К. Черемних: Тръмп понесе серия от загуби на голямата геополитическа шахматна дъска

К. Черемних: Тръмп понесе серия от загуби на голямата геополитическа шахматна дъска
В свое интервю главният прокурор на Украйна Юрий Луценко обвини посланика на САЩ Мари Йованович, че му е връчила списък с хора, които трябва да бъдат недосегаеми в Украйна. Прокурорът даде този списък не на някой случаен журналист, а на Джон Соломон от американския портал The Hill. Известно е, че Соломон е журналистът, който се занимаваше с контраразследване на специалния прокурор Мюлер и открито говореше, че в екипа на Мюлер, който разследва "руската връзка" на Тръмп, има британска агентура, като привеждаше многобройни доказателства за това. По-късно се появи още една статия в същия портал, на същия Джон Соломон, с уточнението, че лицата, които фигурират в списъка на Йованович и работят за Клинтън, се финансират от Джордж Сорос, траен спонсор на Демократическата партия. Това казва в интервю за в. "Завтра" руският политолог Константин Черемних.

 

 

- Константин Анатолиевич, между скорошните събития, като приключване разследването на специалния прокурор Роберт Мюлер в САЩ, което не откри никакви доказателства за сговор между Русия и Тръмп, визитата на Си Дзинпин в Европа и изборите в Украйна, какво е мястото на Русия в тези събития?

 

- Това, че Русия не демонстрира своята активност, е оправдано и разумно. Затова пък по нашата телевизия става точно обратно. Много активно се говори за Украйна и даже, както ми се струва, прекалено много и то все едно и също. Но ако внимателно се вгледаме, там се откроиха и някои важни акценти. С Украйна се обвърза и темата за сурогатните революции и, в частност, темата за Югославия. Беше показан, например, експертът по революциите Сърджа Попович, главен персонаж в събитията от 1999-2000 г. Попович е известен с това, че действа по линия на института "Алберт Айнщайн", специализиран в технологията за „ненасилствената съпротива“, разработена от Джин Шарп. В интервюто с Александър Вучич той неслучайно каза, че сред смесената ляво-дясна публика, на протестните демонстрации има много чужда агентура.

 

- Вълнения имаше не само в Сърбия, а и в Албания…

 

- Разбира се, та нали действат многопрофилни и многоцелеви организации. Например, на Мюнхенската конференция по сигурността тази година присъстваше министърът на външните работи на Великобритания Джереми Хънт. През 2012 г., по време на лондонската Олимпиада, той беше министър на културата и спорта, а за сигурността на Олимпиадата отговаряше човек, който впоследствие направи кариера от това. След Олимпиадата този човек бе назначен на длъжност заместник-директор на външнополитическото разузнаване на Великобритания МИ-6, а през 2014 г. оглави МИ-6. Става дума за Алекс Йънгър. В комитета по обезпечаване сигурността на Олимпиадата негов заместник по политическите въпроси беше Чарлз Гарет. През 2014 г. Гарет се оказа замесен в скандал с подслушване в Македония. По време на скандала си подадоха оставките няколко министри и шефа на разузнавателните служби на страната с обвинения, че са подслушвали представители на опозицията. В Македония Гарет поддържаше контакти главно с албански политици и лидера на македонската опозиция Зоран Заев. По нататък следва серия от странни събития, включително и две едва предотвратени катастрофи с правителствения самолет, в който е бил премиера на Македония Никола Груевски. Става така, че след излитане самолета престава да функционира, но благодарение на опитните пилоти, успява да се приземи. Тоест, едва не се случва това, което се бе случило с предишния президент Борис Трайковски, който загина в самолетна катастрофа през 2004 г. Накрая, с помощта на Гарет, Заев взе властта в Македония. Същевременно случващото се в Македония засягаше и Гърция, а това на свой ред бе свързано с разкола в украинската църква.

 

Константин Черемних

 

- Продължава ли кариерата на Гарет?

 

- Да, скоро имаше съобщение, че той е номиниран за посланик в Киргизия. И там, както и навсякъде, където е бил, той ще изгражда връзки с етническите малцинства, например с узбеките, или пък с религиозните например, с привържениците на бившия мюфтия на Киргизстан. Да не говорим и за някои от политиците, с които англичаните отдавна работят, като Роза Отунбаева, например.

 

- В тази връзка, оправдани ли са предупрежденията на нашето Министерство на външните работи по адрес на Великобритания, че англичаните не трябва да прибягват до резки движения в Украйна?

 

- Разбира се! Струва си например, да отбележим, голямата активност на полковника в оставка Глен Грант, бивш съветник на министъра на отбраната на Украйна, който пребивава в Киев от 2010 г. В навечерието на нашумелия инцидент в Керченския пролив той консултираше военното министерство как трябва да действа. В частност, той разясняваше как да се използва схема от група малки катери за бойни действия. Това, което той предложи, следва тактиката за ненасилствени действия, разработена от Джийн Шарп, изследовател в центъра за международни отношения в Харвардския университет. Според замисъла хората трябваше да са базирани на катери и да станат потенциални жертви в конфликта, за които на другия ден целият свят трябваше да осъди Русия. Екипажите нямаха за задача да водят бойни действия, а евентуалната им смърт трябваше да даде повод за намесата на външни сили. Но, всъщност, ако това се бе случило, потърпевш от цялата история щеше да бъде президента Порошенко. Печеливши щяха да бъдат вероятно лица с амбиции да заемат определени длъжности, но не и участниците в предизборната надпревара. Това стана ясно и от материалите на британския "Гардиън", който постоянно напомняше, че Порошенко присъства в скандалния списък от Panama Papers. Това е същият този "Гардиън", който бе използван от МИ-6 за създаване на мита за връзката на Тръмп с Русия.

 

- Включително и прословутото досие на Кристофър Стийл ли?

 

- Да, то беше съставено от английските специални служби. А това, че провокацията в Керченския пролив не успя, е заслуга на нашата държавна информационна система и на църквата, които казаха: „ние стоим тук и няма да напуснем това място“. Това беше по-правилно решение, отколкото да започнат да се водят преговори и да се договарят някакви отстъпки, или нещо друго от този род. По същия начин проявихме твърдост и по отношение на нашите позиции за Сирия, Афганистан и Венецуела където заявихме, че нас ни устройва съответният кандидат и точка.

 

- Когато нашите около 100 човека военни пристигнаха във Венецуела, Тръмп направи остро изявление.

 

- Да, вярно е, но трябва да разберем, че ситуацията във Венецуела е резултат от тези процеси, които се развиха през месец март, когато стана ясно, че действията на водещите фигури в администрацията на Тръмп си противоречат помежду си. Сравнявайки ситуацията във Венецуела с тази в Бразилия, веднага се набива в очи, че те се различават една от друга. В Бразилия преди изборите за президент действаше малка група хора, съставена от бившия стратег на Тръмп Стив Банън, зад гърба му беше съветникът на президента по националната сигурност Джон Болтън, а зад Болтън - Джордж Фридман. И те успяха да наложат да бъде избран за президент Жаир Болсонаро, който беше фаворит на Тръмп. В цялата работа имаше и определен икономически подтекст. В случая това беше победата на американската корпорация Boing, в преговорите за закупуването на бразилския авиационен концерн Embraer. Тоест, американската логика в Бразилия е и политическа, и икономическа, и идеологическа. След Бразилия, групата на Банън се насочи към Салвадор, а не към Венецуела. С Венецуела започна да се занимава вицепрезидентът Майкъл Пенс. А той си представяше ситуацията като през 2006 г., при Джордж Буш-младши, когато действаше организацията Human Rights Foundation. Съставът на тази организация беше от типично десни борци срещу левите диктатури. На същия фланг действаше и организацията Oslo Freedom Forum, с основател Тор Халворсен Мендоса (наполовина норвежец и наполовина венецуелец), който първоначално също изглеждаше като десен опозиционер. Халворсен Мендоса беше син на бившия глава на венецуелския комитет за борба с наркотиците и потомък на първия президент на Венецуела. Освен това Мендоса беше и далечен потомък на Симон Боливар. Братовчедът на Халворсен Мендоса, Леополдо Лопес беше основател на тази партия, която сега представя Гуайдо. В началото и Лопес се представяше за десен. Впоследствие, по време на мандата на Обама, партията се трансформира и в нея започна да се появява друга публика, абсолютно неприемлива за Тръмп. Например Етан Наделман, основател на Drug Policy Foundation - организация, бореща се за легализация на наркотиците. Тази лява структура в САЩ постоянно настояваше пред Сорос да получи финансиране за дейността си. Същият този Гуайдо в интервю за вестник "Монд" на въпроса: „Какви са вашите идеологически позиции“?, отговори: „За нас главното е да премахнем дискриминацията и да осигурим самоуправление и равенство на половете…“

 

- С една дума, чисто прогресистка постановка…

 

- Нещо повече, след като сега Венецуела има много сериозни икономически проблеми, се оказва, че равенството между половете е по-важно от тях! Такъв Гуайдо му е от полза на Тръмп толкова, колкото на кучето пети крак, а още по-малко му трябва и на Болтън. Оказа се, че за тях Венецуела е капан. Освен това, тази ситуация раздели Пенс и Болтън.

 

- Преди известно време президентът на Бразилия Болсонаро направи официално посещение в САЩ. Какви са резултатите от неговата визита?

 

- Бразилия е част от БРИКС и ако напусне, това ще бъде сериозен удар върху китайската стратегия. Трябва да отбележим още, че на инагурацията на Болсонаро, на 1 януари 2019 г., присъстваше и премиерът на Израел Бенямин Нетаняху. Тръмп разглеждаше Бразилия и редица страни от Източна Европа като част от това, което условно може да наречем „Партията на Йерусалим“, тоест общност от страни, които, следвайки САЩ, също ще закрият посолствата си в Тел Авив и ще ги преместят в Йерусалим. Само че Бразилия не го направи. Тя се съгласи да открие само търговско представителство в Йерусалим.

 

- Но нали Болсонару беше готов да премести посолството?

 

- Да, но освен президента Болсонаро, в Бразилия има и интереси на военните от същата тази компания Embraer, има и интереси на фермерите, чиито пазари са в арабските страни, а доколкото е известно, позицията на Тръмп не се приема с адмирации от арабите. Така, в крайна сметка, звучеше обяснението от страна на Болсонаро, когато му се наложи да се оправдава пред Нетаняху.

 

- Тръмп обаче не само, че премести посолството в Йерусалим, но и призна Голанските възвишения за част от Израел.            

 

- Този ход на Тръмп в шаха се нарича цугцванг, тоест принудителен, безсмислен ход. Но този ход не е безсмислен, защото на Нетаняху например не му харесва признаването на Голанските възвишения за израелски. Разбира се, че Биби беше доволен, доволни бяха и неговите привърженици. Но този ход въобще не допринесе с нещо за това, което Тръмп нарича „Голямата сделка“ в Близкия Изток.

 

- Това продължение ли е на провалите на Тръмп в тази посока, започнали още на Варшавската конференция?

 

- Да, във Варшава се събраха да обсъждат не само Иран, а и различни аспекти от т. нар. „Голяма сделка“. Тази конференция се ръководеше от Пенс. И пак, меко казано, се създаде впечатлението, че този човек не познава добре страната, в която е пристигнал. Когато Пенс, в присъствието на политици от управляващата партия „Право и справедливост“ цитира Лех Валенса, той не отчете, че Лех Валенса отдавна не е авторитет за тази партия, която не за първи път е на власт. Пенс не предполагаше и реакцията на полските експерти на антииранския му тон. Той не знаеше, че поляците имат свои представи за Иран и че има връзка между иранския природен газ и терминала за втечнен газ, който поляците построиха в Свиноуйсце в Полша. Вярно е, че преговорите на тази тема водеше предишната управляваща партия, но те не бяха прекъснати.

 

- Имате пред вид „Гражданска платформа“, която сега е в опозиция ли?

 

- Да. В сегашната управляваща партия „Право и справедливост" мнозина са готови да служат вярно на САЩ и подкрепят неговите антиирански инициативи. Но като цяло преобладава присъщият на поляците прагматизъм. Ако погледнем начина, по който поляците станаха член на ЕС, прави впечатление как те упорито и прагматично си издействаха специални условия за присъединяването си. Не влязоха в Еврозоната, но в същото време запазиха статута си на влиятелна източноевропейска страна.

 

- Покрай Пенс, „отличи“ ли се във Варшава и личният адвокат на Тръмп Рудолф Джулиани?

