Джеки Стоев: Опасна е комбинацията между социализъм и български национален характер

Джеки Стоев: Опасна е комбинацията между социализъм и български национален характер
Лъжата ни е вродена, натъпкана е тук, вътре в нас. Даже и ние, които сме уж по-интелигентни, които сме против това, против онова, даже ние свикнахме с нея, обръгнахме. Лъжата се настани тук, вътре в нас... Аз си спомням майка ми и баща ми навремето – някой откраднал нещо, излъгал, те в потрес! Потрес! Как може!? А сега… Ами хванали го, голяма работа… Ама не е „голяма работа“! Потрес е! Но е рано за нещо читаво. Трябват ни хора, които не са свикнали да лъжат. Трябват ни хора, които не са живели през онова време. Историята с Моисей, дето 40 години мотал евреите през пустинята, никак не е случайна. Трябвало да мине много време, за да забравят робството и да започнат отначало. От нашето робство минаха 25, значи остават още 15! Колко му е!? Ще ги изкараме! Четвърта, последна част от интервюто с Джеки Стоев, което той даде специално за „Гласове“.

 

 

Разказах ли ти за нашия оркестър „3 + 1“ – един евреин свири, трима българи му пречат. Бяхме се събрали на една Нова година и Ицко (Финци) донесе инструменти. Раздаде ги и на когото каквото се падна – Ицко на цигулка, Джони на барабани, Чарли на дайре, а аз на чинели. И свирихме много, голяма веселба настана. И като мина 12 часът, тръгнахме по улиците, свирихме и събирахме пари и продукти. И където видим, че има купон и свети, качвахме се и изнасяхме концерт. И на едно място, беше близо до Попа, помня, се качихме в един апартамент и настана голема радост, хората страшно ни се зарадваха. Никой не ни познаваше тогава, може би само Ицко. И хората, много готини, много симпатични, казват: Чакайте, сега ние ще ви изненадаме. Досега вие ни радвахте, сега ние. И ни пускат на Джони телефонните разговори. Знаеха ги наизуст, явно са ги слушали много пъти, обаче продължаваха да се смеят и забавляват. И като свърши,

Джони им пусна няколко реплики с неговия просташки глас и те… зяпнаха!

Мислели, че е актьор. Нали знаеш за новата книга, дето я пишем заедно с Джони? Той е написал „предговор от друг автор“ за моята, а аз пиша „предговор от друг автор“ за неговата книга. Та тази история е моят предговор към неговата книга, а от неговия предговор съм запомнил едно изречение: Джеки, който е готов всеки момент да си зареже работата. А ако пък Чарли е наблизо, можем да си дрънкаме глупости часове наред.

Добре, ще ти разкажа и няколко любовни истории с очакван и неочакван край…

Когато завършвах „Ритуали на любовта“, се случи така, че случайно се препънах и страховито се претърколих по една стълба, точно както сме виждали по филмите. И лежа си аз на пода и не смея да мръдна. Но не усещам никаква болка. Дали пък не съм умрял?... Много внимателно се размърдах. Станах. Раздвижих се. Нямаше ми нищо. И тогава разбрах, че имам талант. Качих се пак на стълбата и се претърколих отново. Пак ми нямаше нищо. Жалко че нямаше зрители.

Малко след това открих друг мой талант. Можех да скачам от гардероб, и то надолу с главата.

И този талант беше къде-къде по-ефектен. А и по-практичен. Нямаше нужда да изкарвам хората на стълбите, за да ме гледат. Достатъчно е в стаята да има гардероб и публика. Демонстрирал съм таланта си многократно, особено ако пийна и ако има достатъчно зрители (и зрителки, разбира се). Някъде по това време отивам до моя братовчедка. У тях на гости беше и едно момиче. Както се разбра по-късно, на 18 години. Ученичка. Очите й бяха зелени. А тя хубава, хубава... Даже се стъписах. Отначало разговорът потръгна доста неуверено. Бяхме в сравнително малка стая, на маса, един срещу друг, до гардероба. Почувствах обаче как някакви флуиди притичват напред и назад през масата. Думите взеха да се леят. Един кратък неин поглед и въодушевлението ме обхваща. Разказах няколко блестящи глупости и подкарах внимателно разговора към ключовата дума „гардероб“. И тогава се покатерих на гардероба и скочих три пъти от него пред смаяния й поглед. С главата надолу. Правил съм го десетки пъти. Проблеми не е имало. Но този път топографията беше по-сложна. Пред самия гардероб стоеше маса. Съответно трябваше да прелетя над масата и да се приземя (успешно!) точно до ръба й, за да мога навреме да се претърколя и да не се размажа в парното. Може ли мъж след такова геройство да не бъде харесан?! Не може! Така и стана.

Няколко дни по-късно, а може да е било и седмица, лежим си ние двамата,

отпуснати и доволни в леглото, и си говорим за това, за което влюбените обикновено си говорят. За какво?... Ами как са се запознали и харесали. И тогава тя ми разказа. Два дни преди нашето запознанство детето на братовчедка ми имало рожден ден. Аз съм минал оттам. Оставил съм няколко шоколада (така беше) и съм хукнал по задачи. Тя била някъде там, сред множеството. Видяла ме и ме харесала. И взела да се навърта покрай братовчедката, твърдо решила да ме завладее. А аз (идиот с идиот) три пъти скачам от гардероба с риск за живота! Вярно, от една страна, не може да не ти стане приятно, че такова момиче те е харесало от пръв поглед... Но от друга? Разочарование. Къде отива мъжкото самочувствие, че с безпримерно юначество си извоювал жадувана победа? С нея изживяхме истински любовен роман. Не си спомням колко продължи, но някак се разпадна. Не, не от само себе си. Може би аз бях виновен. Може би тя. А може би беше следствие от законите на междучовешките отношения...

Запознах се с Емануела. И двамата се харесвахме, но аз я харесвах повече.

А в любовта, знаете, винаги в по-неизгодно положение е този, който обича повече. Случиха се куп гафове от всеобщ характер, после и аз натворих куп глупости (И друг път съм ги вършил такива, но защо точно сега?) И работата се разсъхна. Какво да се прави. Обикновено след такова развитие нещата са неспасяеми... Срещнах я случайно след година. Тя се зарадва, а аз, разбира се, още повече. Включих целия арсенал на моето обаяние и тя се съгласи да ми дойде на гости. Във вторник, в седем вечерта, вкъщи... Почистих. Подредих. Даже си изрязах ноктите. Седя и чакам. Пия на малки глътки коняче. И се сещам, че след десет дни има конгрес на БКП. Следователно по магазините има банани. Часът е 18,30, т.е. имам предостатъчно време да изтичам до магазина и да се върна. За всеки случай оставям на вратата бележка: „Ще се върна след 5 минути”. Връщам се след няма и пет минути. Сядам и чакам да стане седем. Чакам. Чакам. Чакам! Изпуших десет цигари. Изпих сума ти коняк. Все не се звъни. Все не идва!... И не дойде. А бях сигурен, че ще дойде... Срещнах я случайно след около половин година. А тя ми сърдита (тя на мене!). И ми крещи здраво, и то пред хората:

Абе, идиот с идиот! Как може да ме оставиш като сопол да ти вися пред вратата бе! Половин час да ти вися пред вратата! Искал да ме види?! Щял да се върне, разбираш ли, след пет минути?! Да ти имам петте минути бе, простак! Лигльо смотан!... Опитах се да й обясня. Но тя не пожела и да ме чуе. А и едва ли имаше смисъл. Е, така е в живота…

Карикатура: Джеки Стоев

Майка ми, мине не мине време, все току ме подканяше: Джеки! Айде, време ти е. Що не се ожениш? Тя беше много свестен и добър човек. Предана до саможертва. Но зодия Лъв. Всичко трябва да е под контрол. Защо си си оставил там чехлите? Защо си бос? Къде са ти ръкавиците? И т.н., и т.н., и т.н., и пак: Джеки, айде – вземи се ожени!

Добре, мамо! Ще се оженя. Но ако ми се падне някоя като теб?

Какво да правя тогава... И срещнах Таня. Хубаво и мило момиче. Обаче чистница, та чистница. Всичко да блести. Всичко да е подредено. Всичко да е изгладено прилежно. Повече от мърлявщината мразеше единствено простащината. И да вземе да се влюби в такъв като мен. Иди ги разбери жените.

Вървим си един ден по улицата. Тя ме хванала нежно под ръка, а аз: Танче, сложи си пръстчето, показалчето на дясната ми ноздра! И се изсекнах шумно и гръмогласно през другата. Хората на улицата се обърнаха стреснати. А тя така се втрещи, че десет минути не можа и дума да обели. А по-интересното е, че след това, когато сме с компания, Таня винаги – с неподправено възхищение – разказваше какво съм извършил. И наистина, не всеки може да сътвори такава свръхпростотия. А още по-интересното е, че след като се оженихме, тя пак продължи да разказва за моя подвиг – но вече с отвращение. Какво да се прави. Така е в живота... Но грешката е моя. Още в начало трябваше да я попитам кога е родена. Оказа се и тя зодия Лъв. Като мама.

Много пъти се разделяхме и много пъти се събирахме. И накрая се роди Антон. Отивам в родилното да си ги прибера. Тя носи бебето, а то с руса коса и сини очи. Питам на висок глас, строго и с доза подозрение: Що детето е русо и със сини очи? А?! В този момент една санитарка минаваше покрай нас – само се приведе и уплашено прибяга встрани. Кой знае каква буря очакваше? А Таня ми отговори кротко:

Аааа! Твой си е! Няма грешка. Роди се с мръсни нокти.

Ицко Финци и Антон по време на снимките на "Летете с Росинант"

С Диана се запознахме началото на 90-те години.

Току-що беше напуснала профсъюзите. Често я бях гледал по телевизията как се кара на някой пън, как разнищва втори, как обръща с хастара навън трети. Мислех си тогава: колко интересна, симпатична и интелигентна мадама. Само, разбира се, да не ти е вкъщи... А то какво се получи. Вече кажи-речи петнадесет години сме заедно. Е, поне не е зодия Лъв. Веднъж пътуваме с такси. Тя седнала отзад, а аз отпред – до шофьора. По едно време шофьорът погледна в огледалото и се зарадва: Вие сте г-жа Диана Дамянова, нали? Този ден имахме някакви неприятности и не му обръщаме никакво внимание. Мълчим. Той пак: Да! Да, вие сте г-жа Дамянова? Мълчание. Познах ви! Вие сте г-жа Дамянова! Мълчание. Явно реши, че аз съм някакъв свръхревнивец, и пак към нея:

Ние с жена ми заедно сме ви гледали по телевизията. Пак мълчание. Човекът вече не издържа и се обърна свойски към мен: Аз, да ти кажа, само от телевизора я познавам. Тогава пък аз го потупах по рамото и с носталгия в гласа му рекох:

Късмет си имал, братко!

Изключителна снимка. В момента, когато тигърът се хвърля върху авантюристката Диана Дамянова, се появява фотографът. Изведнъж тигърът изяжда фотографа, като изплюва фотоапарата.Така са спасени авантюристката и снимката, която виждате. Нечувано и невиждано! Фото: Джони

Въпреки че с Диана живеехме заедно, официално не сме се женили. Тя си има син, аз – двама. Защо след време да им създаваме само излишни юридически главоболия.

И веднъж с двама приятели играем на карти и с нея се скарахме, ама люто. Тя наистина е много интелигентен човек, но като влезе в спор с някого, забравя, че е интелигентна, и започва да се държи като политик. Не я интересува истината – важното е да надделее в спора. Тогава много й се ядосах и й казах: Диана! Сега наистина съжалявам, че не се оженихме. Ако бяхме женени, в този момент щях да се разведа! Така де.

Диана и Джеки

Но сега се сещам, бяхме с Джони в телевизията за някакво предаване и го питат има ли куче. И той казва: Нямам време. Ако имам време, ще се оженя. Защото коя жена нема да бъде доволна, ако два пъти на ден я водиш на разходка?!

Аз имам двама синове, които никога не съм ги прегръщал. Все пак са момчета и не бива да се глезят. Вече ти разказах за Раймонд, по-големия ми син, който живее в Германия. Та преди да падне стената, бях в Западен Берлин на някакъв фестивал и реших след това да отскоча до Дрезден, за да видя Раймонд. Чух, че там имало сблъсъци между полиция и младежи, а като си го познавам – няма начин да не е участвал. Разбира се, нито се бях обадил, нито пък бях писал, че ще ходя. На 8 ноември през нощта Стената падна и Западен Берлин се напълни с трабанти и ликуващи източноберлинчани. На другия ден долетяха хора от цял свят – от Бразилия, Аржентина, Африка, Корея. В центъра на града се люлееше огромна тълпа. Може би сто, двеста или триста хиляди души. Вървя из тълпата, или по-скоро се люлея в нея, и

най-неочаквано се озовах в прегръдките на Раймонд. 

 

                  Адолф е весел                                       Адолф не е весел
                                     Раймонд в ролята на Адолф


Оказа се, че синът ми и още трима негови приятели се метнали на един трабант и дошли в Берлин, за да не пропуснат събитието. Най-странното беше, че и приятелите му се хвърлиха към мен.

Целуват ми ръка, кръстят се: Ти си пророк! Ти си пророк!

Явно не бях пророк, защото въобще не се и сещах какво имат предвид. Нещата все пак се изясниха. Точно преди две години бяхме с Раймонд в Берлин. Минали сме покрай Стената и аз съм му казал нещо от сорта: Една лъжа не може да трае безкрайно. Дали след две или двеста години, Стената ще рухне. Няма да я има вечно! А той какво чул – само след две години. Сигурно така му се е искало. А аз, честно, не съм се и надявал да доживея този миг. И той споделил със своите приятели какво казал татко му. Те не повярвали, но сега вече бяха готови да се закълнат в мен. А аз леко се двоумях дали да им кажа истината.

Върнах се в се в София. Току-що беше свален Тодор Живков.

Радост и еуфория. Все едно че си мъкнал 100 кила на гръб и изведнъж тази тежест я няма. Гледаш да се хванеш за нещо, в противен случай усещането е, че ще литнеш. Един от старите затворници в „Бобов дол“ ни беше казал, че си заслужава човек да влезе в затвора само за да изживее радостта, когато отново излезе навън. А на него може да му се вярва, тъй като беше влизал в пандиза най-малко пет-шест пъти... Много по-късно усетихме, че във всичко това е имало голяма доза самозалъгване и още по-голяма доза излъгване. Но това е друга тема. Аз съм благодарен на Господ, че ни даде възможност да изживеем това пречистващо опиянение.

Имаше промяна, разбира се. Много неща се промениха, за съжаление на както трябваше . Социализмът е нещо отвратително и ужасно, а комбинацията между социализъм и български национален характер е разсипваща и съсипваща. У нас много лошо тръгнаха нещата, но за всичко си е виновен българският народ. Сега какво става?! Нали имаше протести? Какво се промени? Нищо, по-лошо… Не ме разбирай неправилно, аз също съм за протести. Това са първи наченки на гражданското общество, което се заражда. Но основният и първи протест, който трябваше да направят младите хора на България, трябваше да е срещу собствените им бащи и дядовци, които 90-а година отидоха и гласуваха за комунистите. Какво искаш тогава? Във всички други държави изметоха тази прослойка и започнаха начисто. Брат ми го казва много хубаво:

Ако Червената армия беше освободила Гърция, а не България, тогава гърците щеха да берат домати в България. А щехме да си имаме и гръцки проститутки.

Защото комунистите и социализмът дръпнаха България много назад. Преди войната България е била къде-къде пред Гърция. Но какво се случи през тези 45 години? Обяснявах скоро на един германски политолог, че има аналогия в развитието на Германия след войната и България след промените. И той: Ха-ха-ха, глупости! Каква аналогия? – Аналогия, но с обратен знак, му отговарям. Което още повече го обърка… И му обясних: След войната в Германия всичко беше бутнато – жп линии, заводи, всичко беше разрушено. Обаче остана моралът на хората, отношението към работата и институциите. В България стана същото, ама малко наопаки. Всички заводи, язовири, жп линии – всичко си беше на место, обаче моралът на хората беше тотално разрушен.

Германците успяха за няколко години да направят стопанско чудо, ние пък съсипахме каквото можахме и сега държавата ни все повече и повече затъва. Затова казвам, че комбинацията между социализъм и български национален характер е много страшна. Защото българинът е много податлив към аморалност. Навремето на какво ни учеха?

Да изпитваш истинско удоволствие, когато успееш да излъжеш държавата.

Даже и сега. Аз, като човек, който не съм много материално ориентиран, ако мога да измамя с нещо държавата, ми става вътрешно така хубаво, кеф… Защото са ми го насадили това… Е, добре де, така една държава как ще се оправи? Тази държава нали е и твоя? Ако всички я лъжат и гледат да гепят, как ще стане тази работа? Този морал трябва отново да започне да се изгражда. А те, комунистите, го разрушиха. Защото хората знаеха много добре – ако не влезнеш в партията или поне не си отваряш устата по време на манифестациите, за да викаш Ура! Ура! БКП! БКП!, нямаш никакъв шанс да просперираш. Значи те те карат да лъжеш и да мамиш, да се правиш на нещо, което не си, да „гепиш“ от общото, да шмекеруваш.

Така българският тъпанар стана три пъти по-интелигентен от холандския например.

Спомням си, пак в началото на 90-те в България дойдоха представители на една от големите световни рекламни агенции. Беше организирана и кръгла маса, поканени бяха шефове на новоизлюпени рекламни агенции, между които, кой знае защо, отново ние с Джони. Шефът на гостите се оказа холандец. А че той е босът, му личеше отдалече. Щом понечеше да отвори уста, подчинените му замлъкваха и вперваха поглед в него. Когато казваше някаква шега, те почваха да се смеят, преди да е свършил. И така от дума на дума стигнахме до принципите на рекламата. Холандският шеф ни обясни, че са правени социологически изследвания, при които е установено, че над 85% от народонаселението е тъповато. Нещо, което ни е известно и без високоплатени проучвания. Затова рекламата, натърти той, трябва да бъде много проста и многократно да бъде повтаряна. С надеждата, че все нещо ще се закачи на някоя мозъчна гънка. Тогава аз взех думата и му казах, че това е вярно, само че не важи за България. Босът остана много учуден. А неговите служители направо възмутени. И това е така, продължих аз, защото българският тъпанар е три пъти по-интелигентен от холандския. Тук босът остана неприкрито обиден. Даже на бузата му се появи червено петно от възмущение. Но не се обиждайте, продължих аз, ще ви обясня и даже предполагам, че ще ме разберете.

Холандският тъпанар става, примерно, в 6 и 10 минути,

в 7 и 2 минути взема трамвая и точно в 8.00 часа е на работното си място. Знае какво работи, знае какво получава, след работа следва супермаркетът, малко телевизия. А телевизията, както знаем, в повечето случаи не подтиква към интелектуални разсъждения. И след това в кревата до 06.10 часа. Българският тъпанар също в 7 часа чака трамвая, но той я дойде, я не дойде. И ако закъснее, ще трябва да измисли нещо. Парите, които получава, в повечето случаи не стигат, за да си изхрани семейството. Ерго, трябва да завърти някакъв допълнителен бизнес или далавера. От което, естествено, основната му работа куца. Ерго, трябва да измисли как да се оправдае или да прехвърли вината за несвършената работа на друг колега. В супермаркета я има това, което му трябва, я го няма. И т.н., и т.н., и т.н. Като прибавим жена, деца и най-вече тъща... Както виждате, българският тъпанар е подложен на усилена ежедневна интелектуална тренировка. Босът видимо се поуспокои. Но все пак попита: А това с многократното повторение на рекламата защо да не важи за България? Тогава се намеси и Джони и обясни, че в продължение на 45 години ние живяхме в една идиотска система и ежедневно и многократно ни повтаряха и повтаряха какво прекрасно нещо е социализмът.

Така че, когато на българина започнат да му повтарят нещо много пъти, обикновено реакцията е обратна – той става подозрителен. И ако някой иска да има успех в България, трябва да измисли нещо смешно. Ако измислим сега например един хубав виц, след десет дни можем да го засечем в Бургас, Русе и Пловдив. А поначало смехът и вицът донякъде ни опазиха и съхраниха психически и през тези отвратителни 45 години. 

Ей такава голема риба съм хванал, чак ръцете ми не влизат в кадъра.

Наистина в последно време супермаркетите са пълни, има всичко, дори трамваите идват навреме, затова започвам леко да се притеснявам дали интелектуалното ниво на българския тъпанар няма да се доближи до нивото на европейските му колеги. Но все пак нашите политици мислят за нас и ни поддържат във форма.

Докога ли? Рано е за нещо читаво. Лъжата ни е вродена, натъпкана е тук, вътре в нас.

Даже и ние, които сме уж по-интелигентни, които сме против това, против онова, даже ние свикнахме с нея, обръгнахме. Лъжата се настани тук, вътре в нас. Аз си спомням майка ми и баща ми навремето – някой откраднал нещо, излъгал, те в потрес! Потрес! Как може!? А сега… Ами хванали го, голяма работа… Ама не е „голяма работа“! Потрес е! Всичко ще се оправи, разбира се, но полека-лека. Рано е за нещо читаво. Трябват ни хора, които не са свикнали да лъжат. Трябват ни хора, които не са живели през онова време. Историята с Моисей, дето 40 години мотал евреите през пустинята, никак не е случайна. Трябвало да мине много време, за да забравят робството и да започнат отначало. От нашето робство минаха 25, значи остават още 15! Колко му е!? Ще ги изкараме!

Моралът е вроден у човека, но пък е много на повърхността и затова лесно се разбива. Някои наричат раковите клетки „неморални“ клетки. Защото се хранят от организма, делят се много по-бързо от останалите, но не правят нищо за него, а напротив, унищожават го.

Това е неморалното – да кльопаш от общото, а нищо да не допринасяш.

Единствената компенсация е, че и те умират заедно с организма, когото са убили. Та както при рака, така и в човешкото общество моралът се лекува само в начален стадий. Когато болестта напредне, става много сложно. Накрая се търсят само болкоуспокояващи. Ситуацията днес е наистина много лоша, но това е положението. Ще живеем някак…

На село с двете ми внучета - Виктор и Таня

Животът си продължава... кога добре, кога не толкова. Но на мен ми е хубаво, защото по природа съм инфантилен оптимист.

А щастието е по-скоро въпрос на характер (ако не знаеш). Смисълът? Сега ще ти кажа, да знаеш и ти. След една прожекция на последния ни филм с Джони и Чарли„Хляб и зрелища“ ми задаваха разни въпроси, а дотогава не ми беха идвали на ум такива хубави мисли. Та разговаряхме за човешкото щастие, което е аналогично и има голяма връзка със смисъла на човешкия живот. И казвам аз: Една от темите на изкуството е щастието на човека и смисълът на живота. Много автори се опитват да дадат отговор на тези въпроси. Ние няма да можем, но се надяваме хората да си зададат тези въпроси. А и мисля, че много важно е човек да започне да си задава този въпрос, а отговорът е труден… Да, така го запиши – смисълът е в търсенето. Все ме питат: Каква е идеята, какво е посланието? Отговарям:

Вижте кво, ако един филм има ясна идея и ясно послание, той нема да е убав. И с живота е същото.

х х х 

 

Първа част можете да прочетете на адрес: http://glasove.com/vutreshni-glasove/47894-djeki-stoev--po-nevolq-rojba-na-komunisticheskata-ideq
 

Втора част можете да прочетете на адрес: http://glasove.com/vutreshni-glasove/48529-djeki-stoev-moe-nauchno-izsledvane-dokazva-che-nie-myjete-sme-bunaci-

Трета част можете да прочетете на адрес: http://glasove.com/vutreshni-glasove/48915-djeki-stoev-kolko-mili-sa-vsichki-deca-i-kakvi-idioti-stavat-posle-

В интервюто са използвани откъси от книгата „Бай дъ уей” на Джеки Стоев.

През април предстои да излезе от печат книгата „А дано, ама надали” на Джони Пенков и Джеки Стоев.

 

Коментари

  • Йосарян

    19 Март 2015 19:12ч.

    Сравнението със следвоенна Германия е абсолютно точно!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин (оригиналътъ)

    19 Март 2015 21:06ч.

    след първата част написах за Джеки:99% iнтелектуалец и вие веднага взехте че ме изтрихте:разбира се,аз не съм сръдливец: уважавам умните и се прекланям пред дарбата на пъргавия,весел и непоправим хумор , сигурен съм,че ако Джеки го бе прочел,щеше да ме разбере от раз.само умните хора раздават усмивки и само умните ги попиват:затова сега,за да не ме триете,ще напиша този път:101% iнтелектуалец(имам приятел като Джеки и си разливам в кафенето в моя роден град всяко кафе от смях:общуването с такива хора е празник:дано сте разбрали това дето първо написах за него:не случайно хората казват за някого,че не е умен, защото няма чувство за смешното на живота)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо

    20 Март 2015 20:02ч.

    остават още 15! Друг път!!! Остават 215 !? Мойсей е водил прокажени, а нашето е друго....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Quest

    25 Март 2015 4:35ч.

    Това с Мойсеи и обикалянето на пустинята до изчезването на последния живял в робство е неприложимо за България, защото евреите все пак са се възпроизвеждали и деца са се раждали. Българското племе ще изчезне преди да се оправи защото чисто демографски вече отива на кино.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Православието е благородство

    03 Апр 2015 16:16ч.

    Вие сте лъжа и бащи на лъжата ! Това послание на Христос означава едно: Вие сте Дявола.Лъжата е зло, тя е дявол. Само антихрист , човек зло, може да твърди ,че лъжата била вродена на българина. Това не е вярно. Спирам до тук , и нека всеки си направи извода ,що за зло е съществто коте твърди ,че лъжата била вродена в българина.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • PonchikDap

    18 Sep 2015 15:03ч.

    Здравствуйте! торговля бинарными опционами брокеры стратегия 3 свечи для бинарных опционов валютный опцион это бинарные опционы мифы http://insulardiab.ru/indikator-binarnyh-opcionov-2014.php http://upayments.ru/otzyvy-ob-iq-option.php http://stavropolnedra.ru/opciony-chto-eto.php

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • безпартиец

    22 Март 2016 13:45ч.

    Най-същественото, което разбрахме, и което винаги сме разбирали от подобни изповеди е, че най-важното за демокрада са бананите и да ги има. Едно време може да ги е имало само преди конгрес на БКП, днешната демосратична победа се изразява обаче в това, че ги има винаги и навсякъде. Важен е курсът за всеки-дневно неизпускане, изразен в нещо като доларов еквивалент - истинска демосратична гаранция за здрава общественост: "курсът на бананата за днес: една банана е равна на два банана". Ха честито!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    22 Март 2016 17:51ч.

    Комбинацията между демокрация и БГ манталитет е по-опасна, със сигурност!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Аполон и Хермес

    22 Март 2016 23:25ч.

    Като знае човек, че демокрацията е власт на шайка озверели и стигнали до дъното разбойници, които виждат във властта само извор за богатство, за да се осигурят срещу глада и мизерията, и да не знае, това, което е известно от 600 години преди Р.Х., че пазарът е нарочно създадено от хората място, където те един друг да се крадат и лъжат, е цяло нещастие, за който и да е индивид! И това прозира от написаното по-горе, като за жалост авторът, прехвърля вината за незнанието си върху съвсем непричастни нему. Не 40-те години решават какъвто и да е човешки проблем! А седемте години; ако до седмата година в главата на човека не му дойде акъла, не идва и до седемдесет и седмата му.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • чудинка

    23 Март 2016 16:55ч.

    Да им се чудиш на двамата поостаряли смешници, Джеки и Джони, до гроб ли ще ритат умрялото куче на социализма...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Олга

    23 Март 2016 17:13ч.

    Браво на АПОЛОН и ХЕРМЕС и на ЧУДИНКА! Много фино са направили на пух и прах "философските" обобщения за българина на Джеки Стоев. Аз съм доста по-млада от Стоев (потеклото ми е от столични интелектуалци от края на 19-ти век, на предците ми са взети милиони след 9.!Х...,) и помня, че преди демокрацията хората на изкуството бяха най-привилегированата прослойка, най-добре материално (за сметка на учители и лекари например...), бяха доволни, може би защото у някои "лъжата е била вродена" . И странно,модно стана баш хора, които каквото са постигнали е било през тези 45 години най страстно да се правят на жертви на тоталитаризма, така,както като активни комсомолци са плюли по капитализма... (пак сигурно,защото им е вродена лъжата). Примери бол...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Робеспиер

    23 Март 2016 23:15ч.

    Досадни мърморковци са всичките набедени дейци на изкуството със соц закалка и демокрация на змийските езичета. Жалки смешници със смешен плач.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • джеки стоев - интелигентният тъпанар...

    24 Март 2016 10:09ч.

    ...рита умрялото куче на социализма, защото това е сега актуалната задача на "културтрегерите" - да развяват социалистическото плашило, понеже демокрацията много се разсмърдя. И в този смисъл Джеки е слуга на демократорите и трегер на статуквото. Както и много други негови колеги за жалост. Радва ме само това това, че този "анализатор" не носи българско име. Поздрави от кривата краставица.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кресчендо

    25 Март 2016 12:39ч.

    Бългасркият национален характер, култивиран по времето на социализЪма, е в стотяние на направи опасна и зловредна комбинация с всичко. Дори с паница боб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Освен

    25 Март 2016 21:55ч.

    освен, че са били ченгета,какви други са били тези хора, че им посвещавате толкова букви?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • калоян петров

    04 Апр 2016 14:24ч.

    Тоя Джеки е известен с това, че с нищо не е известен. А тоя караконджул с него -Дамянова-явно и зверовете ги е гнус да я изядат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи