Патриша Аркет: Не се подчиних на холивудската норма да съм слаба

Патриша Аркет: Не се подчиних на холивудската норма да съм слаба
"Струва ми се странно да си присвоиш правото да съдиш външността на другите. Имам право да имам лицето, което ми харесва, днес, както и утре".

 

На 47 г., със заоблени форми, които приема, “Оскар” за поддържаща роля за “Юношество” и главната роля в успешен сериал (CSI Cyber), за първи път Патриша Аркет е лице на марка дрехи (кампанията на Marina Rinaldi за есен-зима 2015-2016).

Дребната блондинка - 1,57 м - с блестящи сини очи съблазни най-големите режисьори. Играла е фатални куклички (“Истински романс” на Тони Скот, “Изгубена магистрала” на Дейвид Линч), както и жената маймуна за Майкъл Гондри (“Човешката природа”) или любимата на санитаря Никълъс Кейдж за Скорсезе (“До краен предел”). След това тя се съгласява да участва в “Юношество”, експериментален проект със стегнат бюджет на тексаския режисьор Ричард Линклейтър. От 2002-а, с три дни снимки годишно в продължение на 12 г., тя е майката на героя, чието детство и юношество проследява филмът. “Беше брутално да видиш как остаряваш на екрана. Остро напомняне, че този живот е само кратък преход”, подчертава актрисата.

Патриша Аркет изоставя музиканта Пол Роси, баща на сина й Енцо (26 г.), месец след раждането му. След това споделя живота на Никълъс Кейдж, после ражда дъщеря си Харлоу (12 г.) от актьора Томас Джейн. Днес русокосата актриса се радва на приятно спокойствие с художника Ерик Уайт. “С възрастта се познавам по-добре. Беше естествено да бъда привлечена от човек, който споделя същите ценности”, отбелязва тя.

 

- Какво ви идва наум, когато се говори за мода?

 

- Мисля за “себеизразяване” и за “изкуство”. Произлизам от скромна среда. Официалната мода, тази в магазините, не беше достъпна за мен. Но имах шанса да израсна по време на пънк рок движението, което поставяше под въпрос авторитета, изразяването на индивидуалността и чувството за хумор, които, според мен, липсваха на общоприетите творения. И днес любимите ми дизайнери са онези, които не се подчиняват на статуквото.

 

- Защо избрахте Marina Rinaldi за първото си сътрудничество с модна марка?

 

- Тя съответства на моята същност, дори и да имам резерви към определен образ на модата. Модата направи милиони жени невидими. Те бяха непознати или пренебрегвани, обзеценявани, смятани за по-малко интересни от големите имена. Образът на жената, който разпространяват Холивуд и списанията, този на 25-годишната вечно слаба жена, е такова изкривяване на реалността… Всички ние имаме право да бъдем модерни! На всяка възраст, какъвто и да е нашият силует, трябва да можем да се чувстваме елегантни и удобно в хубави дрехи, ушити грижливо. Харесва ми също да бъда лице на марка, която смята за важно качеството на изпълнението. Тъкани и дрехи, които имат характер и подчертават индивидуалността.

 

- За филма “Юношество” обиколихте червения килим, но избрахте рокля на дизайнерка извън големите имена, Розета Гети. Не изиграхте играта на Оскарите. Защо?

 

- Никога не съм участвала в играта на съперничество. Въпреки че бях придружена от “семейството” ми от “Юношество”, изпитах натиска на блясъка, който ме кара да се чувствам неудобно. Както всички тези аспекти на професията извън актьорската игра… 

Как да се превъплътя в една “нормална” личност като Оливия, разведена майка, която се бори, за да отгледа децата си с малко средства, ако съм се фокусирала върху един повърхностен свят? За кампанията по връчването на наградите ми помогна една чудесна стилистка, Анабел Харън. Не се виждах как ще работя на пълно работно време по сериала CSI Cyber, ще участвам в промоцията на филма, ще прекарвам време с децата си и едновременно с това ще пробвам всички тези рокли, а после ще ги връщам! 

За Оскарите изборът ми беше очевиден. Розета е приятелка от детството. Това е първият човек, на когото казах, че искам да стана актриса. Бях на осем години. А тя мечтаеше да стане дизайнер! Носейки онази вечер рокля, създадена от човек, който ме познава толкова добре, имах чувството, че съм обвита с любов.

 

 

- Благодарствената ви реч на Оскарите, в която се обявихте за равно заплащане на мъжете и жени, и която бе аплодирана силно от Мерил Стрийп, вдигна голям шум. Защо това послание е важно за вас?

 

- Защото спечелих тази статуетка, играейки жена, която е единствената семейна подкрепа за децата си. Запитах се: “Как да отдам почит на всички онези жени, които страдат всекидневно от това неравенство?”. Статистиките са поразителни. В САЩ, при еднакъв труд, една бяла жена печели 78 цента срещу един долар за един мъж! Една афроамериканка печели 64 цента! А 70 на сто от чернокожите жени са глава на семейство с един родител. Така че те плащат данък пол и раса. През 2015 г.! Нека да ми обяснят защо! Ако жените получават дължимото, половината от засегнатите 66 млн. жени и деца няма да живеят под прага на бедността в Америка. Вече не е лукс, а необходимост да бъде изобличена тази несправедливост. Трябва спешно да се действа.

 

- В Холивуд колкото повече остарява една актриса, толкова по-малко получава. Сестра ви Розана Аркет вече ви интервюира по този въпрос през 2002 г. в документалния си филм Searching for Debra Winger. Как гледате на тази дискриминация днес, когато сте на 47 г.?

 

- Имах шанса да получа главната роля в CSI Cyber, четири години след края на “Медиум”, на възраст, когато киноиндустрията обикновено ви разжалва. Защото са разбрали, че жените са 51 на сто от американското население, че те вземат решенията за 87 на сто от покупките в едно домакинство. 

Играех наивници, докато имах подходящата физика и влизах в калъпа без много усилия… Но аз знаех за “срока си на годност” и бях решила да изследвам други пътища. Не се подчиних на нормата, отказвайки да сваля килограмите, натрупани през бременността, за филма “Медиум”. Моята победа срещу тази дискриминация!

Усещах, че телевизионните зрителки са уморени да гледат стереотипни героини. Те бяха готови да се идентифицират с майка, която прилича на тях. Границите най-сетне се раздвижиха, дори и Холивуд да е загубил връзка с реалността. Киното започна да се адаптира към подема на малцинствата: по възраст, по пол, по етнос… Отстъпвайки назад, разбира се, но с кризата на традиционния си модел, то вече няма избор.

 

- Приемате следите на времето без да прибягвате до пластичната хирургия. 

 

- Нямам твърди идеи по въпроса. Да проучваш актрисите и манекенките, питайки се дали са минали под скалпела, означава да участваш в тази мания. Това е още един начин да ги превърнеш в обекти. Струва ми се странно да си присвоиш правото да съдиш външността на другите. Имам право да имам лицето, което ми харесва, днес, както и утре. 

 

Патриша Аркет 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи