Сюзън Сарандън: Научих се да стъпвам здраво на земята

Сюзън Сарандън: Научих се да стъпвам здраво на земята
На 70 г., тя не е загубила нищо от политическата язвителност или от красотата си. От една година актрисата е и лице на френска козметична марка. Интервю със Сюзън Сарандън публикува "Пари мач".

 

 

- Вие сте най-голямата в семейство с девет деца. На шестгодишна възраст започвате да се грижите за братята и сестрите си, за да помагате на майка си…

 

- Това ме подготви за хаоса в този бизнес и да живея без интимност! Израснах по-бързо и се научих да стъпвам здраво на земята, аз, която бях склонна да бъда на Луната. Баща ми работеше много, майка ми беше преуморена. Те не тънеха в злато. С моите осем братя и сестри деляхме две стаи с двуетажни легла. Това беше едно временно забавно и смахнато. 

Майка ми, от италиански произход, е много вярваща. Изоставена на две години, тя е била отгледана в приемно семейство, после настанена в сиропиталище и след това изпратена в манастир. След което се омъжила. Оттогава винаги я успокояваше да живее в авторитарна среда. Не такъв беше случаят с баща ми. Той пеел в група, преди да отиде в армията. После станал телевизионен продуцент и директор на рекламна агенция. Майка ми е на 94 г. и все още ходи на църква. Не говорим за политика, не си струва. 

 

- И тя се гордее с вас?

 

- Никога не ми го е казвала. Във всеки случай, тя се гордее с погледите, които привлича в клуба на републиканците. Когато попаднах в “черния списък”, тя живееше във Флорида, и губернаторът, Джеб Буш, й пращаше коледни картички. Веднъж беше поканена в едно полемично предаване, за да говори за моята “антиамериканска” дейност! Десницата я използваше и тя съдействаше. Показаха филми, в които се виждаше как протестирам. И снимки, с моя глас зад кадър. Изглеждаш като луда, крещях… Всъщност това беше по време на хокеен мач в “Медисън Скуеър Гардън”. С този образ, те искаха да ме изкарат луда! Попитаха я защо съм такава, тя отговори, че не знае… Бях много наранена. “О, тя е свикнала!”, каза на брат ми. Беше глупаво от нейна страна, можеше да навреди на кариерата ми. А ако аз не мога да работя, кой ще плаща за всичко?… В продължение на няколко години ми беше трудно да говоря с нея. После простих.

 

 

Арестувана е за неподчинение по време на демонстрация в Ню Йорк, на 22 март 1982 г. Снимка: GettyImages

 

- Все толкова ли е жива вярата ви?

 

- Имам духовност. Като по-млада, вярата ми беше искрена. Исках да бъда добър човек. Но винаги съм имала проблем с първородния грях. Не исках да повярвам, че Бог може да бъде толкова несправедлив. В основното училище не разбирах как Католическата църква може да изисква да се женим в църква. Сякаш другите религии нямат значение! “Как са постъпили Мария и Йосиф, тъй като Иисус е дошъл по-късно?”, попитах аз. Изпратиха ме да размишлявам в коридора…

По-късно бях студентка в католическия университет, където се научих на всичко. Обожавах да присъствам на литургиите на латински език. Беше толкова тайнствено… Но никога не попих истински останалото. В Южна и Централна Америка все още са много активни с бедните. Казвайки това, аз много харесвам папа Франциск. Той е симпатичен, изказа се остро срещу смъртното наказание. Каза, че това е смъртен грях, което друг папа не е правил. Започна да чисти курията: корупция, злоупотреби, начин на живот. Той също така не се протиповоставя на перспективата да се ръкополагат женени мъже. Това са големи промени.

 

- Вярвате ли в рая, в живота след смъртта?

 

- Вярвам, че енергията не може да бъде унищожена. Наистина се надявам, че моята ще бъде с децата ми.

 

- В профила си в Туитър сте написали: “Майка, активистка, актриса”. На какво научихте децата си?

 

- Родих ги много късно. Бяха ми казали, че няма да мога да имам деца и аз се отчаях. Дъщеря ми, която също е майка, ми каза: “Не знаех, че е толкова трудно. Уважавам всичко, което си направила за нас!”. Давам им съвети, например, да забравят за успеха, така както го определят. Обяснявам им, че мисията им в живота е да бъдат автентични. С тях отивам на приключение. 

 

- Наричат ви “размирницата на Холивуд”. На 17 г. сте протестирали срещу войната във Виетнам. После срещу войната в Ирак. Арестували са ви няколко пъти, получавали сте смъртни заплахи, ФБР ви е регистрирало. Какво ви тласка към тази непрекъсната ангажираност?

 

- Намирам автентичност в нея. Когато започнеш да работиш с въображението, развиваш съпричастност. Винаги съм смятала киното за инструмент да служиш на важни каузи. Имаме избор дали да използваме известността си или да се оставим тя да ни използва. Аз избрах първата опция. Но като гражданин и родител, бих искала да направя повече. Смятам се за дилетантка. 

 

- Какви са най-хубавите ви спомени от филмови снимки?

 

- За мен беше лична победа да намеря финансиране за адаптацията на книгата на сестра Хелън Прежан “Осъденият на смърт” (Dead Man Walking). Тя ме грабна. Смъртното наказание няма никакво влияние върху престъпността. Тя засяга първо бедните и чернокожите. Играх във филма, за да защитя убежденията си.

 

- На 70 г. сте лице на L’Oréal Paris. Не е ли трудно за вас, една политически ангажирана жена, да бъдете посланик на голяма марка за красота?

 

- Нямам нищо против факта, че искам да се чувствам по-добре! Първия път, когато се срещнах с екипа, стаята беше пълна с жени. Това ми хареса. Преди години сп. “Плейбой” ме помоли да позирам разсъблечена. Това ме накара да се замисля какво означава да си секси и защо жените в списанията са превърнати в обекти без личност. Това беше по времето на актрисите Джулиета Мазина и Мелина Меркури. Красавици… но не в класическия смисъл. Разбрах, че онова, което ги прави толкова интересни и чувствени, е това “да” на живота”, което носеха в себе си. Казах си: “Такава трябва да бъдеш: ангажирана, будна, алтруистка”. 

 

- Вие сте дете на 60-те г., хипи по сърце. Това трябва да е била необикновена епоха…

 

- Това ми казват децата ми! Те много завиждат, че не са я познавали. Имаше толкова свобода, фриволност, удоволствие… Много съм горда, че бях радикален активист през 60-те г. Че обичах рокендрола, марихуаната. Чувството за принадлежност към група беше страхотно. Преживяхме един гратисен период: наркотиците засилваха самопознанието, те не бяха антисоциални.

Бях приятелка с Тимъти Лиъри, невропсихолог и писател, на когото дължим “Психеделичният опит”. Той беше привърженик на научната употреба на психотропните вещества, защитник на терапевтичните и духовни ползи на ЛСД. Неговият девиз беше “Включи се, настрой се, развихри се” (Turn On. Tune In, Drop out), девиз синоним на медитативно съзерцание, на освобождаване и протест. Не спирахме да разбиваме забраните. Това поколение успя да спре войната във Виетнам. 

 

- Жив ли е все още този протестен дух?

 

- Когато бях на път, по време на кампанията на Бърни Сандърс, отново се влюбих в Америка. Видях, че хората се пробуждат. Новото поколение, това от 2000 г., открива ангажираността. Видяхте ли марша на жените? Правото на аборт не може да бъде премахнато. Не може да си играеш с правата на жените. Милиони хора се включиха. Това никога не се е случвало преди.

 

- Тим Робинс, вашият партньор в продължение на 21 г., беше по-млад от вас с 12 години. Джонатан Бриклин, с когото се разделихте неотдавна, беше по-млад с 31 години. Страдали ли сте от начина, по който се гледаше на тази разлика във възрастта?

 

- Да, това е една от причините, поради които се разделихме с Джонатан. Това, което беше забавно в началото, впоследствие не беше такова. Тежко е да те смятат за “момче играчка” на 40-годишна възраст. Самочувствието му силно намаля.

 

- През 1996-а, на 50-ия ви рожден ден, направихте парти изненада на Карибите с 40 приятелки. 

 

- Да, и накрая всички бяхме голи във вълните. Наближаваше буря, беше много красиво.

 

- Всеки трябва да постави послание в бутилка и да я хвърли в морето. Днес какво бихте написали в посланието?

 

- Бих помолила да остана будна, за да преживея нови идеали и нови приключения.

 

Сюзън Сарандън позира за L’Oréal в Кан, 2017 г.

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи