Ингмар Бергман със семейството си Снимка: АФП, архив
Филмът “64 минути с Ребека” би трябвало да излезе през 2018 г., по повод 100-годшнината от рождението на Бергман, който почина през 2007-а.
“Намирането на непубликуван, но завършен сценарий на Ингмар Бергман, е все едно да се открие ръкопис на Хемингуей, ако ли не на Шекспир…”, твърди директорът на Фондация “Ингмар Бергман”, Ян Холмберг.
Написан в малък сив дневник, ръкописът на “64 минути с Ребека” е бил намерен почти случайно при подреждането на архивите, които маестрото завеща през 2002 г. на фондацията.
Бергман пише сценария през 1969-а, когато е 51-годишен. “Имаше хиляди сценарии, чернови, снимки, рисунки, писма и т.н. И сред всички тези документи ние открихме този сценарий (…), нещо, което не очаквахме”, спомня си Холмберг.
Известен със своето творчество, което разглежда двойката, смъртта, самотата, Бергман излага тези теми и в “64 минути с Ребека”.
Ребека е млада жена, учителка в училище за глухонеми, която търси сексуална, съпружеска и политическа еманципация. Тя е бременна, но отива сама в нощен клуб, където двойките си разменят сексуалните партньори, после признава изневярата на мъжа си, който й прощава, но когото тя все пак напуска. Скандал.
Отчуждение, морално благоприличие, грях, семейна омраза, желание, лудост: дори в диалозите и имената на героите, “64 минути с Ребека” предвещава “Сцени от семейния живот” (1973) и “Есенна соната” (1978).
Филмът трябвало да бъде част от триптих, написан и заснет от Ингмар Бергман, Федерико Фелини и Акира Куросава. Проектът бил финансиран от холивудско студио, впечатлено от европейския кинематографичен опит, който е много по-интроспективен, но така и не видял бял свят. Студиото искало да удължи филма, за да го превърне в телевизионен сериал, обяснява Холмберг. Бергман, на когото това щял да бъде първият филм на английски, в крайна сметка, не се съгласил, уморен от американските изисквания.
Адаптиран в радиото (“69-а еротична година” на Генсбур с музикален фон), сценарият ще бъде претворен на големия екран от Сузане Остен, 72-годишната днес фигура на феминизма и авангарда от 70-те г., която никога не е спирала да критикува силното влияние на Бергман върху шведското кино.
“Никога не бих го направила, ако той беше жив. Той беше стар консервативен господин и с времето стана още по-консервативен, но същевременно беше много чувствителен творец”, призна Сузане Остен пред АФП.
Ингмар Бергман, който стана легенда в киното със своите 40 филма, почина на 30 юли 2007-а, на 89-годишна възраст.
През 1963 г. филмът му “Мълчанието” беше първият следвоенен филм, който показваше сексуални сцени, но те бяха отрязани в много страни, припомня “Франс прес”.