Сюзан Сарандън: Жените оцеляват трудно в Холивуд

Ангажирана, интелектуална, спонтанна. Сюзан Сарандън ще остане завинаги Луиз от култовия филм на Ридли Скот “Телма и Луиз” от 1991 г. с Джина Дейвис. Въпреки това солидната й кариера се разгръща в продължение на повече от 40 г. и включва толкова различни филми като The Rocky Horror Picture Show, “Вещиците от Истуик”, “Атлантик Сити” или “Осъденият на смърт идва” (който й донесе “Оскар”), режисиран от спътника й в живота по онова време Тим Робинс, с когото бяха една от най-политизираните двойки в Холивуд. Защото Сюзан Сарандън е известна също като политически активист, който не си държи езика зад зъбите, и винаги е подкрепяла каузата на демократите (известно е до каква степен подкрепяше Бърни Сандърс в надпреварата за президентските избори).

Днес Сюзан Сарандън, която на 4 октомври навърши 70 г., продължава да е търсена актриса: тя завърши снимките за новия филм на Ксавие Долан “Животът и смъртта на Джон Ф. Донован” (The Death and Life of John F. Donovan), басня за жестокостта на шоубизнеса, в който играе невротизираната майка на героя, в ролята Кит Харингтън. Между другото тя също управлява… клубове за тенис на маса в Ню Йорк! Особената й и неизменна красота най-сетне я отведе в “отбора мечта” на L’Oréal Париж.

Срещнахме се с нея на последния кинофестивал в Кан. В онзи следобед тя беше изтощена, но приемаше новия си статут на лице на красотата с радушен професионализъм. 19 минути със Сюзан Сарандън.

- Как ангажирана актриса като вас се превърна в икона на красотата?

- Когато хората от L’Oréal Париж ме попитаха дали ще приема да сътруднича на марката, ето какво им казах: “Сигурни ли сте в избора си? Човек като мен подходящ ли е за вас? Защото за мен не стои въпросът да се променям или да се откажа от свободата си на изразяване…”. Тогава те ми отговориха, че не трябва да променям нищо. Първите ми събеседници бяха жени и изведнъж изпитах чувството, че съм намерила обувка по моя мярка. Освен това наистина харесвах първия им девиз: “Защото го заслужавам”. Обожавам идеята да бъдеш красива заради себе си, а не за да съблазняваш и да се харесаш на един мъж.

- Винаги ли сте била тази силна и самоуверена жена?

-  Не знам дали имам чак такова доверие в себе си, колкото, изглежда, си мислите. Да речем, че се стремя да продължа напред, да се развивам и да приемам с любопитство възможностите, които ми се предлагат. Не ми харесва идеята, че страхът може да ме накара да се откажа от интересни неща. Що се отнася до ролята ми на лице на марка, това, което малко ме протесняваше, беше, че имам чувството, че не съм най-общителната жена на света: доста рядко ме виждат на светски вечери например. Въпреки това знам, че другите музи на марката - Джулиан Мур и Наоми Уотс - са изключителни жени, и това породи в мен желание да стана част от този екип.

- Свикнахте ли с упражнението на червения килим?

- Не, не се чувствам много удобно на него, дори и доста да се забавлявам с моите приятелки. Аз все още не знам наистина как да го направя…

- Случи се нещо много сексистко спрямо вас. На церемония на връчване на наградите на Гилдията на филмовите актьори (SAC Awards) ви упрекнаха, че имате прекалено голямо деколте, и този епизод възпламени социалните мрежи…

- Сексистко? Дори дискриминационно по възраст! Бях на тази церемония на Гилдията на филмовите актьори и всички момичета -  подчертавам, всички - бяха с разголени гърди. И кого нападнаха, че носи “неподходящо облекло”? Една жена на повече от 60 г., под претекст че е неприемливо жена на тази възраст да се гордее с тялото си. За какво говорят? Става дума за дискриминация, но същевременно подкрепата, която получих, беше такава, че ме кара да се усмихвам. Безумно е да констатираш, че няма никакво място за жените над определена възраст. 

- Означава ли това, че обществото не позволява на една жена да бъде секси, след като премине 60 г.?

- Във всеки случай това беше посланието. Смята се, че след 40-ата си година жените не са нищо друго освен майки, лишени от либидо, а на 50 г. актрисите играят вече баби! Аз мисля точно обратното. Има много жени на моята възраст, които са прекрасни и напълно приемат това, което са и което правят. 

- Имате репутация на актриса активист, интелектуална,  неотстъпчива. Предимство ли е да си интелигентна, когато работиш в Холивуд, в една индустрия, която цени форматирането?

- Това съвсем не е предимство и дори не е задължително качество, въпреки че аз мисля, че човек никога не е твърде умен. Развлекателната индустрия произвежда забавление, а не непременно интелигентност, въпреки че понякога двете могат да се срещнат. Например един забавен филм като “Смахнатият професор” е интересен с това, че симпатичният герой, който ще заплени красивото момиче, е дебел, а не е първият младок. Всички филми имат политическо измерение, независимо дали се вижда веднага или не. Не са ми неприятни полемиките около расизма или пола, които вълнуват Холивуд в последно време: благодарение на тях дебатът върви напред, въпреки че чистата съвест или чувството за вина на киното няма да променят манталитета на мига. 

Сега снимам телевизионен сериал, в който играя Бет Дейвис по времето на нейното съперничество с Джоан Кроуфорд, изпълнявана от Джесика Ланг. Това, което ме поразява, е, че нещата никак не са се променили от 60-те години: все така изправят жени срещу жени и ги правят по-сексуални, отколкото е необходимо. В замяна на това вятърът на промяната духа сред комедийните актриси, като Мелиса Маккарти, Роуз Бърн, Кристен Уиг, Тина Фей или Ейми Шумер: тези жени, забавни, смели и талантливи, се отличават и са на път да измислят нещо, което нарушава установените правила. Но те остават малцинство: повечето жени оцеляват трудно в Холивуд. Помислете за дългия списък от актриси, започнали на 20 г., които днес са изчезнали. 

- Каква е рецептата, за да останеш?

- Нямам ни най-малка представа. Всеки път, когато имах дете, си казвах, че няма да се върна в Холивуд и никога повече няма да правя филми. И въпреки това ето че все още съм там! Но аз съм онова, което наричат характерна актриса; мисля, че това е малко особен статут. Това важи и за някои мъже, които са по-скоро хубави - Шон Пен, Джеф Бриджис или Брад Пит - те не се страхуват да погрознеят на екрана, за да получат по-силни и забележителни роли - залога на  дълголетието. Тези кариери - на роли в различно амплоа и на поемане на рискове, са по-интересни.

- Вашата красота наистина не е според американските стандарти. Какво е отношението ви към нея?

- Аз самата не разбирам. Спомням си за “Бул Дърам” (комедия от 1988 г. с Кевин Костнър - б. а.), филм, за който бях наета поради липса: нито една от предвидените актриси не искаше да се снима в нето. По онова време бях в Италия, но толкова харесах сценария, че отидох и се върнах за 24 часа, за да се явя на прослушване. Това се нарича късмет.

- Какво е вашето определение за “качеството на звезда”, тази особена харизма, която отличава актьорите от звездите?

- Наистина има актьори, които разчитат само на харизмата, на индивидуалността си, които остават едни и същи във всяка роля, много разпознаваеми и много звездни. Това устройва големите студиа, които мразят да поемат рискове, но обожават възвръщаемостта на инвестицията, която пораждат тези “икони”: Холивуд цени повече популярността, отколкото таланта. Добре познавах Бърт Ланкастър, с когото се снимах в “Атлантик Сити”. Той имаше това “качество на звезда”. Изведнъж внезапен обрат, той игра във филми като “Птичарят от Алкатраз”. Публиката беше объркана, но през тази втора кариера той даде най-доброто от себе си.

- Последен въпрос: щастлива ли сте?

- Живея в настоящия миг и днес съм щастлива. Щастлива съм, когато виждам, че системата се движи и се водят важни за демокрацията дебати. Аз съм непоколебим оптимист.

Сюзан Сарандън 

Превод от френски: Галя Дачкова