В повечето развити страни не се допуска изпълнителната власт да може да освобождава от плащания на дължими данъци, или да отменя дълг, възникнал по този повод. Във всички страни опрощаването на просрочен дълг към държавата е нещо, което се оглежда много внимателно, защото това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал. В следващите редове се прави опит да се поясни смисълът на приетия на първо четене текст в преходните разпоредби на Закона за изменение на закона за вероизповеданията.
В развитите страни изпълнителната власт не опрощава данъци
Снимка: БГНЕС

 

 

С този текст се премахват /заличават/ задълженията към държавата към 31.12.2018 г. на вероизповеданията. Възникват следните въпроси:



1. Може ли Народното събрание да опрощава задължения към държавата?



2. Какво е съществото на това опрощаване. Някои го наричат данъчна амнистия, други – помощ, трети – гаранция за сигурността ни.



3. Създава ли се прецедент и други данъчно задължени юридически лица да искат от народното събрание да ги освободи от техните натрупани задължения към държавата.



Засега в разгорялата се дискусия отговор на първия въпрос дава единствено професор по право от Софийския университет. Според него Народното събрание може да предоставя данъчна амнистия. Ако обаче внимателно прочетем написаното в Конституцията ще установим, че в чл. 84 т. 13 е записано следното: „Народното събрание дава амнистия”. Това не означава, че става дума за данъчна амнистия.

 

Да си припомним дискусиите отпреди 27 години по времето на приемането на нашия Основен закон. Разговорите тогава са за амнистия, свързана с осъдените от т.н. Народен съд от 1945 г. По време на управлението на Обединените демократични сили Народното събрание прие такъв закон за амнистия. Следователно, текстът на т. 13 от чл. 84 не може да се разбира еднозначно като правомощие за данъчна амнистия.


От т. 12 на чл. 98 на Конституцията става ясно, че Президентът на Република България единствен има право да опрощава несъбираеми държавни вземания. В тази си дейност държавният глава се подпомага от специални комисии и експерти, както и от информация от заинтересованите страни.


Може да се твърди, че във всички страни с демократично устройство, проблемът с евентуалното опрощаване на държавни вземания е решен по същия начин. Смисълът на този подход, установен от векове, е в следното:
Правото за опрощаването на задължения, които се дължат към държавата, се ограничава единствено до държавния глава, за да се намали възможността да възникват интереси за целенасочено неплащане на данъци, осигуровки и други задължения.

 

Стимулирането на подобни интереси би могло да стане една противообществена практика, ако законодателят разшири кръга на институциите, които могат да освобождават от плащане на задължения към държавата.

 

В повечето развити страни не се допуска изпълнителната власт да може да освобождава от плащания на дължими данъци, или да отменя дълг, възникнал по този повод.

 

Във всички страни опрощаването на просрочен дълг към държавата е нещо, което се оглежда много внимателно, защото това би могло да ерозира непоправимо данъчния морал – нещо, за което се полагат грижи от векове, особено в северноевропейските протестантски страни в годините на утвърждаване на капиталистическите отношения и предприемачеството.


За съжаление историческите условия на развитие на страната ни не са били благоприятни за утвърждаването на плащането на задълженията към държавата като нещо, което е от жизнено значение за просперитета на обществото. Поради тази особеност при нас се налага да сме много прецизни, когато възникне проблем с продължително неплащане на задължения към обществото, независимо кой е субектът на това действие.

 

Тези общи разсъждения могат да се определят като разясняващи смисъла, но това не е достатъчно. Това помага, но в случая ни трябва и конкретно познание за съдържанието на опростените задължения. В мотивите към закона не се посочва вида на задълженията.

 

Конкретиката е скрита зад предоставената възможност след приемане на закона всяко вероизповедание да представи на министъра на финансите своята справка за вида и размера на задълженията към 31.12.2018 г.
Това означава, че народните представители, когато приемат този закон не знаят нито за каква сума се отнася отмяната на задълженията, нито за вида на тези задължения.

 

В раздела разходи-ползи към мотивите на закона, тези, които го предлагат, вместо числа и изчисления, са написали две изречения, че ползата от промяната е в „по-ясна законова регламентация относно определението на държавната субсидия”. Това понятие е различно от установеното в началните текстове на закона. То се създава с промяната от края на 2018 г. /С тази поправка се заменя смисълът на приетия Закон за вероизповеданията през 2002 г./ Тогава е спазен принципът за отделяне на църквата от държавата и това е част от началните разпоредби на закона и до днес.

 

С въведеното изменение от края на 2018 г. и особено с допълненията направени в проекта от 31.01.2019 г. понятието субсидия се заменя с държавна субсидия за текущи разходи и за капитални разходи. Дирекцията към МС за вероизповеданията се превръща в разпределящ пари орган. Определя се ред за получаване на парите, както и регулации как те ще се използват. Всичко това по нищо не се различава от финансирането, на която и да е бюджетна организация. Така организацията на вероизповеданията се променя драстично, но това не смущава тогава нито опозицията, нито многото разбирачи, които сега се появиха.

 

На 06.03.2019 г. въпреки че не е в пленарна зала, парламентарната група на БСП ръководена от Корнелия Нинова съобщи, че възразява срещу проекта за Закон за изменение на закона за вероизповеданията, защото имало някаква договорка между ДПС и ГЕРБ, която те считат за вредна. Възражението им би било много по-полезно за обществото, ако беше направено веднага след внасяне на въпросния проект за закон, записан в деловодството на Народното събрание на 31.01 2019 г.

 

Ако тогава имаше реакция от БСП, то това би запълнило донякъде липсващото предварително обществено обсъждане, което се изисква за всички проекти внасяни от правителството. Нашите народни представители считат това изискване за губене на време и са възприели, че то не се отнася за проекти на закони внасяни от народни представители, какъвто е и случая с разглеждания закон за вероизповеданията.

 

Проектът внесен от двамата народни представители – Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – е съпроводен от една страница обосновка и няколко реда за изискването ”разходи-ползи”. В тези редове липсват данни за въпросните задължения. Мотивите заслужава да се прочетат внимателно, въпреки че са само една страница. Те разкриват странния подход към проблемите, които се третират във въпросния закон. Този подход се състои в отказа да се прилага конституционното изискване за отделяне на църквата от държавата.

 

На 7 март в ранните сутрешни студиа г-н Цветанов обясни, че законът трябва да се счита за приет едва ли не от всички партии, защото на консултативния съвет през месец февруари при президента било решено да не се допуска радикализация на някаква част от религиозните вярвания и поради това трябвало да се опростят задълженията на мюфтийството към 31.12.2018 г.

 

В предлагания проект в преходните и заключителни разпоредби е предвиден нов параграф 9 с шест алинеи. В една от тях е записано, че всички главници, лихви, разноски на задълженията към бюджета към края на 2018 г. на всички вероизповедания се отписват след няколко месеца, през които формално се подават искания към министъра на финансите.

 

След допълнително проучване се установява, че от всички съществуващи вероизповедания в страната към 31.12.2018 г. задължения за плащане има мюфтийството.

 

Дори и да приемем, че трябва да се дадат пари на мюфтийството, защото иначе то ще отърчи при някои, които ще го радикализират, то не е достатъчно, за да оправдае следните нарушения:


липсва подробна и убедителна обосновка към проекта;


не е допуснато предварително обществено обсъждане;


в Конституцията, където се изброяват правомощията на Народното събрание няма текст, който да определя правомощие за данъчна амнистия, или опрощаване на задължения;



Отсъствието на подобен текст е мъдро решение на тогавашните законотворци, защото ако това беше законова норма, или практика, вероятно, десетки партийни активисти и техните приближени фирми нямаше да плащат данъци, защото щяха да имат очаквания за амнистиране и опрощаване. Вероятно това е причината в закона да се използват думите „освобождаване от плащане”, вместо сега пуснатата в употреба „данъчна амнистия” в многобройни изказвания.

 

Данъчната амнистия винаги се замисля и осъществява не за отделни лица – длъжници, а за големи икономически групи с очакване с това да се решава някакъв обществен въпрос, засягащ цялата икономика.

 

В такъв смисъл, ако се обмисли някакъв проект, с който ще се реши значим икономически въпрос, вероятно никой не би възразил да се приема отделен закон за данъчна амнистия. Продължилата с дни дискусия показва, че в случая с мюфтийството се прави поредния жест към хора, които не са спазвали установените правила.


Какви са възможните изводи, които можем да направим и да ползваме в името на обществения интерес?
Първо, народните представители, когато внасят свои проекти за закони, да спазват изискването за обществено обсъждане и да променят своя правилник за работата им в тази насока.


Второ, след приемането на този закон се създава прецедент за нови искания за освобождаване от плащане на натрупани и просрочени дългове към държавата. Наложително е да се възложи на Министерството на финансите да анализира съществуващото законодателство и да предложи изменения, или нови разпоредби, които да защитят обществото от подобни искания.

 

Източник: БГНЕС

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

16 коментар/a

Да постъпваш на инат на 13.03.2019 в 10:27
значи, че прости управници, приели веднаж незаконни решения, винаги се отказват да се вслушат в аргументите на умни и знаещи законите професионалисти. Особено пък когато от тези решения зависи, дали ще останат на власт.
В развитите страни изпълнителната власт не опрощава данъци на 13.03.2019 в 10:32
Кой твърди, че в нравствено отношение така наречения ни елит ни е развита страна?! Из Добруджа имат един лаф, казват за някого: Маани го тоя, бе! Тоя е с ратайско мислене!
Helleborus на 13.03.2019 в 11:46
Много добре написано, на мен ми звучи като задача точно за Конституционния съд, да се произнесе за противоконституционност на внесения закон и да се приключи с това.
Българин от Б на 13.03.2019 в 12:11
не мисля, че БГ е развита страна, за да правим сравнение.Но ако все пак се направи сравнение, ще се установи, че в развитите страно НЕ СЪБИРАТ данъци от църквите(синагогите, джамиите)-нито от приходите им, нито от недвижимите им имоти.
Helleborus на 13.03.2019 в 13:54
Българин от Б, не ми се проучва точно как е по света, но църквите се възприемат погрешно. Защото те не са нещо особено, с особен статут, те са най-общо казано, клубове по интереси. Съвсем обикновени хора имат своите съвсем лични интереси. Така, както някои хора се събират да играят хазарт, други ходят на дискотека, други правят клубове за бойни изкуства, трети се събират, за да пеят псалми и да си казват молитвите на свои разноски. И точно така подхождат повечето активни вярващи, те изобщо не контактуват с държавата, докато си практикуват вярата, която си е тяхно лично дело. Нито изискват особено отношение, нито пък Христос е изисквал някакво отношение или почит от всички, Той Си е гледал своя кръг от последователи, целта Му не е била да ги превърне в национална институция на държавна издръжка. Чудя се защо хора, които в повечето случаи не вярват, че има изобщо Бог, Който говори, придават такава стойност на тези държавни креатури, създадени от държавите като имитиращ продукт. Друг Христос ли има там, по симпатичен? Ако наистина почитахме Бога, щяхме да спазваме учението Му, а не да опрощаваме данъци. Всъщност този изкуствено висок статут е опитът на държавата да наложи своя религиозен продукт като универсален. И да противодейства на автентичните движения на обществото, не случайно исторически държавните църкви най-много са се занимавали с лов на вещици и преследване на еретици. Затова държавата си налива пари в тях и си им пише закони и си им опрощава данъци. Но помислете малко без религиозния страх, наложен с лостовете на властта, нима всеки вярващ не си плаща данъците, нима и Христос не плати данък на Кесаря? Давайте кесаревото на Кесаря, Божието Богу, каза.
Гери на 13.03.2019 в 14:41
Проф. Хр. Вучева за сетен път прави показно на управляващите. И за сетен път те показват, че за келепира си плащат с държавни пари без свян.
Българин от Б на 13.03.2019 в 16:55
знаех го за Гърция, така е и в щатите от 200 години. Интересен е дебатът с аргументи "за" и "против" данъците за религиозни институции https://churchesandtaxes.procon.org/
яко! на 13.03.2019 в 17:05
проф. Вучева е най-големият пич в държавата, останалите маймуни са педали.
Браво! на 13.03.2019 в 17:22
И на 100 години да стане, тази жена ще е по-умна от всички многознайковци и бърборковци на килограм.
Прекалено много простотия на 13.03.2019 в 18:17
се натрупа по върховете на държавата.
SIMO на 13.03.2019 в 21:46
Ами сега??? Шестоапартаментния и сричащия Карадъйа да платят 8-те милиона от партийните си субсидий взети от нашите/на данъкоплатците/пари......
веган на 13.03.2019 в 23:21
При положение, че Мохамед е казал, че между Аллах и човек няма посредници, този казус е в графата ''вогон''.
Абе Вучева,... на 14.03.2019 в 09:31
..... за какви профессори от СУ говориш ? Не разбра ли и ти, и всички други, че науката "право" е създадена от великия мислител на ГЕРП БарниРъбъл, подпомаган от Данчо Ментата, Хамид Хамид, Деса Дуловската простакеса, Цеца Ц и всички завършили и незавършили Рабфаковете на НРБ. Нямате право на мнение - ТОЙ вече се е изказал.......Рече!
SIMO на 13.03.2019 в 21:46 на 14.03.2019 в 10:17
Това е чудесна идея! Браво!!!
Нали всички идват на власт на 14.03.2019 в 12:25
с главния лозунг: Правова държава! Законът равен за всички без изключение! Да ама бързо забравят обещанията си. А напредналите или изпредналите държави, затова са такива, защото за всички сиренето е с ПАРИ !!! Лозунгите са си лозунги, практиката е не завидна....

Напиши коментар