Въоръжените сили на Турция: досие

Реджеп Ердоган и турски генерали на военна церемония през ноември 2010 г.

Въоръжените сили на Турция се състоят от сухопътни, военноморски и военновъздушни сили. В тях влизат също жандармерията и бреговата охрана, които в мирно време са подчинени на Министерството на вътрешните работи, но в случай на въоръжен конфликт минават под контрола на военните.

История

Турската армия официално датира от 209 г. пр. н. е., когато в Хунската империя били създадени първите отряди по азиатската десетична система. Съвременните въоръжени сили на Турция започват да се сформират през 20-те г. на ХХ век, на базата на военните части на разпадащата се Османска империя.

Командване

Съгласно действащата конституция на Република Турция, президентът на страната е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, от името на парламента, Великото национално събрание. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генерален щаб. Неговият началник (днес Хулуси Акара) се назначава от президента след консултации с правителството и е отговорен пред министър-председателя.

Принцип на окомплектоване

Въоръжените сили на Турция се окомплектоват на наборен принцип. Военната повинност засяга всички граждани на страната от мъжки пол на възраст от 20 до 41 г., които нямат мединицински противопоказания за това. Отсрочка се прави, за да учат във висше учебно заведение. Лицата, които нямат висше образование, служат 12 месеца, а с висше образование - шест месеца. Мъжете, които постоянно или временно живеят зад граница, могат да бъдат освободени от служба в армията, при условие, че изкарат 21-дневен курс на военно обучение и платят специална такса в размер на около 8000 долара (18 хил. турски лири).

Достъпът до военни учебни заведение, които подготвят офицерски кадри за армията, неофициално е забранен за випускниците на мюсюлманските религиозни школи - имам-хатиб.

Численост

По данни от ноември 2015 г., Въоръжените сили на Турция наброяват 412,6 хил. души (без да се смята цивилния персонал, жандармерията и бреговата охрана). В запаса са 378,7 хил. души. По своята численост Въоръжените сили на Турция заемат осмо място в света и второ сред страните от НАТО, след САЩ. Общият мобилизационен потенциал е около 35 млн. души.

Структура, въоръжение

Делът на сухопътните войски на Турция е около 80 процента от общата численост на Въоръжените сили. Те се подчиняват на командването на сухопътните войски в Анкара, там се намира щабът на 4-ти армейски корпус. Сухопътните войски се състоят от четири полеви армии (в Истанбул, Ерзинджан, Малатия и Измир), пет армейски корпуса. Обект на командването на войските на територията на "Турската република Северен Кипър" са силите за специални операции (пет бригади) и два отделни армейски полка със специално назначение. 

По данни на открити източници, сухопътните войски разполагат с 3700 танка (немските "Леопард-1" и "Леопард-2", американските М48 и М60), 7600 бронирани машини (включително БТР-80, закупени през 90-те г., около 800 единици ракетна артиллерия.

Военновъздушните сили разполагат с 1000 самолета, включително около 200 изстребители и прехващачи (F-4, F-5, F-16), така също и около 450 хеликоптера.

В състава на Военноморските сили влизат 19 фрегати, осем корвети, 13 подводници.

Ядрено оръжие

Турция участва в системата за ядрен обмен в рамките на НАТО заедно с Белгия, Германия, Италия и Холандия. На територията на страната има 90 авиационни термоядрени бомби B61, но те могат да се използват само с разрешението на Алианса.

Ролята на армията в живота на Турция

Армията традиционно участва активно в политическия живот на Турция, което се обяснява с нейното желание да съхрани политическото наследство на Кемал Ататаюрк, създателят на съвременната светска държава. От създаването на Република Турция досега военните четири пъти са вземали властта в свои ръце: на 27 май 1960 г., на 12 март 1971 г., на 12 септември 1980 г., на 28 февруари 1997 г.

Президентът Реджеп Ердоган нееднократно се е опитвал да намали влиянието на военните в политическия живот на страната и да увеличи влиянието на правителството при назначението на ключовите военноначалници. По време на управлението му бе извършена значителна чистка на военната върхушка, а на ключови позиции в полицията и спецслужбите бяха назначени негови привърженици.

Превод: "Гласове"