Пенелопе Крус: Не ме е страх. Никога

Пенелопе Крус: Не ме е страх. Никога
Звездата се включи в битката срещу рака, играейки и продуцирайки “Мама” (“Ма Ма”), и като режисьор на документален филм за болни деца.

 

 

Едва 13 часът е и светлината вече е бяла, почти ослепяваща. В Сан Агустин дел Гуадаликс, красив град от Ренесанса, разположен на 40 км северно от Мадрид, където Пенелопе Крус ни определи среща, е много горещо. Там тя е заснела кадрите за документалния си филм за деца, болни от левкемия, който ще бъде по нашите екрани през септември. В околностите на града тя снима “Кралицата на Испания” на Фернандо Труеба. Между снимките, преди да отиде да вземе малкия си син от училище, тя се срещна с нас в голямата зала на “Касерон де Арасели”, един от най-реномираните ресторанти в мадридското предградие. Пенелопе Крус ни разказва за първия си опит като продуцент. “Мама” (по кината на 8 юни), игрален филм на Хулио Медем, в който тя изпълнява главната роля, е посветен на една сериозна тема: рака на гърдата. Актрисата ни разказва колко много образът на Магда е променил възприятието й за живота.

 

- Как се подготвихте за ролята на Магда, млада жена, болна от рак на гърдата?

 

- Първо се посъветвах с един приятел лекар, след това прекарах много време с жени, които са преживели това изпитание. Една от тях беше попаднала в същата ситуация като Магда. Тя се е преборила веднъж с болестта и забременява, когато се получава рецидив. За мен беше потресаващо да я слушам да говори за болестта, която я разяжда, и за живота, който се заражда в нея. Тази жена изглеждаше неразрушима и ми предаде голяма сила.

 

- Поколебахте ли се, преди да кажете “да” на режисора на филма Хулио Медем?

 

- Нито за секунда. Ролите в киното никога не ме плашат. Винаги търся различното, както и предизвикателства. Втурнах се стремглаво в “Мама”. Беше сякаш се гмуркаш до дъното на басейн, имаш чувството, че се изгубваш и накрая откриваш в себе си енергията, за да изплуваш на повърхността. Героинята на Магда ми говореше в ухото, имах чувството, че е жива и ме държи за ръка. Филмът е почит към жените, които страдат от тази болест, както и към медицинския персонал, който се грижи за тях. 

 

- Някои сцени са емоционално заредени, като онази, в която Магда си бръсне главата. Каква беше атмосферата на снимачната площадка?

 

- В този ден екипът беше намален и цареше дълбоко мълчание, защото всеки от нас познаваше някой, който, за съжаление, е минал през това. Тъй като Магда е боец, слънчево същество, изпълнено с жизненост дори и в най-лошите ситуации, тя предизвиква възхищение и уважение.

 

- Успявахте ли лесно да намерите съня по време на снимките?

 

- В началото всичко вървеше добре. Чувствах се силна и се справях с тревогите на моята героиня. Казвах си: “Всичко това е само измислица. Изпълнявам роля, това е всичко”. Но емоционалното отдаване беше огромно и неизбежно. Вложих цялото си сърце и почувствах, че Магда ме завладява. Беше много силно и трябваше да го спра. Нашата “връзка” можеше да стане опасна за мен. Раздялата отне известно време. Последния снимачен ден бях във водата и гледах залязващото слънце, светлината беше разсеяна, сбогувах се с Магда, сякаш това беше ритуал: “Сега можеш да си вървиш”.

 

- Почувствахте ли се отдадена на мисия: да насърчите жените да се преглеждат редовно?

 

- Когато разговарях с една жена и тя ми каза: “Вашият филм ме изпълни с чувство на вина. Миналата година не си направих мамография. Веднага ще си запиша час благодарение на вас”, разбрах какво е влиянието на един такъв филм. 

 

 

- Филмът говори за списъците с чакащи в Испания, за да минат на такъв преглед. Това не е ли сигнал за тревога срещу липсата на медицински заведения?

 

- Този проблем не е само в Испания. Често ходя в САЩ и ситуацията там далеч не е завидна… Контролните прегледи трябва да са приоритет в целия свят.

 

- Анджелина Джоли разказа открито за двойната мастектомия, на която се е подложила. Какво мислите за това?

 

- Много й се възхищавам. Анджелина е жена за пример, тя е много смела. Не знам какво бих направила на нейно място. Много е трудно да отговориш, когато имаш шанса да не си засегнат пряко. Това е нещо интимно и аз уважавам нейния избор. 

 

- “Мама” е филм, който вие сте продуцирали. Това е нов опит за вас…

 

- Вълнуващо е, защото до края не знаеш дали филмът ще види бял свят. За първи път участвам във всички етапи: предпродукция, снимки и постпродукция. Трябваше да отида в Кан, за да убедя потенциални купувачи, че филмът е интересен. Харесва ми да не се изолирам в актьорската професия, защото научих много.

 

- Направихте също документален филм за деца, болни от левкемия. Каква година!

 

- Много съм горда с тази работа. Филмът ще излезе през септември. “Мама” не може да се сравни с нищо! Разширих кръга си от приятели. Днес мога да кажа, че имам приятели на 8 години! Те са част от моето семейство и се гордея с това. Няма да ги изоставя. Всички печалби от филма ще бъдат дарени на асоциация Uno entre cien mil, която подпомага изследвания срещу левкемията.

 

- Фактът, че сте майка, ли ви накара да се заемете с тези проекти?

 

- Може би… Но ако ми бяха предложили такива предизвикателства преди десет години, мисля, че щях да ги приема по същия начин. Не ме е страх. Никога.

 

- Редувате блокбастъри и авторски филми, омъжена сте за Хавиер Бардем и имате две деца… Откъде имате такава енергия?

 

- За мен най-важното е да успея да защитя личния си живот. Енергията… Има няколко фактора за това: не пия алкохол, не пуша, никога не съм се дрогирала. Наскоро откриха, че имам непоносимост към глутен, така че внимавам. Почувствах се по-добре, когато го изключих от храната си. Интересувам се от храненето, откакто се родиха децата ми. Искам те да растат в отлични условия.

 

- Вашата майка ли ви е предала добри гени?

 

- Мисля, че да! Това е жена, която е работила през целия си живот, шест дни в седмицата. За мен не е трудно да се занимавам с различни дейности. Обратното. Харесва ми идеята да съм в красива динамика. Мисля, че миналото ми на балерина не е незначително. Танцувах класически балет в продължение на 17 г., по четири часа на ден. Днес повече от когато и да било бера плодовете от това. Възпитанието на децата ми ме задължава да тичам във всички посоки. Никога няма да мога да благодаря достатъчно на баща ми и на майка ми, че са ме записали в балетна школа. Когато бях дете, те видяха, че съм хиперактивна и танцът може да канализира енергията ми в правилната посока. Преценили са точно. Родителите ми бяха много интуитивни.

 

- Фактът, че сте майка, влияе ли на избора ви като актриса?

 

- Това ме промени. Както всички жени, които стават майки. Всичко се промени за част от секундата. За мен това е най-революционното нещо, което ми се е случвало. С моите деца се завръща цялото ми детство. Преоткривам света, гледам на него по различен начин. Цветята, мравките, цялата природа придобива друга светлина. В този смисъл децата ми ме учат на много.

 

- Сега чувствате ли се по-близка с майка си от преди?

 

- Преди да се родят децата ми, майка ми казваше: “Ще разбереш по-късно”. Това изречение имаше дарбата да ме вбесява, побъркваше ме. Днес то придобива целия си смисъл.

 

Пенелопе Крус

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи