Жак Одиар: Филмите са като мигранти

В приключението “Дийпан” всичко изненадало Жак Одиар: селекцията му на фестивала в Кан - “дори да съм бил много пъти там с предишните си пълнометражни филми, няма договорка, т.е. не е задължително да ме вземат”, казва той. Приемът от страна на публиката, която дълго аплодира филма, в който играят непознати актьори, завършен едва три дни преди рано. Най-накрая спечелената “Златна палма”, пропусната с “Пророк”.

“Изведнъж имате чувството, че влизате в кадри, които вече сте гледали, само че сте на мястото на Ханеке, Копола или Пиала, казва Жак Одиар. Тази чудесна награда, връчена от братя Коен, чието кино ме вълнува отдавна, показва, че филмите пътуват. Че пристигат някъде. Че са мигранти”.

Трима мигранти - един мъж (Дийпан), една жена (Ялини) и едно малко момиче (Илаял), които се представят за семейство, за да се измъкнат от бежански лагер в Шри Ланка, пристигат в Париж и си намират работа в едно предградие, опустошено от дилъри. “Дийпан” е едновременно натуралистичен и стилизиран и, нещо което се случва за първи път на Одиар, раздели критиката.

“Едно фалшиво семейство, което ще стане истинско”

“Съществува теза, според която един режисьор трябва да снима новия си филм като контрапункт на предишния, обяснява режисьорът, “Дийпан”, по-малко предначертан в сравнение с “Ръжда и кости”, даваше свобода на снимките, диктуваше собствения си закон, а аз търсех точно това. Първоначалната идея - да направя филм за войната - постепенно отстъпи мястото на една тема, която беше второстепенна - за едно фалшиво семейство, което ще стане истинско”.

“Жак искаше да измисли план, който позволява появата на случайности. Той продължава да пише филма по време на снимките, никога не се осланя само на техниката си. Също като супербарабанист или суперсаксофонист, той импровизира, изобретявайки непрекъснато своята мелодия”, потвърждава Елена Клоц, 35-годишна режисьорка, автор на филма “Атомна епоха” и артистичен сътрудник в “Дийпан”.

Филм 90% на тамилски език

“Въпреки че има истинско единство в неговото творчество, разсъждава Ное Дебре, 27-годишният съсценарист на “Дийпан” заедно с Одиар и Тома Бидеген, при Жак винаги има желание за нещо ново. С “Пророк” той искаше да покаже нови лица във френското кино. С “Ръжда и кости” заложи на картата на експресионизма. С млад екип направи “Дийпан”, филм, който е 90 процента на тамилски език. Главната операторка Епонин Момансо отпразнува 30-ия си рожден ден на снимачната площадка”.

“Това в никакъв случай не е умора, уточнява режисьорът, но след два или три филма, поради липса на мебели, които да бъдат сменени, трябва да се сменят опорите. Това, което ми харесваше, например, при Епонин, бе, че филмите от дипломирането й бяха показани в двореца в Токио и дотогава никога не бе правила пълнометражен филм. Имахме едни и същи съмнения и знаех, че ще й кажа: не мога да ти помогна”.

Срещата на режисьора с Елена Клоц също показва желание за отваряне. След излизането на “Атомна епоха” получила есемес от Жак Одиар. 

“Първо помислих, че това е шега, разказва тя, но есемесът беше толкова хубаво написан и засягаше толкова личен момент в моя филм, че накрая си помислих: това е той. С Жак през цялото време говорим за кино, но без да знаем. Това никога не е теоретично, това просто е животът. Същото нещо е с режисурата: жест и само жест. Той води танца, защото става дума за танц. Важното е не какво казвате вие, а какво ще породи то в неговото въображение. Той има много високи изисквания към човешките отношения, но никога не е авторитарен или смазващ. С него можеш да бъдеш само в истинска връзка, не можеш да се преструваш. Той ви изгражда”.

За “Дийпан” Жак Одиар търси в тамилската общност в Париж и бързо открива Клодин Винаситамби, малкото момиче, и Антонитасан Жезутасан, наричан Антъни (Дийпан), бивш тамилски тигър (тамилски сепаратист, напуснал Шри Ланка през 1993 г. поради несъгласие с развитието на движението) и писател.

В основата си, “Дийпан” разказва неговата история. Калиеасвари Сринивасан, наричана Кали, професионална актриса, чийто глас и фотогеничност пленили Одиар, е открита в Индия. “Филмът беше нестабилен, но те бяха с невероятен кураж. Всяка Божа сутрин бях щастлив,  че отивам на снимачната площадка, защото знаех, че ще ги намеря там”.

“Дистанцията между нас беше голяма, продължава Жак Одиар, но ние не спирахме да я премахваме. Не разбирам и дума тамилски, английският ни беше несигурен, но те се раздаваха. Аз също. Те непрекъснато ме обогатяваха: тяхната чувствителност не е същата, погледите не казват същото, чувствата се изразяват по различен начин”.

“Това е декор, фикция, не снимам филм за някакъв социален факт и в никакъв случай не представям Англия като модел за интеграция”, подчертава режисьорът с лека усмивка. Филмът обобщава гледните точки на тримата герои за Франция, която откриват, и въпреки всичко е политически. 

“Героите коментират нашия начин на живот и гледат на нас като на богати и сити. Това е смисълът на сцената, в която Кали, при пристигането си в града, пуска крана и пита: “Мога ли да пия вода?” Утре малко по-богати ли ще бъдем от Гърция, малко по-бедни от Италия? Нашите общества живеят в логика на изобилието, застинали са в желанието си да съхранят своето богатство, нямат вече никаква мисловна система”.

Ще бъде ли един филм на Одиар филм на Одиар без насилието да застигне героите, в случая Дийпан? Сцената, между лирически транс и бойно изкуство, е поразителна.

“Имах желание за уморен убиец, неумолима или бавна сцена, в която няма да виждама нищо и която няма да струва скъпо”, обяснява Жак Одиар, който, въпреки Златната палма, познава търговските рискове, които поставя един филм на тамилски език без печеливши актьори.

“Дийпан” завършва с кадър в топли цветове, символ на сбъдната мечта. Подобно на самия филм, заснет в януарски студ, с крака в калта, и изведнъж озовал се на червения килим в Кан. Символ, който в часа на хилядите имигранти на границите на Европа, също има своето политическо значение.

Превод от френски: Галя Дачкова