалиста по светлинни и звукови ефекти. представяте ли си - лъвът със светещи очи, насочени към турция, на всеки кръгъл час гръмовно изреваване, пак от лъва. ето това щеше да е истински паметник. поздравления за дачков за чудесната статия за историята на паметника.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sin

    30 Авг 2017 17:11ч.

    Забелязахте ли, че никъде в речите на Борис ||| не се споменава за руски войски, руски генерали, освободители и пр. ? Никъде не казва кой, как и защо е освободителят. Защото очевидно и тогава е било ясно, че това не са били никакви освободители, а завоеватели.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ГЮРО

    31 Авг 2017 18:46ч.

    ПРАВИЛНО Е ДА СЕ НАПИШЕ: Лреди 83 години подвигът на героите от Шипка е увековечен с величествен паметник. ИЛИ ПОНЕ Подвигът на героите от Шипка преди 83 години е увековечен с величествен паметник. : СТИГА С ТОЗИ НОВОГОВОР И НОВОПИС.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А забелязвате ли,

    24 Авг 2019 11:47ч.

    че и Царя чете от листче? И на него явно някой му го е написал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДО Sin

    26 Авг 2019 8:49ч.

    Лесно ще намериш речта в Интернет - и ще се просветиш. Гласове са я поотрязали !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Демонизацията на Русия е лошо

    29 Авг 2019 12:45ч.

    Ето една спестена извадка от речта на немеца Цар Борис 3: "Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите. " Коментариите остават само за редакторите от "Гласове", че понякога пускат полуистини...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи