Може ли да се разбере Китай за дни?

Само за 30 години промените в „поднебесната империя“ са от такова естество, че самите китайци все още ги наблюдават с почуда. А целият Запад не отмества поглед от случващото се в страната на Китайската компартия. Да не говорим за Русия, защото именно страхът от създаване на „ключово партньорство“ между Москва и Бейджин (Пекин е диалектно име на китайската столица, което е променено от 1982 г. съгласно официалния език мандарин и означава „северната столица“) тревожи не само съня на западните лидери, но и ги принуждава да се съобразяват, колкото и да не им е по вкуса, със становищата на китайските лидери.

А е известно, че те задължително са любезни, умеещи внимателно да изслушват опоненти и споделящи интересите им партньори, но никой не е в състояние предварително да определи какво е в главите им и какви ще са всъщност действията им. Впоследствие се разбира, че Китай се движи по собствени, а не по западни правила, че прави малки, но последователни крачки по планирана внимателно политика, но не крие, че действа за промяна на световния ред в посока многополюсност и така играе, както казват напоследък, „ролята на сдържаща сила спрямо политическата всепозволеност на САЩ“. The Wall Street Journal, който може да се прочете в китайски вариант в Шанхай, пише, че „Китай се обръща навътре, загърбвайки световната търговия“. А че Китай е търговска страна, личи на всяка крачка.

Всичко се продава, всичко се купува, на улиците и в кокетните магазини, всичко подлежи на пазарлък, но накрая се оказва, че всеки чужденец е платил доста повече от реалната цена. Няма лошо, не всеки ден може да се посетят големите градове със световноизвестните паметници на древната китайска цивилизация, които са превърнати във витрини на съвременен Китай. Поразително е колко са чисти и естетически градени и столицата (23 млн. с околностите), и Сиан (2 млн.) със своята „теракотена армия“, и Шанхай (20 млн. с околностите), който самите китайци наричат „град на светлините, възможностите и секса“.

С особения си статут, със славата на „град на бизнеса“, с присъствието на 640 международни компании, включително поне 13 американски финансови институции, които „работят по американско време“, с 50-те университета и смесените черти на местното население, Шанхай впечатлява толкова, колкото Ню Йорк и Токио. Защото се оказва, че тези мегаполиси си приличат и по манталитет, и по правилото, че „ако нямаш пари, значи си никой“. Изненада е, че мечтата на китайците днес е „да ядеш в Китай, да се ожениш за японка и да живееш в САЩ“, т.е. да имаш грижовна жена и голяма къща като повечето американци. За храната е по-ясно, това е китайска гордост, предпочита се и дори се прилага политика на разпространение по цял свят. Разбира се, заедно с китайци.

Може и да е смешно, но в Шанхай китайската зона всъщност е само т.нар. чайна таун. Другото са френски и английски квартали, където архитектурата е типичната за тези страни още от Средновековието, а населението са наследници на онези стари европейци, които са предпочели точно тук да правят бизнес, да отгледат децата си и да оставят кости. Новият град, който стои от едната страна на река Хуанпу в контраст на старата част, се състои от онези билдинги, които нощем заедно с телевизионната кула са така оцветени, така променящи светлини и реклами, че предизвикват невъздържани възгласи на възторг от страна на милиони туристи, задължително правeщи круиз по реката и за миг забравили за цената на билетите.

Да, Китай вече не е страна на евтините стоки и услуги, урокът е научен и политиката е в посока производство и износ на високотехнологични продукти, значително по-скъпи, което се извършва съвместно със свиване на вноса. За 2015 г. вносът е спаднал с 14%, за 9-те месеца на 2016 г. с още 8,2%, а „положителното търговското салдо на страната със САЩ удари рекорд през 2015 г.“ четем в China Daily. Да, Китай купува по-малко, но и „Дау-Кемикъл“ например вече не внася свои компоненти в страната, защото повече от 70% от тях се произвеждат и купуват вече от местни производители. Но в същото време „Старбък кафе“ има на всяка крачка и се оказва, че е на мода. Като жените, казва новият ни познат Тин, който споделя, че жените са предпочитани за работа от фирмите, защото си считат за по-усърдни, по-лесно рекламиращи производствата и били по-амбициозни.

Жените са 60% от студентите (цената на образованието в държавните университети е символична), ползват се с подкрепата на държавата и равните им права отдавна са заличили спомена за подчинената им роля в миналото. Но днес младите хора, които искат да сключат брак, първо питат избраника си дали има къща, после колко броя са стаите и последно дали притежава кола, поне БМВ. Ако автомобилът липсва, разговорът приключва. А липсата на къща е срам за всеки китаец. Живот под наем не се счита за престижно. Цените обаче на апартаментите в големите градове, особено в централните райони, започват от 8 хил. на квадратен метър нагоре.

За придобиването на дом пътищата не са много. Първо се завършва университет, започва се работа в държавни институции, получава се служебна кола и жилище или се работи в чуждестранна компания, където заплатите са по-високи, но всеки сам си купува къща. Е, може да има и богати родители, което решават въпроса от раз. Защото фамилната привързаност в Китай е генетично заложена, родителите цял живот подпомагат детето си, но и грижата за възрастните родители си е правило, от което никой не бяга. Често може да се види в Пекин как млади семейства возят в колички за хора с увреждания свой родител и го разхождат в подредените и чисти паркове.

Независимо от потискащия смог, който се стеле постоянно над столицата. Затова и маските, с които се движат младите китайци в Пекин, са станали навик. Въпросът не се решава с правила за ограничаване по дни на част от трафика, който е чудовищен, както и в другите големи световни столици. Не е изненада, че се предпочитат германски и японски коли, а че първата внесена чужда кола е „Фолксваген“, и то едва в 1984 г.

Другото смайващо е, че в повечето случаи в Китай се работи от 8 до 22 ч., и то без възражения. Без значение, че законът за работното време е от 8 до 17 ч. Капитализъм в действие, но това е китайският феномен в световен мащаб. Странно е да има една управляваща партия, тя да е комунистическа, да няма отказ от идеология, наложена още от 1949 г., когато Мао Дзедун обявява КНР, а икономиката да е пазарно ориентирана и да следва правилата на капиталистическия свят. В Шанхай например хората не само са облечени по европейка мода, даже от-кутюр, говорят само за бизнес и пари дори по нощите, а в същото време се редят на опашка във френския квартал, за да посетят музея на компартията, в който са фотосите от първия конгрес на ККП, стаите, където Мао Дзедун и сподвижници са дебатирали идеите на болшевизма, дошли от Москва.

Не е за вярване, че колкото и да са високи новите сгради, колкото и мащабното строителство да срива старите панелки, колкото и магистралите да се редят една над друга, в Китай има и просяци, и клошари, и хора от регионите, които масово напускат родните си места и идват в големите градове да търсят работа и препитание. Броят им расте след октомври, когато реколтата е прибрана, но тя явно не осигурява оцеляване. Предупреждават ни, че се краде, че паспортите са обект на интерес, че уличните търговци злоупотребяват при връщане на пари, защото често дават стари банкноти, които отдавна не са в употреба. А China Daily пише, че в ход са програми за ликвидиране на бедността и това става поетапно, че за 30 години 700 млн. са изведени от крайна бедност, че докато през 1990 г. крайната бедност е била 61% от населението, през 2014 г. е вече около 5%, че се изграждат нови 300 хил. училища в отдалечените региони и се заделени 14 млрд. за построяване на жилища за учителите, които ще обучават децата там. Казват, че 72 млрд. ще осигурят построяването на 110 нови медицински центъра в тези далечни селища. В същия вестник Джеръми Стивънс, главен икономист на „Стандард банк“, ни уверява, че за тази година ръстът на БВП на Китай ще бъде в размер на 6,6%.

Един от важните фактори е развитието на сектора за недвижими имоти, повишеното потребление, основно за автомобили, телекомуникационните продукти, храните, облеклата, които са увеличени с 13,3% спрямо 2015 г. Изводът е, че последните данни показват стабилен растеж и по-голям шанс Китай да постигне планиран ръст въпреки някои притеснения в дългосрочен аспект. Един вид страната се намира в продължителен период на макроикономическа стабилност. Дали? Някак не съвпада с анализи, които се появяват на Запад. Но е факт, че Китай не се съобразява особено с препоръките на експертите от МВФ, продължава да прилага политика на държавен контрол върху курса на собствената си валута, юана, и остава верен на идеите за държавно регулиране и стимули за частния сектор. Което включва и чести операции за пращане в затвора на милионери или държавни служители, които са злоупотребили със средства или са се поддали на изкушенията на корупцията.

Лидерите на Китай се славят с майсторското избягване на излишни рискове, с търпението си, с бавното бързане и със стремежите да не се допускат външни удари, в т.ч. финансови или във външната политика. По тези причини редица наблюдатели са убедени, че Китай е страната, която ще увеличава икономическата си мощ, и то в периода, когато ЕС се тресе във всички посоки, а САЩ са под заплаха за стихване на могъществото. Проектът за „Икономически пояс на новия път на коприната“, който предвижда сътрудничество и построяване на транспортни пътища през Евразия до Европа, всъщност противопоставя основните геополитически сили и е начин да се преодолее политиката на изолация, която САЩ прилагат и към Китай, и към Русия. Печеленето на партньори е задача и на Москва, и на Бейджин, но успехът не е в кърпа вързан.

Но който е видял с очите си Китай днес, може да повярва на казаното от Тръмп в последния дебат с Хилари Клинтън, а именно, че „китайските лидери са по-умни от американските политици“. Впрочем тези дебати бяха предавани директно в Китай, преди всичко в Шанхай, но медиите отразиха само това, което се отнасяше за Китай. Наистина са се обърнали навътре.

Проблеми си имат достатъчно и не всички китайци са доволни от ситуацията в страната. Не се притесняват да споделят, че неравенството, социалното неравенство, е стигнало невиждан връх. Иначе са безразлични към избори, към липсата на многопартийност или възможността да имат права да предлагат свои кандидати за депутати. Тин твърди, че това го обременява. Спомнихме си за „партията е права дори и когато греши“. Но засега ККП определено се справя. Поне така изглежда, когато се „прелети“ над Китай за дни. Или се ползва скоростен влак от Бейджин до Сиан, който изминава 1200 км за 4 часа, и то на цена 40 юана. Разбираме ги западните лидери, струва си да се притесняват.