Първата подмяна е внушението, че става дума за борба за “автокефална украинска църква”, за битка между “незалежна”, европейска Украйна срещу деспотичната, евразийска Русия. Европравославие срещу евразийски православен цезаропапизъм. Така представено, няма как да не събуди симпатиите на неизкушената от историческа и църковна фактология аудитория. Медийната картина съзнателно игнорира и почти не говори за Украинската православна църква (Московски патриархат), начело с митрополит Онуфрий, призната от всички поместни църкви. А това са мнозинството украински православни християни. Патриарх Алексий дава през 1990 г. автономия на УПЦ (МП) – самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. Ако някой има правото по канон да иска автокефалия, то това е УПЦ (МП), не разколниците, които се роят, и далеч не се изчерпват с УПЦ (КП) и УАПЦ. Спомнете си българските разколници от зората на прехода и фалцета: “Лустрация!”. Медийният и политическият образ за “автокефална украинска църква” се фокусира предимно върху неканоничната УПЦ (КП), начело със самоназначилия се патриарх Филарет, разстриган монах, отлъчен от РПЦ. Филарет с политическата подкрепа на майданските власти в Киев, поощрявани официално от американските си партньори, воюва срещу украинското Православие. Това не е просто майдан – политически преврат с външна намеса, това е битка за души, анексиране на духовно пространство. Православна Украйна не воюва с Русия. Киев воюва с Православието в Украйна, заставайки на страната на разколниците, на неправославните. Разколниците са “вместо”/”против” Христа. Киев е направил своя избор.

 

Дарина Григорова, снимка: Ваня Филипова

 

Звучи радикално? Мракобесно! Скандално, може би? Да, може и да реже светското ухо, изнежено от либералния комфорт на всеобщата/всеядната любофф. Но за църковния разкол, надвиснал над Православието, няма как да се използва политкоректна лексика. Каноните пазят чистотата на Православието, нарушаването им откъсва отломъци от Църквата, но тя остава “стълб и крепило на истината” [1Тим. 3:15].

 

Антихрист не значи само против, но и “вместо” Христа. Всеки опит за подмяна на канона под формата на “реформа”, “модернизация”, икуменическа прегръдка, “обновление” и прочее благовидности, е антихристиянство, или избор между Христа и антихриста – осъзнат или не. 

 

Най-често “вместо”, “на мястото на” Христа в човешкото сърце се предлагат идеологии. А те се приемат на доверие/вяра в светлото бъдеще, или фентъзи минало, може и фантастика. Многообразието е гарантирано, а целите галят ухото: “справедливост”, “братство”, “щастие”, или пък “висок стандарт”, “безсмъртие”. Има за всеки, потребителската кошница на идеологията е щедра.

 

Москва и Фенера

 

Когато една империя загине, тя продължава живота си в идеологическото време с измамното очакване на ренесанс като реплика, дубликат, едно към едно с машина на времето – илюзия с опасни последствия. 

 

Съветската империя след 1991 г. живее идеологически между мавзолея на Ленин и 9 май. Османският халифат се реанимира в неоосманизма. “Византия след Византия” има много идеологически проекции, далеч не всички безобидно културологични или православно патетични като “византинизма” на Константин Леонтиев. “Византия”, или “Константинопол”, или “Новият Рим” се идеологизира и агресивно като “Мегали идея”. 

 

Малоазийската катастрофа след Първата световна война отрязва “мегали идеята” от историческата география на елините. Гърците безвъзвратно са изгонени от Мала Азия. Остава вариантът за реванш в духовната география на Православието, който пленява фанариотите, олицетворени от Вселенския патриарх. В титулатурата му неслучайно са “Константинопол” и “Новият Рим”. Кавичките липсват в изписването му, но показват реалността. Константинопол пада през 1453 г. и оттогава е Истанбул [“Града”, но не на Константин], в чийто квартал – Фенер, се изчерпва “вселената” на патриарха, легитимирана политически от валидността на турския му паспорт. След Втората световна война се добавя и финансовата зависимост на Вселенския патриархат от САЩ, където е разположена малоазийската гръцка диаспора. Канада е другото й средище. 

 

“Фанариот” и “православен” е като “ислямист” и “мюсюлманин” – несъвместими са. Както мюсюлманинът, ставайки ислямист (салафит, уахабит, “умерен опозиционер” с бяла каска), престава да бъде мюсюлманин, така и фанариотът престава да бъде православен, защото предпочита “мегали идеята” пред Православието. Идеология срещу вяра, беззаконие срещу канон. 

 

Константинопол е мираж, докато Москва е факт. Оттук и старата вражда за “Рим” (“Новия” или “Третия”) между Вселенската патриаршия и Руската православна църква, проявила се за пореден път в Украйна. При всеки удобен момент, когато Руската православна църква е подложена на гонения от властите, Вселенският патриарх се съюзява с гонителите. 

 

През ХХ век фанариотите преговарят с болшевиките и признават покровителстваните от тях разколници – обновленците, срещу руския патриарх Тихон. Вселенският патриарх Григорий VII е готов да прати в СССР своя комисия със свои епископи “за умиротворяване”, предлагайки на патриарх Тихон да се оттегли (май 1924 г.). 

 

Руският патриарх отговаря по канона с цитати от Вселенските събори: незаконна намеса във вътрешния живот на РПЦ, която е “признавала и признава първенството по чест, но не по власт” на Вселенския патриарх (юни, 1924 г.). 

 

Следва писмо на митрополит Василий (бъдещият вселенски патриарх Василий III) до председателя на Секретариата по въпросите на култовете при президиума на ВЦИК – П. Г. Смидович. От името “на целия Константинополски пролетариат”: “Съветска Русия може да откликне на молбата на пролетариата от Близкия Изток… и да окаже на Константинополската патриаршия велика услуга... още повече, че Вселенският патриарх, признат на Изток за глава на целия православен народ, ясно е показал с действията си разположението си към съветската власт, която той признава” (юли, 1924 г.).

 

Обновленците са готови да се откажат от автокефалията на РПЦ и да се подчинят на Фенера в замяна на легитимацията им. Впрочем обновленците са за въвеждането на второбрачие при свещениците, антиканонична практика, въведена наскоро във Вселенския патриархат от Вартоломей – братя по дух.

 

Изборът не е и между Русия и Украйна, православна Украйна е с Русия

 

Кривото огледало на евролибералните медии съзнателно подменя два фокуса на конфликта в Украйна. 

 

Първата подмяна е внушението, че става дума за борба за “автокефална украинска църква”, за битка между “незалежна”, европейска Украйна срещу деспотичната, евразийска Русия. Европравославие срещу евразийски православен цезаропапизъм. Така представено, няма как да не събуди симпатиите на неизкушената от историческа и църковна фактология аудитория. 

 

Медийната картина съзнателно игнорира и почти не говори за Украинската православна църква (Московски патриархат), начело с митрополит Онуфрий, призната от всички поместни църкви. А това са мнозинството украински православни християни. Патриарх Алексий дава през 1990 г. автономия на УПЦ (МП) – самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. 

 

Ако някой има правото по канон да иска автокефалия, то това е УПЦ (МП), не разколниците, които се роят, и далеч не се изчерпват с УПЦ (КП) и УАПЦ. Спомнете си българските разколници от зората на прехода и фалцета: “лустрация!”. 

 

Медийният и политическият образ за “автокефална украинска църква” се фокусира предимно върху неканоничната УПЦ (КП), начело със самоназначилия се патриарх Филарет, разстриган монах, отлъчен от РПЦ. Филарет с политическата подкрепа на майданските власти в Киев, поощрявани официално от американските си партньори, воюва срещу украинското Православие. Това не е просто майдан – политически преврат с външна намеса, това е битка за души, анексиране на духовно пространство. 

 

Православна Украйна не воюва с Русия. Киев воюва с Православието в Украйна, заставайки на страната на разколниците, на неправославните. Разколниците са “вместо”/”против” Христа. Киев е направил своя избор.

 

Втората медийна подмяна е представянето на РПЦ като инициатор на разкола в Православието и неглижирането на грубите нарушения на каноните от вселенския патриарх Вартоломей (“вселенските легати” на чужда канонична територия на УПЦ (МП), незаконното снемане на анатемата от Филарет, непризнаването на каноничната територия на РПЦ и др.).

 

Вартоломей подценява манталитета на украински разколници. Филарет не е очарован, че е “разжалван” като митрополит, подчинен на Константинопол, и твърди упорито, че “е бил, е и ще остане патриарх”. 

 

Вартоломей обаче познава манталитета на украинските православни, които ще защитават храмовете и Киево-Печерската Лавра, подложени на риска от превземане от разколниците с политическия чадър на Киев. Това означава религиозна война, гонение на православни. Геополитически хаотизацията на Украйна е удар срещу Русия. 

 

Опитите да се опростят събитията, сравнявайки с Естония през 90-те години, когато вселенският патриарх легитимира антиканонично втора Естонска православна църква, извън РПЦ, и временно пак е прекратено евхаристийното общение между Москва и Фенера, са уязвими. Защото Киев за руското Православие е това, което е Охрид за българското Православие и Косово – за сръбското. 

 

Разколът като духовна реалност вече ще бъде удар срещу Православието, перфидно премислен, надълбоко, в сърцето. При разкол пукнатината ще е във всяка православна църква, във всеки храм, където и да се намира той. Всяка поместна църква ще трябва да вземе страна. Защото преглътне ли се беззаконието на Вартоломей, всяка поместна църква ще бъде заплашена от “вселенско” опекунство и отричане на автокефалията й под политически натиск отвън, както се случва сега с Украинската православна църква (МП). 

 

Всеправославният събор по канон може да удържи на натиска на беззаконието и да избегне разкола.

 

Изборът предстои.

 

Още от категорията

73 коментар/a

трол на 21.10.2018 в 14:21
Аз съм за Реформация и на православието, и на католическата църква, и на протестантските църкви. Всички те признават символа на вярата, светата Троица. Измислили са Учение за предопределението и т.н., Англиканската църква има символ на вярата от 39 точки, православната и католическата църква признават и светото предание, катехизиса, а всичко това е писано от човеци, а не от хора със Святия дух в себе си. Всички вие уважаеми форумци виждате какви промени стават в света. Това е така, защото Бог въведе четвърто лице на Бог - Бог Слово, или Библията. И стават четириединен Бог - Бог с четири лица: Бог Отец, Святия дух, Бог Слово и Исус Христос. Има и женски аналози - Бог Майка, Свята Дух, Христоска и Женско Слово, което ще се напише и заедно със Стария и Новия завети, това ще бъде една нова Библия - Бог Слово. Това се прави защото в обществото има четири основни елемента - Държава, Църква, Икономическо общество и Бит и семейство. Всяко едно лице на четириединния Бог ни дава отношенията в тези четири елемента. Бог Отец за държавата, Святия Дух за икономиката, Бог Слово за Църквата и Исус Христос за Бита и семейството, Както и женските им аналози за жените. Има и спорт, култура, изкуство, наука, право, етика, естетика, образование, здравеопазване, социални грижи, пенсионни системи и т.н. зад които трябва да стоят апостоли и светии, които да дават отношенията, базата, манталитета, съзнанието и в тях. Всичко това, което пиша стана в света. светът ври и кипи, вълнува се от тези неща, а тези неща са именно с тези промени, които трябва да се напишат и узаконят. Промените са и затова, защото в човешките отношения имаме отношения между хора с четен и нечетен брой хора и в зависимост от това дали са четен или нечетен брой хората в дадена компания или общност, отношенията се променят на 180 градуса. А тук в религията имаме промяна - от света Троица, в Света четворица. Затова се промениха отношенията. Аз съм съвсем искрен и зная, че това което пиша, ще се посрещни на нож от много хора, но това е истината. А за Бог Слово в Евангелието от Йоан, в самото му начало пише: В началото бе Словото и нищо не стана без Словото, и Словото бе у Бога и Словото бе БОГ..., Който не ми вярва, нека да провери.
До: трол на 21.10.2018 в 14:21 на 21.10.2018 в 16:52
Напразно се опитваш да рационализираш Бог. Единствено Православната църква остана създадена от Бог. Другите църкви не са това, което е създал Бог, а човешка рационализация, т.е. изпразнени са от духовното съдържание на Бог в тях. Това, което е създадено от Бог не бива да се осквернява от знайковци и многознайковци, за да не бъде съсипано и записано като нов човешки грях.
трол на 21.10.2018 в 20:12
Опитай и с думите: "Първите църковни събори".
трол на 21.10.2018 в 22:22
Защо ме триеш Бе Админ? Може би според теб не казвам истината? Всичко, което съм написал стана реалност в целия свят. И да ме триеш и да не ме триеш това изобщо не ме касае и не ми пречи. Но когато водя спор и казвам истини имам правото да се аргументирам. А ти триеш моята аргументация, която не знам защо не ти харесва. Трябва да напиша нещо важно, за да се разбере за какво става дума. Основател на църквата е Христос и Апостолите. Христос е проповядвал на Апостолите и на евреите. Когато умира, като е разпънат и възкръсва на третия ден, Апостолите проповядват в цялата Римска империя. Но последователите им са подложени на гонения. Създават се християнски комуни, които мечтаят за справедливо божие Царство. В тях се проповядва за Христос, и се молят с "Отче наш" което е споменаването на Бог Отец. А със смъртта на Апостолите може и да са се молели на Святия Дух, който е бил в Апостолите. Но това е църква - Християнската - която е комуна и е била забранена, и християните са били подложени на гонения. Официална църква в Римската империя е била със старогръцките митове и легенди, а свещенички са били весталките. Но понеже за 300 години християните са станали 3/4 от хората в Римската империя, то император Константин е решил да направи Християнството официална религия на Римската империя. Въпросът пред него и патриарха и епископите на християните е, как да се пригоди християнството да стане официална църква в Римската империя. Така както е създадена църквата от Христос и Апостолите, като християнски комуни, не е било възможно да стане официална църква. Tрябвало е Императорът да се легитимира от Бог, както и патриарха и свещеници и монаси да се легитимират от Бог, а плебеи роби и варвари да вярват в Бог, който да ги примирява с Императора, и велможите му, както и с патриарха и духовниците, които са били феодална класа. И от тук започнах да пиша в предните си постинги. Въпросът е кой е създал официалното, държавното християнство, държавната Православната църква. И аз описах как е станало, като в 313 година се издава Миланския едикт, първи Вселенски събор е в 325 година - Никейския събор, където се приема символът на вярата и учението за света Троица, Светото предание, а в 381 година - Константинополския събор, където се допълва символът на вярата и в 382 година християнството става държавна религия на Римската и Византийската империя. Та ако аз казвам, че православието е създадено от човеци, то е държавното православно Християнство, което е създадено от човеците Атанасий Велики, Йоан Златоуст и т.н. То е във Византия, Русия, България. Сега, когато всички хора - мъже, жени от различни раси и т.н. са Богове, като във всеки е част от Бог Отец, Святия Дух, Исус Христос и всеки може да пише и говори Бог Слово, което идва от дълбините на мозъка на хората, чрез Информационното поле и всеки излъчва сила, то може християнството действително да стане от Бог. Защото Разумът не е Бог. Разумът идва от възприемане на света и след разумно разсъждение светът и материалите се превръщат в стоки. Разумът е от света, а не от Бог.
който не блее на 22.10.2018 в 07:21
"Информационно поле" е прекалено рационалистичен термин, момко. И от какви дълбини на мозъка идвало Словото, "мозък" е специфичният начин да се опитваш да обясняваш вторичността на Духа според модерната неврофизиология и медицина. Парадоксът, че самият "мозък" бива назоваван чрез Слово не може да бъде преодолян от материалистичната опитна наука - остава да бъде приет.
Няква наемничка и наредили да пише на православна тема по политически причини на 22.10.2018 в 07:36
а какъв богословски спор предизвика тук.
трол на 22.10.2018 в 10:23
Когато се атакува християнството, дали православно, католическо или протестантско, то трябва да се знае, че християнството е основа на християнската цивилизация. Християнството - досегашното - е дало манталитета, базата , отношенията, съзнанието на хората, чрез Библията във всяка сфера или елемент на обществото. Маркс например е дал само производствените отношения и производителните сили, дали да са частна собственост, или държавна собственост. Докато Библията ни дава абсолютно всички отношения в обществото и по нея се строи държавата, църквата, бита и семейството,образованието, здравеопазването и т.н. За Икономическото общество, което е с две класи, частна собственост, производство и пазар с конкуренция и производство и "средство за обръщение" с частен и държавен монопол, не са дадени отношения, база, манталитет и съзнание. Защото капиталистическото икономическо общество се е появило преди 500 години и основа за него е било протестантството, което обаче, заради учението си за предопределението е въвело в култ Разума, а не божието Слово. За това е необходим четириединен бог, където Святия дух да казва какви да са отношенията в икономическото общество. Това е много важно за цялото човечество, за да може църквата да се занимава и с отношенията в икономиката, което тя сега не прави и само протестантите, с тяхното учение за предопределението и техните държави се развиват най бързо, защото католическите и православните църкви и държави нямат идеи да развиват икономическото общество чрез църковно учение. Понеже аз критикувам всички досегашни християнски църкви и деноминации,защото са писани от човеци, то се чувствам задължен да предложа алтернатива. Това е така, защото бог направи така, че в целия свят всички мъже, жени, раси,без да се гледат различия между тях, са богове в хората е част от Бог Отец, Святия дух, Исус Христос и бог Слово, както и всеки излъчва сила. А бог Слово идва от дълбините на мозъка, където е подкорието, ствола на мозъка и т.н.. а в кората на големите полукълба на предния мозък, сивото вещество, или топчетата на невроните е Разумът, който черпи информация от сетивата за външния свят. Затова Разумът не е Бог, както сега се представя от западните теолози. А мозъкът също трябва да се изучава и това се прави и в християнски телевизии, много се говори за мозъка на човека.
Да се пазим на 22.10.2018 в 14:35
Да се пазим от изкушението да обясняваме вярата. Вярата няма нужда от обяснения. Не е дадено на човек това, което може Бог. Да не се подвеждаме по дявола и да не го допускаме у нас чрез гордост и високомерие. Божието слово е само Негово. А човешкото слово не е Негово. А от гледна точка на човешкото познанние за света, гносеологията, той е само частично познаваем. Познаваем, но частично. Цялото познание не ни е дадено. Това, което не ни е дадено да познаем запълваме с вяра и тя не подлежи на обяснение.
Helleborus на 22.10.2018 в 15:28
17.10.2018 в 21:22 "Не високоумствай, но бой се" само това мога да ти кажа". Изказал си в много малко думи един куп богохулни твърдения. Аз ще коментирам само две от тях, тъй като темата вече е извън полезрението и не си струва времето и усилията. Едното нещо е опита да се оценяват??? апостолите, като по-вярващи и по-невярващи и освен това да се присвояват от някои народи. Светите апостоли са различни проявления на Единия Божи Дух, Който е дал на всеки неговата мисия и дарби. Отец се прославя, когато хората дават много плод, Христос ви обясни това, разнообразието на способности и естества е за Божия Слава. Ограниченият човешки ум орязва благодатите до един ограничен фарисейски шаблон, докато Бог излива многообразие от дарби. Те са дадени вкупом да допълнят мярката на Христос. Св. Петър бил като камък, понеже вкаменил вярата си, в смисъл, че не я развивал. Сам ли измисли това или нечия човешка воля стои зад тези тролски мъдрости. Св. Петър, който единствен успя да стъпи на вярата си така, че можеше да ходи по водата, защото точно неговата вяра успя да сътвори нова действителност, той, който чу и прие думите, че на една точно такава вяра ще бъде изградена Църквата. А апостол Павел, който е основал първата църква в Европа в днешен Пловдив? Той какво ви е крив? И понеже първите папи са били в Рим, сега и светата вяра трябва да я похулим, защото вие сте се отцепили от вселенската църква? А да не би Св. Йоан да е отделил Константинопол от Рим или май беше Византийския император, жаден за власт? Само това имам да ти кажа, относно руската християнска мощ или по-скоро политическа такава. 1Коринтяни 1:27 – „Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; Бог избра също така немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог. Да! И онези, които ги няма, за да унищожи тези, които ги има, за да не се похвали никое създание пред Бога.“ Бог няма нужда от човешките империи за Своето Пришествие.
MrBean на 22.10.2018 в 17:23
Не прочетох статията докрай.Гнусно е . Сякаш е сводка в свободното време на СССР. И що се отнася до ограничената власт на вселенския само във Фенера-ами доколко е властта на папата. И ако Бог е в душите ни ,дали има някакъв адрес в Москва наверно.? И Истанбул се нарича така от има няма стотина години. Абе страшна московска статия-тая за неграмотни ли ни има.? Има уикипедия да направи справка там.
отговор на 22.10.2018 в 19:41
Helleborus на 22.10.2018 в 15:28, не са криви апостолите, изкривяванията са от последователите им - заради отдалечаване от Истината. Що се отнася до самите апостоли - на когото колкото и каквото е дадено... Ако на един е дадено нещо, което не е дадено на друг, ако Бог е възлюбил за нещо Иоана, което няма как да се разкрие на Петра и Павла, "тебе що ти е"? "Върви подире Ми!"
жалко на 26.10.2018 в 23:21
Поредната слаба статия на доц. Дарина Григорова
до жалко на 27.10.2018 в 15:05
Статиите са слаби защото са русофилски обременени. Авторът все гледа да ни пробута Москва.

Напиши коментар