Първата подмяна е внушението, че става дума за борба за “автокефална украинска църква”, за битка между “незалежна”, европейска Украйна срещу деспотичната, евразийска Русия. Европравославие срещу евразийски православен цезаропапизъм. Така представено, няма как да не събуди симпатиите на неизкушената от историческа и църковна фактология аудитория. Медийната картина съзнателно игнорира и почти не говори за Украинската православна църква (Московски патриархат), начело с митрополит Онуфрий, призната от всички поместни църкви. А това са мнозинството украински православни християни. Патриарх Алексий дава през 1990 г. автономия на УПЦ (МП) – самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. Ако някой има правото по канон да иска автокефалия, то това е УПЦ (МП), не разколниците, които се роят, и далеч не се изчерпват с УПЦ (КП) и УАПЦ. Спомнете си българските разколници от зората на прехода и фалцета: “Лустрация!”. Медийният и политическият образ за “автокефална украинска църква” се фокусира предимно върху неканоничната УПЦ (КП), начело със самоназначилия се патриарх Филарет, разстриган монах, отлъчен от РПЦ. Филарет с политическата подкрепа на майданските власти в Киев, поощрявани официално от американските си партньори, воюва срещу украинското Православие. Това не е просто майдан – политически преврат с външна намеса, това е битка за души, анексиране на духовно пространство. Православна Украйна не воюва с Русия. Киев воюва с Православието в Украйна, заставайки на страната на разколниците, на неправославните. Разколниците са “вместо”/”против” Христа. Киев е направил своя избор.

 

Дарина Григорова, снимка: Ваня Филипова

 

Звучи радикално? Мракобесно! Скандално, може би? Да, може и да реже светското ухо, изнежено от либералния комфорт на всеобщата/всеядната любофф. Но за църковния разкол, надвиснал над Православието, няма как да се използва политкоректна лексика. Каноните пазят чистотата на Православието, нарушаването им откъсва отломъци от Църквата, но тя остава “стълб и крепило на истината” [1Тим. 3:15].

 

Антихрист не значи само против, но и “вместо” Христа. Всеки опит за подмяна на канона под формата на “реформа”, “модернизация”, икуменическа прегръдка, “обновление” и прочее благовидности, е антихристиянство, или избор между Христа и антихриста – осъзнат или не. 

 

Най-често “вместо”, “на мястото на” Христа в човешкото сърце се предлагат идеологии. А те се приемат на доверие/вяра в светлото бъдеще, или фентъзи минало, може и фантастика. Многообразието е гарантирано, а целите галят ухото: “справедливост”, “братство”, “щастие”, или пък “висок стандарт”, “безсмъртие”. Има за всеки, потребителската кошница на идеологията е щедра.

 

Москва и Фенера

 

Когато една империя загине, тя продължава живота си в идеологическото време с измамното очакване на ренесанс като реплика, дубликат, едно към едно с машина на времето – илюзия с опасни последствия. 

 

Съветската империя след 1991 г. живее идеологически между мавзолея на Ленин и 9 май. Османският халифат се реанимира в неоосманизма. “Византия след Византия” има много идеологически проекции, далеч не всички безобидно културологични или православно патетични като “византинизма” на Константин Леонтиев. “Византия”, или “Константинопол”, или “Новият Рим” се идеологизира и агресивно като “Мегали идея”. 

 

Малоазийската катастрофа след Първата световна война отрязва “мегали идеята” от историческата география на елините. Гърците безвъзвратно са изгонени от Мала Азия. Остава вариантът за реванш в духовната география на Православието, който пленява фанариотите, олицетворени от Вселенския патриарх. В титулатурата му неслучайно са “Константинопол” и “Новият Рим”. Кавичките липсват в изписването му, но показват реалността. Константинопол пада през 1453 г. и оттогава е Истанбул [“Града”, но не на Константин], в чийто квартал – Фенер, се изчерпва “вселената” на патриарха, легитимирана политически от валидността на турския му паспорт. След Втората световна война се добавя и финансовата зависимост на Вселенския патриархат от САЩ, където е разположена малоазийската гръцка диаспора. Канада е другото й средище. 

 

“Фанариот” и “православен” е като “ислямист” и “мюсюлманин” – несъвместими са. Както мюсюлманинът, ставайки ислямист (салафит, уахабит, “умерен опозиционер” с бяла каска), престава да бъде мюсюлманин, така и фанариотът престава да бъде православен, защото предпочита “мегали идеята” пред Православието. Идеология срещу вяра, беззаконие срещу канон. 

 

Константинопол е мираж, докато Москва е факт. Оттук и старата вражда за “Рим” (“Новия” или “Третия”) между Вселенската патриаршия и Руската православна църква, проявила се за пореден път в Украйна. При всеки удобен момент, когато Руската православна църква е подложена на гонения от властите, Вселенският патриарх се съюзява с гонителите. 

 

През ХХ век фанариотите преговарят с болшевиките и признават покровителстваните от тях разколници – обновленците, срещу руския патриарх Тихон. Вселенският патриарх Григорий VII е готов да прати в СССР своя комисия със свои епископи “за умиротворяване”, предлагайки на патриарх Тихон да се оттегли (май 1924 г.). 

 

Руският патриарх отговаря по канона с цитати от Вселенските събори: незаконна намеса във вътрешния живот на РПЦ, която е “признавала и признава първенството по чест, но не по власт” на Вселенския патриарх (юни, 1924 г.). 

 

Следва писмо на митрополит Василий (бъдещият вселенски патриарх Василий III) до председателя на Секретариата по въпросите на култовете при президиума на ВЦИК – П. Г. Смидович. От името “на целия Константинополски пролетариат”: “Съветска Русия може да откликне на молбата на пролетариата от Близкия Изток… и да окаже на Константинополската патриаршия велика услуга... още повече, че Вселенският патриарх, признат на Изток за глава на целия православен народ, ясно е показал с действията си разположението си към съветската власт, която той признава” (юли, 1924 г.).

 

Обновленците са готови да се откажат от автокефалията на РПЦ и да се подчинят на Фенера в замяна на легитимацията им. Впрочем обновленците са за въвеждането на второбрачие при свещениците, антиканонична практика, въведена наскоро във Вселенския патриархат от Вартоломей – братя по дух.

 

Изборът не е и между Русия и Украйна, православна Украйна е с Русия

 

Кривото огледало на евролибералните медии съзнателно подменя два фокуса на конфликта в Украйна. 

 

Първата подмяна е внушението, че става дума за борба за “автокефална украинска църква”, за битка между “незалежна”, европейска Украйна срещу деспотичната, евразийска Русия. Европравославие срещу евразийски православен цезаропапизъм. Така представено, няма как да не събуди симпатиите на неизкушената от историческа и църковна фактология аудитория. 

 

Медийната картина съзнателно игнорира и почти не говори за Украинската православна църква (Московски патриархат), начело с митрополит Онуфрий, призната от всички поместни църкви. А това са мнозинството украински православни християни. Патриарх Алексий дава през 1990 г. автономия на УПЦ (МП) – самостоятелно да избира епископата си, да контролира финансите си. В Синода на УПЦ (МП) няма представители на РПЦ, докато в Синода на РПЦ членуват украински митрополити. 

 

Ако някой има правото по канон да иска автокефалия, то това е УПЦ (МП), не разколниците, които се роят, и далеч не се изчерпват с УПЦ (КП) и УАПЦ. Спомнете си българските разколници от зората на прехода и фалцета: “лустрация!”. 

 

Медийният и политическият образ за “автокефална украинска църква” се фокусира предимно върху неканоничната УПЦ (КП), начело със самоназначилия се патриарх Филарет, разстриган монах, отлъчен от РПЦ. Филарет с политическата подкрепа на майданските власти в Киев, поощрявани официално от американските си партньори, воюва срещу украинското Православие. Това не е просто майдан – политически преврат с външна намеса, това е битка за души, анексиране на духовно пространство. 

 

Православна Украйна не воюва с Русия. Киев воюва с Православието в Украйна, заставайки на страната на разколниците, на неправославните. Разколниците са “вместо”/”против” Христа. Киев е направил своя избор.

 

Втората медийна подмяна е представянето на РПЦ като инициатор на разкола в Православието и неглижирането на грубите нарушения на каноните от вселенския патриарх Вартоломей (“вселенските легати” на чужда канонична територия на УПЦ (МП), незаконното снемане на анатемата от Филарет, непризнаването на каноничната територия на РПЦ и др.).

 

Вартоломей подценява манталитета на украински разколници. Филарет не е очарован, че е “разжалван” като митрополит, подчинен на Константинопол, и твърди упорито, че “е бил, е и ще остане патриарх”. 

 

Вартоломей обаче познава манталитета на украинските православни, които ще защитават храмовете и Киево-Печерската Лавра, подложени на риска от превземане от разколниците с политическия чадър на Киев. Това означава религиозна война, гонение на православни. Геополитически хаотизацията на Украйна е удар срещу Русия. 

 

Опитите да се опростят събитията, сравнявайки с Естония през 90-те години, когато вселенският патриарх легитимира антиканонично втора Естонска православна църква, извън РПЦ, и временно пак е прекратено евхаристийното общение между Москва и Фенера, са уязвими. Защото Киев за руското Православие е това, което е Охрид за българското Православие и Косово – за сръбското. 

 

Разколът като духовна реалност вече ще бъде удар срещу Православието, перфидно премислен, надълбоко, в сърцето. При разкол пукнатината ще е във всяка православна църква, във всеки храм, където и да се намира той. Всяка поместна църква ще трябва да вземе страна. Защото преглътне ли се беззаконието на Вартоломей, всяка поместна църква ще бъде заплашена от “вселенско” опекунство и отричане на автокефалията й под политически натиск отвън, както се случва сега с Украинската православна църква (МП). 

 

Всеправославният събор по канон може да удържи на натиска на беззаконието и да избегне разкола.

 

Изборът предстои.

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

73 коментар/a

Фриц Клингенберг на 17.10.2018 в 21:40
Най-накрая руската политика осъзна какво значи Фанариотщина, както навремето граф Николай Игнатиев, като блестящ руски дипломат. След което застана на страната на българския народ срещу Изедниците! Вартоломей обаче много се надцени. И подцени ситуацията на отзад ... на Близкия Запад, а там начело е първият Папа- йезуит. И няма памет. Понеже забрави не КОЙ потопи Кирил Лукарис в Босфора, а КОЙ му окачи примката - Обществото на Исус!
БЪЛГАРИН В --- ДО --- Българин от Б на 17.10.2018 в 19:11 на 17.10.2018 в 21:50
А защо забравяш българските църкви в Албания /най-много са и всичко си седи и пази от беззаконните арнаути, за разлика от тези "православни"/; в Румъния /Отвъддунавска и офранкофонена след Крим, но през 19 век/; в Турция и ... в Черна гора. Има даже ТАМ! Словото на истината е просто - Големият Сатана се вселил във Вселенския заради Мъкидония, понеже удариха на камък заради Москва. И затова ... сега. Иначе Сатанаил е ясно къде е! Каза го духовният водач на цялата духовна култура на стария свят - Голям Сатана!
Васил Антонов на 18.10.2018 в 01:24
А къде са агентите/ченгетата патриарси в това дълго описание? Или за "колегите" ви нито дума, че е срамота. Продажни души, съсипвате всичко до което се докоснете и заради това нищо освен разруха и лъжи, не ви се удава. Бог да пази България от руски агенти.
гайки на 18.10.2018 в 07:20
Искам да попитам козяшките тролчета, които за кой ли път дежурно ни препратиха към фалшивите си дребнавочовешки дихотомии (погледнете пак заглавието на статията, защото ви се каза, че не четете!), какво общо има любовта им към безбожния модерен капитализъм и сатанинския либерализъм с духовността и автентичното Слово Христово? Готови ли сте за аскетичния статус на Жертвения Агнец в името на едно царство не от този паднал свят, както Господа ни, или ще продължавате да го разпъвате, обвинявайки търсещите и умеещите да се променят, и присвоявайки си винаги удобната (а не преподобна) роля на съвременни инквизитори в името на някаква си мнима свобода "да ходиш на църква", която уж комунистите не ви били разрешавали?!
observer на 18.10.2018 в 08:40
Все в безбожния капитализъм някои народи са по-безбожни като скандинавците, други, като латинските народи, поляците и американците са набожни повсеместно или обществените нагласи ги карат да се правят на такива. Виж, комунизмът беше безбожен, научен и материалистически. Но принудата да се правиш на безбожник или вярващ винаги е била политическа. В Русия го е имало и едното, и другото, имало е при Ленин и Сталин рушене на църкви и избиване на свещеници и монаси, има я и демонстративната набожност днес на бившите членове на КПСС по телевизията, литийните шествия, осветяването на космическите кораби, строителството на храмове и показното богатство на отците. Политически избор е това, една обединяваща народа идеология е заменена с друга. И сблъсъкът между Русия и Украйна, между Московската и Константинополската патриаршии е политически. И отказът да се признае това и представянето пред публиката на едни народи като духовни, а други като бездуховни по произход и ген, е също част от политическата игра. Вярата е въпрос на личен избор.
kiril vitanov на 18.10.2018 в 09:32
"Да, може и да реже светското ухо, изнежено от либералния комфорт на всеобщата/всеядната любофф. Но за църковния разкол, надвиснал над Православието, няма как да се използва политкоректна лексика. Каноните пазят чистотата на Православието, нарушаването им откъсва отломъци от Църквата, но тя остава “стълб и крепило на истината” [1Тим. 3:15]."................................................................КГБ съвсем аполитично управлява ПРАВОСЛАВИЕТО
ммм на 18.10.2018 в 09:34
Тези, които отричат правото на Украйна да има своя православна църква, независима от Москва, отричат и правото на Македония да има своя православна църква, независима от Белград.
Ранносредновековен носталгик на 18.10.2018 в 09:35
На мен статията не ми допадна - от нея лъха на догматично-доктринерско мракобесие. "Всеки опит за подмяна на канона под формата на “реформа”, “модернизация”, икуменическа прегръдка, “обновление” и прочее благовидности, е антихристиянство, или избор между Христа и антихриста – осъзнат или не." Все едно четеш бюлетина на "Ислямска държава". бле!
до observer на 18.10.2018 в 08:40 на 18.10.2018 в 10:30
Т.нар. комунизъм, който така и никога не се състоя, си беше държавно-монополистически капитализъм с авторитарна фрма на политическо управление и подчертано социално обременяваща идеология. Безбожен, потрбителски, материалистически и позитивно-научен чрез експанзионистичните процедури на модернизацията се оказа именно онова, на което марксистката комунистическа идеолгия епигонстваше - онова, което наричаме буржоазен капитализъм във всичките му либерлни и демократични измерения, нямащи нищо общо с аскетичното и аристкратичното на средновековието, вкл. религиозната сакрализация, чийто разпад откъм формалната рационалност така задълбочено описва Макс Вебер. Това, че либерализмът не бил затворил църквите... не означава че не е прав Ницше, който подложи модерно-потребителския бюргерски дух на убийствена критика, че е убил Бога, обвинявайки го същевременно в упадък/декаданс, естествено застопоряващ чрез механизмите на анонимизация и профанация автентичната духовност и творчество .
Фьодор Тютчев на 18.10.2018 в 10:44
Эти бедные селенья, Эта скудная природа — Край родной долготерпенья, Край ты русского народа! Не поймет и не заметит Гордый взор иноплеменный, Что сквозит и тайно светит В наготе твоей смиренной. Удрученный ношей крестной, Всю тебя, земля родная, В рабском виде Царь Небесный Исходил, благословляя.
Болтове и гайки на 18.10.2018 в 11:38
Украинска православна църква? Демек - Новорусийска, така ли? В едно съм напълно съгласен с Лавров - след провокацията със свалянето на руския бомбардировач над Сирия /турски военнослужещи на щат в ЦРУ/; опита за държавен преврат, който уж бил измама; убийството на руския посланик в Турция, което не вървеше да бъде причислено от Сатанистите на ясла към Козяк - към фалшивите новини и ето сега "последния им коз" /понеже други не останаха/ - Вартоломей, чието паство се състои от 500 изперкали гърци-фанариоти /понеже фанариотите не са само гърци/. И го активираха, поради липса на друго. И се получи буламач. Нещо като една боза от 6 стотинки, но това имат и това могат! И толкоз си и могат. Ще видим дали и кой в Украйна ще припознае константинополската юрисдикция?! Първо - няма Константинопол, а второ - няма и юрисдикция, понеже цялата галимация от правна страна се нарича НИЩОЖНОСТ.
факти на 18.10.2018 в 13:32
Всички факти от реалността са изопачени в тази поръчкова "статия"
До: observer на 18.10.2018 в 08:40 на 18.10.2018 в 13:51
Донякъде извън темата, но Сталин възстановява достойнството на Руската православна църква - справка ВСВ. Не е обективно вярно да се поставя на една плоскост юдо-болшевикът Ленин, юрист по образование, възпитаник на своята еврейска майка и грузинският болшевик Сталин, православен семинарист по образование и възпитание, завършил пълния курс на семинарията в Тбилиси и напуснал поради революционните си убеждения преди ръкополагане в монашески сан. Докато Ленин е марксист интернационалист и разрушител на Руската империя, то Сталин освен марксист-интернационалист е и съветски националист - той създава СССР и строи нова империя от кота нула, като разбива юдо-болшевишката стара гвардия на Троцки, Ленин, Свердлов, Тухачевски и очиства Работническо-селската червена армия (Съветската армия) от троцкисти, което е в основата на победата над хитлеро-нацизма и възстановяването на Руската православна църква след юдо-болшевишките погроми.
поредният на 18.10.2018 в 15:48
Поредният слаб и силно политизиран материал
Фриц Клингенберг - До: observer на 18.10.2018 в 08:40 на 18.10.2018 в 13:51 на 18.10.2018 в 18:11
Има една книжка "Митът на XX век". Ако знаеш немски - прегледай я! Там си пише много обосновано КОЙ - КОЙ е в т.нар. руски революции от 1917 г. Понеже те са две. Троцки, въоръжен до зъби, по последна мода, и с брониран влак е изпратен за Матушката. После е застопорен от британците в Халифакс, понеже британската корона не приема Уолстрийт "да кара влака" /по Илия Павлов и Андрей Карлович/. Обаче, важна е победата и тя се случва, след което немския /и общ/ генерален щаб задействат немските евреи в лицето на небезизвестния Парвус и гледай да видиш ти - втора (контра)революция от др. Ленин, прехвърлен по споразумение от Швейцария през Швеция и Финландия в Санкт Петербург. В резултат - Русия излиза от ПСВ, след дълъг саботаж на Троцки и американските евреи, и след като губи нови територии в ... Украйна. Следва епизода с Брест-Литовск. А на Западния фронт - нищо ново. Че Сталин е семинарист, такъв е. Както и че е обирджия оглавил банковия обир в Тифлис е без съмнение. Под съмнение е неговото сътрудничество в Охранката. Което се подразбира от последвалата му стремглава кариера и разправа с враговете на Отечеството, независимо чий са евреите. Това е. Друго няма. Предадено ми е фактически от др. Розенберг, офицер от руската императорска армия.

Напиши коментар