Английската актриса Лили Джеймс бе открита в сериала “Имението Даунтън”, а после в киното, в “Пепеляшка” на Кенет Брана. Днес тя е на големия екран във филма на Майк Нюъл „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ (The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society), адаптация по едноименния бестселър за група влюбени в литературата, които се борят срещу нацистите на остров Гърнзи. На 25 юли излиза Mamma Mia! Here We Go Again, продължение на култовия мюзикъл, в който Лили Джеймс играе ролята на Мерил Стрийп като млада. Среща с една актриса, на която много й върви, публикува "Ел".

 

Снимка: Sipa

 

- Какво ви привлече в ролята на Джулиет Аштън?

 

- Баба ми е французойка и като малка е видяла жестокостите на войната, масовото изселване… Когато успяла да се върне в дома си, там не било останало нищо. Къщата й била бомбардирана. Първата сцена във филма, в която моята героина се връща в дома си в Лондон и с ужас установява, че фасадата на улицата вече не съществува, ме разтърси. Очевидно си мислех за любимата ми баба. 

 

- Вашата героиня намира убежище в литературата, за да оцелее. Важно ли е писането за Вас?

 

- Все повече. Моята професия ме кара да чета много. Години наред си водех дневник. Пишех всеки ден. Спрях, когато влязох в Консерваторията. Но усещам желание да започна отново.

 

- Гледахме Ви в “Най-мрачният час” на режисьора Джо Райт, друг филм за Втората световна война, заедно с Гари Олдман в ролята на Чърчил, която му позволи да спечели “Оскар”. Какво са спомени те Ви от него?

 

- Усещане за затваряне. Сценаристите бяха пресъздали подземен бункер. Почти нямаше светлина. За щастие, бях заобиколена от актьори, които играеха офицери от разузнаването. Много се забавлявахме.

 

- На какво ви научи опитът ви от “Имението Даунтън”?

 

- Силата на сериала е в неговата продължителност. Имаш време да изградиш образа си, да влезеш в него и да изживееш различни изпитания, които оформят тази личност. Срещнах звезди, като Маги Смит. Когато застанеш пред нея, усещаш колко си малък. Казваш си, че имаш дълъг път да извървиш…

 

- От две години не спирате. “Пепеляшка” буквално ви изстреля…

 

- Този филм беше мечта. Имах чувството, че живея в приказка. Кенет Брана успя да събуди малкото момиченце, което дреме в мен.

 

- Една от партньорките Ви беше Хелена Бонам Картър. Даде ли Ви някакви съвети?

 

- Един ден нямах особено настроение. Тя се приближи  и ми каза: “Не се страхувай да бъдеш себе си”. Актьорите не са роботи. Имаме право невинаги да сме във форма. 

 

- Това лято ще Ви гледаме в Mama mia! Here We Go Again. Наистина ли сте фен на АББА?

 

- Луда съм по тях. Когато бях дете, родителите ми ме заведоха в Уест Енд да гледам мюзикъла. Трябва да съм го гледала поне пет пъти! Да се окажа във филма и да бъда “Танцуваща кралица”, честно казано, наистина е вълшебно. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

На извора

На извора

Има нещо магическо в това място. Когато вечер иззад смълчаните борове...

1 коментар/a

Delighted на 30.06.2018 в 19:44
Oh, this Muse has such a big, nice, juicy melons. She is a real inspiration.

Напиши коментар