Абу Даби откри Лувъра върху изкуствен остров

Абу Даби откри Лувъра върху изкуствен остров
600 млн. евро струва на Абу Даби откриването на клон на Лувъра. След 10 години нетърпеливо очакване, вече всичко е готово. Сградата, подобна на гъба, през която проникват слънчевите лъчи, е вече напълно готова да посреща гости.

 

Цените за входен билет са около 30 лв., за младежи от 13 до 22 години, цената е наполовина, безплатно влизат децата до 13, инвалидите с един придружител. Отделно е направен и Детски Лувър, който е предвиден за деца на възраст от 6 до 12 години. Там ще се провеждат творчески срещи, разкази от специалисти, които да запознават най-малките с изкуството и неговата история; възможности за лично творчество. Отделно са подготвени семейни турове под надслов: „Моята първа среща с Лувъра“.

 

Експозицията започва с 600 експоната, половината от които са собствени. Представянето на арабския Лувър показва картини на Ван Гог, Моне, Леонардо.

 

 Снимка: gulfnews.com

 

Най-скъпият годишен членски внос, който включва допуск и до френския Лувър, както и други световно известни музеи, както и правото да се водят петима поименно назовани приятели, струва 740 лв. годишно. Членската карта за 220 лв. позволява придружаването само от един близък.

 

Първата гостуваща изложба, която ще започне на 21 декември, е наречена „От единия Лувър до другия“.

 

Договорът с прочутия френски музей е за срок от 30 години, а правото да се ползва името на музея, както и заплащането на временните експозиции, възлиза на около 1 млрд. евро. Иначе казано, за да излезе музеят на нула, годишно той трябва да бъде посетен поне от 2,2 млн. посетители, които плащат пълната цена от 30 лв. Билетът за парижкия Лувър е на същата цена. През 2014 г. е посетен от 9,4 млн. посетители, но след терористичните актове във френската столица, броят им спада с 2 млн. през миналата година. Прогнозите са, че за Изтока музеят ще бъде задължителен за посещение.

 

Мнозина, които познават изявите на петролното богатство в емирствата твърдят, че Абу Даби е Санкт Петербург на Изтока. И ако някой си мисли, че от пустинята Дубай е създаден оазис, то тогава Абу Даби е джунгла. Пак така гореща, но някак по-гостоприемна, непомпозна, изящна, елегантна, не така богато бъбрива, а изчистено красива, стройна и невероятно зелена.

 

 

Грехота е човек да стигне до Дубай, а да пропусне емирството, чиято Бяла джамия е едно от архитектурните постижения на необхватната човешка фантазия, която може да се вгради, вплете и инкрустира в една сграда.

 

В Абу Даби можем да започнем отзад-напред – преди всички постижения на местната архитектура, инфраструктура, места за забавление и градоустройство, трябва да започнем от Бялата джамия.

 

 

Тя е трета по големина в света и само за целите на сравнението в мащабите – двойно по-голяма от катедралата Свети Петър в Рим. Новото строителство е  позволило да бъдат използвани технологии, които да превърнат камъка, мрамора и стъклото в части от цяло произведение.

 

 

Във всеки час от деня Бялата джамия свети в различно бяло, а нощем става и лилава.

 

 

В храма се влиза след пълна проверка на скенер, но всякакви фотоапарати и стативи са позволени. Жените трябва да са с широки горни дрехи (блузи, поли, панталони, дълги до земята поли), без открити ръце, без деколтета и с плътно покрити коси – с какъв шал си е тяхна работа. Мъжете трябва да са с дълги панталони и поне с риза с къс ръкав. С това изискванията се изчерпват. В самия храм обаче съществува точно разделение докъде могат да стигат туристите и само единици от местните получават правото да пресекат през големия вътрешен двор. За влизане в храма обувките се оставят в открити шкафове и е добре да запомните на кой вход е този шкаф, защото иначе се налага да обиколите цялата джамия в чудене вие ли не помните къде са обувките или все пак някой ги е харесал (макар това да не се случвало).

 

 

Ако се вълнувате от красотата, която може да излъчва едно здание, трябва да посетите джамията сутрин, по обяд и от свечеряване до пълен мрак. Само докато се разхождате и се оглеждате, неусетно минават около 2-3 часа. Единствено в затворената част на храма ще намерите климатик и затова много от посетителите кротко седят върху дебелите килими и се освежават на хладина.

 

 

В мига в който напуснете температурния комфорт, босите ви крака отново се подгряват от постоянно топлия мрамор навън.

 

 

Абу Даби е още един от градовете на преливащо богатство. И това се вижда с просто око не по скъпите автомобили, а по това, че всички подлези до един са украсени с огромни фонтани от всяка страна и градини с цветя, а стените на подземната пешеходната част представляват изображения на местния живот, изработени от пъстра мозайка.

 

 

Наблизо до всеки подлез стои и охрана – някак небрежно, но са там.

 

 

По крайбрежната алея се простират огромни плажове от фин жълто-бял пясък, спасителите кротко седят на сянка. За жени с деца и за семейства е направен отделен плаж, като там може да влезе целия род или самостоятелно жени. Нито една майка не би спряла детето си да стои и един час във водата. И в това няма нищо чудно – повечето хора на такава температура си правим вана. През летните месеци никой не би и посмял да се потопи, защото водата почти кипи.


Особеното за местните е, че дори на плаж те предпочитат да отидат след 5-6 часа следобед, а времето за извеждането на децата навън започва от 20 ч. нататък. Посред бял ден под жаркото слънце бродят полу-опечени туристи и индийски работници. Всичко блести от чистота. Редиците палми служат са спасение както за тези, които опознават града, така и за европейците, които не могат да живеят, ако не си правят джогинг. На такова изтезание е малко да се каже, че е кардио! Това си е рецепта за инфаркт!

 

 

И така, както човек си ходи, радва се на спокойствието, нежно се провира под кичести палми, някак си понася жегата и се оглежда колко съвършено са подредени градините, алеите, пейките, парапетите, малките фонтанчета, излизащи направо от плочките, отгоре се разнася оглушителен тътен.

 

 

Изведнъж над главите ни преминава самолетна ескадрила изтребители, които пускат шарени ленти дим, правят смели движения и хоп – отлитат. Над нас продължава да се спуска синьо-бяла пелена. Това бил един от начините да се забавляват туристите – имат си хората военна авиация, пилотите и без това трябва да тренират, поне да постигнат и някакъв хем естетически, хем рекламен ефект.

 

Самолетите преминават шеметно над всички зони в града, където обикновено се събират туристи. Всъщност – уникално е човек да закусва на последния етаж на хотела и да види изтребители на метри от прозорците си как оставят шарена диря в небето. А те минават по няколко пъти, за да е по-забавно.

 

Абу Даби също е град-камера или град-биг брадър. Всичко е опасано с наблюдателни записващи очи. И след като още в Дубай стане ясно колко е сигурно и спокойно, тук вече безгрижно се оставят отворени чанти, обективи, лични вещи и от това не следва никакво притеснение, нито някой с униформа се спуска да попита чии са предметите или да вика взвод сапьори.

 

 

Случайно или не, един от качествените ислямски центрове за изкуство се намират на място, което е привлекателно с великолепната си гледка. А в тези центрове се предлагат всевъзможни ръчно правени произведения – от златни и сребърни бижута, през кутии за тях, цялостно обзавеждане и килими за стена. Снимането е забранено и е желателно човек да се съобрази с изискването. Най-големите килими, с размер на врата на жилище, според сложността на изпълнението си струват около 15-20 хил. долара. Обикновено се шият със златен конец и това отнема около половин година на четирима майстори. Най-скромните по размер килимчета, около 40/60 см. са по 700 долара, но там винаги са готови за отстъпка и затова могат да се купят и за 350. Какво разказват гидовете? Златото не е само изящна изработка. То е втъкано по начин, който предава добра сила, а картината защитава дома и нейните членове. Освен това... злато при злато отива. Логично е някак.

 

В катарския OLX това килимче се предлага за 3 хил.лв. с размери 129х79 см.

 

Неколцина българи си купуват няколко килимчета, които вървят с поименен сертификат. Всъщност това е не просто предмет, който ще бъде окачен на стената, а инвестиция. Само за последните 10 години, изработката на тези изцяло ръчни произведения е нараснала двойно и който някога си е купувал килимчета с цел вложение, вече е удвоил парите си.

 

Едно от знаковите места на Абу Даби е увеселителният център на Ферари. За всеки, който си пада по спортния автомобил и обича да дава десет пъти повече пари за фанелка, чаша или ключодържател, това е идеално място. Паркът предлага скоростно влакче, симулатори, ферари забавления за най-малките, за майките и за татковците.

 

Снимка: reynaers.com

 

За 2016 г. около 4,4 млн. чужди гости са посетили града, за настоящата се очаква ръст до около 4,8 млн. За град на Изтока, който предлага за посещение една джамия, увеселителен център, два мола и крайморска градина, това е забележителен резултат. А сега за първи път не къде да е по широкия бял свят, а именно в Абу Даби, отваря врати и филиал на френския Лувър. Дали няма и ние да ги навестим с експозиция на нашата тракийска история? Все пак започнахме от Париж!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи