„Български поток” ще позволи договаряне на още по-ниски цени на газа

„Български поток” ще позволи договаряне на още по-ниски цени на газа
В случая с „Турски поток” доставките на газ за България ще изпаднат в зависимост от транзитната държава Турция, която не е член на ЕС и която е в състояние да наложи високи такси за пренос. ЕК няма контрол, нито някакво влияние върху механизмите, по които Турция ще определя условията по преноса, включително цените и тарифите. За нашата страна най-лошият вариант ще бъде, ако турското трасе замести украинското. При такъв сценарий ще се окаже, че всичките ни яйца са в една кошница и тя е извън ЕС – в Турция. Ако газовият път през Украйна бъде затворен, единственият начин България да постигне истинска диверсификация, е изграждането на „Български поток”.

 

Цените на руския природен газ за България ще бъдат предоговорени, постанови Европейската комисия. Това ще стане още в близките месеци като част от решението, обявено на 24 май тази година по антимонополното дело на ЕК срещу „Газпром“ от  2012 г. Предоговарянето няма да стане бързо и това също е част от решението.

 

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) е нетърпелива процесът да започне час по-скоро. До края на този месец регулаторът трябва да утвърди нови цени на природния газ за третото тримесечие и те ще се по-високи от досегашните. Под въздействието на политическите процеси в света котировките на петрола и неговите производни, както и курсът на долара спрямо лева се повишиха рязко през последните месеци, а това са двата  основни фактора във формулата за цената на газа, доставян от „Газпром“ за България. Естествено, КЕВР има желание да съчетае неизбежното поскъпване с ободряващо обещание, че съвсем скоро цената ще падне. Поевтиняване обаче не може да се очаква до края на тази година.

 

В решението на ЕК ясно е разписан дълъг график за предоговарянето.

 

Окончателното споразумение по антимонополното дело между Комисията и „Газпром“ все още не е публикувано в Официалния вестник на Европейския съюз, а всички срокове, посочени в него най-подробно, ще започнат да текат именно от датата на публикацията. За постигнатите договорености и за поетите от „Газпром“ ангажименти обществото и институциите засега имат само информацията от Главна дирекция „Конкуренция” на ЕК – тук: http://ec.europa.eu/competition/elojade/isef/case_details.cfm?proc_code=1_39816  и от публикуваното там съобщение по случая – тук: http://ec.europa.eu/competition/antitrust/cases/dec_docs/39816/39816_9994_3.pdf .

 

ЕК и руският газов доставчик трябва да съгласуват помежду си неконфиденциална версия на постигнатите договорености и именно тя ще бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС.

 

В срок от 10 седмици след това „Газпром“ е поел ангажимент да покани всеки от европейските си партньори, които са заинтересовани страни по делото, на двустранни преговори за промяна на действащите договори. Публикацията в Официалния вестник на ЕС още не е факт. Това означава, че преговорите с "Газпром" за цената ще започнат най-рано до три месеца.

 

 

В хода на тази процедура „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ ще решават с „Газпром“ конкретните търговски въпроси. Колкото и бързо да работят компаниите по предоговарянето, резултатите вероятно ще бъдат отразени в цените на природния газ през 2019 г.

 

Продължилото повече от пет години антимонополно разследване ЕС – Газпром  на практика съвпадна с прилагането на новия договор за доставка на руски газ за България, склюючен през ноември 2012 г., който се прилага от началото на 2013 г. От средата на същата година средната цена на горивото за страната се понижи с 22%. По онова време тази отстъпка се свързва със съвместния газов инвестиционен проект „Южен поток”. Нещо подобно се случи неотдавна в Турция. Според публикации, страната е постигнала понижение на доставната цена на руския газ с около 10%  във връзка с по-нататъшното развитие на проекта „Турски поток”.

 

Анализаторите, които казват, че България получва синьо гориво от Русия на по-високи цени, отколкото съседните страни и даже Германия, са прави само за отделни тримесечия до средата на 2015 г. Причината за това е в осредняването за период от 9 месеца назад на цените на алтернативните нефтени горива в газовата формула за България. Този сравнително дълъг период за осредняване предпазва българските потребители на газ от резки промени, но също така измества във времето влиянията от нефтения пазар. 

 

Този ефект стихва през третото тримесечие на 2015 г., заедно с продължителното поевтиняване на петрола, и от края на същата година досега България получва доставки на руски газ на по-ниски цени от съседите. Съответно и тарифите на вътрешния пазар са най-изгодните.  

