На 13 март (ст. ст.) 1913 г., по време на Балканската война, българската армия постига една от най-славните победи в историята си - превземането на Одринската крепост. По онова време Одрин е смятан за една от най-силните крепости в Югоизточна Европа и стратегически пункт по пътя към столицата на Османската империя Цариград.
Одрин падна!

 

След поражението в Руско-турската война от 1877 - 1878 г. Османската империя губи естествените отбранителни линии, Дунава и Балкана. Възниква нужда от създаване на нови такива за защита на столицата Цариград. За целта се възобновява старата Одринска крепост, която заедно с Лозенград и още няколко, образуват нова отбранителна линия. Одрин е разположен при сливането на реките Марица, Тунджа и Арда, по долините на които минават най-удобните пътища за съобщения с имперската столица.

 

Укрепен, Одрин затваря пътищата, водещи от запад и север към Цариград. При евентуалното му вражеско превземане, турците биха се лишили от преимуществата, които им дава градът. Именно това е целта на българската армия, като по този начин тя би отстранила едно важно препятствие, би добила свобода и простор за по-нататъшни действия, и най-вече - би направила решителна крачка към заветната цел - победата във войната.

Българската войска достига и обсажда Одрин още в началото на октомври 1912 г., съвсем скоро след началото на Балканската война.

 

Българската пехота преминава мост над река Марица на път за Одрин, 1912 г.

 

 

Генерал Никола Иванов (в центъра), командващ Втора армия и неговият генерален щаб с началник генерал Никола Жеков (в дясно от ген. Иванов) пред Одрин на брега на река Марица, октомври 1912 г.

 

Обсадата продължава цели пет месеца. Решителната атака на българските части започва на 11 март 1913 г. Започва артилерийски обстрел на Одринската крепост, който продължава повече от 10 часа. На следващия ден, 12 март, призори започва настъплението на пехотата. Вечерта последва общ щурм, предшестван от силен артилерийски огън.

 

В 2 часа през нощта е превзет силно укрепеният форт Айджиолу, последван от укрепленията Айвазбаба и Кестенлик. След 8-часовата атака сутринта на 13 март комендантът на Одринската крепост Шукри паша капитулира заедно с целия одрински гарнизон. Той предава сабята си на командващия Втора българска армия ген. Никола Иванов. Над най-голямата одринска джамия Султан Селим се развяват български трибагреници. Няколко дни по-късно в града влиза Н.В. Цар Фердинанд, а българската войска преминава триумфално по одринските улици.

 

 

Генерал-лейтенант Никола Иванов, командващ Втора българска армия, в своя щаб 

 

Равносметката е над 11 хил. убити турски войници и офицери и почти 52 хил. пленени. Пленяваме и 413 оръдия, над 12 хил. пушки и голямо количество друго военно имущество. Загубите от наша страна са 1316 убити, 451 безследно изчезнали и повече от 6 хил. ранени.

 

Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя и само две седмици след поражението си, тя е принудена да започне мирни преговори. На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. Лондонският мирен договор, с който Балканската война приключва окончателно.

 

 

Генерал Никола Жеков (1864-1949), главнокомандващ на Българската армия (1915-1918) и министър на войната (1915)

 

 

Български разузнавателен балон, действал в района на бойните действия на изток от Одрин

 

 

Българска обсадна артилерия с тежко 120-мм нескорострелно оръдие Д-30 Круп край Одрин, 1913 г.

 

 

Българската пехота преди атака в близост до Одрин

 

 

На превзетите позиции край Одрин

 

 

Разрушени от българската артилерия фортификационни съоръжения при превземането на крепостта Айваз баба, 1913 г.

 

 

Пленено турско оръдие от отбранителната линия на крепостта Айваз баба, Одрин, 1913 г.

 

 

Копаене на гроб за загинали войници

 

 

Погребение на загиналите край Одрин

 

 

Фортът "Кайък табия" - част от отбранителната система на крепостта Одрин, превзет от Българската армия, пролетта на 1913 г. 

 

 

Капитулиралият комендант на Одринската крепост Шукри паша предава сабята си на ген. Никола Иванов

 

 

Генерал Георги Вазов и плененият Шукри паша, в ляво е майор (бъдещ генерал) Иван Вълков - началник-щаб на Източния сектор, в дясно - подполковник Симеон Добревски, началник на инженерната част в сектора, Одрин 1913 г.

 

 

Н.В. Цар Фердинанд I със своя щаб се отправя към войсковите части, обсаждащи Одрин, посрещнат от местното българско население, март 1913 г. 

 

 

Офицери и войници от пионепните части празнуват падането на Одрин в къщата на Шефик бей, Одрин 13 март 1913 г.

 

 

Снимка за спомен на поручици от Втори артилерийски полк след падането на Одрин, март 1913 г.

 

 

Триумфалната арка в Одрин, издигната по случай завземането на града от българската войска, 1913 г.

 

 

Надписана: "Триумфалното влизане на царската гвардия в Одрин" - ариергардът на българската войска навлиза в града след завземането му на 13 март 1913 г.

 

 

Плененият Шукри паша, началникът на тайния кабинет Страшимир Добрович, Цар Фердинанд, генерал майор Петър Марков - флигел-адютант на Н.В. Царя, и младият Княз Кирил, София, дворецът Врана 1913 г.

 

 

 

 

 

Още от категорията

Магията на Париж

Магията на Париж

За града на любовта и светлината през погледа на един известен българи...

4 коментар/a

аноним на 17.03.2014 в 18:09
минало славно настояще унизително
Красимир Кръстенов на 14.03.2016 в 11:50
Слава на Българската бойна мощ ! По време на обсадата на Одрин моята баба по майчина линия - Елена Иванова Джибирева, е била ученичка в Одринския колеж с изучаване на френски език, заедно с дъщерята на генерал Вазов. Разказваше ми, че по време на обсадата нито един снаряд - тя използваше думата "шрапнел", не е паднал в района на колежа. Явно че разузнаването си е свършило перфектно работата.
История.... на 26.03.2017 в 22:45
Одрин падна и с това се изчерпва мобилизационният ресурс на България , следват поражения и национални катастрофи. Нещо от рода на пировата победа на ББ и М
След 100 години, пълно омерзение на 27.03.2017 в 07:42
Като гледам снимките , та се сещам , кой го беше казал, че преди момчетата са искали да имат мустаци като на бащите си, а днес искали да имат вежди като на майка си!

Напиши коментар