Паскал Брюкнер: Циганското лято на живота

Паскал Брюкнер: Циганското лято на живота
“Когато станах на 60 г., избухнах в сълзи и си казах: свършено е. Един приятел ми подхвърли: “Представи си се след десет години!”. Е, добре, десет години по-късно осъзнавам, че изживях прекрасно десетилетие, въпреки предразсъдъците, които доскоро ни казваха, че трябва да се откажем. Но възрастните хора вече не се отказват! Те не искат да бъдат невидими, искат да продължат да съществуват в града... Днешните възрастни хора пълнят нискотарифните самолети, изкачват Мачу Пикчу или отиват да вземат внуците си с тротинетка, доказвайки, че не е срамно да останат мобилни на възраст, на която нашите предци вече са били с единия крак в гроба. С право или не, те не искат да се поддадат на стереотипа за старостта, защото той е синоним на отказ, а те не искат да се отказват”.

 

В последната си книга “Кратка вечност. Философия на дълголетието” (Une brève éternité. Philosophie de la longévité) френският писател и философ Паскал Брюкнер разсъждава за възрастите на живота и промяната в тяхното възприятие. 

 

- Последната ви книга се казва “Кратка вечност. Философия на дълголетието”. Значи отминаващото време е въпрос, който ви терзае?

 

- Да, защото от 1900 г. насам ние спечелихме двадесет до тридесет години допълнителен живот, завоевание, колкото прекрасно, толкова и двусмислено. От 50-те г. сме загрижени да използваме добре оставащото време. Това е нов континент в историята, който не е нито зрелостта, нито старостта и който аз наричам циганското лято на живота. 

 

Тази възраст, от която някога се страхувах най-много от всичко, която мислех за ужасна, всъщност е много приятна. Благодарение на напредъка на медицината и променящите се нагласи, ние се радваме на отсрочка в относително добро здраве. Изтласкахме зимата възможно най-далеч в сезоните на живота. Днешните възрастни хора пълнят нискотарифните самолети, изкачват Мачу Пикчу или отиват да вземат внуците си с тротинетка, доказвайки, че не е срамно да останат мобилни на възраст, на която нашите предци вече са били с единия крак в гроба. С право или не, те не искат да се поддадат на стереотипа за старостта, защото той е синоним на отказ, а те не искат да се отказват. Това е революция в нашето схващане за възрастта.

 

- Тази отсрочка е прогрес, но тя е съпътствана и от промяна на ценностите. Някогашните бейби бумъри днес се смятат за вечни тийнейджъри…

 

- За добро или лошо, в модерността се появиха флуидни идентичности. Нито мъже, нито жени, нито стари, нито млади. Особеност, илюстрирана от онзи 69-годишен холандец, който съди държавата, понеже душевно се чувства 49-годишен и смята, че е дискриминиран в любовния си живот, както и в работата си. Каква промяна! 

 

В “Светът от вчера” Стефан Цвайг разказва, че в края на ХIХ век общественото мнение във Виена смятало младостта за подозрителна. Да бъдеш млад било пречка за всяка кариера. Уважавали се само сериозността и затлъстяването. Междувременно навсякъде се наложи превъзнасянето на младостта: като възраст на върховите постижения, гениалността и вече никой не иска да бъде на своята възраст. Култът към младостта е симптом на едно застаряващо общество. Несъмнено има нещо смехотворно. Но какво по-вълнуващо от това да хитруваш с кодовете, да не приемаш неизбежното?

 

- Старостта не трябва ли да се крие повече?

 

- Нашите родители надяваха костюма на старостта; ние го махнахме. Това не означава, че не сме болни, обсебени от отминаващото време, измъчвани от настъпващата смърт. Но нещо се промени: хората над 50 г. вече не са “отживели”, които тихо гаснат, а актьори в обществото, които продължават да действат, да живеят, да обичат… Открих това със самия себе си. Когато станах на 60 г., избухнах в сълзи и си казах: свършено е. Един приятел ми подхвърли: “Представи си се след десет години!”.

 

Е, добре, десет години по-късно осъзнавам, че изживях прекрасно десетилетие, въпреки  предразсъдъците, които доскоро ни казваха, че трябва да се откажем. Но възрастните хора вече не се отказват! Те не искат да бъдат невидими, искат да продължат да съществуват в града.

 

- Младите хора също не желаят възрастните да бъдат твърде видими…

 

- В историята винаги е имало враждебност между поколенията и младите хора по принцип отхвърлят света, който са наследили от родителите си. Те мразят във възрастните и образа, в който не искат да се превърнат - на зависими хора, които са напът да грохнат. Единственият начин да отговорим на тази враждебност е да продължим да работим. Ето защо дебатът за пенсионната реформа е решаващ. 

 

Мисълта, че на 60-65-годишна възраст ще се оттеглим от обществото и ще живеем в свят на свободното време и на чистото консуматорство на гърба на децата, е пълна лудост. С изключение на професиите с голяма трудоемкост, в пенсия изпращат зрели хора със съвършено здраво тяло и дух, които вехнат след всеки месец на бездействие, докато те биха могли да бъдат полезни за общността. Наградата се превръща в наказание. Независимо от избраните формули - благотворителен труд, труд на доброволни начала, съвместяване на няколко длъжност -, мъжете и жените оцеляват, само защото остават активни, ангажирани в обществения живот. Ако им кажат, че са мъртви тежести, бреме за обществото, те стават такива.

 

- Особено, когато вършат работата, която обичат…

 

- Работата не е само принуда или страдание, тя е и връзка с другите, възможност да разгърнем таланта си. Не-работата е сигурна изолация и често принудително усамотение със съпруга, който също е пенсионер, и затъпяване пред телевизора, този шок за очите. Оттук и скокът на разводите, които силно се увеличават при хората над 50 години. Времената се промениха. Днес жените не се колебаят да влязат в социалните мрежи, желанието вече не се срамува от външния си вид. Преди двадесет години подобна идея ме ужасяваше. Днес ме изумява някогашната ми слепота.

 

Възрастта не е синоним на мъдрост или целомъдрие, тя е абсолютна дреболия, но ни задължава да бъдем по-дискретни. Казвам на по-възрастните, че са мараните* на любовта, принудени да се крият, да заобикалят предразсъдъците. Има обаче и “дегустатори на здрача”: мъже и жени, които обичат възрастните хора. А първият сред тях е нашият президент Еманюел Макрон. Ако връзката му с Брижит предизвиква такъв присмех или непристойни думи, то е защото той нарушава едно табу - за  поколенчески неподходящите бракове, които  свързват зряла жена с по-млад мъж. Вместо да поддържам апартейда на възрастите на живота, ми е по-интересно да поддържам разговор между поколенията.

 

- А освен това има и мечта за “подобрения човек”, прокарвана от шампионите на Силициевата долина…

 

- Засега това е фарс! Начин да поискат безсмъртие за богатите, докато американците имат най-ниската продължителност на живота в западния свят. Можем да се надяваме, че трансхуманизмът, изкуственият интелект ще ни помогнат да победим някои болести, но трябва да се запитаме дали безсмъртието наистина е желателно. Не е ли краткостта, проблясъкът на тленното, солта на живота?

 

* Мараните са евреи на Пиренейския полуостров, принудени да приемат християнството след Алхамбрийския декрет, издаден на 31 март 1492 г. от Фердинанд II Арагонски и Изабела I Кастилска (бел. ред.)

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • “със съвършено здраво ТЯЛО и дух”

    06 Окт 2019 6:30ч.

    Във Франция е възможно 65-годишните продавачки в супермаркети, чистачки, учителки и пр. да са със съвършено ЗДРАВО ТЯЛО (там все пак здравната реформа засега не е точно от типа “костов-дянков-ананиев”), но със 65-годишните българки нещата не стоят така, сочат системните ми наблюдения. Неслучайно тия дни толкова се пищя, че се били увеличили продължителните болнични, но удобно се премълча увеличаването на възрастта за пенсия - хроничните болести на 55-годишните се задълбочават на 61 и по-нататък, предвид нарастващата възраст за пенсия. Хеле пък при това здравеопазване. Повечето от тези, които продължават да работят след пенсия, го правят заради икономическата принуда. Пиша за българските жени, защото там имам наблюдения. С мъжете едва ли нещата стоят по-различно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За здравия дух не пиша,

    06 Окт 2019 6:34ч.

    понеже той няма отношение към пенсионната възраст. А и нещата са относителни и субективни. Впрочем, като си на 67 със здраво тяло и дух, можеш да си гледаш, възпитаваш и учиш внуците, вместо да бъдат тикани насила по ясли и градини от съвсем малки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • наивитет

    06 Окт 2019 9:16ч.

    Ако чакаш лекари да се грижат за здравия ти дух и здравото ти тяло, спукана ти е работата предварително...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До наивитет

    06 Окт 2019 9:43ч.

    А кого да “чакаме” да лекува заболяванията ни - врачки, шамани, на самолечение да минем? Вие конкретно и близките Ви кого “чакате”? Или може би всички имате желязно здраве?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на наивния ти въпрос

    06 Окт 2019 9:55ч.

    Инфантил ли си, че аз да ти отговарям на глупавите въпроси?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • По принцип здравето на човек зависи от неговите мисли, чувства и постъпки, но не само...

    06 Окт 2019 10:42ч.

    Прекалено лесно е да се каже, че хората са изцяло отговорни за своето здраве, и следователно, ако започнат да пушат, да ядат нездравословна храна или да използват наркотици, това е техен избор. Обвиняването на жертвата е популярен подход за „разрешаване“ на нездравословно поведение и за съжаление, то се използва в здравната политика и програми в множество европейски страни. Специалистите по обществено здраве спорят, че ако здравната политика игнорира съществуващото неравенство и се фокусира само върху здравното образование и информационните кампании, голям брой хора няма да са в състояние да се радват на своето право на здраве. Например, един доклад на СЗО по затлъстяването в Европа показва, че децата от семейства с понисък социално-икономически статут и по-ниско ниво на образование избират по-малко здравословна храна, в сравнение с децата от семейства с по-високо образование и по-висок социално икономически статус. Световната здравна организация (СЗО) определи здравето като “състояние на пълно физическо, умствено и социално благоденствие, а не непременно отсъствие на заболяване или слабост.” Човечеството постигна значителен прогрес в подобряването на състоянието на здравето по света. Научихме се как да лекуваме и контролираме заболяванията, които убиваха милиони. Подобрихме достъпа до вода и канализация и създадохме комплексни системи за здравеопазване. Нашите познания и експертни знания в областта на здравето нарастват бързо и имаме повече налични ресурси за здраве, отколкото когато и да било. При все това, напредъкът в здравеопазването е изключително неравномерен. Дете, родено днес в Швеция, може да очаква да живее над 80 години, но ако е родено в Бразилия - по-малко от 72 години, по-малко от 63 години, ако е родено в Индия и помалко от 50 години, ако е родено в Лесото. В Ирландия рискът от смърт на майката по време на бременност или раждане е 1 на 47 600. В Афганистан опасността е 1 към 8. Нашата средна продължителност на живота и здравето могат да се различават силно в зависимост от мястото, където живеем и растем, но големи различия в областта на здравето съществуват не само между страните, а също и в самите страни. Дете, родено в Калтън, квартал на шотландския град Глазгоу, може да очаква да живее 28 години по-малко от това, което живее в Лензи, шотландско село, само на 13 километра от него. В Боливия за бебетата, родени от жени без образование, има 10 % вероятност да умрат преди да навършат 1 година, докато за тези, които са родени от жени с най-малко средно образование, има 0,4 % такава вероятност. Във Великобритания смъртността при възрастното население в бедните предградия е 2,5 пъти по-висока от тази в кварталите с най-малко лишения. “Измежду най-важните свободи, които можем да имаме, е свободата на лечимите болести и на неизбежната смъртност.” Амартия Сен Силните неравенства в областта на здравето, съгласно статистическите данни, не може да се обяснят от биологията. Разликите в здравето между страните и вътре в тях са резултат от социално-икономическа политика, която определя околната среда, където хората се раждат, растат, живеят и работят. Неравенствата в областта на здравето са несправедливи и могат да се избегнат. В по-голямата част от случаите това дори не е въпрос на икономически растеж. Докато икономическият растеж е важен за развитието, без равномерно разпределение на ресурсите, икономическият ръст в страната дори може да задълбочи неравенството. СЗО посочва, че някои развиващи се страни като Куба, Коста Рика и Шри Ланка са успели да постигнат добри нива на здравеопазване, въпреки сравнително ниския икономически растеж в страната. Борбата с неравенството в здравето е въпрос на социална справедливост и човешки права.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • “със съвършено здраво ТЯЛО и дух”

    06 Окт 2019 18:58ч.

    Слова Сталина про пенсии: Сталин в свое время сказал, что пенсия – это зарплата за воспитание внуков, за сохранение преемственности поколений. Такие действия были направлены на снижение установленного пенсионного возраста, чтобы новое поколение, родившееся у трудящихся, шла на смену пенсионерам.Впервые, в 1930 году, при Сталине, начали платить первые отчисления в виде пенсий. Именно тогда был упразднен пенсионный возраст, который до недавнего времени сменился в худшую сторону. Решение именно об этих двух цифрах, а мы говорим про 55 и 60 лет, было не случайным. Выбор, как говорилось в записях, был научно обоснован особенностями человеческого организма. После вышеназванных цифр женский и мужской пол уже не смогут полноценно работать, так как организм не сможет нормально восстанавливать себя после тяжелого, рабочего дня за 7-9 часов сна, которые были нормальными для человека по моложе – 30-40 лет. Организм пожилых людей начинает получать множество болезней из-за недостатка сна, происходят различные проблемы, оказывающие негативное влияние на здоровье трудящегося. Именно поэтому в Советском Союзе выбрали 55 и 60 лет. Эта цифра была устойчивой и имело место быть, в отличие от того, что выбрали в недавнее время. Никаких плюсов от этого нет. Одни минусы от работы – постоянное недосыпание, плохое настроение, отсутствие свободного времени.... https://zen.yandex.ru/media/onlyussr/slova-stalina-pro-pensii-5d83af90c05c7100aeb61efa

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    09 Окт 2019 22:34ч.

    Отново приятна изненада от Редакторите ! -:))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • “със съвършено здраво ТЯЛО и дух” на 06.10.2019 в 18:58

    10 Окт 2019 6:28ч.

    Но без фибии в психическото "здраве", не става нищо и в т.н. здраво тяло , а "Мунчо" ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Re: За здравия дух не пиша, на 06.10.2019 в 06:34

    13 Окт 2019 7:49ч.

    Ето срещу това мислене е написана тази статия - че възрастните хора трябва да си налягат парцалите и да си гледат внуците. Не че имам нещо против гледането на внуци. Тази статия иска да каже на всички, но всъщност най-вече на хората от третата възраст, че и те имат право на избор. Ако искат да гледат внуци - да гледат (ако ги имат разбира се, защото младите все по-малко искат да имат деца, ако сте забелязали), но ако искат да работят любимата си работа (представете си - има и такива!) - да работят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи