Салма Хайек: Падала съм, ставала съм, нещо съм научила

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51941_z90pJJRHgDPBhcmn3QKIBVt7olsb4w.jpg" style="height:381px; width:530px" /></p> <p><span style="font-size:14px"><em>Салма Хайек позира за &quot;Мадам Фигаро&quot;</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Всички течения неизменно ни водят до бреговете на детството. Това на Салма Хайек е пъзел, чийто части са разпръснати тук и там, в Мексико, където е родена, и в Ливан, родната земя (на дядо й по бащина линия), която току-що е открила по време на едно едновременно посветителско и промоционално пътуване: там е представила анимационния филм &ldquo;Пророкът&rdquo;, на който е продуцент, адаптация по легендарната творба на Халил Джубран. Това е духовен манифест, от който са продадени 100 млн. екземпляра от излизането му през 1923 г. досега. &ldquo;Пророкът&rdquo; била настолната книга на любимия й дядо. Днес неговото лице смътно се слива в паметта на актрисата с това на самия Джубран. За да осъществи проекта си, тя е преместила планини и е събрала най-добрите (като Роджър Алърс или братя Бризи, големи специалисти в анимацията).</span></p> <p><span style="font-size:14px">Салма Хайек никога не се отказва. Успехите й - &ldquo;Фрида&rdquo;, която й донесе номинация за &ldquo;Оскар&rdquo;, &ldquo;Грозната Бети&rdquo;, който е продуцирала, а днес анимационния филм &ldquo;Пророкът&rdquo;, чертаят контурите на един упорит артист: невъзможно е да се устои на торнадото Хайек.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Тази година тя се завръща в киното, от което се бе отдалечила заради други дейности на <em>бизнесдама</em> (козметика, био сокове, които успешно се разпространяват в САЩ) и най-скъпия й личен успех: успешен брак с Франсоа-Анри Пино, генерален директор на компанията за луксозни стоки Kering, баща на дъщеря й Валентина Палома, която скоро ще стане на осем години. В Кан Салма Хайек защити италианския филм &ldquo;Приказката на приказките&rdquo;, на Матео Гароне, който участваше в конкурсната програма. В него тя играе тъжна кралица, обсебена от желанието да има деца, редом с Венсан Касел.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Снимаме я в Лондон. Жива, слънчева, органична красота.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51941_ws5O257HPiJQwXPHkBzi1f9mZOzMlq.jpg" style="height:389px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Вътрешно пътуване</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Бях любимата внучка на дядо. Загубих го, когато бях на шест години. С него имах право на всичко, бях непобедима. Обожавах го. От него пазя много ясни спомени: арабските и испански песни, които обичаше, миризмата му на пури и настолната му книга: &ldquo;Пророкът&rdquo; на Джубран, която винаги стоеше на нощното му шкафче. По-късно прочетох тази книга и оттогава тя е с мен. Чрез тези поеми, написани в проза, се проявява цялото ми ливанско наследство и духът на моя дядо. Разбира се, да се адаптира тази книга, която имаше славата, че не може да бъде адаптирана, беше рискован залог, на който аз абсолютно държах: в днешния контекст не е излишно да се напомни, че това е арабски автор, написал тази книга за световен мир, обгръщаш всички поколения и култури. За да я направим по-достъпна, решихме да я превърнем в много красив анимационен филм, който се обръща към децата, но не само. &ldquo;Пророкът&rdquo; е вътрешно пътуване, но също така и изследване на въображението, свободна територия&rdquo;.</em></span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Нито имигрантка, нито изгнаничка</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Това търсене на корените има смисъл, това е моят живот, това е животът на толкова много хора. Лично аз никога не съм се чувствала имигрантка, никога - аз съм мексиканка от ливански произход, едновременно с латински и арабски корени - но знам, че много хора продължават да ме възприемат като чужденка. Това е историята на моя живот. В Мексико ме смятат за арабка; никога, освен в САЩ, не съм се чувствала толкова силно мексиканка; а днес във Франция съм определяна за американка. Не се чувствам и изгнаничка. Точно обратното, навсякъде се чувствам удобно: аз съм много приспособима и лесно установявам връзки с другите, защото винаги обръщам внимание на това, което обединява хората, а не на онова, което ги разделя. Противно на онова, което си представят за мен заради брака ми, аз съм по-скоро достъпна&rdquo;.</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51941_CNZqXfrWIR6N13Fu19egSpGBUuM4Z8.jpg" style="height:588px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Да направя невъзможното възможно</strong></span></p> <p><em>&ldquo;Бъдещето? Страхувам се за дъщеря си, така както се страхувам за всички деца, но вярвам в тях. Вярвам в човечността, вярвам в добротата. Видели сме най-лошото, защото да не видим и най-доброто от хората? Технологията се разви, науката се разви, но политиката и дипломацията изостават. Нашите политици трябва спешно да намерят нови пътища, за да подредят един по-четлив свят, както направи Мандела например. На децата трябва да се повтаря онова, което аз казвам на дъщеря ми: &ldquo;Трябва да направиш усилие, за да видиш онова, което не се вижда веднага, не се страхувай от непознатото, избутвай бариерите. Мисли: какво има там, което аз не успявам да видя?&rdquo;.&nbsp;</em></p> <p><span style="font-size:14px"><em>През целия си живот съм се опитвала да направя възможно онова, което априори бе невъзможно за мен: да направя кариера в САЩ, да срещна мъжа на живота си, да родя дете на стари години. Ако само се повтаря онова, което вече е възможно, няма да има развитие. Същото важи и за киноиндустрията. Само да си спомним за &ldquo;Аватар&rdquo; и &ldquo;Гравитация&rdquo;, два априори неизпълними филма, само че режисьорите Джеймс Камерън и Алфредо Куарон се бориха, за да изместят художествените граници. Трябва да имаш дързост в живота, каквато и да е твоята професия или положение. Дързост и смелост. Не говоря за власт, а за смелост: това е смелостта, която отваря врати. Мъжете и жените, всички ние, сме магични същества, независимо дали го вярваме или не. Имала съм върхове и спадове, както всички, но съм се изправяла. Невинаги е лесно, често е болезнено, но трябва да вървиш напред. Някои не се изправят. Други се изправят до следващото падане, но продължават да вървят. Не бих променила нищо в пътя си до днес. Падала съм, ставала съм, нещо съм научила&rdquo;.</em></span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Миролюбива разрушителка</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Изпитвам много нежност и известно съчувствие към онази, която бях на 20 г. Аз не съм съвсем същата жена, но съм запазила нещо общо с нея: все още ми е невъзможно да се насилвам, да се затварям в клетка. В мен има бунтовнически дух, който никой не успя да намали. С възрастта той неизбежно се преобрази. В мен остава вкус към провокацията и художествено прекрачване на граници. Аз съм миролюбива разрушителка, защото в мен няма никакво насилие, никаква агресивност, никаква ярост. Но имам вкус към това и изборът на ролите ми го доказва: често съм играла жени, които не са &ldquo;прилични&rdquo; за обществото, жени, които излизат извън рамката&rdquo;.</em></span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Каузата на жените</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>&ldquo;Бяха ми казали, че за една жена в Холивуд всичко приключва, когато е на 30 г. Въпреки това Джулиан Мур получи първия си &ldquo;Оскар&rdquo; на 54 г., а Патриша Аркет произнесе забележителна реч за равно заплащане на актьорите и на актрисите. Нещата се променят, те все още не са идеални, но се променят. Дори манекенките от 90-те г., като Наоми Кембъл, отново се търсят. Винаги съм служела на каузата на жените, обичам ги дълбоко. В Мексико също нещата бавно се подобряват. Мексиканките са силни жени. Майка ми беше силна жена, а баща ми не беше мачо. Също като брат ми, а днес и моят френски съпруг: това са забележителни мъже, които подкрепят жените. Те са наши съюзници&rdquo;.</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51941_UhcRlr128lIwGVQ73hCBjKCY3rt9eO.jpg" /></p> <p><em><strong>Салма Хайек</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div>&nbsp;</div>