Мисля за децата, родени чрез асистирано възпроизводство. Знанието за произхода на тяхното зачеване ще бъде поверено на добрата воля на една жена, която иска да бъде майка. За това дете семейната клетка ще има разнообразни конфигурации. Според житейския избор на майка му, то ще има майка и няма да има баща. Майка и баща, които няма да живеят заедно. Две майки без баща. Две майки и двама бащи, които не живеят заедно, когато майката избира баща от хомосексуална двойка. Схемите ще се предоговарят. Във всички тези случаи, детето, което знае за своето зачеване, няма да има достъп до родословието си. А онзи, от когото са скрили как е бил заченат, ще остане в неведение за своя произход...Зад тази история се крие цяла индустрия, която иска да технологизира онова, което природата прави естествено, под прикритието на прогреса и модерността. Винаги трябва да се търси кой печели от престъплението: държавата има ролята да ограничава крайностите на капиталистическите общества, като крайностите на добрите чувства.

 

 

Във филма на Спилбърг “Изкуствен интелект”, Дейвид започва да търси самоличността си, за да стане момче като всички други.

 

В навечерието на откриването на Националния комитет по биоетика във Франция, Силви Було, родена от неизвестни майка и баща, разказва за мъката, която преживяват всекидневно хората, лишени от своя произход още при зачеването си. Силви Було е режисьорка, открила случайно на 51-годишна възраст, че е била изоставена при раждането си. Днес тя защитава правото на всеки да познава своя произход. 

 

 

Най-сетне любов за вас?*

 

Медицински асистираното възпроизводство позволява днес на много двойки, които са безплодни или рискуват да предадат тежко заболяване, да имат дете чрез оплождане ин витро, даряване на яйцеклетка или даряване на сперма.

 

Новият закон, подготвян от Националния консултативен комитет по етика, ще отвори медицински асистираното възпроизводство за самотни жени или за двойка жени по социални, а не по медицински причини. Тоест жени, които могат да раждат и искат дете, ще поискат да заченат чрез оплождане ин витро. Било защото съжаляват, че не са срещнали мъжа - идеален баща, или защото не искат да имат връзка с мъж поради сексуалната си ориентация. Тези деца, родени от анонимни донори на сперма или яйцеклетки, ще останат 

 

завинаги в неведение за своето родословие.

 

Ние се грижим за интересите на децата, провъзгласява Националният консултативен комитет по етика! Слушайки аргументите на тези видни специалисти, аз поставям въпроса за техния произход: откъде говорят те?

 

Аз говоря като “родена Х”: не познавам нито майка си, нито биологичния си баща, не знам откъде идвам, нито историята на предците ми. Поради тази причина моите деца са отрязани от майчиното си родословие. Не знам какви са генетичните ми предразположения към болести: Рак? Артроза? Диабет? Не знам. А ако искам да знам? Препращат ме към Националния съвет за достъп до личния произход, вид счетоводна услуга, която регистрира заявленията и съпоставя досиетата, когато те съществуват. Да се обърнеш към Националния съвет за достъп до личния произход е

 

все едно да питаш Ватикана за личните карти на Мария и Йосиф. 

 

Този орган бе създаден, за да се предотврати осъждането на Франция от Европейския съд по правата на човека. Да се родиш някъде е връзка на принадлежност, вкоренена във времето и мястото. Независимо дали го приемаме или го отхвърляме. Много хора ми възразяват, че биха предпочели да нямат семейство, защото детството им е било толкова мъчително. Но те поне познават корените си, тази точка на произход, от който се изгражда една човешка, социална история. Аз, от моя страна, не чувствам никаква принадлежност, никаква привързаност - освен децата ми - и задълженията ми се свеждат до справедливостта и морала. 

 

Аз съм остров насред океана. 

 

Така че си мисля за децата, родени чрез асистирано възпроизводство. Знанието за произхода на тяхното зачеване ще бъде поверено на добрата воля на една жена, която иска да бъде майка. За това дете семейната клетка ще има разнообразни конфигурации. Според житейския избор на майка му, то ще има майка и няма да има баща. Майка и баща, които няма да живеят заедно. Две майки без баща. Две майки и двама бащи, които не живеят заедно, когато майката избира баща от хомосексуална двойка. Схемите ще се предоговарят. Във всички тези случаи, детето, което знае за своето зачеване, няма да има достъп до родословието си. А онзи, от когото са скрили как е бил заченат, ще остане в неведение за своя произход. Откакто съществува бебето от епруветка, създадено с донор, ние не знаем какво се случва с тези деца. 

 

Как живеят, как растат? 

 

В неведение за техния произход, ние сме принудени да ги забравим. Те са хора, държани в мълчание от възрастните, и държава, която говори и решава вместо тях. Непълнолетни за цял живот. Което е доста удобно, за да се обяви публично, че тези деца са добре. За щастие, велики нации имаха смелостта да променят закона, премахвайки анонимността на донорите: Швеция през 1984 г., Австрия и Швейцария през 1992 г., Австралия през 1995 г., Исландия през 1996 г., Норвегия през 2003 г., Холандия и Нова Зеландия през 2004 г., Великобритания през 2005 г., Финландия през 2006 г., Белгия през 2007 година.

 

Противно на големите тревоги на Центъра за изследване и консервиране на яйцеклетки и сперма, донорството не спря, но се промени профилът на донорите. Днес донорството е обмислено. Децата, за които е важно да познават биологичната си идентичност, имат достъп до родословието си, до тази оригинална и уникална история.

 

Един въпрос ме измъчва: защо в демокрацията мъжете и жените мислят, че най-висшата степен на хуманност е да заемат позици, които смятат за “модерни”, фантазирайки бъдещето на една щедра и лишена от комплекси съвременна история?

 

Ако Националният консултативен комитет по етика е съставен от мъже и жени, родени от биологичните им родители, освободени от въпросите за своето родословие, което е ясно от раждането им, 

 

те си поставят за цел да моделират бъдещото семейство във всяка страна по искане на малка група лобита. 

 

В Европа това е състезание коя е “най-модерната” страна и този закон се представя като неизбежен, под претекст, че съседните страни са приели медицински асистираното възпроизводство и много жени във Франция прибягват до медицински туризъм. 

 

Така да се каже, Националният консултативен комитет по етика дава картбланш на повелята: бъдете предприемачи на бъдещето, представете си семейството на утрешния ден, 

 

изтрийте биологичните майки и бащи, източник на всички неврози. 

 

В желанието си да коригират дисбалансите, тези експерти ги създават в изобилие. От този закон се възползват само жените, отричайки всяко желание за дете при мъжете, сведени до функцията на производители на сперма. Заличавайки всяка романтична идея за любовно единение, което ще създаде едно бъдещо бебе, тук се призовава абсолютната любов. Поставяйки любовта и детето на една и съща плоскост, като живота и смъртта - правото на живот, правото на смърт - любовта и детето стават права. Една добре изчислена любов, чиято яйцеклетка, сперматозоид, пол, цвят на очите и деня на раждането избирам аз. На тази любов е отречено всяко право на автономия: само аз решавам дали ще познава своя произход. Тъй като любовта клони към безкрайност, примерите за малтретиране и изоставяне на биологичните деца се коментират, за да се докаже, че естественото зачеване не предотвратява драмите и злоупотребите. От което трябва да се подразбира, че медицински асистираното възпроизводство е залог за “добро третиране”, че желаното и обмислено зачеване е по-солидно от дивото раждане. 

 

Културата срещу природата.

 

Кой ще се наеме да определи степента на любов, която дава право на такова асистирано възпроизводство? Фармацевтичните лаборатории? Държавата? Психиатрите? В какъв мащаб? Аз, например, изпитвам голяма любов към бебета, по-малка към апатичните тийнейджъри и още по-малка към оскотелите възрастни. 

 

Зад тази история се крие цяла индустрия, която иска да технологизира онова, което природата прави естествено, под прикритието на прогреса и модерността. Винаги трябва да се търси кой печели от престъплението: държавата има ролята да ограничава крайностите на капиталистическите общества, като крайностите на добрите чувства. Така че инструментализирането на основата на всяко човешко общество е престъпно. Толкова лесно се деконструира.  

