- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 201
- 1
Евроизборите в Обединеното кралство са белязани от несигурността около Брекзит. Очаква се пореден наказателен вот за двете основни партии - Консервативната и Лейбъристката. Има и очаквания, че премиерът Тереза Мей няма да оцелее дълго на поста си след евровота.
Провеждането на европейските избори стана наложително, след като Обединеното кралство не напусна Европейския съюз, както беше планирано - на 29-и март, а след дадената отсрочка за "Брекзит" до 31-ви октомври и правителството призна, че няма да успее да прокара навреме в парламента законопроекта за излизане от Европейския съюз така, че изборите да бъдат избегнати. И така в едни избори, които управляващите консерватори не искаха да се провеждат и на фона на липсата на някакъв напредък по "Брекзит" се очаква гласоподавателите отново да накажат политическия елит, като това включва както управляващите консерватори, така и основната опозиционна Лейбъристка партия.
Анкетите предричат, че новата партия "Брекзит" на Найджъл Фарадж ще спечели около 35 процента от гласовете. Лейбъристите и либералдемократите се колебаят в рамките на 16-18 процента, а консерваторите едва ли ще вземат повече от 11 процента. Кратката предизборна кампания беше белязана с политически трусове. Поставено беше под съмнение финансирането на партията "Брекзит", а Европейският парламент ще започне разследване на нейния лидер Найджъл Фарадж.
Евровот в различни дни - обичайна практика
Провеждането на избори в различни дни не е изключение за Европейския съюз и тя е съобразена със законодателствата в отделните държави. На много места заедно с евровота ще се проведат и други избори, например - в Литва това ще е вторият тур на президентския вот. Също така на много места е въведено предварителното гласуване - т.е. избирателите могат да изпратят по пощата вота си. За първи път в Естония това се случва по интернет.
Най-много държави, сред които и България, ще проведат евровота на 26-и май. В петък до урните ще отидат в избирателите в Ирландия, а в събота - латвийците, чехите, словаците и малтийците.
751 са членовете на Европейския парламент, които се избират на всеки пет години
Броят на евродепутатите варира от шест за Малта, Люксембург и Кипър до 96 за Германия. Българските представители са 17. Засега броят на евродепутатите, които излъчва всяка държава, няма да се променя, но това ще стане, след като Великобритания напусне ЕС. Тогава някои от страните членки ще получат допълнителни места, а други - ще запазят същия брой евродепутати.
От вота ще зависи какво ще направи Европа през следващите години по теми от обществения ни живот - работните места, бизнеса, сигурността, миграцията и изменението на климата. Резултатите от тези евроизбори ще бъдат решаващи и за бъдещето на Евросъюза, защото ще покажат съотношението между проевропейски настроените граждани срещу евроскептиците и антиевропейските популистки сили.
Учредителната сесия на деветия мандат на ЕП е на 2 юли в Страсбург
Преди това - до 24 юни политическите групи трябва да обявят състава си. Съгласно правилата те трябва да се състоят от поне 25 членове и да представляват най-малко седем държави членки. Прогнозните сочат силно фрагментиран следващ Европарламент, а опасенията са, че това ще доведе до трудно постигане на консенсус по ключови за Евросъюза политики.
На предишните избори през 2014 година активността на европейските граждани беше малко над 42%, а вотът ще покаже дали официалните кампании за насърчаване на избирателната активност ще обърнат тенденцията.
Въпреки че изборите започват от днес и завършват на 26-и май, резултати няма да бъдат обявявани до неделя вечер. В 19.00 часа българско време ще бъдат обявени първите прогнозни резултати, а най-ранните прогнози за това как ще изглежда новият ЕП ще научим в неделя след 21.00 часа.
Източник: БНР