 

- Да, той излезе с предложение да лобират за избирането на Мариам Ражави за президент на Иран. Ако го беше предложил преди 20 години, все още можеше да бъде разбран, но сега, когато тя се мисли не само за потомка на пророка, но и за пророк на всички религии, това изглежда доста странно. Джулиани следваше отдавна известната тактика на републиканците за начина на работа в чужди държави. Да не се работи със случайно събрани маси от хора, а със секти. Но тази технология е доста остаряла и това си пролича през 2017-2018 г., когато американците се опитаха да задействат в Иран сектата на Ражави, за да предизвикат протести. Тогава  нищо не излезе от цялата работа. Така че е малко странно да се блъскаш два пъти в една и съща врата. Това обяснява защо предложението предизвика иронични усмивки у голяма част от присъстващите журналисти.

 

- Сгафиха ли американските представители и по отношение на Израел?

 

- Да, те направо заповядаха на своя съюзник, в лицето на Нетаняху, израелското правителство категорично да скъса всякакви отношения с Китай за развиване на пристанищата Ашдод и Хайфа, където китайците спечелиха търг за строителство и станаха собственици на пристанищните мощности.

 

- Изглежда на Тръмп не му се получи и сделката с КНДР?

 

- За американо-севернокорейската сделка лобираше Габриел Шулце. Този човек е наследник на семейство Томпсън, основатели на корпорацията „Нюмонт Майнинг“. Корпорацията се занимава с добив на злато и редки метали, на които е богата и Северна Корея. По-скоро севернокорейската страна, която познава този човек от 2010 г., разчиташе, че след постигането на взаимни договорености, КНДР ще се съгласи с някои отстъпки, но в замяна ще запази партийното и държавно устройство на страната. Ръководството на КНДР виждаше в лицето на Габриел Шулце частен инвеститор, но скоро стана ясно, че Шулце не представлява само интересите на семейство Томпсън. Работата е там, че в края на миналата година сингапурската компания на Шулце беше погълната от колосалната структура на Стив Файнберг, наречена „Церберус Кепитъл“, а поглъщането бе подписано от управляващия партньор в компанията на име Александр Бенар. Бенар е син на Залмая Халилзада, специален посланик на САЩ в Афганистан. Как би трябвало да реагира на това шефът на севернокорейското, или на което и да е друго разузнаване, без значение дали то е капиталистическо или социалистическо?

 

- Тоест, излиза, че една държава изведнъж разбира, че партньорът й не е просто самотен предприемач…

 

- Само че нещата не свършват до тук. От друга страна, става ясно, че в структурата, която е погълнала компанията на Шулце, акционер е небезизвестната крупна, американска, частна военна компания „Дайн Корп“ и че Стив Файнберг, заедно с Ерик Принс (собственик на частната военна компания Blackwater), в качеството му на младши партньор, с благословията на Джон Болтън имат намерение едновременно да разработват недрата на Афганистан и КНДР и да заменят военнослужещите от армията на САЩ с персонал от частните си военни армии.

 

- Да, за Ким Чен Ун това е било „радостна“ новина…

 

- Това вече е съвършено друг формат на някакви обещания, споразумения и тем подобни. За Ким Чен Ун е ясно, че в този случай не трябва да се съгласява с нищо, преди да е говорил с Пекин.

 

- Американците не са ли помислили за това?

 

- Наистина, това бе доста слаб ход. След тези разкрития, севернокорейските им партньори се уплашиха, че утре над страната им могат да се изсипят парашутисти от частните военни формирования, които наемниците на Принс от Хонгконг не ще могат да различат от местните корейци. Възможно е, също така, американците да са предприели тази стъпка, защото не не са имали друг избор. За мащабния добив на полезни изкопаеми е нужна техника, технологии, пари и т.н., а през това време с компанията „Нюмонт Майнинг“ се случват неща, които вероятно екипът на Болтън не е очаквал. Тоест, докато хората на Болтън се занимават с планиране, „Нюмонт Майнинг“ прави друга крупна сделка, този път с канадците и става зависима от тях. В същото време друга заинтересована компания - RTZ, продава най-голямата си мина в Намибия на китайците. Затова е възможно предполагаемите „партньори“ на Ким Чен Ун да са действали не толкова с цел да създадат допълнителна заплаха за КНДР, а да са действали, отчитайки конюктурата в добивните отрасли на полезни изкопаеми.

 

- Да, всъщност китайците са доста активни и неотдавнашната визита на Си Дзинпин в Европа, включително в Италия, потвърждава това. Получава се така, че САЩ отстъпват на китайците в доста направления?

 

- Аз не напразно обясних толкова подробно възникналите проблеми на Тръмп с неговите чиновници, които отговарят за реализацията на плановете му. Тези планове са важни не толкова лично за Тръмп, но са много важни в геополитически план за САЩ и за американските корпорации. Работата е там, че разследването на Мюлер, делото Хашоги и други подобни събития дадоха отражение и върху тези планове. Индия, например,  все още чака кога най-сетне ще заработи механизмът, замислен като алтернатива на доктрината „Един пояс, един път“. Държавният секретар на САЩ Помпео обясни този механизъм, но за да бъдат заделени пари за него, трябваше Щатите да предолеят блокажа на правителството, продължил 35 дни по вина на демократите. Всичко това не само че не позволи финансирането на неотложните проекти, но повлия негативно и върху имиджа на САЩ в света. Същото стана и с Италия, която стратегически е много важна за китайския проект „Един пояс, един път“. Италия е във финансова криза, а как може да излезе от нея сегашното дясно-популистко правителство? САЩ не дават пари. Откъде да ги вземат тогава? С визитата на Си Дзинпин в Италия отговорът беше намерен. Става дума за пристанището в Триест. В разни исторически времена Триест е бил ту свободен град, ту част от Австро-Унгарската империя, като практически граничи със Словения. А Китай разглежда Триест, Венеция и Генуа като най-важните пристанища по „Пътя на коприната“.

 

- Си Дзинпин посети не само Италия, а и Франция?

 

- Да, и тук трябва да добавим още една загуба, която понесе екипът на Болтън, този път в Алжир. Там имаше договореност, че президентът Бутефлика ще бъде оставен за още един мандат, като гарант за това ще бъдат американските корпорации. Но лобистът, който отговаряше за провеждането на този процес - Дейвид Кин, уважаван човек в републиканската партия - беше принуден вместо да се занимава с това, да се явява на разпити пред специалния прокурор Мюлер за връзките си с Мария Бутина. През това време в Алжир започна активно да действа друг претендент за поста президент и главен герой от алжирската „Арабска пролет“ -  крупният олигарх Исад Ребраб, който от много години е свързан с френските специални служби и френското правителство. Французите извадиха това асо от колодата карти непосредствено преди планираното посещение на китайския президент в Европа.

 

- А какви споразумения бяха подписани от Си Дзинпин с Франция?

 

- Беше сключен голям договор с „Ербъс“, за който Париж се бе подготвил още преди това. Това стана ясно на 7 февруари, когато Макрон отказа да участва в Мюнхенската конференция. Същия ден, 7 февруари, беше подписан договор за сътрудничество между френската компания „Дасо“ (производител на изтребителите „Рафал“) и френско-немската компания „Ербъс“. Целта на договора е създаване на переспективни, бойни авиационни системи. По своята същност това е собствена, суверенна, независеща от САЩ програма за развитие на изтребители.

 

- Позициите на американските авиопроизводители се разклатиха и след трагичната катастрофа с „Боинга“ в Етиопия…

 

- На 10-ти март сутринта неочаквано стана тази катастрофата с „Боинга“. На следващия ден, когато още нямаше никакви данни защо се е разбил самолетът, китайците организирано приземиха всички „Боинги“ от този модел, а един час по-късно се оказва, че Си Дзинпин няма да пристигне на форума във Вашингтон, на който се очакваше той да подпише 20-годишен договор с „Боинг“ на стойност 1.2 трилиона долара. „Боинг“ беше успял да елеминира вътрешния си конкурент „Локхийд“ и очакваше да подпише ексклузивен договор с Китай. Но всичко това рухна буквално за половин ден, след като Си Дзинпин не пристигна…

 

- Излиза, че Тръмп е загубил заради обкръжението си, в лицето на Болтън, който е свързан с „Боинг“. А междувременно противниците на Тръмп се възползват от това?

 

- А кои са противниците на Тръмп? Това не са само демократите. Аз вече разказах за шефа на МИ-6 Алекс Янгер и бих желал да подчертая, че англичаните, заедно с демократите, имат огромен принос за тази геополитическа загуба от Китай. Известно е, че същия този Янгер на всички международни форуми постоянно говори, че никой не трябва да подписва договори за изграждане на електрони 5G мрежи с китайската компания Huawei. Освен това, англичаните с всички сили се опитват да убедят японския премиер Синдзо Абе, че ще се борят с китайците много по-активно от Тръмп. Само че Си Дзинпин удари едновременно и Тръмп, и Янгер, защото нито един от двамата, въпреки старанията си, не успя да се противопостави на китайските сделки с италианците и французите.

 

- И какво получи от това Франция?

 

- Френският естаблишмънт не е само Макрон, а и кръгът около Жак Атали и финансовите структури, които работят с него. Те настояваха Франция да претендира за ролята на ексклузивен партньор на Китай, както и да поеме ролята на паралелен европейски център. Затова с китайците бяха подписани споразумения не само за „Ербъс“, а и за разработването на Африка. Всичко, което се случи, беше заложено от Макрон и Си още през януари 2018 г. Тоест, подписаните при посещението на Си Дзинпин договори с Китай, бяха продължение на това, което отдавна беше набелязано, но временно отложено във връзка с натиска върху Макрон от страна на „жълтите жилетки“. Сега вече свитата пружина се разгъна.

 

- И англичаните пропуснаха всичко това…

 

- Да, но бих желал да попитам с какво в същото време се занимаваше Янгер? През това време той полагаше неимоверни усилия да създаде още по-радикален алианс, отколкото се опитваха да направят САЩ против китайците, като в него да включат и Япония. Янгер искаше да стане по-радикален и от Болтън. Така например, споменатия по-горе Гарет се занимаваше с противодействието на китайците в Гърция, където Китай купи пристанището Пирея. Но всички опити на Янгер да изгради някаква структура по подобие на общностите в Британската империя и да привлече Тръмп не завършиха с успех.

 

- Нека да се спрем накратко и на ситуацията в Украйна…

 

- Интересното там е интервюто на главния прокурор на Украйна Юрий Луценко, в което той обвини посланика на САЩ Мари Йованович, че му е връчила един списък с хора, които трябва да бъдат недосегаеми в Украйна. Прокурорът даде този списък не на някой случаен журналист, а на Джон Соломон от американския портал The Hill. Известно е, че Соломон е журналистът, който се занимаваше с контраразследване на специалния прокурор Мюлер и открито говореше, че в екипа на Мюлер, който разследва "руските връзки" на Тръмп, има британска агентура, като привеждаше многобройни доказателства за това. По-късно се появи още една статия в същия портал, на същия Джон Соломон, с уточнението, че хората в Украйна, които фигурират в списъка на Йованович и работят за Клинтън, се финансират от Джордж Сорос, траен спонсор на Демократическата партия.

 

- Сорос не за първи път е губещ?

 

- Вярно е. И в самата Великобритания той се провали. Той предполагаше, че ще успее да разцепи лейбъристката партия и хората на Тони Блеър, тоест центристката част от лейбъристите, и ще прокара референдум за отмяната на Брекзит. Само че разколът не се състоя, тъй като партията напуснаха само 7 души. С провокирането на това разцепление се занимаваше Марк Мелок-Браун, партньор на Сорос и неговия фонд.

 

- Може би това е свързано с конфликта между Сорос и Антидифамационната лига и Бней Брит?

 

- Да, скандалът се разрази в навечерието на поредния годишен конгрес на Американо-израелския комитет за обществени връзки (AIPAC). На този конгрес трябваше да присъства и Нетаняху. Но кандидатите за президенти от демократическата партия, включително и сенаторите Елизабет Уорън и Камала Харис, решиха въобще да не присъстват на мероприятието на AIPAC, за да демонстрират, че са категорична опозиция на Тръмп, както и на Нетаняху…И накрая се получи така, че те, без да искат, работеха в полза на двамата новоизбрани депутати мюсюлманки, според които AIPAC е лоби на Нетаняху и продължение на Ликуд. А това всъщност не е вярно,  защото член на AIPAC е Дейвид Абрахам, който финансира така наречената „революция на изварата“ в Израел, насочена против Нетаняху. В допълнение към това, Нанси Пелоси, лидер на демократите в американския Конгрес, публично осъди мюсюлманките-депутати за техните изказвания. Независимо от това, няколко сенатори- демократи все пак решиха да бойкотират мероприятието на AIPAC заради присъствието на Нетаняху.

 

- Това не говори ли за разкол при демократите?

 

- Да, в Демократическата партия на САЩ се обособи фракция, която не се вълнува дали в Израел управлява левицата или десницата. От друга страна се получи така, че в Израел, и при десните, и при левите, се появи импулс да си сътрудничат с други страни, а не със САЩ. Какво ще излезе от това, все още е трудно да се каже, защото клановите игри и корпоративната конкуренция продължават.

 

Константин Анатолиевич Черемних е руски политолог и анализатор в института за Динамичен консерватизъм.

 

Превод за "Гласове": Никола Стефанов

 

 Източник: http://zavtra.ru/blogs/cheremnih_aprel_

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • баба мара

    20 Апр 2019 19:26ч.

    тръмп не е политик и дипломат тои е назначен от впк на сащ да продава оръжие и увеличава печалбите ако те са повече от добри 2 мандат му е в кърпа вързан независимо от скандалите около него

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хвани Завтра, че удари The Hill.

    21 Апр 2019 8:07ч.

    А с Тръмп се занимава Милър. Мюлер беше с Щирлиц.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хвани Завтра, че удари The Hill. на 21.04.2019 в 08:07

    21 Апр 2019 15:50ч.

    -: )) Авторе, " висок , син, голям, баба мара , българин от ... , наблюдател в англиския вариант на думата , ... : ли си ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OLD

    21 Апр 2019 15:58ч.

    Интересен поглед, по значими и за плебса теми ! Ноо, ... !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всъщност

    22 Апр 2019 11:58ч.

    Всъщност, Тръмп планомерно осъществява всичко, което беше обещал. За гърба му са двете най-мощни лобита в САЩ, така че не бързайте да го отписвате...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гларус

    23 Апр 2019 22:32ч.

    Е колко е нещастен Тръмп, а дали му дреме за съжденията на автора? А защо съветските граждани искат да идат в Америка и да не стоят и минутка в Русия?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съветските граждани в Америка си личат отдалеч

    28 Апр 2019 14:39ч.

    И не правят особено добро впечатление. Измъкнали се от Родината, с джобове пълни с онова, което са отмъкнали от другите, които никога няма да имат щастието да се развяват по света, те си остават непоклатими патриоти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • VeraLybaTum

    21 Sep 2019 19:23ч.

    Автомобильные новости, тест-драйвы, статистика продаж, рейтинг безопасности, галереи фотографий, видео, гонки, тюнинг, новинки, премьеры, концепты, обзоры, инструкции по ремонту и эксплуатации автомобилей. <a href=http://autoblog365.ru>Автомобильные новости</a>

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • DavidJed

    12 Фев 2020 13:47ч.

    Например, «Cristo Eggen Red» дает 40 %, «Golden Lips» — 15 %, «Red Man» — 10 % и так далее. Надо отметить, что сумма бонуса не должна быть слишком велика. http://chiropractic-chronicles.com/2019/10/03/important-things-you-should-to-discover-before-participating-in-online-casino-games/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • DavidJed

    14 Фев 2020 14:04ч.

    Впрочем, они могут действовать и через Интернет-казино. Но выход здесь один – разработать собственные правила и чистоту. Лучшая рекомендация – создать свой виртуальный город и переместиться в него, тогда игра будет проще отслеживаться. На этом мы завершаем изучение подраздела «Виртуальные города». http://www.myai.ru/club/user/70/blog/2104/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • OlegJed

    25 Фев 2020 13:16ч.

    Непонятно, как власти отреагируют на сообщения широкой общественности о том, что некоторые крупные казино, похоже, игнорируют онлайн-запрет. Отчеты почти наверняка рассердят многие казино, которые полностью прекратили свою деятельность, потому что они больше не были прибыльными без азартных игр онлайн. http://www.caliberclub.ru/forum/member.php?tab=visitor_messaging&u=16920&page=3

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Shadowlwsh

    25 Авг 2020 0:40ч.

    <a href=https://www.youtube.com/channel/UCgrKI6gqmNVA-yB5_olM9yA>стратегия заработка на freebitcoin</a>

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Shadowswvk

    25 Авг 2020 11:57ч.

    <a href=https://www.youtube.com/channel/UCgrKI6gqmNVA-yB5_olM9yA>freebitcoin стратегия</a>

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • hydroxychloroquine online

    17 Фев 2021 9:44ч.

    plaquenil drug class hydroxychloroquine works hydroxychloroquine sulfate

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи