Йо-Йо Ма: Класическата музика не е мъртва

Йо-Йо Ма: Класическата музика не е мъртва
Най-известният класически виолончелист издава нов албум и е въодушевен за бъдещето на музикалния жанр.

 

 

Когато не изпълнява Бах, Шуберт или Шостакович, Йо-Йо Ма записва с Енио Мориконе, свири с Боби МакФерин, акомпанира на Стинг, интерпретира по нов начин Астор Пиацола, босанова от Карлос Жобим или снима с “Дикси Чикс”, обзет от безгранично музикално любопитство. Той е записал повече от 90 албума, получил е 18 награди “Грами” и е свирил за всички американски президенти, включително за Джон Кенеди, когато е бил на седем години. Един наистина необикновен човек.

 

- Откъде идва музикалното ви любопитство, толкова необичайно в света на класическата музика?

 

- От моето културно възпитание, най-напред в Париж с родители китайци, след това в САЩ. Получих либерално възпитание, в което разбирането на другите култури минаваше през изучаването и оценяването на тяхната музика. Днес живеем в епоха, в която тези открития се случват по-лесно: всички музикални жанрове са достъпни с едно кликване и младите общуват, като си изпращат музика.

 

- Експериментите ви в джаза, босанова и уърлд мюзик промениха ли с нещо начина, по който изпълнявате класическа музика?

 

- Те ме карат да я обичам още повече. Когато се върна към Бах или Шуберт, то е с още повече чувство и познания. Пътешествията позволяват да оцениш още повече дома си, когато се завърнеш в него.

 

- Започнали сте да се занимавате с музика на тригодишна възраст. Това ваше желание ли беше или на родителите ви?

 

- По малко от двете, защото сестра ми, която е с четири години по-голяма от мен, свиреше на цигулка, майка ми пееше, баща ми беше цигулар и музиковед. Започнах с цигулка, когато бях на 3 г., но понеже не исках да правя същото, като сестра ми, намерихме компромис с виолончелото. 

 

- Мислите ли понякога, че донякъде са откраднали детството ви?

 

- Не, то беше различно. Учех у дома, докато започнах средното си образование в САЩ. Това ми вдъхна неутолимо любопитство към живота.

 

- Как човек на вашата възраст избегна рока?

 

- Защото живеех в тази затворена семейна среда. Познавах “Бийтълс”, които много харесвах, но това не беше моят свят. Понякога слушах бразилска музика на малкия си транзистор и мечтаех да мога да свиря с тези музиканти, но това ми се струваше невъзможно. Световете бяха затворени. 

 

 

 

- Хората ви свързват с проявите на Apple. Каква е причината за това?

 

- Бях близък приятел със Стив Джобс. Срещахме се семейно.

 

- В опасност ли е днес класическата музика?

 

- Не, тя не е призвана да изчезне. В различните страни класическите музиканти представляват от 3 до 5 процента от населението. Тези числа са същите и за науката: учените представляват само 3 процента от населението. Това означава ли, че науката ще изчезне? Не, разбира се. Числата нищо не означават.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Мери

    26 Sep 2015 21:41ч.

    Никога няма да изчезне, никога, както не е и изчезнала векове наред. Няма по-прекрасно нещо на света от класическата музика. а Йо Йо Ма е симпатяга, харесвам виолончело, интелигентен инструмент (като всички останали).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Америка за България

    28 Sep 2015 19:06ч.

    Кой ви слуша класическата музика, новата класика е музиката от американските филми, това трябва да слушате, задръстеняци нафталинови.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    02 Окт 2015 21:59ч.

    95 % от хората "нет ума"(Чехов): там където се е зародила т.нар. класическа музика, там мисю Америка за Бг сегъ произвждът ферари ауди и труги бъзикни (вибратори дето си ги зъвиръш в лайняния си мозък) аз слушам класикъ:шампанското i Моцарт не е за всеки ден и зъ всеки задник : винаги ште има 5 на сто( не е нужно от повече),които ходят на симфонични концерти,ште имъ и мамунарници,които ште им сервират пенливо от земите на шампан.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи