На Родео Драйв богатите не плачат

На Родео Драйв богатите не плачат
Легенда за туристи, място за мечти и... за китайци

 

 

Обикновено кръстовище в Бевърли Хилс, над главите ни се издигат стройни палми. Спортният ми мерцедес кабриолет е като много подобни на него из елитния квартал на Лос Анджелис. Спирам на светофара успоредно с елегантно мазерати. Поглед към другия водач и... мъжът с небрежно разкопчана риза държи в ръка пинсетка и пред огледалото за обратно виждане... скубе косъмчета от носа си. Ето това е един от начините на богатите да им избиват сълзи в очите дори когато си карат мазератито! 

 

Бевърли Драйв е улицата в Лос Анджелис, която е илюстрация на охолството, достигнато от богатите американци. От двете страни на улицата се издигат фантастични имения скрити зад високи цветни огради, живи плетове, тухлени стени, украсени с екзотични цветя. Зад железни порти с двойни крила, достатъчно широки през тях да мине малък самолет, се мяркат фонтани. 

Когато чернокожите се вдигат на бунт в Лос Анджелис още от времето на Родни Кинг, който беше хванат на местопрестъплението да краде и набит яко от полицаи, те най-често опитват да подпалят именно тези палми. Тънки, стройни и подредени в безкрайна редица, полюшващите зелени сенчести корони демонстрират своята принадлежност към богатите. 

 

 

 

А къде да си пазаруват дрешки, обувки и други дреболии местните свръхбогати хора? 

 

Rodeo Drive, baby! 

 

Цитатът е от филма „Хубава жена“, когато ослепителната Джулия Робъртс в ролята си на мила отрудена проститутка получава съвет от приятелка по професия къде да купи хубави дрехи. 

Всички знаем какво се случи с Джулия и от 1990 година насам освен че мечтаят за Холивуд, млади момичета не само от Америка, но от цял свят желаят да станат неустоими проститутки, които да бъдат обикнати от милиардер. Просто! 

 

 

Кадър от филма "Хубава жена"

 

Всъщност от времето на хубавата жена до днес обликът на търговската улица Родео Драйв е коренно променен. Преди тя е с дръвчета по тротоарите, а днес е палмовото продължение на Бевърли Драйв и усещането за лукс иде от витрините, от дърветата, от цветните островчета, от паркираните край магазините коли. 

 

 

 

Паркоместата са с автомати, на които може да се плати и с кредитна карта. Цената е нормална, но не може да се остане повече от 25 минути. Някой си мисли, че може просто да си вкара картата отново? Не става. Всяко паркомясто е снабдено със сензори, затова колата трябва да тръгне напред, да направи обиколка поне едно каре и ако мястото е още свободно, да спре отново. Иначе казано, всичко е измислено така, че ако си пазарувате с колата сами, да можете да се придвижвате от магазин на магазин, да взимате бързо решение колко хилядарки за коя марка бихте платили и напред към следващата покупка. 

Причината да шофирам луксозното спортно кабрио из тежкарския квартал е кадър от „Хубава жена“. Във филма мъж и синът му говорят по мобилни телефони с размер на бутилка кока-кола от литър и половина, докато таткото шофира кабриото си именно по Родео Драйв. Човек може да се разходи там с каква да е кола или пеша, но кабриото е част от вписването в околната среда. 

Не се съдържа елемент на скрита реклама в изброяването на основните магазини по тази улица: „Луи Вюитон”, „Армани”, „Гучи”, „Прада”, „Шанел”, „Диор” – такива магазини в България няма, затова и изброяването им не се брои за тайна промоция. От останалите витрини греят диаманти, диаманти и часовници, часовници (също с диаманти)... 

Какъв е начинът цена от 2500 долара за устройство, дето мери времето, да ви се стори ниска? Влезте в който и да е магазин за часовници на тази улица и когато видите, че средната цена е 8 хил. долара, но най-много са моделите за около 20 хил. долара, този от 2500 не си струва купуването – започва да прилича на китайска евтиния. 

 

Родео Драйв е дълга 3,5 км и при средна скорост от 1000 долара в магазин като нищо от единия до другия край можете да сте в състояние на необратим фалит. 

Това обаче важи за туристите. Според икономическа статистика от 2014 г. средният годишен доход на домакинство в Бевърли Хилс е 290 хил. долара. Това значи, че някои все пак не изкарват десетки милиони, както мнозина други, които се радват на комфорта на квартала. 

По данни на Bloomberg за последните пет години само китайските туристи на тази улица са се увеличили с 20 на сто, а китайците генерират 60 процента от приходите на магазините. 

За разлика от местните, които се разхождат със скъпи коли, туристите от Поднебесната пристигат с автобуси и атакуват в атлетично темпо почти всичките 119 магазина. Проучването разкрива, че те задължително се спират на четири места: „Луи Вюитон”, „Армани”, „Шанел” и магазин за диаманти. 

Кратка справка показва, че единственото място за електроника е кътчето на „Верту”. Магазините за дрехи са 35, за бижута – 26. Само стойността на продукцията в тези два типа магазини надхвърля милиард долара. И това не може да е изненадващо, след като средната наемна цена на кв.м търговска площ възлиза на 616 долара на месец. А там магазин под 100 квадрата би приличал на закусвалня. Затова стартовият капитал започва от около 62 хил. долара на месец за едната гола площ. Различни разчети през последните десетина години показват, че минималният капитал за започване на бизнес на тази улица започва от 5 млн. долара. 

 

Скъпият район води началото си от 1906 година (през същата след земетресение изгаря почти цял Сан Франциско). Кадастрален план на района е направен още през същата година. Първата значима постройка е хотелът „Бевърли Хилс“ и докато през първата година един декар се търгува за 1100 долара, то 20 години по-късно цената е вече 30 хил. долара. 

Защо се случва това? Директорът на хотела „Бевърли Хилс“ прави Младоженческата пътека – алея с пъстри ситни камъчета, от двете страни на която се издигат палми и ярки тропически цветя. По протежение на алеята се слагали временни арки, които можело да бъдат украсени по всевъзможен начин. Станало елитно да минеш по тази пъстра пътека, а гостите пътували до Ню Йорк, за да си купят дрехи по последната мода. После вече било елитно да живееш в близост до скъпарското място. 

Директорът на хотела обаче не е рекъл, че държавата трябва да му прави пътя дотам, затова кой както може да стигне, а вътре ще получат добро обслужване... 

Днес в някои от магазините няма написани цени върху стоките. Когато клиентът, посрещнат с всички реверанси и поклони, се поинтересува от някой продукт, цената се изписва на твърдо ароматно картонче и се подава на потенциалния купувач. В тази цена винаги фигурира голям брой нули. 

 

Когато през 1958 г. инвеститорът Марвин Картър купува 4,4 дка на ъгъла между булеварда „Уилшир“ и Бевърли Хилс, като мястото се намира срещу хотела „Бевърли Уилшир“, той вече плаща 2,2 млн. долара – тоест по половин милион на декар. 

 

През 1967 г. Фред Хайман отваря първия бутик за скъпи стоки. Тентите над витрините са били яркожълти и подсказват цвета на златото, а освен това слънчевите лъчи, които проникват през тези тенти, придават допълнителна топла светлина. Роденият през 1925 г. в Швейцария „мистър Родео Драйв“ е жив и здрав и днес. 

 

 

 

 

Започва кариерата си като пиколо от хотела „Бевърли Nилс“. Бил убеден, че хората, които отсядат тамq искат да получат поне още нещо от луксозния си престой. Какво друго може да е това, ако не луксозни стоки? 

 

На мястото на неговия магазин днес се намира бижутерският Van Cleef & Arpels, чиито израелски основоположник не само украсява ушите, шиите и китките на световни величия, но продава на английския крал Едуард VІІІ, абдикирал заради любовта си към американката Уолис Симпсън, комплект гривна, колие и обеци за малко под милион британски лири за сватбата им. Грейс Кели, Елизабет Тейлър са само част от плеядата известни клиентки на бижутерския магазин. 

 

 

 

Влизането в магазина става на фейсконтрол, вътре разпиляно и незабележимо седят десетина гардове, камерите сигурно са равни по брой на изложените бижута. Персоналът се държи с всеки, дръзнал да пристъпи вътре, като с Хубава жена в компанията на Ричард Гиър. Те не само предлагат услугите си, но на драго сърце коментират какво отива на потенциалния клиент и когато след пробване на всичко, което привлече вниманието на госта, стане ясно кое е предпочетеното бижу, започват трескаво преосмисляне на цената му, като при директно плащане тя може да спадне с 30–35 процента. 

 

Година след Фред Хайман магазин открива Гучи и той се явява катализаторът, който повлича всички световни величия в модата. Но това се оказва недостатъчно. Местните богати са знаели, че могат да се поглезят в скъпарските магазини и толкоз. 

 

Затова през 1977 година Комитетът за управление на Родео Драйв започва масирана международна рекламна кампания, която да накара всички хора да мислят, че това е най-елитната улица на богатите и дори хората да не могат да си позволят да си купят нещо от нея, то поне ще са сред истински богаташи. 

 

„Мястото за богатия и културен елит“ е едно от посланията. 

 

В облика на улицата се намесва и едно познато име за българската публика, която все още помни филма „Опасен чар“ с Тодор Колев. Неговият герой, който се представя за архитект, изтъква приятелството си с прочутия Франк Лойд Райт. Е, сградата на номер 332 Северен Родео Драйв е по проект на архитекта. 

 

 

 

През 1990 година, когато Родео Драйв се сдобива с най-фантастичната реклама за всички времена в лицето на Джулия Робъртс, предприемачът Дъглас Ститзъл изгражда търговски център и го продава за колосалната сума от 200 млн. долара. Но първият удар на рецесията не позволява центърът дори да се развие и през 2000 г. той е продаден за 130 млн. долара. През 2007 г. обаче финансовите резултати на обекта тръгват нагоре и той е продаден отново – за 275 млн. долара. Мястото е оформено като кокетна уличка, в която се влиза като в отделно място – реално не е с лице към Родео Драйв – и там човек може да купи нещо на поносима цена (спрямо останалите цени, а не че се намира нещо евтино!) и да пие кафе или сок и да преглътне цената като почти нормална. 

 

 

От Родео Драйв по тази вътрешна уличка се влиза в търговския център 

 

 

Така изглежда търговският обект, като мнозина го наричат „Бевърли Дисни“ заради кукленския му вид 

 

 

Кой е най-евтиният начин човек да си поиграе на богат по тази светеща с лукса си улица изградена, за всички хубави жени и за хубавите мъже, които обичат хубавите жени? 

 

 

 

Вземете под наем луксозен кабриолет, смъкнете покрива и със стил обиколете наоколо. Пълно е с подобни коли. Остава ни спокойствието, че докато се возим из света на лукса, нас поне не ни мъчат мисли как в този несигурен свят да опазим имането си, което по волята на борсите, на политиците, на петролните държави, котировките на златото и на военнопромишления комплекс ту се увеличава, ту се срива. 

 

Просто си шофираме под яркото калифорнийско слънце редом с богатите. 

 

 

 

Коментари

  • LA 2015

    27 Март 2016 14:53ч.

    Ел Ей не е само Бевърли Хилс,Бел еър и Родео Драйв.Останалата част от града не е нищо особено-ниски сгради,които приличат на складове,човек сякаш се намира в Илиянци.Други добри места около Лос Анджелис са Санта Моника,Венис Санта Барбара.Близо 40% от жителите му са мексиканци.В Америка има далеч по-хубави градове от Ел Ей-Чикаго,Лас Вегас,Сан Франциско,Сиатъл,да не говорим за Ню Йорк и особено Вашингтон-подреден,европейски вид,прилича на Виена и Лондон едновременно.В Ел Ей,ако си извън въпросните квартали,човек няма къде дори една бира да изпие.Пиенето на алкохо на публични места в Калифорния е забранено.Само в щата Невада може да се пие навсякъде-като в Европа,дори и на улицата може да надигаш шишето с уиски.Особено в Лас Вегас-24 часа забавления и услуги от всякакво естество.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    04 Апр 2016 11:04ч.

    Просълзих се и цяла вечер сънувах розови сънища! А що не отиде в някой от многобройните бедни квартали, та да ни уведомиш там откъде пазаруват ? Редом с бедните!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи