Обществена кухня

Обществена кухня
Поне в един аспект на живота огромна част от българското общество е крайно благосклонна към мен.  Дава ми храна. Храна за размисъл. Храна за писане и описване. Храни ме по форумите. Кара ме да се чуствам сит. Сит, даже преял. От омерзение. Но нищо. Няма да престана. Няма да престана с удоволствие да гледам нашето изчезване. Едната моя половина разстрелва другата моя половина до стената на победените, твърди в едно свое стихотворение от прекрасната си книга със стихове АЗ СЪМ ГРАЖДАНСКАТА ВОЙНА еврейският поет Хаим Гури, прекрасно е... Наскоро се чух по телефона с Калина Андролова – чудесен човек, независима и смъртоносно умна дама, апатично омерзена от българското бездарие. За пръв път госпожица Андролова ми зададе безсмислен въпрос.
<p>Попита ме дали съм склонен да ме цитира в един свой текст за елекронен сайт. Отговорих й, че за мен е чест, припомних й, че текстовете й са безсмъртни и да, да ме цитира, на всяка цена. След седмица текстът излезе.</p> <p>Аналогията на Калина Андролова, подкрепена с цитата, разбира се, беше на място и аз имах още един от редицата нескончаеми поводи да я поздравя от цялото си сърце. След седмица госпожица Андролова отново ми се обади и отново ми зададе мил но безсмислен въпрос. Нищо страшно &ndash; попита ме дали не съм обиден нещо. От какво да съм обиден, питам аз? Видя ли коментарите под текста, пита Калина Андролова? Не, казвам, местя се в ново жилище и още не са дошли да инсталират интернет, но си представям какви са коментарите, ясни са ми. Тези хора са болни, казва Калина Андролова. Надявам се, че е така, казвам аз. Тъжно, казва Калина Андролова. Не, не е тъжно, когато човек се увери, никак не е тъжно. Калина Андролова мълчи. Искаш ли, питам я, да те цитирам в следващия си текст и ти да видиш коментарите, за да се увериш? Да, казва Калина Андролова. Окей, казвам аз, чуваме се, сега отивам да се храня. В обществената кухня, знаеш я, много е вкусно, лепкаво и мазно... Чао!</p>

Коментари

  • Хан Крум

    21 Май 2011 19:47ч.

    Като в обществената кухня, знаеш я, много е вкусно, лепкаво и мазно... Чао!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Георги Генов

    21 Май 2011 21:13ч.

    Забрави да се уригнеш, Хан Круме. Щото изглежда ти си готвачът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    21 Май 2011 23:33ч.

    Много важно. Оплаквайте си се в кафенетата, в &quot;Червената къща&quot; или където там се събирате. Пишете си sms-и - &quot;Ние сме нормални и умни, другите са болни и тъпи&quot;, разменяйте си коментари на &quot;хейтъри&quot; по Скайп или по електронна поща. На никой не му пука дали сте обидени, дали сте радостни ли тъжни, дали четете коментари или не. Ако не искате да ви коментират, сменете си професията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Георги Генов

    21 Май 2011 23:55ч.

    За друг е посланието, глупако. И да учиш граматиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • off

    22 Май 2011 2:50ч.

    то пък един цитат...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    22 Май 2011 2:57ч.

    г-н трол на мен ми пука особено като сравнявам форумите на zeit и на гласове за да псува човек също се иска акъл третият граматик (смотания моркофф)някъде още се шматка но аз го чувам запъхтян да припка накъмтотука с лайняната торба има един велик който вика на простакотъпанака му извий врато вика брато и му скъсай главата и вика му я хфърли вика на петлте вика да му я вика кълвъъът вика(дотук хан круме или обратното беше я карамее по граматиката на бекет ако нещо си затруднен в прочита ми молям за извинение)туй голямото лайно си е наистина голямо осрахте новинара сега тука ще ви слушаме тавите бакилитови

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    22 Май 2011 3:45ч.

    Г-н хамалин, и аз се радвам да Ви видя:-)) Много сте атрактивен, много сте надъхан и имате неподражаем стил. Благодаря за любезната оценка за дейността ми в &quot;Новинар&quot;. Колкото и да Ви е неприятно, ще се наложи да ме срещате и тук. Ще ме изтърпите някак, няма начин. За тези, които не са чели статията на К. Андролова, за която става дума: http://www.webcafe.bg/id_1579217495/fpage_0/ Има към 100 коментара и от тях максимум десет са наистина груби, а от грубите максимум пет са неграмотно написани. Чистото хейтърство е много малък процент. Положителните отзиви и добрите думи за автора не са малко. Та не разбирам в случая какъв е този плач, каква е тази обида и защо коментиращите са квалифицирани като &quot;болни&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Смотан Морков

    22 Май 2011 9:00ч.

    Хамалин, преглеждам &quot;произведенията&quot; на Марков, но не коментирам. Не виждам особен смисъл - Марков чете коментарите, които уж не го интересуват и пише все по-тъпо, няма да си вземе поука. Иначе цитата на Тома Марков в статията на Калина Андролова е от бая време вече. Ще ми се и хамалина да го прочете, преди да рипа колко е велик Марков. От друга страна, любопитен съм да разбера дали Марков е спечелил сърцето на жена си с подобни думи. Ако да, честита да му е. Марков, храни се. Колкото повече пишеш по вестниците, толкова повече ще се храниш с коментари, които заслужаваш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Трол

    22 Май 2011 16:42ч.

    Троле, бе аз я прочетох статията от адреса, всъщност това е по-скоро ремикс ( щом ще се изразяваме като от &quot;тавите бакилитови&quot; *)на една статия в Култура, редактирана тук в рап стил. Често срещано явление покрай поп-хитовете. Намирам за напълно уместно използването на цитата от Томето, напълно в духа на заглавието й. Друг е въпросът: а оттук накъде? Тъй като да афишираш близко познанство с вмирисан бездарник и пропадняга е едно, но да си извисяваш публицистиката с грандиозните му интелектуални цитати е съвсем друго. Чоран пасти да я де в случая. Инак мога да се застъпя за авторката, която абсолютно заслужено си изгради сериозно име с колосалния труд, вложен в &quot;Еуропео&quot; и не само там. А Томата е шебек с гъз на пек ( продължаваме с рап-лексикона), неговото амплоа е да цака с Карбовски,ирландския посланик, Бабет 45, сега се хвали с Калинчето. Помолила го за цитат, ха,ха,ха...&quot;цитат&quot;... Инак относно бизньеса статията е дори мека с изказа, но епидермална. Тези , дето планираха &quot;прехода&quot;, дето подготвиха &quot;националноотговорния бизнес&quot;, дето ограбиха 25 милиарда долара в периода 1985-90-та, никак не са глупави и прости. Впрочем, те са глупави и прости, наистина, но това е друга тема, ако това е искала да каже авторката. В този смисъл не им трябват нито Калина, нито Чоран. Виж, цитати от Тома Марков им идват екстра. *виж хамалин, който странно нарича така винила

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до хамалин

    22 Май 2011 17:06ч.

    Здрасти, колега, абе &quot;тавите&quot; не се произвеждат от бакелит, изобщо плочите първоначално са правени от шел-лак, а дългосвирещите плочи и до днес ги пресоват от винил. И си държат цената, дееба, понеже са отличен носител, бият CD-тата звуково отвсякъде. Своите ги пазя, а наскоро си слагах ламинат, голем кеф беше да вадя над хиляда тави от секцията, гледах ги една по една. Ех що пари можех да имам, ако не бях събирал толкова плочи! Тогава щях да си купувам плочи, колкото ми душа иска...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Смотан Морков

    22 Май 2011 17:23ч.

    Привет, наскоро в Култура имаше една леко шмиргелова статия от Копринка, в която тя рендосваше едни, дето нещо намекват за плагиатство и пр. Общо взето, заключението бе, че днес това си било съвсем позволен художествен похват или нещо такова. Та в този дух бурните художествени инвенции, реминисценции и флуктоации в &quot;цитата&quot; на Хвали Марков са си чисто и просто взаимствани с голямата шпакла от гениталните творчески изблици на Карбовски. С привличането на високоинтелектуалния горноджумайски ангел за художествена &quot;муза&quot; на &quot;Гласове&quot; г-н Дачков несъмнено е уцелил десетката, Инджевски казано. Т.нар. &quot;цитат&quot; дори може да бъде поставен като лого на изданието. Еле пък ако бъде привлечен и Ицо Стоянов, а що не и самия Карбовски, то направо може да се смени и името: Културни Гласове.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • *

    22 Май 2011 17:28ч.

    шмиргелова статия от Копринка *понякога ми идва вдъхновение

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    22 Май 2011 18:31ч.

    Вие верно ли я взимате на сериозно тази Калина Андролова. Не съм чел много по нета, но на каквото попаднах, таман Марков остави куровете и путките (които явно намира за художествени) и тя поема нататък с разни неща като дебелото черво и други натурални красоти. Тон високомерен и назидателен, физиономия ведро самодоволна и много даване на акъл, като че ли ние не ги виждаме тия неща, за които тя прави емоционални репризи. Отваря ни какво е мутра и какво е Чайковски (ама не казва кое точно и коя част), чат-пат за самотата на богатото парвеню, направо да се разплачеш. Марков Дънков, ходиш на кухнята, щот си прозд. Да ти кажа какво закусих преди малко, направо като френски граф (какъвто съм по душа :))) Е, по пари не, но то не може пък всичко накуп. Да кажем, обеднял френски граф :) ): половин парче истинско френско бри (3 лева цялото парче) от близкия магазин с две филии хляб и още една филия с конфитюр от ягоди от една симпатична баба от квартала. Значи съм ял луксозно за 2.00-2.50, които същите ти даваш на социалната кухня. Ти искаш да кажеш колко просташко нещо предлагат на такъв велик писател. Ако не ходеше да позираш алиенация по средно скъпи барове, щеше да си ядеш прекрасно. Докато има пари, разбира се. Прочее, добре, че има социални кухни, че и великите писатели да хапнат отвреме навреме. :-)))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    22 Май 2011 18:33ч.

    Пропуснах от припряност. Моля да се чете: ... (които тя също явно намира за художествени, щом ги цитира)...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    22 Май 2011 18:44ч.

    Заека си шушне нещо по двора. Минава Вълка. - Как си, Зайо? - Добре съм. - Добре си, щот си прост. Заека си казва: &quot;Прееба ме. Утре ако пак попита, ще му кажа, че съм зле. Но другия ден Вълка пак минава. - Как си, Зайо? - Зле съм. - Зле си, щот си прост. Заека в шах, нито така става, нито иначе. На третия ден Вълка пак минава, доволен, че е завардил всички възможни отговори. - Как си, Зайо? - Я си еби майката! Така Заека надговорил Вълка. :-))))))))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Вестник &quot;Шепоти&quot;

    22 Май 2011 19:03ч.

    Колега, хапването и в обществена кухня може бъде наситено с епикурейско наслаждение, какво да кажем за менюто в &quot;Цар Плъх&quot;. А настроението зависи от сътрапезниците. Понякога купено в кимизарника за 40 ст. киселеещо и изветряло кафе в пластмасова чашка, но изпито с готини апапи от махалата, е по-вкусно от кафе за пет кинта на ъгъла на Докторската градинка. Момъкът от Горна Джумая ( и не само той, има една такава тенденция за най-скъпи ресторанти, а не някакви си там &quot;бирарии&quot;) явно оценява прескока в &quot;елита&quot; ( и аз не знам разбира за елит) като ядене и пиене на зверски скъпи вносни неща. При това, ако го наблюдаваме с научна цел, той непрекъснато се хвали къде и какво, и с кого е ял и пил. С днешното самосъжалително известяване за местояденето си гордият (бая мургав)горноджумайски лебед по-скоро позира модилиянски, но пък ни известява същевременно за телефонни молби за цитати. Както е тръгнало,&quot;цитатът&quot;(универсален, впрочем)резонно може да влезе и при теле-простака Слави, Азис може да се повлияе културно от него, изобщо широк отглас и всред академичните среди на ЮЗУ бихме могли да очакваме. Веднъж възхитен ром в Созопол се изказа за една картина: - Изкуство, да му еба майката! Какво ли би рекъл за цитата...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Възхитен ром от Созопол

    22 Май 2011 19:07ч.

    Цитат, да му еба майката!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    22 Май 2011 19:21ч.

    Хане, нали затова се подигравам - на разните му стойки коя дреха коя марка му е и какво уиски, и къде го е пил. Това са стремления на беден човек. Знам за социалната кухня. Първо от едно време. От там носеха храна на племенника на един наш голям художник, който (племенникът) имаше пенсия 80 лева. Казваше, че му е вкусно, дори ми показа един два-пъти - добре изглеждаше и нито беше лепкаво, нито беше мазно. Скоро пък една приятелка, бивша зав.-редакция, ми каза, че й препоръчали социалната кухня като добра и та се записала, защото живее сама и просто да не се занимава да планира какво ще яде. Също каза добри думи за яденето от нея. Имам кой да ме поглези в кръчмата и да ми направи и омлет със сланина и домашни яйца (умирам за омлет със сланина!), и равни части свински или телешки хапки и полупрепържен лук, и някое резенче сьомга да ми даде, и за омлета давам 2-3 лева, за огромна плоска чиния с месото и лука около 7 плюс-минус нещо (хората все гледат както е това интересно нещо в чинията на онзи :) Нищо особено не е - месо с лук :) ), някое парченце сьомга на залък, колкото за вкус с водката, сьомгата не се нагъва като вафли :) Човек може да яде културно и с малко пари. Да ти кажа ли кое нещо ми е от най-големите удоволствия? Късно вечер да седя на бордюра с приятел, да пием от една бутилка каквото ни е попаднало в момента да си купим и да стоим дълго на сладка приказка. Цялата вечер струва 5-6 лева, ако имате цигари. Ца една от въпросните вечери може да се произведе материал колкото за пет художествени повести. Затова Тома Марков ми е смешен с изкълчените му псевдоинтелектуални стойки. Но тези хора, понеже нямат занимание да произвеждат нещо конкретно освен думи по случайно попаднали им теми, са напористи и може и да спечелят войната. Тогава всичко ще стане кухо, дрънчащо като празна тенекиена кутия от халва, и единственият начин да се отърве човек от тази просташка екзема е да не им отваря. :-)))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    22 Май 2011 19:25ч.

    Чел съм и други текстове на Калина Андролова, чел съм и нейни интервюта. Впечатленията ми общо взето са добри. Статията &quot;Топките на Мойсей&quot; ми хареса, с изключение на прословутия цитат от книгата на Марков. Не става дума само за нецензурните думи. Просто подобно илюстриране на мисълта ми се струва излишно, смешно и тъпо. P.S.1 Хане, рядко чета &quot;Култура&quot;. Отвратих се от тях заради пламенната им защита на &quot;изследователката&quot; Мартина Балева (и заради други неща, но тук не е мястото за подобни обсъждания). P.S.2 Това за &quot;шмиргеловата статия&quot; си беше попадение. Внимавай Томата да не те цитира някъде, без да те спомене. Той има такъв навик:-) P.S.3 хамалин, лафът за &quot;тавите бакилитови&quot; е фантастичен. Направи ми деня. Vielen Dank.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Трол

    22 Май 2011 20:15ч.

    Е поне &quot;Топките на Мойсей&quot; няма да бъдат препечатани в Култура, макар да не съм категорично сигурен. Добрият вкус в публицистиката е нещо много важно, вярно че въпросният цитат може да има съвсем друго внушение в текста на Марков, но сега няма да пък седна и да пробвам с изчитане дали не греша. По-склонен съм да вярвам, че &quot;цитатът&quot; е своеобразен художествен апогей в романа и горкото дете, решено на всяка цена да апликира към статията си нещо от писателя-хулиган (готин образ), е било принудено да цитира като най-цензурен и лицеприятен именно този откъс. Съдейки по свинската карбовщина в досегашните изяви на хулиган-писателя, можем лесно да да се пре-догадим, че едва ли по-приятна воня, различна от тази във вътрешността на полата на Бабет 45, би се разнесла из новите му творчески гозби. Кулинарно казано, Марков и Карбовски все едно гени(т)ално ястие предлагат. Тъжното е, че в &quot;обществената им кухна&quot; е идвала още една читателка...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Вестник &quot;Шепоти&quot;

    22 Май 2011 20:32ч.

    Писателят Емил Калъчев ни каза веднъж: - Лукът дава голяма сила. И наистина манджичка без лук като че не става за нищо. Друго си нещо си е кромидът! В сряда лапнахме в &quot;Рахат тепе&quot; н върха в Стария Пловдив едни страшни кавърми, отгоре свежият вятър люлееше акациите и брястовете, а под масата два котака виеха щръкнали опашки и ни гледаха красноречиво. Аз най-просташки омазах плочника с подхвърлени парченца, но съгледах поне още стотина тъмнеещи петна наоколо и се успокоих. Абе готино си е в Пловдив, онзи ден пък бяхме в Хисаря, маахме в Славеев дол и тъкмо си наливахме водичка в шишенце до фонтана с голата мацка, когато един брадясал циганин с бира в ръка ми помаха с ръка: - Яла при мене бе. Не отидох, но не го и взех за Тома Марков, почиващ в станцията на писателите - беше без Рейбан завалията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Вестник &quot;Шепоти&quot;

    22 Май 2011 20:39ч.

    А ето и едно древно стихотворение, май от Иван Аржентински беше, забравил съм: Кокошки, птици пъстропери, вий снасяте готов продукт: яйца без кости и без нерви, които предпочитам с лук. Когато с тях се храня пея, опиянен от чист екстаз и драго ми е да живея, и чувствам се спокоен аз. Че ни кокошки, нито крави, нито прасе, ни вол съм клал, със свойте съвършени нрави аз честно тук съм преживял. Недей квича, прасе невинно, човек те коли със мерак, той има си затуй причина и затова не ти е враг. Иван Аржентински май имаше и нещо за праза: Хей, ти който си се оголил на простора, защо не си засадиш праза, хей тук на двора?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    22 Май 2011 21:23ч.

    Абе не знам какво може да й е хубавото на една статия, която още от заглавието започва с ташаци. :-)))))))))) Аз, хане, ям само прости неща - сирене, кашкавал (фен голям съм на бри, камамбер и синьо сирене, бяха скъпи, обаче сега се появиха тука сравнително евтини), маслини, месо чат-пат, по възможност леко шарено, маруля, пиле, бъркани яйца обичам, такива разни. Лукът е велика работа, обичам, и го обичам по много. Може да се яде с всичко и приготвен всякак. Горе-долу като черния пипер - за всичко става. А, да, и филия с мас, червен пипер и сол обичам, само че не се оплаквам по медиите, напротив, много ми е вкусно даже. :-))))) Ами тя кавърмата е горе-долу това: свински хапки с лук. Сега трябва да отскоча до близкия магазин за компютърни части, който, слава Богу, работи, че втория ми диск нещо се заяжда с мен по един невъзпитан начин - сега отваряй, чисти, прави наново компютър... абе... Приятен следобед.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Филип Николов

    22 Май 2011 22:23ч.

    ПЛОВДИВ Някои стихотворения са без заглавие Това заглавие е без стихотворение Интересни Аржентински поети четат в Пловдив. Но те поетите в Пловдив до един са Аржентински. И стиховете им са стихове – и кавърмите са им каварми. А пловдивската дума &quot;лапнахме&quot; е един път!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    22 Май 2011 22:27ч.

    европа с фалачи:като ферари (с ка:наша родина)бях си в отпуск и обиколих цялата софия за броя с джаза:еле един продавач,който ме знаеше,щото му изкупувах на момента търкалетата с джаз и амадеус,ми го извади.(синът ми и неговата го купуват,не исках да им се меся на вкусовете:само за джаза го нямаха,свършил пред очите им)начел съм се на хемингуей(котка в дъжда;под,или на дъжда беше:не ми дава да заспя след новото прочитане):негови имитатори на наша почва са дииванов в газетата сега и тм(хем му дай да пише за виски,за кръчми,та винаги като го чета ми се допива)(познавах един въздухар,който дъвчеше лула,за стойки)аз закусвам скромно с авокадо:много ненаситени масти и енергетичен продукт,сърбам подкиселеното немско кафе с канела,защо с канела,не знам:не съм писател,за да наподобявам някого.днес съм се смял от сърдце тук:тм и ка да не ни намират мъхна:каквито и простаци да сме в сравнение с участниците в zeit,там тая емоция и чешити ги няма:там взимат живота много насериозно,прекалено сериозни:скучни.забравих,събирам костилките на авокадото:някой да знае за какво може да ги оползотвори човек(на бг му викаме реализира)че лука е сила,го знам като студент,от колежки:викаха ми,хамалин,всичко ти е позволено,само не ми дъхай: шкуркай от разстояние

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    22 Май 2011 23:17ч.

    Филип, тук само аз съм от Пловдив. Хан Крум е бил на разходка там. В Пловдив от поезия и от поети разбира най-много Божана Апостолова, известна с партизанското си име Бабет. А кавърмите май са най-хубави в Банско. Хамалин, щом събираш костилките, можеш да си ги засееш. Ако не ти се чака поникването на дръвчето, можеш да ги изсушиш и да ги използваш за приготвяне на един традиционен мексикански сос, на който забравих името, но ако потърсиш, ще намериш рецепта. Да добавя нещо за обществената кухня. К.А. има късмет да работи на места, в които се наблюдава културно &quot;хранене&quot; - &quot;Сега&quot;, webcafe (ексцесиите там са изключение), БНР (&quot;Христо Ботев&quot; си има аудитория-мечта). Единственото изключение сигурно е &quot;Новинар&quot;, където се подвизаваме ние с &quot;бакелитовите тави&quot;, но и там едва ли има шокиращи неща, които да предизвикат задавяне. Така че, уважаема К. А., пий си спокойно кафето и си яж пастичката, нищо страшно не се е случило и няма да се случи. А Томата не го мисли - той ще си сърба това, което си е надробил.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Филип Николов

    23 Май 2011 2:00ч.

    Ааа, нема`а ми говорите срещу Пловдив и пловдивските поети, колега! Не помня кой беше, дали пък не беше Иван Николов ( Добри доста го беше попрочитал, както и да е), но имаше там едно смешно стихотворение в сатиричната притурка на &quot;Глас&quot;, щом ще си говорим за лук. Беше нещо такова: О, селски труд, ти вдъхновено лек си, (защото няма как да бъдеш друг) в промишлено-аграните комплекси расте надпланов патладжан и лук. При този дъжд от сто и двайсет литра, пази посевите от лоша гад. Раздай на декар по чувал селитра, пък виж тогава урожай богат. Що се касае до &quot;лапна&quot;, то това си е чист селски изговор в Карловско: - Жъ лапна. А аз ,колега, съм роден в малкия квадрат на Сердика и в нашето мазе имаше мозайка и минерален извор. Ама след бомбардировките изворът се премести до Банята. Шегувам се бе, нямаше извор, а плъхове по един лакът, навъдиха се при караибската криза, трябваше да си правим пакети със сухари и да ги складираме в мазетата. Чакахме ядрения взрив. Сега надеждни свидетели казват, че зиме вътре в каптажа на минералните извори се събират стотици хиляди плъхове и от време на време се цамбурват в топлата вода, отиваща към чешмичките...шега бе. И повече уважение към Пловдив бе, ей!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Трол

    23 Май 2011 2:25ч.

    Евала, Троле! Не знаех, че си от Пловдив. За съжаление, нещо му се подмени населението, а може и ние да одъртяваме. Преди на всяка крачка се спираш и поздравяваш някого,сега позната физиономия не можеш да съзреш. Какви купони ставаха там едно време, майна, познавах ги отблизо всички образи. По едно време преди трийсетина години бачках известно време в Стария Пловдив, излизам си в почивка и сядам отсреща в Архитектите, там имаше малки масички от бял мрамор до кипарисчетта и голяма Столичная водка струваше 0,56 ст. Винаги можеше да видиш Слона, Йони, Начо и пр. на бяло вино във високи тънки чаши със столчета, там си пиеха табиетлийски. Те пазеха дистанция обаче, не пускаха лесно никого в компаниите си. В Пловдивчето ходеха по петите им по-средни поколения.Писателите ходеха в Кристал. Скоро имаше в Словото носталгична статия от Огнян Сапарев за старите кафенета по този повод. Пред Халите се събираха занаятчии и художници, бачкащи реклама. А аз харесвах най-вече двора на Старата къща. Веднъж в приземието на ОСИК имаше графична изложба,откриването беше с оркестър, гавоти и менуети, отвън - двеста чаши с налята водка. Чавдар Попов държа реч и ни покани: - А сега заповядайте да разгледате експозицията, тутакси всички се обърнаха и излязоха при водката. Сетне събитието се премести в Сарата къща и като се прибрах в един часа, беше изгоряла някаква крушка, качих се на масата с фазомер, гръмна експлозия, придружена от мощна светкавица, а фазомерът се завари вертикално за фасунгата. Аз направих един лупинг с разперени ръце и крака, опънати в красив шпиц и се приземих на два метра невредим. Така беше...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до хамалин

    23 Май 2011 2:35ч.

    Колега, ако си сега в София, иди на Графа и Любен Каравелов, там има един голям магазин за вестници и списания на ъгъла, вътре зареждат в коша всяка седмица стотици дискове от Амадеус и Jazz по един кинт парчето. Аз вече съм се задръстил с музика, наближавам психологическата граница от цял гардероб с шпиндели - към двайсет хиляди албума, ще ги слушам след прераждането. Напоследъг тегля като луд от руснаците, по ирония на съдбата те ни взеха музиката навремето, а сега ни я дават безплатно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Филип Николов

    23 Май 2011 3:40ч.

    това с извора е яко, бай Круме. само в този форум не се появявала тази знаменита история. сега тябва да разкажеш и онази за каруците и баща ти, каруците с махмудии от бежанците. както и за бас китарата на Кирил Маричков...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    23 Май 2011 4:03ч.

    О, неразумний Филипе, поради що се срамиш да се наречеш Тома...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Филип Николов

    23 Май 2011 4:47ч.

    Фильо, абе тази история с каруците и махмудиите на бежанците не беше ли за твоя баща? Бас китарата на Киро я дадох на един Венци, сега е реставрирана. две бяха китарите, другият бас също е реставриран от един апап, мен ме мързеше. Наскоро дръннах на него, има лек гриф и е едски удибен, пък и работи отлично, полуакустичен, с форма на цигулка. Аз си взех имитация на Гибсън Ес 335, общото между нея и Киро е, че мога да кажа като я гледам: - кеф,Киро,кеф!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хехехе

    23 Май 2011 19:24ч.

    Ще му направа предложение, което той не може да откаже хахаха Тома Марков - един забравен писател и неговите български проекции (конференция по случай 100 годишнината на писателя)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отегчена

    23 Май 2011 19:50ч.

    &quot;Няма да престана. Няма да престана с удоволствие да гледам нашето изчезване.&quot;. Ех, писателю, не знам как още се намират желаещи да те публикуват...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хахаха

    23 Май 2011 22:16ч.

    за да не плащат за истински фейлетонист хахаха

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    23 Май 2011 22:30ч.

    Нормално е човекът да търси начин на изява, щом буля Андроловица само му цитира геникологичната литература, а не ще да му сипне винце да пийййнеее, дееевойкооо :-))))))))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    24 Май 2011 1:10ч.

    Хане, от този твой постинг, само че сериозно префасониран, ако имах подръка сюжет за поне две страници (но аз нямам), става идеален детайл - само канавацата, казана по друг начин. Или пък да го разшириш и да го пренапишеш.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    24 Май 2011 1:12ч.

    Заплесната му работа :) Този: 22.05.2011 г. 19:25 ч.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Заключение на комисията

    24 Май 2011 2:47ч.

    Зачатъците на топографския кретенизъм могат да се проявят в нашето подсъзнание още в ранно детство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    24 Май 2011 3:11ч.

    Въпрос към почитаемите членове на комисията: знаете ли какво означава думата &quot;топография&quot;?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    24 Май 2011 3:27ч.

    Не е ли къде е дадена колиба, бабуна или Тома Марков, посочени със земните им координати? Например: Бабуната, която обичам, защото съм седял на нея на тревата с момиче, се намира на 2 километра от Търговище, с координати 32&#039; 7&quot; и 54&#039; 12&quot;. Или: Тома Марков пие на 52-ра улица в бар с координати 41&#039; 2&quot; и 12&#039; 18&quot; и е погнусен от живота освен от Калина Андролова. Или: Тома Марков не е включен като жилище и присъствие в новия градоустройствен план. :-))))))))))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Вестник &quot;Шепоти&quot;

    24 Май 2011 3:39ч.

    Драги колега, Целта на това ми участие тук е да финиширам едно равнодушие. Затова следя какво ще стане. Топографските апострофи от преди малко издават фибрираща нервност. Като и да е, утре се връщам в София и няма да имам време. По отношение на приключенията в Пловдив веднага излизам с два тома, Примерно през 78-ма година карахме десетдневен купон, последните часове бяхме с една компания ( доста хора вече ги няма, един от тях беше тогава млад с кестенява брада под колената, после отиде в Америка, там побеля, върна се и почина, проф.А.Д. му направи портрет ) от двайсетина души, довършващи събитието в Кристал и щяхме да ходим в два през нощта у Катя Паскалева. Обаче Матю и Жюл нещо оплескаха работата, въртяхме се из сокаците, компанията взе да се разпада, останахме само най-вампирски настроените и по едно време влизаме с торбите с пиене в някаква приземна олющена кухня ,зле осветена от крушка 40 свещи, въже с прехвърлена завеса делеше пространството,а зад него някой спеше, реко похърквайки. Отвън цареше гробна тишина. Аз много се учудих и си викам наум: &quot;Егати, тук ли живее Катя Паскалева&quot;. По едно време влезе една женица с пенюар и рипсени чорапи, изгледа ни и само рече: - Леле, леле!, обърна се моментално и изчезна. Ние стояхме озадачени след затихващото отдалечаване на &quot;леле, леле&quot;-то, прави и мълчаливи,само онзи оттатък все така похъркваше. Седяхме , седяхме, па по едно време в самотата на кухненската празнота се разбра, че не сме добре дошли или че не сме дошли където трябва, тръгнахме си неловко и след малко се почна с първите просташки шеги: - Леле, леле... стана нещо като лаф после. Но кое му е идиотското... - тогава май само такива приключения можеше да има. Артисти, поети, музиканти, художници играеха своята роля на бохеми и много много не се задълбочаваха, табу-тата в разговорите висяха едва ли не като лозунги над главите, непремерен виц можеше да ти разкатае играта завинаги. Виж за пиене и чукане - моля - давай колкото искаш, развратът се поощряваше. И ето днес пък се наслаждаваме на високохудожествен развой в литературата, както би казал възхитеният ром от Созопол: - Цитат, да му еба майката! Можем да добавим: - Леле,леле!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум до Трол

    24 Май 2011 3:49ч.

    Троле, имаше едно джазирано парче навремето,буги-вуги от петдесетте, от епохата на &quot;Джиби, джиби Белене, новия курорт&quot;, и в него топографията беше мечтана: О, Господи, кажи на Мисисипи да не излива своя гняв в тръстиките на моята колиба, яж-бабо-рииба-а-пий-дядо-ром! Направи-и и новите шосета, направи-и и леките коли, направи-и и нови колелета, да джерим, да джерим до-о зоори-и! Едва ли лирическият герой е предусещал изграждането на магистрала Люлин, но пък и досега аз не мога да си преведа що е това &quot; да джерим&quot;, много топографски ми звучи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    24 Май 2011 3:51ч.

    Извинявайте, ако съм пратил търговищката бабуна на Хаити, а нюйоркския бар в Монголия, но нищо не разбирам от топография. Най-много упорито да твърдя, че нещо е там, а то не е, но това е повече художествен въпрос, а не географски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • PS

    24 Май 2011 3:53ч.

    през 77-та беше това с неосъщественото гостуване у Катя Паскалева.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хан Крум

    24 Май 2011 4:03ч.

    И накрая, приключвайки, ще препратя този свой стар постинг като коментар към посочената статия на Калина Андролова, така приятно апликирана с цитата на Тома Марков: &quot;Всичко можеше да бъде анализирано правдоподобно, ако имахме истинска политическа сцена. При пречупен гръбнак на българското гражданство в течение на 65 години комунистически диктат( е няма как вече да се крие фалша на преходната &quot;демокрация&quot;) ентусиазиран възторг от някаква си там конгресна реч едва ли би могло да се очаква. С каквито и витиевати формулировки да се мъчат да се закрепят в очите на пре-пре-прелъганите български избиратели, корозиралите партийни авторитети не могат да срещнат симпатия, там се се отразява само лицемерието на втръсналите до болка техни физиономии. Десети ноември може спокойно да бъде обявен за Национален празник на измамата, а от богатствата на оядената нова капиталистическа каста ( тлъсто червена) никога няма да капне някоя университетска ( или каквато и да е) сграда, подобна на дарената от Евлоги Георгиев. Функцията на хиперегоизъм е рафиниращата доминанта в поведението на партийните елити от т.нар. &quot;преход&quot;. &quot;Риформата&quot; беше предварително заразена с глистите от ДС. Чревната инфекция в СДС и клонингите-партии, някои от които изплюскват вече донора си, отдавна превърна в полупрозрачен скелет на синята, и дявол знае още каква идея, а виждаме вече като &quot;полегнала Тодора&quot; останките от някогашната свръхсилна зловеща Партия на диктатора Тодор Живков. Но пътищата към бъдещето не са ясни. Преплетените крака на глупаците-избиратели очевидно чакат тояга. Интервютата с бивши ченгета и дс-ментори, социолози, политически наблюдатели, топ-журналисти по медиите вече накланят трамплина на статуквото. Комфортът на Бойко Борисов няма как да е стабилен при изявите-изцепки на министъра си Дянков. Дори Гоце ясно изрази в завоалирана критичност недоволство към недоразуменитето, пробутано като финансов гений-спасител. Дянков се мята като риба на сухо и сипе пред микрофоните заклинания за някакво блестящо поправяне в бъдещето, с които направо конкурира дръзките обещания на Живков от Осмия конгрес на БКП. В същото време едрите бизнесмени си въртят играта в прочистения терен от неясно как изскочилата от ръкава на Борисов &quot;тежка криза&quot;, а цакани ще си остават само бюджетите на хорицата. Тъкмо това се цели и в представленията на конгресните пиеси. Тежката партийна кризисна ситуация приказно цели още глътка въздух за мехура на ГЕРБ, белким издържи месец-два до зимата, снега, международното положение и пр. изпипани шашми, използвани в репертоара на комунистите в себеизкарването си за единствени спасители. Легенчето на българската политическа криза се препълни с бъбречни камъни, острите болки в отделителната система симптоматично бележат изхвърлянето на поредните парченца, дори Царят беше болезнено изпикан. Днес този или онзи отнесен от струята играч е следван тутакси с вой и писък от други. А по дъното на отходния канал лежат прилепнали екс-авторитетите на &quot;демократичния преход&quot;. Понякога изпускат бълукащ балон нагоре. Скоро медийни ръце ще бръкнат в дълбокото, за да извадят представителна десетоноемврийска колекция. Честит двайсетгодишен пилонефрит, недругарки и недругари! &quot;

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    24 Май 2011 4:53ч.

    Това е, хане, защото не си навътре в жаргоните, а не си, защото не те интересува явно достатъчно. Не е джерим, а джарим. Чувал си: &quot;Джаркам си значи аз по улицата и...&quot; Горе-долу оттам произлиза и може да значи всичко, свързано с поведение на настроение в момента - шляя се, разюздвам се, правя нещо по свое хрумване в момента (независимо от обстановката и живота)... &quot;Начи таман си джаркам играта и влиза оная. Кво праиш тука ма?&quot; &quot;Само да ти кажа...&quot; &quot;Кво ше ми каеш бе, аре джа!&quot; В случая джа е съкратено на джаря, или джаркам, обаче аз съм много отворено копеле, целият квартал ме харесва, щото си джаркам насекъде и затова ме кльопат поголовно. Затова изгоних оная курва, да ме видите къф съм мъж, напрао джаркам сичко! :-))))) Поради извисени френски графски критерии на мен пък не ми харесваше думата &quot;джиджино&quot;. Софийската е &quot;готино&quot;, в смисъл на нагласено с подробности и много сладко, абе... джиджино (по пловдивски). Може и: &quot;Ебаси начи, кво си се наджиджил така?!&quot; &quot;Мани, Соня има рожден ден...&quot; И ти кво, фантазия, сигурно не те знае.&quot; &quot;А б аре изчезвай, ае, шес оттука!&quot; &quot;Ей, обади се, ако се прибереш преди шес... ако съм у нас...&quot; &quot;Аре...&quot; Ти, Круме, явно искаш да се измъкнеш от ангажимента да те оценяват, но това е, винаги те оценяват, а при Интернет те оценяват идиоти. (Това не значи, че всички са идиоти - казано от ТМ и КА, те са толкова назад, а наистина всички са идиоти.) Ти не финализираш нищо. Това не се пише така. Пише се така: Дойдох тук да напиша каквото си спомням, защото е много. И много хаотично. Аз не намирам в него никакъв ред, ту ми изплува едно, ту друго. Бих започнал така: &quot;Веднъж като седемгодишен родителите ми ме заведоха в Пловдив с влака и първо майка ми ме заведе в тоалетната на гарата да се измием от саждите.&quot; Или така: Нямаше по-посредствено общество от нашето, но бяхме щастливи. Но не съвсем. (Следва градация.) Не знам какво можеш, дори не знам какво работиш, но ще използвам израза на моя братовчед като се напие: &quot;Ю кен ду ит, копеле!&quot;

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    24 Май 2011 5:14ч.

    Вкусна ли е манджата на Хан Крум, топографчета? Ще натракате ли пак някоя експертиза, че да си заслужите и десерт?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маляка

    24 Май 2011 5:28ч.

    Тук ме подразни известната теория, че хората, които пишат отдолу, са никакъвци, бидейки всякакви, докато хората, които пишат отгоре, до един се родеят с Достоевски и са неповторими. Предполагам, че повечето от вас разпознават в писанията на Писателя замъгленото съзнание (неделикатно - впиянчване; не толкова като физиологичен процес, а като предпочитано състояние на ума). Впиянченият човек винаги закъснява, защото е правил нещо друго, макар че е трябвало да прави нещо трето, и винаги му се е случило нещо, което той илюстрира с фразата &quot;Ей, ако знаеш какво видях днес!&quot;. Наистина изострените сетива забелязват неща, които обикновеният разсъдък подминава като маловажни, тъй като за разсъдъка е характерно винаги да изпълнява някаква задача. Докато замъгленото съзнание вижда &quot;чудноватите неща&quot;, защото не преследва никакви цели, а просто се рее безцелно. Но тук възниква големият проблем при &quot;големите писатели&quot; (ГП). Някои ГП пробутват празното, чисто (в Кантов смисъл) замъглено съзнание като литература (докато нелитературните впиянчени индивиди просто пробутват една и съща история на всички срещнати познати в продължение на 3-4 дни, даже почват да се повтарят, понеже забравят на кого какво са разказали). Но... при други ГП замъгленото съзнение е придружено с ерудиция, талант, образованост, хъс или просто един голям Аз. Точно тези, вторите ГП именно и се родеят, дори и далечно, с Достоевски. А останалите просто дрънкат &quot;Чакай да ти кажа какво стана одеве&quot;.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Смотан Морков до Маляка

    24 Май 2011 7:18ч.

    Маляк, що не си ебеш майката? Казвам ти го както ГП Тома Марков би го казал, за да е в унисон с всички тъпотии, дето изписа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Смотан Морков до Маляка

    24 Май 2011 7:21ч.

    Маляк, извинявай, псувнята не беше за тебе.Ша прощааш,както ГП (голям простак) Тома Марков би се изразил.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    24 Май 2011 9:33ч.

    Защо си мисля, че хората, които пишат отдолу, са тези, от които може да се вземе? Не съм видял писател, който да е съвсем сам и да не е виждал нищо. Всички взимат, а после не благодарят на тези, от които са взели. Веднъж си направих експеримент. Не, този израз не ми харесва, по-скоро бих: &quot;Веднъж опитах нещо.&quot; В Интернет. Нали има всякакви. Тогава да видим дали са тъпи наистина. Нали били тъпи всички. Е, не бяха. Дори един тъп нямаше. Използвах усещането, което ми създаде един юридически криминален роман, с по-особено начало от другите, използвах също собственото си отчаяние, че съм попаднал в центъра на народ, който да е (сега ще използвам всичко възможно да защитя народа си) толкова заплеснат, толкова заблеян, толкова... абе ште убия бе, как ще се даваш толкова лесно, идиот такъв, ти си мой народ, какво правиш бе, защо позволяваш на всеки! И също използвах мотиви от последния албум на Ice-T, големи простаци, и по-специално: Attention! At this moment you are now listenin to an Ice-T LP. If you are offended by words like shit, bitch, fuck, dick, ass, ho, cunt, dirty bitch, low motherfucker, nigga, hooker, slut, tran, dirty low slut-tran-bitch-ho, nigga fuck shit, whatever... Take the tape out NOW! This is NOT a pop album... And by the way, SUCK MY MOTHERFUCKIN DICK! И после започва едно парче, което е писано от музиканти, а не от случайни групари. Това, разбира се, изобщо не ми беше целта - да псувам. Исках да изобразя усещане. Изобразих го така: Голо и каменисто докъдето стигат очите. На места мръсен пясък, като поръсен от капризна буря. Тук-там снопчета хилава полусуха трева. Вятърът разнася опаковки от храна. Няколко смачкани пластмасови чаши се втурват с него и с потракване изчезват в различни посоки. Прашен полускъсан вестник се надига от полъха, с гърчове се добира до захвърлено кълбо ръждясала бодлива тел, намотана на изгнил кол, и се залепя отгоре й. Сумрак. Започва да ръми. Става хладно. Вятърът се усилва. Капките заплющяват косо по малкото останала чиста пръст и я превръщат в мазна кал. Да, имах предвид оБществото, но изобщо не ми пукаше за него. Исках само да опиша. На сутринта: - Какво? Искаш да кажеш, че това си го написал ти тази нощ ли? - Да, но главно пих. - Значи ти? - Защо, не е ли възможно? - Чакай сега, ти? Всъщност не разбирах защо да не съм аз. Най-накрая онзи се предаде: - Абе най-вероятно си го преписал, но ако случайно не си, евала. Много е хубаво. Всъщност усещането е лошо. Но е хубаво, защото им дадох сочна картина, макар и да беше отчайваща. Така разбрах, че хората имат нужда от картини - да се пренасят в друг свят, както вече споменах. Мисля, че хората имат нужда да им се разкаже истина - генерална истина - но да не бъдат повече тревожени. Да се намери мек начин - тоест да се напише литература за това, което ги интересува. Всичко друго са глупости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    24 Май 2011 11:03ч.

    Морков, да, ГП Тома би казал: &quot;Абе пишем си разни неща и някакви навлеци с големи черпаци пристигат и искат да ни хранят, развалят ни рахата, да им е*а майката...&quot; Обаче няма как, в рубриката &quot;Светът според музата&quot; езикът трябва да е по-изтънчен. Затова четем тази история за героя, който е отровен от враговете си от обществената кухня, но възкръсва и продължава да се бори срещу злите главни готвачи заедно с една смъртоносно умна фея. По едно време героят и феята попаднаха в плен на ужасно отчаяние (или беше омерзение) и аз си помислих, че към края на текста ще се гръмнат и двамата. Уви, финалът беше блудкав и мазен. Аз не обичам такива претупани неща, г-жо Андролова. Ако Вие бяхте автор, щяхте да включите поне някакво народопсихологическо обобщение в стил Дойче Веле:-)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трол 05.10

    24 Май 2011 15:46ч.

    Шепоти, топографите-тЪпографи ще намерят начин да се подиграят с искреността ти. Те или псуват, или се подиграват. Не очаквай човешко отношение от тях.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вестник &quot;Шепоти&quot;

    24 Май 2011 20:46ч.

    Трол, благодаря ти за подкрепата, но още не съм се скапал. Надеждата ми за бъдещото поколение е скапана вече, да, но аз лично се опъвам още. Подло копеле съм. Трябва това да го обясня по-подробно не заради мен, а може някому да свърши работа. Също и страхливо копеле. Веднъж се замислих защо не ми се занимава, да не съм мързелив? Не, бях видял, че простата ми теория за хубавото няма да се приеме от суетните и лакомите. А ДРУГИТЕ не са ми толкова близки, че да се пожертвам, не съм нито Данко, нито сърцето му. Искам да притежавам лично, да е мое, да не може никой да ми го вземе. И хората престанаха да ме интересуват. Те само искат. Ами... няма. Това, което имам, е за приятелите ми, за гаджето ми, а ако остане - лично за мен, включително камамбера, който ям сам, ако никой не е с мен. Страх ме е. Много. От всичко. Не, не от това, не да не ме ударят, това са изключително редки опити. Страх ме е, че ако ме ударят, ще ме пипнат с ръка и така ще ме изцапат. Едно е ти да си си мръсен, друго е друг да те изцапа. Не искам да ме пипат, следователно трябва да избягвам да ме удрят. Затова заобикалям. Случвало ми се е само един-два пъти аз да ударя, за да мина направо. И досега съжалявам. Можех просто да заобиколя пак, щях да получа каквото искам и без да удрям. Нервни реакции. Сега е 24 май. Мога да си позволя да съм искрен. Винаги мога да си го позволя. Прадядовците са ми оставили (и нищо не съм похарчил, дори върнах още, но това са само ниви и гори, аз само ги притежавам и те ми струват пари, а не получавам нищо), но ми трябва малко. Мога да вдигна телефона и да ме попитат какво искам и как точно, за да го направят. Мога да се обадя на неумрелите. Мога всичко. За мен това е всичко. Мога и да заобикалям. Побирам се в 500 лева, включително цигарите (200 лева), ако не броим занаята ми, който не е евтин. При една печатна грешка може да се наложи да хвърлим всичко. Шибана история, но любима, не мога да изляза на никаква цена от нея. Нито пък искам. Искам да си остана в шибаната тъпа история, защото ми е хубаво в нея, нищо че е скъпа. Имал - дал, както казваме по Софийско. Следващото поколение вече е скапано. То е скапаноп от компютрите и съпътстващите го смартфони. Желая му приятна духовна смърт на яко тъпо копеле. Моята е сигурна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • М. К.

    26 Май 2011 9:38ч.

    Кой ме прати да живея с вас? Сигурно е некой педераст!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ?

    26 Май 2011 17:19ч.

    Ми сложи си край на живота, бе. Що се мъчиш?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи