Не е време за избор

Не е време за избор
Посоката към „Голяма Евразия“ става основна за Русия.

 

 

 

 

Да тръгнем от запад на изток. Йемен продължава да се дезинтегрира. Сепаратистите, подкрепяни от ОАЕ, превзеха Аден, а Сана отдавна вече е окупирана от проиранските хусити. В резултат на това и двете столици на страната не се контролират от правителството. За отбелязване е, че макар ОАЕ да е съюзник на Саудитска Арабия против хуситите, те фактически са против официалното правителство на Йемен. Сирия я пропускаме. Не за това, че там всичко е наред, а просто защото тя и така е в центъра на вниманието. Обстановката около Иран продължава да се нагнетява. САЩ ожесточават натиска си и заплашват с военно-морска блокада под претекст защита на корабоплаването през Ормузкия пролив. А Иран отговаря на това със заплашителен тон. В Афганистан се наблюдава постоянна, равномерна нестабилност, която се подхранва покрай всичко останало от неясната позиция на Вашингтон дали да остане или да се изтегли от страната и, ако се изтегли, как да стане това. Конфликтът между Индия и Пакистан отново се изостри от решението на Делхи да ликвидира особения статут на Джаму и Кашмир и да измени териториалното устройство в тази част на страната. Исламабад реагира крайно остро, като Пекин е на негова страна, а и световната общност гледа с голяма тревога на действията на Индия.

 

Търговската война между САЩ и Китай не затихва,

 

не се вижда и някаква възможност за компромис, а залозите нарастват. В самия Китай следят напрегнато какво става в Хонгконг. Пекин е убеден, че събитията са инспирирани отвъд океана. Северна Корея редовно напомня за себе си. Щом не искате с добро да обсъждаме нормализацията, тогава може да повишим напрежението и да възобновим ракетно-ядрената програма. И накрая, нараства противопоставянето между съюзниците, Япония и Южна Корея, започнало с разногласия относно историческата памет за Втората световна война.

 

Картината е впечатляваща и всичко това се случва тези дни и седмици. Не искам да създавам впечатлението, че всички тези събития са част от някакъв мащабен и многоетапен план. Ако беше така, тогава в известен смисъл всичко щеше да бъде просто и разбираемо. Но в действителност ние се сблъскваме с един друг феномен. Окончателния демонтаж на предишния световен ред от втората половина на ХХ век, който впоследствие се опитаха да адаптират към условията на ХХI век, поражда повсеместно нарастващи дисбаланси. Това дава отражение във всички изброени по-горе явления, а и в много други, ако гледаме не само в рамките на Евразия.

 

Какви типични черти от сегашното положение на нещата може да определим? Преди всичко, рязко намаляване на духа на партньорство, на готовност и умение да се отчитат и други интереси освен своите собствени. Било то взаимоотношения в сферата на търговията или урегулирането в зоните на конфликти.

 

Доминира подходът, който с лека ръка Доналд Тръмп може да нарече „Аз преди всичко“.

 

Прекалено е влиянието на личностния фактор. При това, в някои случаи, това са прояви на колоритни личности, управляващи държавата. Тръмп, пакистанският премиер Имран Хан, министър-председателят на Индия Нерендра Моди, севернокорейският вожд Ким Чен Ун. Тези фигури сами по себе си са ярки индивидуалности, които хвърлят силна светлина върху провежданата политика. А понякога персонификацията се провокира и за сметка на лични нападки. Такъв пример е налагането на поименна санкция срещу духовния ръководител на Иран Али Хаменей или на иранския министър на външните работи Джавад Зариф, което е явен опит да се предизвика остра обратна реакция и ескалация на напрежението.

 

Почти във всички тези случаи вътрешните мотиви явно доминират над външните. Политиката на Тръмп по отношение на Китай или Иран, решението на Моди за Кашмир, действията на Япония и Южна Корея една спрямо друга, преди всичко са свързани с вътрешните, а понякога и с чисто електорални потребности, какъвто е американският случай. При целия този хаос от събития и характери,

 

не е възможно Москва да остане страничен наблюдател.

 

Всеки един от изброените процеси засяга едни или други интереси на Русия, било то икономически, в сферата на сигурността или хуманитарни. Поради тези и много други обективни причини, посоката към „Голяма Евразия“ сега се очертава като основна за Русия. И причината не е в лошите отношения със Запада, а в изместването на целия международен баланс на Изток, към пространството, обединяващо Индийския и Тихия океан. Главното предизвикателство за Русия се състои в следното. Международната конфликтна атмосфера принуждава всички основни играчи да правят избор на принципа, „който не е с нас е против нас“. Но Русия не може и не трябва да прави такъв избор. В противопоставящите се „двойки“, Индия и Китай, Индия и Пакистан, Южна и Северна Корея, Иран и Саудитска Арабия и т. н. всяка от тези страни е важна за Руската политика, макар и по различен начин. Що се отнася до търговско-икономическата война между САЩ и Китай, това прилича повече на природно бедствие, от което е по добре да се скриеш докато отмине, но и тук не е възможен избора на „наша“ страна, независимо от това, че Пекин е несъпоставимо по-дружески партньор от САЩ. В Близкия Изток Москва успя ювелирно да изгради отношения буквално с всички участници. Да се пренесе този модел и в „Голяма Евразия“ е много сложно, защото мащаба е друг. Но това е жизнено необходимо.     

 

Превод от руски: Никола Стефанов

Коментари

  • ЗИП

    19 Авг 2019 8:11ч.

    Русия се чувства най-добре при международни кризи, конфликти и напрежение. Там е нейната сила. Виж в мирно време има проблеми.... :) Така, че сега се отваря златен шанс за Путин да влезе в историята. В мътна вода се лови най-много риба ( територия).... :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    19 Авг 2019 8:39ч.

    Към личностния фактор сред изброените личности липсва Путин, което е обяснимо за руски автор, но неговото място е там, до Тръмп, пакистанския премиер Имран Хан, министър-председателя на Индия Нерендра Моди, севернокорейския вожд Ким Чен Ун, все ярки международни индивидуалности. Нека добавим и несменяемия по китайските закони Си. И още, Русия не е жертва на хаоса, а част от него. След окончателния демонтаж на предишния световен ред от втората половина на ХХ век, изчезна и формалното оправдание на политиката с някакви висши ценности, днес всичко е в сферите на грубия интерес, както в навечерието на Първата световна война, когато империите кроят планове, как да си отнемат една на друга плячката, поставяйки началото на процеси, които ще доведат до най-мащабните трагедии в историята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Има

    19 Авг 2019 9:44ч.

    много руски учени професори комунисти, които дават най екстремистки идеи на правителството и президентството на Русия. Като сега това се прави в сайтове, а не във вестници и списания, където редакционната политика беше на редактори, а сега самите професори - екстремисти редактират сайтовете си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нека не залитаме по личностите

    19 Авг 2019 9:53ч.

    Нека изходим от аксиомата, че Личността е единица, която стои пред нулите, за да станат Те определено Число. А днес нулите станаха много и без единици, те стават нищо(лесна плячка). Така че, личности като например Николай 2, Кобургите и тям подобни - не са нужни! Съгласен съм с обсервера: "днес всичко е в сферите на грубия интерес, както в навечерието на Първата световна война, когато империите кроят планове, как да си отнемат една на друга плячката, поставяйки началото на процеси, които ще доведат до най-мащабните трагедии в историята" По повод на "мащабите", те са производна от икономическата и военна мощ на участниците в процеса. А ние с гайдите, къде ще се денем? Ще летим с Ф16 някога си? И накъде ще летим?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всяка крушка си има опашка - нещо,

    19 Авг 2019 12:47ч.

    което афтаро упорито не забелязва. Ма кво да го правиш, той доскоро беше върл соросоид, а сега се прави на безпристрастен наблюдател и премълчава вдъхновено. Като го чете човек, може да остане с впечатлението, че ОАЕ и Саудитска Арабия не са агресори в Йемен, че едва ли не Иран е излязал едностранно от ядрената сделка и безпричинно е наложил санкции на САЩ, че САЩ в момента не провеждат огромни по мащаб военни учения в Южна Корея, че японската окупация на Корея не е образец за жестокост и военни престъпления, както и че инструктажа от политическото аташе на САЩ в Хонконг не бива да се смята за външно подбудителство. А картинката е проста - позициите на световния хегемон са сериозно разклатени и единственото му спасение е да не допусне единна Евразия. Как? Ами както е завещано от Римската империя - разделяй и владей.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    19 Авг 2019 18:23ч.

    Единна Евразия няма да има, след като Поднебесната империя се въздигна от пепелищата на маоизма. А възпитаните кланещи се японци наистина са били такива, по-големи военопрестъпници и от нацистите. Но нали жертвите са били “жълти маймуни” по американския израз тогава, никой не се впечатлява. Знаете ли теорията на учените на Мао, че китайците произлезли от някаква по-висша маймуна? Какво единство, моля ви се...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво единство ли?

    19 Авг 2019 20:49ч.

    Ами единство на интересите, моля ви се. Пограничните спорове между Индия и Пакистан и между Индия и Китай са им наследство от Британската империя и грижливо се раздухват вече половин век от тая същата, макар че си е сменила табелата. Путин успя да реши пограничния спор с Китай - иска се здрав разум и добра воля. Индия и Китай не могат да се траят, но в присъствието на Путин успяват да намерят тема за разговори в продължение на два часа и половина, и то за втори път. Твърде обезпокояващо. Впрочем, да знаете теорията на британските учени за произхода на белия човек? А да знаете теорията на американските учени за бремето на белия човек?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А да се сещате, защо белият човек искат да го елиминират?

    19 Авг 2019 22:21ч.

    Това е един от главните вектори, но много често подминаван. Случайно или не - подминаван. Всичко случващо с ЕС и излизането на британците, наводнението с мигранти , разните неравноправни търговски договори и натовски попълзновения, заедно с действителната режисура за нова голяма война и изграждане от САЩ на нов "защитен" вал: Балтийско море-Черно море, какво ви говорят? - Говорят, че много вероятният театър на ТСВ отново ще е основно в Европа, за следващото по ред унищожаване на европейско население. Дори и каращисано, то все още е бяло. Или с други думи - малцинство всред останалите раси и популации. Има ли случайности в геополитиката?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не знам защо сте останали с впечатлението,

    20 Авг 2019 12:01ч.

    че европейците са бели хора. Препоръчвам книжлето "Практически идеализъм" на граф Рихард Куденхове-Калерги. Вътре всичко е описано с думи прости. Организацията, създадена от почтения граф, съществува и до днес и даже раздава годишни награди. Разправят, че леля Меркел била лауреатка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи