Лив Улман: Трудно е да си жена в киното

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51406_3YnLkMBYCn1KtKgikon6A2v8VsIcq7.jpg" style="height:398px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Това е първият филм, който режисирате от 14 г. насам, и първият на английски.</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Казват, че е много време, но аз не го чувствам така - режисирах в театъра, включително тук, в Ню Йорк. Направих &ldquo;Трамвай &ldquo;Желание&rdquo; с Кейт Бланшет и играх на сцената. Сега спрях да играя и само режисирам. Щях да направя филм по &ldquo;Куклен дом&rdquo; (на Хенрик Ибсен) с Кейт Уинслет и Кейт Бланшет - чакахме пари, но накрая проектът пропадна.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- В предишни интервюта говорите за трудностите, с които се сблъсквате заради вашата възраст, пол, както и заради факта, че гледат на вас по-скоро като на актриса, а не като на режисьор. Каква борба трябваше да водите, за да направите този филм?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Трудно е да направиш филм, когато си жена, когато си актриса, а сега и заради моята възраст. Но аз много бих искала да режисирам повече филми, защото това съчетава всичко, което ме интересува. Харесва ми да виждам цялостната картина&hellip; как се държат хората и защо. Наистина съм тъжна, че открих режисурата толкова късно, когато бях на 50 г., в противен случай щях да направя повече филми. Щастлива съм, че направих нещо като &ldquo;Госпожица Юлия&rdquo;, защото днес филмите са големи&hellip; правят се някои невероятни филми, но много от тях са блокбъстъри (които получават финансиране).</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- &ldquo;Госпожица Юлия&rdquo; със сигурност е повече филм за героите, отколкото за интригата, и тези герои са изключително нестабилни, техните желания и мотивации често са неясни. Това беше идеята на Стриндберг за натурализма в театъра, но тя е антитеза на обрисовката на характера според класическото кино. Как работихте с актьорите, за да пресъздадете тези герои на екрана?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- За мен те са по-лесни за режисиране, защото ги познавам - аз съм театрална актриса и това е начинът, по който гледам на живота. Според мен филмът е театър в много отношения. Стриндберг ми беше интересен, защото много съм работила с Тенеси Уилямс, а той бе много повлиян от Стриндберг.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Стриндберг наистина не харесваше жените и онова, което те символизират, и тъй като това е адаптация, аз имах свободата да кажа какво мисля, че чувства госпожица Юлия, и исках да я представя по различен начин. Не за да вървя против Стриндберг, а заради това, което почувствах, че героите искат да кажат. Като режисьор аз наистина градя върху това, което актьорите носят - мога да работя само с невероятни актьори.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51406_yUSll1MhGHlwqvaKNWN0qBwAHkuk5P.jpeg" style="height:373px; width:530px" /></p> <p><em>С Колин Фарел и Джесика Частейн по време на снимките на &quot;Госпожица Юлия&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Много добре сте подбрали Джесика Частейн и Колин Фарел.</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Да! Дадох им сценария и им казах да ми се доверят и че аз ще им се доверя, защото знам, че когато камерата започне да работи, те са създателите и аз няма да им казвам какво мислят или защо изричат нещо. Моята работа наистина е да притихна. Тук имаше три гения (Саманта Мортън играе Катлийн, годеницата на Джон - б.а.). Това щастливо&nbsp; момиченце - наричам Джесика момиченце - никога не бих помислила, че не е като героинята си в реалния живот. Когато започнахме да репетираме, тя вече бе влязла в ролята и настроението на госпожица Юлия и когато я срещнах, след като филмът бе завършен, бях дори още по-впечатлена от онова, което тя направи. Тя казва, че сме го направили заедно, но това не е вярно: тя го направи. Ако аз трябваше да изиграя госпожица Юлия, щях да направя друг избор, но нейният избор бе по-добър. Казах й след една сцена накрая, когато тя е сгърчена на пода&hellip; Аз никога няма да бъда в състояние да направя това, което тя направи там. Когато птицата е убита, единственото нещо, което тя наистина притежава, има толкова много начини да се реагира на това - и трябва да кажа, че птицата не беше убита наистина&hellip; това беше кукла.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Надявам се!</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- (Смях.) Така работя с актьорите. Искам да ме изненадват. Колин също&hellip; всеки, който играе Джон, го играе много мъжкарски и е толкова груб с нея. Колин ни показа една друга страна. Когато тя влиза в кухнята като господарка и започва да му дава нареждания за това, което той прави, можете да видите в твърдостта на тялото му, че той мрази всичко това, но няма бунт, защото така е възпитан. Начинът, по който той го направи, цялата ситуация, гневът&hellip; той е невероятен.</span></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/yOcC_PeWn78?wmode=transparent&amp;jqoemcache=hTRLP" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Степента, в която тяхното общуване е ограничено от социалните кодове на времето - както класови, така и полови - ни кара да възприемаме тяхното съблазняване едновременно като отчайващо и невероятно завладяващо.</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Да, това поражда напрежение - те не разбират отговорите, защото отговорите не са истински. Точно това, което казвате: всичко идва от онова, което те са накарани да бъдат, и мисля, че има много паралели с днешния свят. Ние действаме в зависимост от класата, от която сме част, и &ldquo;Госпожица Юлия&rdquo; наистина ни го показва. Ние сме много по-зле днес и вярвам, че филм като този ни напомня за опасностите от това.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Невъзможността да кажеш онова, което наистина искаш да кажеш, и да бъдеш принуден да говориш според социално приемливи кодове, със сигурност е в сила и днес.</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Да, точно, ако някой изрече наистина истината, какво ще почувстват? Дори Фъргюсън например. Хората не смеят да кажат онова, което наистина чувстват. Те казват това, което чувстват, че е безопасно да кажат, но това не е истинска комуникация. Единствената истинска комуникация е тази прекрасна картина с полицая, който държи момчето, и момчето просто се нуждае от някой, който да го прегърне. Това е истината.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- В крайна сметка, любовна история ли е това според вас?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Да, мисля, че е любовна история. Наистина мисля, че Джон я обича още от времето, когато е била дете. Не мисля, че това е лъжа. Чудя се какво ли си мисли Колин, аз не знам какво чувства той, но чувствам, че я обича, но по неподходящ начин - по мъжкарски начин. Мисля, че той би могъл да й даде много. Но тя също не е в състояние да слуша.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51406_SwrYbBBFXY2JHvO5XcwMzG66k2hk2y.jpg" style="height:373px; width:530px" /></p> <p><em>&quot;Госпожица Юлия&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- В предишни интервюта сте казвали, че по време на кариерата ви е трябвало да омаловажавате силата си като жена - това промени ли се, когато избрахте да застанете зад камерата?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Не се промени по начина, по който трябваше да стане. Ядосвам се, защото мъжете са склонни да ти говорят надменно, защото си жена. Прикривам го, но понякога се ядосвам. По време на първия си филм още първата седмица носех кафета и правех неща, които знаех, че не трябва да правя. Това е сякаш играя в &ldquo;Куклен дом&rdquo; - аз работя в него всеки ден. Вярвам, че днешното поколение жени е много по-добре в киното, но все пак е по-трудно да си жена в този бизнес, отколкото да си мъж.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- В продължение на години бяхте известна като голямата муза на Ингмар Бергман. Какво изпитвате към думата &ldquo;муза&rdquo; - това е едновременно голям комплимент, но и ограничение.&nbsp;</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Това не ме притеснява. Той беше фантастичен режисьор и ми оказа голямо доверие. Ингмар ми каза нещо красиво преди много време, когато аз казах нещо подобно за него, нещо от сорта &ldquo;о, винаги ме питат за теб&rdquo; и той отговори: &quot;Ти не разбираш, Лив, ти си моят &ldquo;Страдивариус&rdquo;. И знаете ли, нямам нищо против да бъда нечий &quot;Страдивариус&quot;. Благодарна съм, че съм работила с човек като него, а аз знам коя съм дълбоко в себе си и се гордея с това.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51406_ZYBDxlW7WZ2zJjR0OzWadQy3ZoeVUb.jpg" /></p> <p><em>Ингмар Бергман и Лив Улман</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong>- Първият филм, в който сте играли, <em>Ung flukt</em>, е бил режисиран от жена (Едит Карлмар). Бяхте ли някога изкушена или вдъхновена да режисирате, преди да направите вашия дебют със &ldquo;Софи&rdquo; (1992 г.)?</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">- Не, никога не съм го обмисляла. Пиша много в скандинавските страни и ме помолиха да направя сценарий за филм. Когато го предадох, много го харесаха и ми казаха, че трябва да го режисирам. Аз си помислих: &ldquo;Как?!&rdquo;. Обадих се на Ингмар и го попитах: Мислиш ли, че мога да режисирам? Той каза: Да, можеш да режисираш. Още след първата седмица знаех, че това трябва да правя. Бях на петдесетина години. Но наистина се чувствах добре и ми се иска да бях режисирала повече. Тогава режисирах ръкописите на Бергман (<em>Private Confessions</em> (1996 г.) и (<em>Faithless</em> (2000 г.)&hellip; Той ми даде <em>Private Confessions</em> и ми каза: &ldquo;Ти вярваш в Бог, а аз не, затова ти трябва да го режисираш&rdquo;. Беше глупава причина. Но мисля, че животът ми е трябвало да бъде такъв, какъвто се оказа, и аз съм много благодарна.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51406_WlkWpzPoz3ZSw3QJtnIsMBLEmAyyBV.jpg" /></p> <p><em><strong>Лив Улман</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>