 

Факт е, че от лятото на 2016 г., има подписани междусистемни газови споразумения България - Румъния и България - Гърция. Те дават възможност на търговци на природен газ да извършват сделки за внос на гориво за клиенти у нас, като конкурират „Булгаргаз“ на вътрешния пазар. На практика се оказа, че цената на газа от българския обществен доставчик е най-добрата в региона и на този етап няма източник, който да я конкурира. Изгодните тарифи съдействаха и за увеличаване на вътрешното потребление на синьо гориво през този период с 5-6%.

 

Независимо от това, търговските условия на доставките могат допълнително да се подобрят в полза на българските потребители и това ще бъде основната цел на предстоящите преговори с „Газпром“.

 

Една от промените, предвидени в решението на ЕК, ще засегне формулата, въведена в средата на 90-те години на миналия век, която обвърза цените на природния газ с котировките на алтернативните горива мазут и газьол на регионалния пазар. По настояване на Брюксел нейното действие ще бъде допълнено от механизъм, който ще отчита цените на природния газне  конкурентните континентални западноевропейски газови пазари, сред които са Германия, Франция и Италия. Ще се вземат предвид и пазарните стойности на втечнения газ, формирани в газови хъбове, като TTF – Германия, и NCG - Холандия.

 

В хода на преговорите с „Газпром“ ЕК не успя да постигне отпадане на клаузата “take or pay“, която изисква „Булгаргаз“ да плаща заявените, но неизползвани количества газ в периодите от годината с ниско потребление. Изпълнението на ангажимента обаче е облекчено, като ще се даде възможност българската страна да поиска доставката в друга точка в Европа, различна от посочената в сегашния договор Негру Вода. Това ще даде възможност „Булгаргаз“ да продава излишните количества газ на потребители извън страната.

 

Нещо повече, дава се възможност руският газ да бъде поискан във „виртуални точки за доставка“ на територията на някоя от засегнатите 8 държави - България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия. Договарянето на тези доставки също ще се подчинява на поетите от „Газпром“ нови ангажименти пред ЕК по антимонополното дело.

 

Руският доставчик ще даде допълнителна възможност на съществуващи си клиенти да поискат преразглеждане на цените в избран от тях момент след съответното изменение на договора.

 

 

Приключването на антимонополното дело на ЕК срещу „Газпром“ съвпадна с обявеното от председателя на ЕК Жан Клод Юнкер намерение ЕС да си оправи отношенията с Москва. Наложените на Русия санкции заради кризата с Украйна не решиха нито един проблем. Вместо това дават съществен принос за отлагане на решенията.

 

Договорът на „Газпром“ за транзит през Украйна за страни от ЕС изтича през 2019 г. Годината е вододелна и за институциите на Съюза – предстоят избори за нов състав на Европейския парламент, ще има и нови комисари. Сегашната Комисия ще прояви далновидност, ако започне без повече отлагане големия разговор с Русия и Украйна за по-нататъшното използване на украинската транзитна газопреносна мрежа. Този въпрос вече беше поставен от Ангела Меркел при срещата й с руския президент Владимир Путин в Сочи на  17 май тази година. „След пускането в експлоатация на "Северен поток" 2 транзитът на природен газ през Украйна няма да бъде преустановен”, заяви тогава Путин. По-късно в друго изказване той отбеляза, че Русия е готова в някаква степен да продължи да използва украинския маршрут.

 

Въпросът за украинската транзитна газопреносна мрежа не е само политически. Всички заинтересовани страни, включително българската, са наясно, че технически тази система от газопроводи, компресорни станции, хранилища, измервателни станции и други съоръжения е силно амортизирана и се нуждае от големи инвестиции за възстановяване. Съществуват очаквания европейски компании да влязат в този бизнес в Украйна в сътрудничество от взаимен интерес, което ще гарантира сигурност на доставките на руски газ за Централна и Източна Европа. Никакви инвестиции в украинската транзитна мрежа обаче не са възможни, докато няма сигурност, че по тях ще тече газ и след 2019 г.

 

Какви количества, за колко години напред, при какви цени за пренос и дали в Украйна ще се спазват ограниченията на Третия енергиен либерализационен пакет на ЕС?

 

За да намерят най-добрия отговор на тези въпроси,  ЕК, страните-членки, Украйна и Русия трябва първо да видят слона в стаята – Европа в момента не разполага с прогнозен баланс на газовите си доставки за следващия програмен период 2021-2027 г.

 

Стремежът към сигурност на снабдяването в силните държави-членки като Германия и Италия взе превес над идеите за либерализация и те се пребориха газопроводите „Северен поток 2” и ТАНАП-ТАП да бъдат изключени от Третия енергиен либерализационен пакет. За разлика от тях, България даже не се опита да поиска такава дерогация за „Южен поток” и всички изглеждаха много изненадани от провала на проекта. Проблемът остана нерешен и сега вероятно ще се върне отново в дневния ред на българските власти с намерението за отклоняване на едната от двете тръби на „Турски поток” през нашата страна и хъб „Балкан”.

 

Тристранни преговори ЕК – Украйна – Русия за газовия сектор в дългосрочна перспектива ясно ще покажат ползите от изграждането на морски газопровод за директни доставки на руски природен газ до Варна – „Български поток”.

 

Предложението на нашата страна за изграждане пряка газова връзка между България и Русия през Черно море е проект с нова икономическа логика, съвсем различен от прекратения „Южен поток”. Новият морски газопровод трябва да бъде договорен и изграден при спазване на правилата на ЕС. В същото време неизбежна задача на всяко българско правителство през следващите години ще бъде да търси варианти за преки доставки на руски природен газ за България и за изграждане на газовия хъб „Балкан”. В противен случай не само газовият сектор на страната, но и цялата енергетика ще се сблъскат със сериозни проблеми.

 

Изграждането на директен газопровод от Русия ще позволи на България да избегне всички посреднически територии и да запази позициите си на енергиен фактор в региона. В същото време „Български поток” ще позволи договаряне на още по-ниски цени на газа за вътрешния пазар. Показателно е, че въпросът за преките доставки от Русия през последните месеци беше поставен не само от президента Румен Радев в Москва, но и от премиера Бойко Борисов в неговия телефонен разговор с руския президент Владимир Путин по случай националния празник 3 март.

 

Българският президент Румен Радев защити идеята за директни доставки на газ от Русия по "Български поток" по време на срещата си с руския държавен глава Владимир Путин в Сочи.

 

„Газпром” също е наясно с икономическата логика на „Български поток”. Негови анализи преди години показаха, че за Югоизточна Европа са необходими четири успоредни тръби през Черно море, всяка с годишен капацитет за пренос на 15.75 млрд. куб. метра газ. Две от тези тръби се превърнаха в „Турски поток”, като запазиха непроменени капацитетните си възможности от 15.75 млрд. куб. метра газ.

 

По същия начин другите две тръби може да стигнат до Варна с проектния си капацитет от 15.75 млрд. куб. метра газ годишно като „Български поток”. Даже техническите проекти за тях са готови.

 

Какъв бизнес модел ще се развие по-нататък на българска територия за този газ и как точно ще работи газовият хъб „Балкан” – тези въпроси в равна степен стоят, както за горивото, което ще влиза от „Турски поток”, така и за „Български поток”.

 

Сравнение между двата проекта показва, че преимуществата на „Български поток” са очевидни. В случая с „Турски поток” доставките на газ за България ще изпаднат в зависимост от транзитната държава Турция, която не е член на ЕС и която е в състояние да наложи високи такси за пренос. ЕК няма контрол, нито някакво влияние върху механизмите, по които Турция ще определя условията по преноса, включително цените и тарифите.

 

За нашата страна най-лошият вариант ще бъде, ако турското трасе замести украинското. При такъв сценарий ще се окаже, че всичките ни яйца са в една кошница и тя е извън ЕС – в Турция. Ако газовият път през Украйна бъде затворен, единственият начин България да постигне истинска диверсификация, е изграждането на „Български поток”. Само така ще получаваме газ от два различни източника – Русия и Азербайджан, по две различни трасета – през Черно море и през Южния газов коридор (TANAP-TAP).

 

Традиционно България транзитира годишно около 12 млрд. куб. метра руски газ за Турция. С пускането на първата морска тръба на „Турски поток” догодина, тези количества може да отпаднат, а „Булгартрансгаз“ ще загуби десетки милиони транзитни такси. Това няма да се случи, ако доставките за Турция бъдат заместени с транспортиране на руски газ от директна тръба през Черно море на запад към Унгария, Сърбия, Македония, Румъния и даже за Украйна.

 

Юридическите проблеми, които българската  страна ще трябва да решава с ЕК във връзка с отклонението от „Турски поток”, може допълнително да разкрият предимствата на директната тръба „Български поток” – проект със солидна техническа и икономическа обосновка.

 

Необходимо е обаче да има политическа воля, за да бъде реализиран, подобно например на „Северен поток 2”, вместо България отново да бъде заобиколена.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Айде, айде!

    12 Юни 2018 9:59ч.

    Гладна кокошка, просо сънува! Фантасмагорията газов хъб "Балкан" родена от болното въображение на една Тиква е залъгалка за наивници. Първо на България в исторически план не може да се разчита като на предвидим и надежден партньор. Второ, премиерът на България е зависим от всевъзможни чужди служби и престъпни групировки. Трето, от какъв зор Русия ще облекчава съдбата на Европа при положение че ЕС и налага санкция след санкция? При това напълно необосновано! Безумците Плевнелиев и Борисов до такава степен влошиха и без това не добрите ни отношения с Русия че руснаците биха работили с нас само при две условия. Или при пълна зависимост от Русия или си плащаме като попове всичко и то при цени определени от тях. Другият път е - Турция. Народният мъдрец го е казал, когато двама си ги мерят, не заставай с гол г.з между тях. Защото както и да се завъртиш, все ще ти го ............. Ето, до тука ни докараха Плевнелиев и Борисов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към гладните кокошки...

    12 Юни 2018 11:59ч.

    Към Български поток ако добавим и Български Клондайк и Българска силициева долина направо няма да имаме догонване. Германия, Франция, САЩ и Норвегия ще се надпреварват да ни се мазнят и търсят за партньори. Еееех кокоши мечтииииииииии.... От тях не вижда зърната жито, върху които стъпва и стъпква.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Слънчев поток

    12 Юни 2018 12:29ч.

    Да искаш Български поток и повече нато в Черно море е нагло. Но може да стане, ако Българите си платят за всичко до стотинка. Пари нямат, но ценности имат .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    12 Юни 2018 12:36ч.

    Газ доставен до България от Турски поток, ще е по-евтин от този през Украйна. Газпром притежава тръбата до Турция, а от Турция до България е близо и транзита не може да натовари цената. Транзита през Украйна се оскъпява всяка година, украинците постоянно вдигат цената. Германия получава по-евтин газ, защото от находището в Русия до Германия е с 2000км по-близо, а и не се натоварва с тразитни такси от трети държави. До България НЯМА да има тръба. Путин го каза ясно и точно. Газпром загуби над 800 милиона долара от Южен поток и им е стига.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mi6osp

    12 Юни 2018 16:31ч.

    Първото руско предложение е най-добро. Веднаж хвърви печена патица, то нашата отлетя, защото я прогонихме. Сега ако искаме да имаме „Български поток”, ще трябва да си го построим сами.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Четейки апологетиката на т.н. „Български поток”,

    13 Юни 2018 8:25ч.

    човек остава с впечатлението, че автора на статията не знае, че е имало проект с такова име, който българското правителство провали.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    13 Юни 2018 14:49ч.

    Президента Радев отиде в Москва с молба руснаците да продължат поне втората тръба до Варна, но той няма изпълнителна власт и затова Владимир Путин извика Б. Борисов да види какво обещава нашата изпълнителна власт. И какво стана-Бойко бе изкомандван за пореден път от американските си началници и се затича през глава в Украйна за да засвидетелствува уважение към антируска фашистка хунта и така да подразни максимално руснаците та да не би те да се съгласят на изгодни за България условия и втората тръба да мине през България! На всичкото отгоре, като отиде там започна да им обяснява, как работи усърдно за откъсването от руско влияние на Западните Балкани и влизането им в НАТО и ЕС. Който каквото ще да ми казва, но Б. Борисов не е такъв кретен та да не разбира какво прави! Това той го прави нарочно по заръка на американците и в ущърб на българския национален интерес! Така той си запази място в историята ни, като един от най-големите предатели в нашата история, лишил страната ни от преминаване на важни енергийни проекти с перспектива 50-80 г. напред! Бъдете сигурни, че по същия начин ще го усуква за АЕЦ Беляне и накрая нищо няма да стане за да продължим да купуваме скъпия ток на американските ТЕЦ-ове Марица-1 и 3 и прескъпата енергия от фотоволтаични централи собственост на голяма част от депутатите в народното събрание и съпартийците му! Само искам едно-дано съм лош пророк!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи