![Иржи Менцел: Това, което шокираше преди 20 години, днес е "слаба супа"!](https://glasove.com/media/2020/09/09/970/400x300.jpg?_=1644546154 "Иржи Менцел: Това, което шокираше преди 20 години, днес е "слаба супа"!")
- Автор: Милена Нейова
- 10 Sep 2020
- 285
- 11
Световноизвестният чешки режисьор Иржи Менцел ще бъде специален гост на 18-ото издание на „София филм фест". Той ще приеме титлата доктор хонорис кауза на НАТФИЗ. Това стана повод да припомним едно интервю, направено с легендарния Иржи Менцел преди повече от 10 години, когато репетираше в София „Вечеря за тъпаци” - представление, което продължава да пълни салона на Сатиричния театър.
<p>Бях хилаво, тихо дете с очила. Непрекъснато си седях вкъщи. Много обичах книгите. Можех да чета и пиша още преди да тръгна на училище. Татко имаше голяма библиотека, от която четях каквото си пожелая, дори неща, които не разбирах. Харесвах Жул Верн, Фогар, а също и много каубойски, приключенски романи. Човек има много мечти. Но </p>
<p><strong>като малък не мечтаех, не </strong><strong>си фантазирах. </strong><br />
<br />
Имах по-голям братовчед, който обичаше операта и пееше по цял ден. Но нямах приятел. Бях много интровертно дете. Ако знаете филма „Дните на радиото”, Уди Алън там описва себе си като очилато момче, затворено в себе си, много плахо. Такъв бях,<br />
<br />
<strong>срамувах се непрекъснато.</strong></p>
<p>Срамувах се и когато влязох във Филмовата академия. Говорех много тихо, страхувах се да говоря на глас. Всъщност майка ми непрекъснато ми заповядваше: <em>Това не трябва да правиш, там не ходи, това не казвай! </em></p>
<p><strong>Беше война! Тя се страхуваше да не кажа нещо, да не убият баща ми. </strong></p>
<p>После при комунизма, когато вкъщи нещо се говореше, аз също не трябваше да казвам на никого. Все това ме предупреждаваха.</p>
<p>После започнаха да ми харесват момичетата. Майка ми все казваше, че това не е прилично. И аз се срамувах от това.</p>
<p><strong>Лъжех, да!</strong></p>
<p>Спомням си, трябваше в училище да отида и да предам едно домашно. Направих се на болен. Нагрях термометъра, като го триех с пръсти, и си останах у дома. Но по обяд дойде мой съученик да попита какво става с мен, защото го изпратила госпожа учителката, за да вземе домашното. Майка ми разбра, че симулирам. Това беше страхотна издънка. И ядох бой!</p>
<p><strong>Лениво се учех.</strong></p>
<p>До четвърти клас бях добър ученик, но в пети започнахме да учим в смесени паралелки. И когато дойдоха момичетаата в класа, аз станах съвсем друг. Вече не можех да бъда съсредоточен. Те ме притесняваха страшно. Имах редица увлечения още преди да ходя на училище. Още оттогава ми харесваха момичетата, но си признах едва когато станах на 15 г. Тогава беше и първата ми целувка.</p>
<p><strong>Ходех на театър още като малко дете.</strong></p>
<p>Но чувството, че трябва да се занимавам с театър, дойде към петнайсетата ми година. Видях едно представление на Алфред Радок - австрийски автор, беше оперета - прекрасна, с много музика. И започнах непрекъснато да посещавам театъра. В салона стоях винаги прав. И общо взето, видях всичко, което можеше да се види в Прага.<br />
<br />
<strong>Винаги съм знаел, че няма да стана актьор.</strong></p>
<p>Нямах фигура, нямах глас, нямах самочувствие. Знаех, че единственото, което можех, е да бъда режисьор. Който нищо не може да прави на сцената, поне режисира. Ако въобще нищо не можеш да правиш, от теб може да стане критик. Но това не би ме интересувало. Исках да бъда театрален режисьор. Подготвях се за това. За щастие не ме взеха в театралното училище, но следващата година ме взеха във филмовото, а то беше на невероятно ниво. Имах страхотни колеги и преподаватели.</p>
<p><strong>След първото мое представление - „Мандрагора”, си казах: <em>Стана, получи се!</em></strong></p>
<p>Сляпото пиле намери зърното - това е чешка поговорка. А след това: <em>Е, щом се получава, значи трябва да се продължи!</em> Това представление се игра 9 години! Обиколихме цяла Европа. Заради този спектакъл получих ангажименти от Швейцария. Това беше моето първо режисиране в театъра.</p>
<p>Преди няколко дни прочетох едно изречение: <em>Чрез смеха в главата могат да се появят интересни идеи!</em></p>
<p>И това много ми харесва. Не, нищо не бих променил от това, което ми се е случило. Може би бих се опитал да спечеля повече пари. Защото имам дълъг стаж пред себе си, а не искам да живея лошо.</p>
<p><strong>Какво си мисля за другия живот? Ако има, ще бъда доста изненадан! </strong></p>
<p>Не съм вярващ човек, рационалист съм. Знам, че това, в което се намираме, не се е появило случайно, но всеки трябва да носи бога в себе си, а не някой да му диктува. Той не е някъде на небето. Всеки е отговорен сам за себе си.</p>
<p>Харесвам хората, които могат да правят нещо.</p>
<p>Това са моите приятели - за които няма чувството, че искат нещо от мен. Но те не са много. До себе си съм допуснал един-единствен човек на света и това съм Аз! Друг при себе си не допускам.</p>
<p><strong>Ако имах власт, бих въвел една просветена диктатура.</strong></p>
<p>Чехите на са узрели за демокрацията. Трябва да има един разумен човек, който да установи закони и да се наказва строго при тяхното нарушаване. Разликата между приличните хора и онези, които са користни, е нужно да бъде подчертана. Користните хора, тези, които са зложелатели, които крадат, мошеничестват, обогатяват се по нечестен начин, които мислят останалите за своя жертва, тях бих изключил от човешката общност. Но не бих се заловил с такава задача. Това трябва да направи някой по-добър от мен, по-енергичен, по-образован, по-решителен!</p>
<p>Престъпленията, тероризмът, анархията, дрогата имат една основа - егоистичността и неприличието на хората. Там е началото на всичко лошо. Срещу това трябва да насочим усилията си и всичко да започне от възпитанието, от образованието.</p>
<p><strong>Мен ме възпитаха книгите, добрите филми.</strong></p>
<p>Тези книги вече никой не ги чете. Добрите филми са подменени с други, които ни учат на друго отношение към живота. А хората се поддават много лесно на това, което виждат всекидневно. Всички тези булевардни списания, тези глупави състезания по телевизията, поп музиката, всички тези изрази на съвременния живот правят хората глупави.</p>
<p><strong>Рекламите правят от нас идиоти!</strong><br />
<br />
Кой е нашият образец? Америка! Това са хора, които са възпитавани от телевизията вече десетки години. От една страна това, разбира се, е огромен научен прогрес, много скъпо изкуство за една малка прослойка, а 90 % от хората са манипулирани глупаци, тъпаци.</p>
<p>Аз искам да живея нормално и това, което правя, да има някакъв смисъл. Не искам да бъда робот.Това,<br />
<br />
<strong>което преди 20 години беше шокиращо, днес е просто една „слаба супа”!</strong></p>
<p>Аз съм на толкова години, че мога да съдя за това. Не става въпрос за политическата система, а за начина на живот. А той все повече е насочен към егоизма на човека. За съжаление... </p>
<p> </p>