 

Да бъдеш модерен, означава също да умееш да се откажеш.

 

Да се откажеш да бъдеш майка или баща, когато това не е възможно, както аз се отказах да бъда диригент или певица поради липса на талант.

 

Да се откажеш, означава също да избереш друг път, друго развитие. Да помислиш за последствията от желанията си, когато те са невъзможни. Или пък да решиш най-накрая наистина да бъдеш възрастен и да дадеш достъп на децата, родени ин витро или осиновени, до техния биологичен произход, в името на този толкова споменаван лозунг “равенство за всички”.

 

Ако нашият свят беше с добри чувства, на драго сърце щях да се съглася с тази универсална щедрост. За съжаление, аз съм била осиновена поради добрите чувства на едно семейство, на съседи, лекари, държава, които са организирали живота ми, лъгали са за произхода ми, използвали са ме за добрите си намерения на възрастни. Тези добри чувства се наричат конформизъм, малодушие, гордост. Това не е модерно и невинаги е любов, тази толкова развалена от злоупотребата на лозунгите дума. 

 

* Във филма на Спилбърг “Изкуствен интелект” детето-робот Дейвид иска да стане човек. Той е програмиран да изпитва чувства към човешка майка осиновителка. Но тя го изоставя, защото той не е нейно биологично дете и Дейвид вехне от любов. Намирайки лабораторията, която го е програмирала, той открива други такива “Дейвид”, напълно идечнтични с него, в очакване да бъдат осиновени, с лозунга: “Най-сетне любов за вас”.

 

 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Инфокалипсис сега

Инфокалипсис сега

В момента Овадия е главен технологичен специалист в Центъра за Отговор...

13 коментар/a

Дръндорков на 20.01.2018 в 12:30
http://www.memoriabg.com/2018/01/19/promiana-pol-deca-velikobritaniq-industria/
Васил Здравков на 20.01.2018 в 12:37
В България всяко едно дете, което не може да обясни кой е баща му и коя майка му, ще бъде унищожено психически още в детската градина, а за училището да не говорим. Децата са жестоки.
Helleborus на 20.01.2018 в 13:22
Всичко, което съществува в света, има свое естество. Естеството не е нищо по-малко от закон. В зависимост от волята на Законодателя, творенията спазват закона като програми, интуитивно или пожелателно, както е при човека. Защото Човекът е създаден сам да ВЛЕЗЕ в своето естество, за да стане като Бога, да има воля, разум и чувства. Неговата задача е да научи верните отговори, след много питане, да последва Истината, да прозре Пътя. Ако не направи тези неща, той няма да открие нови светове, някъде в нищото, каквито не съществуват! Той просто ще остане извън единствения Живот и местообитание, за което е предопределен. Сложността на задачата идва заради величието на самата награда. Не може да бъдеш като Бога, без да можеш да устоиш на злото, да претърпиш, да обичаш, да се жертваш, било като мъж или жена. Защото Бог твори по силата на Своята воля и чувство, Той не е програма или както обичат да Го представят, само енергия. Затова и като Негов образ и подобие, ние трябва да калим своята воля, да обучим чувствата си да разпознават добро и зло, да се научим да ценим Законите на Живота. Затова Човекът страда и се мъчи толкова много, защото стойността на онова, което придобива е извън всякаква оценка, всъщност не би могло да има по-голяма награда или по-голямо блаженство. Днес всички искат да са царе, царици, идоли. На примитивно ниво. Но ние получаваме тези неща на най-високото ниво в мирозданието, като сътворци и съуправници с Твореца. Ако човек се чуди защо страда, за това е, заради борбата, но може да страдаш като нарушител и разбойник, получаващ своите пет минути слава за един миг, може да страдаш и като победител и с надежда. Ако някой се опитва да си извоюва днес живот без изпитания, на цената на кражби и насилие, както е писано, е получил вече своята награда, това ще му е. Но ако хората воюваха на добрата страна, те биха оправили и този свят, биха наследили и отвъд това.
Васик на 20.01.2018 в 19:20
Крайно консервативна позиция, която, признавам, има някакви лични основания, но е обърната с гръб към духа на новото време и с лице към средновековието. Защо искате да имате фамилна анамнеза - за да треперите цял живот, че леля ви е умряла от рак на панкреаса и вие имате 10% наследственост за същата болест? Човек като описания получава уникалния шанс да напише сам собствената си биография, без да се съобразява с многобройните вродени аномалии на родовата си линия, с които всички останали са принудени да се съобразяват от раждането до смъртта си, завещавайки ги, от своя страна, на своите правнуци. Велики хора като Марк Тулий Цицерон са известни като хомо новус - човек, който сам се е преборил за всичко в собствения си живот. Това, между другото, беше и основната идея на филма на Спилбърг - роботът сам се превърна в човек, сам възкреси майка си и т.н.
Васик, на 20.01.2018 в 20:00
Роботът си остана робот независимо от либералните интерпретации на хора като теб. Не ми хвали Спилбърг, защото той също е от "прогресивните". В момента институциите играят по свирката на лобито на "различните", налагайки правила, важащи за ВСИЧКИ. Инвитро процедурите и сурогатното майчинство трябва да се ползват САМО от хора с репродуктивни проблеми, а не от гей двеойки и егоисти, сетили се на 50 г., че искат дете.
observer на 20.01.2018 в 20:10
В духа на написаното от авторката ще дам примери с намесата на съвременната медицина, противопоставяща се на Божествената воля. Имате дете и Бог е решил да прибере невинната душица при себе си. И се появяват лекари, които провалят това. Искате да имате деца, съвсем човешко чувство. Но Бог не ви е отредил това щастие. Може да се молите, да изкачите Кръстова гора движени от мъката си, ако сте католици да отидете до Лурд или Сантяго де Компостела. Статистически е доказано, че ефект няма. А може да опитате с дяволското изобретение инвитро. Не е ли всъщност проблемът в морала, който или присъства, или не в постъпките ни? Защо са тези измслени примери, колко са действителните подобни случаи, по-извратено ли е днес обществото или просто ни липсва някогашното лицемерие и прикритост?
Аха, за инвитрото! на 20.01.2018 в 20:17
Моя близка след четири опита с инвитро е инвалид в количка! За инвитрото никой не дава реално какви всъщност са резултатите. ……………………….. А колкото жената и мъжа са по-далеко от природата и затворени да работят в някакви офиси, да се хранят с опаковани храни, които не са храни, толкова проблемът със зачеването ще е по-голям. Отдалечаването на човека от човешкото. За това трябва да е борбата! Едно изкчаване на планината може да донесе желаното бебе. За инвитрото, на 100 един! Голяма лъжа е инвитрото!
Йордан Бояджиев на 20.01.2018 в 20:34
Аман от джендъри! - Но кой им дава дума и им постила килимче? Едно време главорезите са подкарвали жените и децата, които са пленявали-пред себе си, като жив щит за да превземат дадена крепост, за да не могат защитниците да стреля по бандюгите!
Да си знаеш родословието — това е ГРЪБНАК. на 21.01.2018 в 03:56
Това значи, че имаш няколко шанса повече да не се огънеш и да не изпаднеш в унизителна поза, когато някой се опита да издевателствува над тебе. Да си знаеш родословието е ГОРДОСТ, а в името на гордостта си хората могат да изложат дори гърдите си на куршумите. Става, следователно, много трудно да се опитваш да властвуваш над хора, които си знаят родословието. Виж, ако си имаме работа с „човечество“, което е довято от вятъра и единствения смисъл на съществуването му е да си прави кефа като плюска и развратничи (с този или онзи пол) — тогава вече е съвсем друго. Тогава вече си ГОСПОДАР!
Човек като се поразмисли, започва да разбира, че всички ние сме на тази планета, изпратени тук, за да „излежаваме“ някаква присъда — вероятно сме осъдени да прекараме цели 80-90 години в някакъв изправителен лагер… на 21.01.2018 в 04:56
…За дребно хулиганство! А то, за какво ли друго? Лагерът ни е разположен на Земята, която понякога ни се вижда красива, понякога — отвратителна, но при всички случаи — МАТЕРИАЛНА. Всичко на тази крайно негостоприемна планета е ВЕЩЕСТВО. Следователно, за да се справим сред тази веществена среда, ние трябва да имаме ръце, крака, мускули (евентуално и мозък), чрез които да се придвижваме из болкотворния триизмерен пространствен континуум и да изживяваме досадата от времевия континуум. С други думи — на всеки от нас е нужно тяло. То е скафандърът, който нахлузваме, когато се появим в земните условия. Защото сме безплътни, нематериални, довяти от космическия вятър. Там някъде, в Космоса, ние сме били представители на някаква общност от други такива безплътници, каквито сме ние. Но ние сме се оказали неудобни, разсърдили сме някаква Сила (дали тя е Сила на Доброто или на Злото — това е тема за друг разговор). Ето защо са ни пратили на негостоприемната Земя, за да се измъчваме, да бъдем „космически каторжници“, облечени в „затворническа конфекция“. Затворническите ни одеяния не са непременно раирани, но са направени от месо, от „плът и кръв“… И от една купчина кокали, които да ни измъчват допълнително, когато след време започнат приживе да се скапват… И точно в тези биологични „одежди“ е ЧУДОТО НА ЖИВОТА. Защото конфекцията, за която иде реч, не се шие, а се твори по един загадъчен начин, зад който се потулват цели родословни дървета, а те оставят своя отпечатък чрез генетичния си код. МАТЕРИАЛНОСТТА на света, в който сме попаднали, ни посреща, като ни заявява: ти вече ставаш един от нас, ти вече си КРАЙНАТА ТОЧКА на две пресекли се — по случаен закон — генетични вериги. Не е ли величествено това? И кой е архитектът на това материално мироздание, сред което ние се понасяме на собствените си крака, размахали собствените си ръце? По този въпрос също има двусмислици. Това е може би също някаква Сила — на Доброто, или на Злото. Също като онази, другата, космическата Сила, която ни е запратила тук на заточение. Но тук, на планетата Земя ние си имаме работа една материална Сила, движена от нейните веществени закони, а тези закони РЕВНИВО ПАЗЯТ битието на РОДОСЛОВИЯТА. И ние сме длъжни да се подчиняваме на тези веществени закони — поне докато не дойде времето да се разделим с одрипавялия си затворнически костюм и да се върнем в нашето СТЕРИЛНО КОСМИЧЕСКО ЦАРСТВО. В това е цялата драма на Битието. И не щеш ли — идват от някъде някакви корифеи на модерния свят и казват: „Помни, че си нематериален! Помни, че твоята нематериална същност е СТЕРИЛНА. Помни, че ти нямаш ПОЛ, нямаш полови органи, не си нито мъж, нито жена… Помни, че това, което ти мислиш, че са твоите полови органи, са всъщност някакви клипсове и ремъчки, закачени за твоя затворнически костюм — за да те подсещат, че си затворник, чиято основна затворническа професия е да приготовлява нови одеяния за следващата партида каторжници!“ Значи аз трябва да престана да изживявам ВЕЛИЧИЕТО, което ми внушава МАТЕРИАЛНОСТТА, и да затъна преждевременно в посредствеността на безплътното съществование. Защото така било модерно и либерално… Ха-ха-ха-ха!
Христо на 21.01.2018 в 08:34
това е едно интересно кратко видео за истанбулската конвенция https://www.youtube.com/watch?v=xWLC4EPiFi8&feature=youtu.be
Неподредени мисли... на 22.01.2018 в 14:03
Такъв им е дневния ред, АГЕНДА 2030 е проект на ООН. Целта е да смесят хората от цял свят (съвсем без робовладелски кораби и синджири) - хората сами се придвижват към местата където се надяват намерят по-добри условия за живот и поминък, в наше време робовладелците си спестяват дори разходите за транспорт, достатъчно е да пуснат слух, че някъде е 'много по-добре'... Мечтата на Сорос и неговите съмишленици, глобалистите, т.н. Нов Световен Ред се гради на принципа "оцеляване на най-пригодните"... Още старият лицемер Чарлз Дарвин я е лансирал...след него Малтус, а сега новите евгенисти (eugenists) - Bill Gates и останалите... В наше време който има образование и умения ще си намери по-добра работа, някъде по света, но пак е роб, дърво без корен - работи 24/7 и няма време да създаде семейство и дори да си харчи заплатата... За останалите (след автоматизация и роботизацията във всички сфери) ниско платени работи има толкова много желаещи, че работодателите могат да си позволят да издевателстват над хората... Ако не можеш да работиш по някаква причина - вън! достатъчно хора чакат за да влязат... Всички емигранти живеят в лишения, поне 2 поколения се напъват да се задържат на скалата и след това борбата за оцеляване продължава, защото нови пришълци се стремят да те избутат от там където си се закрепил... Но основната цел е хората да се чувстват безпомощни, нестабилни и объркани, без корен, и със всичко се стремят да ни побъркат. Например ендокринните дизруптори - това са вредни вещества във ваксините (невротоксини като живак, алуминий, медицински сапун!!!) са в състава им. Същото въздействие на ендокринната система имат и съставките BPa и BPs - https://bultimes.com/Пластмасовите-изделия-съдържат-хими/ в пластмасовите изделия, които ни заобикалят - в които съхраняваме храната си, с които сме облечени и накоито спим 7-8 часа; Лекарствата, които с лекота предписват лекарите и всеки наш пенсионер пие шепа лекарства всеки ден, половината от които са ненужни; ГМО в храната, хлор и флуор във водата... И това е само нападение над физическото ни тяло. Отделно си играят с психиката на хората - джендър дебатите вървят по целия свят. Нормалните хората се съпротивляват, но как можем да се справим с интересите на големите корпорации които назначават армии от психолози и представят всичко с двусмислени завоалирани мисловни конструкции? Нямаме друг избор, освен да се стремим да съхраним семейството и физическото и психическо ни здраве. За сега мисля ,че трябва да се опитаме да си върнем контрола върху водата, храната и да внимаваме за кого гласуваме.... и отново - който има възможност да си роди още едно българско дете - да го направи, че загиваме.
Helleborus на 22.01.2018 в 16:51
До observer на 20.01.2018 в 20:10. Медицината не може да бъде противопоставена на вярата или на Божията воля. Още малко ще излезе, че лекарите са демони. Защото нито една болест или немощ не е "по волята на Бог", все едно Бог нанася вреди. Макар да е допусната, защото нещата в живота се движат по определени закони и закономерности, има ред, който води до последствия, ако бъде нарушен, а ние го нарушаваме непрекъснато. Но никога Бог не е против възстановяването на реда, нито пък на изцелението. Да не говорим, че Той винаги е въоръжавал Своя народ с познание за изцеление. Точно посветените общества са имали и най-високи постижения в медицината, древните траки са лекували по-добре от древните гърци, записано е в тяхната кореспонденция. Където траките обясняват, че имат по-добър успех, поради това, че лекуват и душата и тялото заедно. Намирайки истинските първопричини за болестта. Но те са имали и развита медицина в случай на инциденти, обезболяващи, хирургически инструменти, в Египет има подобни археологически находки. Колкото по-просветено е едно общество, толкова повече и науката му е развита, защото Бог е СВЕТЛИНАТА на света. До кога Той ще се асоциира с някой, който все едно крие тайните си и иска хората да страдат в невежество, точно обратното. Търсенето на Бог и тайните на живота са и в двете посоки, видимо и невидимо. И теология и медицина и геометрия... затова древните жреци са били учени!!! А не както ги описват по пропагандните филми, дрогирани екстрасенси. Те са били нещо по-средата между учените от БАН и светите апостоли, но без унизителната зависимост на нашите учени от ченгетата. Не е проблема в това, че детето е заченато ин витро, проблемът е дали има добри родители с нормална ценностна система, които да му дадат дом, а не да бъде отглеждано като зеленчук през цялото си детство. Злото е най-вече когато се омаловажават родителите и деца започват да се появяват на странни места, "поръчани" извън нормалните семейства, лесно попадащи в държавната месомелачка и във всякакво неестествено обкръжение с упадъчно мислене.

Напиши коментар