Хана Арент: Изключителното зло се извършва от обикновени хора

Хана Арент: Изключителното зло се извършва от обикновени хора
“Баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, човек, който никога няма среща със себе си”. В интервю за “Фигаро” Беренис Льове ни припомня най-важните философски послания на Хана Арент. Професор по философия, дисертацията на Льове е посветена на Арент (Hannah Arendt et la littérature - "Хана Арент и литературата"), а по-късно й посвещава книгата Le Musée imaginaire d'Hannah Arendt ("Въображаемият музей на Хана Арент").

 

Хана Арент, 1930 г. 

 

През 1961 г. Хана Арент отразява процеса срещу Адолф Айхман в Израел за “Ню Йоркър”. Тогава тя въвежда категорията “баналност на злото”. Не става  дума за банализиране злото, а за осъзнаване на една реалност, за която нашата мисловна традиция изобщо не ни е подготвила: 

 

изключителното зло се извършва от обикновени хора,

 

същества, в които няма нищо чудовищно, нищо сатанинско.  

 

Баналният човек е човек, който не мисли, а под мислене Хана Арент разбира, следвайки Сократ, способността да установиш вътрешен диалог със себе си. Следователно баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, 

 

човек, който никога няма среща със себе си.

 

Моралното съзнание не произтича от подчиняването на заповед (на Бог или на разума, както при Кант), а от  предусещането на този момент, в който ще се окажа сам със себе си и ще дам сметка на това алтер его, което е в мен. Само този, който има опита за това, може да се въздържи да извърши определени действия, отказвайки перспективата да живее в компанията на доносник или на убиец, изтъква Беренис Льове.

 

Присъствието на литературата в творчеството на Арент е безспорно. За да осмисли индивидуалната идентичност, тя се позовава на Карен Бликсен, по въпроса за доброто и злото - на Мелвил и Достоевски, относно политическото призвание на хората - на Омир и Рене Шар, за Първата световна война - на Фокнър… Открих също, че докато е слушал ораторията “Месия” на Хендел, е имала откровение за 

 

“метафизичния смисъл на раждането”, 

 

разказва Беренис Льове.

 

Хана Арент много добре показва, че нуждата от стабилност, дълготрайност, продължителност и желанието за промяната, вкусът към новото преминават през всяко човешко същество. Фактът, че ги издигаме в противоположни сили, според нея е знак за изгубено равновесие. Арент знае обаче, че новото, промяната, ни заслепява за една безкрайно по-спешна задача: да запазим, да съхраним, да попречим на света да “кипне”, както казва тя. А истинската свобода, тази, която свидетелства за способността на човека да влияе на хода на нещата, се проявява в консервативното поведение. 

 

Арент не се оставя да я затворят в каквито и да било категории - “аз не се вписвам”, обичала да казва тя, - но със сигурност е много критичен мислител на модерността, изтъква Беренис Льове. Модерните философски постулати са компрометирани от тоталитаризма, от логиката им на “всичко е възможно”, от политиката им на социално и антропологично инженерство. Модерността се характеризира, според Арент, и това е основен момент в нейното творчество, с разбунтуването си срещу съществуването. 

 

Характерно за модерните хора е невъзможното им помирение с човешката ситуация. Модерният човек е неспособен на благодарност, безчувствен е за измерението на дара в това, което му е дадено, което не е избрал, на което не е автор. Независимо дали става дума за завещанието на вековете или за половото тяло, в което се е родил…

 

Арент е анти-Бовоар: раждаш се жена и ставаш такава.

 

Според Хана Арент ако има някакъв урок, който трябва да извлечем от тоталитаризма, това е именно да сложим край на този бунт срещу дадеността. Но през 1958 г., когато става свидетел на първите опити да са създаде живот в епруветка и обещанието човека да бъде направен безсмъртен започва да вълнува умовете и лабораториите, тя е принудена да констатира, че 

 

хората не са склонни да се примирят с крайността. 

 

“От известно време голям брой учени се опитват да направят живота “изкуствен” (Арент намеква да опитите за създаване на живот в епруветка - б. р.) и да прережат последната връзка, която все още държи човека сред децата на природата. (…) Подозирам, че желанието да избягаме от човешката ситуация би обяснило и надеждата да се удължи продължителността на съществуването над сто години. Този бъдещ човек, когото учените ще създадат, както те ни казват, след век, не повече, ще се окаже жертва на бунта срещу човешкото съществуване, такова, каквото ни е дадено, дар, дошъл отникъде (говорейки като лаик) и който искат да разменят срещу изделие на собствените им ръце”, пише Хана Арент в увода на “Човешката ситуация”. 

 

С есето “Кризата на възпитанието” аз влязох в нейното творчество, разказва още Беренис Льове. “Една фраза улучи право в целта: “Със зачатието и раждането родителите дават не само живот, те въвеждат в свят”, като свят означава цивилизация, отделна форма на човечеството, формирала се през вековете. Индивидът е предшестван. Тук Арент полага основите на антропология на предаването. Задачата на възрастните е да придружат детето в тази гора от символи, в която влиза като чужденец, да го научат да ги познава и да обича тази цивилизация, която е била там преди него и е призвана да остане и след него”, подчертава френският фисолоф. Според нея геният на Арент е, че обединява задълженията на възрастните към децата със задълженията им към “непрекъснатостта на света”.

 

Възпитанието е застраховка срещу заплахата от разрушение, 

 

която новодошлият представлява за исторически формиралата се цивилизация. Друг важен момент: Арент изтъква добродетелите на предаването на миналото: изоставяйки детето в настоящето, ние не го освобождаваме, а го затваряме в затвора на тук и сега. Без наследството на вековете, духът на времето го връхлетява. Откъдето и парадоксът, дръзко заявен от Хана Арент: “Именно за да запазим новото и революционното във всяко дете, възпитанието трябва да бъде консервативно”, завършва Беренис Льове.

 

Беренис Льове

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Коментари

  • Изключителното зло се извършва от обикновени хора

    10 Авг 2018 21:46ч.

    Това означава ли, че всички обикновени хора са изключитрлно зли за разлика от т.н. елити? Това означава ли, че обикновените хора трябва изначално да имат чуство за вина и да си налягат парцалите без да протягат алчните си обикновени зли ръчици към привилегиите на аристокрацията?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не! Виктимизацията има много ракурси

    11 Авг 2018 0:25ч.

    Преди всичко се информирайте и после анализирайте, идентифицирайте и... най-после бъдете свободни да не се припознавате във всяка добре скроена философия! Със здраве и здрав разум! https://www.bg-pravo.com/2012/09/14.html

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Амира

    11 Авг 2018 13:39ч.

    Благодаря на "Гласове", че ни напомниха за мъдрата Хана Аренд. Двата вълка - на доброто и злото, водят извечната си битка във всяка душа, затова без оправдания: колкото и непосилно трудно, банално и подтискащо да е битието, човек си когато разпознаваш и храниш само добрия вълк.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До първия коментирал

    12 Авг 2018 0:13ч.

    Защо решихте, че Хана Аренд има предвид социално необикновените хора? Аристократите са си хора като хора. Да не би да имат две сърца и четири дроба черни? Мисля, че тя говори за обикновените спрямо злото хора. Хора като вас, първия коментирал. Хора, които не режат глави, не пребиват жените си, не изнасилват дъщерите си, не продават жени в робство, не са серийни убийци или педофили или рекетьори. Нормални хора. Вие сигурно ядете пастет.Пастетът стига до небцето ви чрез садистично, сатанинско зло, което вие не забелязвате, но и да го забележите, ви е е все тая. Гъските се раждат, за да бъдат ваши роби. Забождат ципите им с топлийки, за да не се движат и ги тъпчат с храна, наливат им храна през тръба в човките, докато черният им дроб се разболее, уголеми като на болните от рак и алкохолиците, след което вие го изяждате, очаквайки от плевелите на злото в стомаха ви да поникват розите на здравето. А после се възмущавате защо здравната каса се отнася към вас толкова жестоко. Ами защото не и пука за вас, както на вас не ви пука за гъските. Сега вие сте гъската. Подобното привлича подобно. Препоръчвам ви линка в края на коментара ми. Там Филип Уолън споменава чий е израза ''баналност на злото''. Аз не бях обърнала внимание на това, така че пак научих нещо ново и смислено от ''Гласове''. Не знам кой е Фипил Уолън, не съм се интересувала. Прилича на социален аристократ, но най-вече е аристократ на Духа и мисълта. https://www.youtube.com/watch?v=Nwn49VoBdUs

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    12 Авг 2018 9:42ч.

    Признавам си, че не мога да чета такива дълги философствания не заради дължината, а защото не ми е приятно да се гмуркам из объркани съзнания и да се опитвам да визуализирам техните измислени фантазии. Предпочитам да плувам в чисти води. Самото заглавие, което търси някакъв профил на злия човек е отблъскващо. Има една притча, която казва, че един господар имал много длъжници, един дължал повече, други по-малко. Те си дължали и помежду си... става си цял свят от длъжници... От време на време някой се сещал да помоли господаря да му опрости дълговете и той ги опрощавал, тогава той не бил вече длъжник. Само че продължавал да изисква от другите техните задължения, след което бил наказван за коравосърдечието си. Притчата е за греховете на хората, всички сме длъжници. Никой не може да говори с високомерие за злото, сякаш има правото да се дистанцира, като някой съдник и да морализаторства. Защото той прилича точно на онзи, който сам има нужда от опрощаване, но не може да прощава. Злото е част от нашия живот, всички сме грешни. То прониква чрез нашите чувства и после снася яйца и в ума. То може да прониква чрез съвсем невинни на пръв поглед чувства, каквито изпитваме всеки ден дори към близките си и основната причина е, че гледаме на собствения си комфорт като самоцел. Тогава всичко, което ни вади от комфорта, дори страданията на едно дете, може да бъде дразнещо, така ставаме жестоки. Проблемите на другите ни обременяват, радостите им още повече, понеже завиждаме, защото всеки иска да заеме спрямо останалите царското място и да получи най-голям дял почит, признание и богатство, заедно с липса на нужда от работа, подчинение, усилия, отговорности. Другата дума за това е егоизъм. За да спре човек да върши зло, трябва първо да спре да бъде центъра на света, а това никой човек не е постигнал, освен този, който се е смирил пред волята, която подрежда света, която му дава и неговото собствено място в света. Така че вместо да драпа да се качи на главите на останалите, да им бъде полезен, позволявайки да бъде поставен на правилното място и впрегнат в правилния труд. Защото когато всеки заеме царското място в съзнанието си, не остава нищо друго, освен постоянна война между претендентите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До първия коментирал на 12.08.2018 в 00:13

    12 Авг 2018 15:02ч.

    Леле... Прав е докторът от св. Наум да се оплаква, че случаите на циклични разстройства вече не се проследяват надлежно, а това води до влошаването им!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus на 12.08.2018 в 09:42

    12 Авг 2018 15:05ч.

    Брилянтно!!! Вашите коментари са достойни за благородна завист!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Кукуряк

    14 Авг 2018 10:46ч.

    сигурно ти е много скучно

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • [email protected]

    14 Авг 2018 18:17ч.

    Аз не знам какъв е критетирия за "добро" и "зло"? Според мен това са двата полюса на едно цяло. Точно, като любовта и омразата. Едно и също чувство, изразено по различен начин. Много често се случва, така че привидно рушeйки нещо, ние съзнателно или не - създаваме друго. Дори и в най-зловещи ситуации. От всяко действие произлиза някакъв резултат. Ако проследим събитията в дългосречен план, то тогава се изяснява смисъла.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Изключителното зло се извършва от обикновени хора"

    15 Авг 2018 11:57ч.

    Хахахаха. това им е номерът да вменяват колективна вина, след което да я фискализират!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    17 Авг 2018 8:14ч.

    За Хана Арент - поклон! Първосигналните ѝ тълкуватели не са нищо ново.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • za pyrviia komentar

    05 Sep 2018 0:46ч.

    Absoliutno tochno! Za negovite oponenti - edno vreme skachAhte, sega pyk kliakaite! Velikata filosofiia - vse v nechiia sluzhba! Kogato izkliuchitelnoto zlo e izvyrsheno ot nqkoi iahnal ostanalite, to e samo e tehen interes(!?), kogato e izvyrsheno ot nqkoi prostosmyrten - e izkliuchitelno zlo za ostanalite... Imashe edin vic po komunistichesko za zakona - bariera pred prostosmyrtnite v poleto. De da go znaeshe filosofkata.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • мечтател

    11 Яну 2019 22:40ч.

    От "какво зависи от мен" и "Господ (или шефа) си знае работата" до съучастие в най-гнусни престъпления е само една крачка. Пък и друг велик е казал, че филистерското спокойствие е душевна подлост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Доста непрецизен превод

    13 Авг 2019 23:22ч.

    Поради неяснотите, възникнали при превода, коментаторите правят свободни интерпретации в съзвучие с разбраното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хана Арент: Изключителното зло се извършва от обикновени хора

    14 Авг 2019 11:13ч.

    Когато човек или списовател, цензуриращ сий форум не може да бъде търпим към критиките срещу него, то значи ли това, че той е "Баналният човек е човек, който не мисли, а под мислене Хана Арент разбира, следвайки Сократ, способността да установиш вътрешен диалог със себе си. Следователно баналният човек е човек, който се задоволява да живее, който не спира да живее, който никога не поглежда назад към своите постъпки, думи, иначе казано, човек, който никога няма среща със себе си.", а щом е банален сиреч обикновен е потенциален извършител на изключително зло, г-не Яворе???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Добре, че от време на време...

    14 Авг 2019 13:45ч.

    ...се появява и коментира Кукурякът, че без него нивото на вестника се определя от джендовите рекламни карета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • София

    14 Авг 2019 15:24ч.

    Злото се извършва от немислещи , изпълняващи нареждания , не поемащи лична отговорност съвсем обикновени хора с които си разговарял приятелски до момента , в който някой отгоре им нареди да ти отрежат главата!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ханибал Барка

    15 Авг 2019 12:16ч.

    Подозирам, че тя опитва механично да пресъздава модели, за които е чела, гледайки процеса срещу Айхман. Да - той бе банален, незабележим човек, който до последно твърдеше, че е изпълнявал заповеди. Не приемам обаче, че не е водил вътрешен диалог със себе си, не си е правил равносметка. И това е още по-ужасяващото - човек, който е имал своите съмнения и вътрешна борба, все пак е извършил нещо ужасно. От друга страна с тезата, че баналните хора като Айхман, който творят ужасии, не са способни на поглеждат назад и да се осмислят, намирам за примитивна. Тя е опит за профанизация на един голям проблем.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФАКТИ

    16 Авг 2019 14:31ч.

    Има икономисти и икономисти, новите неолиберални икономисти имат ум и знания колкото счетоводители. Хана аренд, е "счетоводител" сред философите. Такава е и Айн Ранд и българката от Франция - ДС сътрудник Юлия Кръстева. МЕДИИНИ И КНИЖНИ ПРЪДНИ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    18 Авг 2019 8:29ч.

    Хана Арендт разбира се, е права. Баналният човек е базата на фашизма и на всяка тоталитарна диктатура. Малко са хората в такива времена, като пастора Ниемьолер, с онези прочути думи - “Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист. Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ. Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз. Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин. Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.” За думите си в църквата Ниемьолер е изпратен в лагер. Хана Арендт го знае, видяла го е с очите си и го е изпитала, тя е еврейка, която е оцеляла.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Интересно, какво мислят по въпроса за злото и баналните му носители палестинците?

    18 Авг 2019 11:37ч.

    ????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за сведение

    18 Авг 2019 12:53ч.

    Дясното(олигархията)(елитът)(плутокрацията) има много общо с гей пропагандата и философията им. Те определят моралът, като относителен, подвижен, релативен. ДЕСНИТЕ КАЗВАТ: "ЧЕСТНОСТТА Е КЛАСОВО ПОНЯТИЕ" ... Ето защо плутокрацията(дясното) подкрепя гей пропагандата, това е тяхната пропаганда, че моралът е измислица. ... Има една опорна точка на дясното и неолибералното=фашизмът=крайнодясното, свързано с това, че моралът е подвижен. Тази опорна точка е - "човек изпитва вина, само когато има свидетел, и дори тогава не изпитва(л)". ... Левият Артър Милър: "Моралът е ред, противопоставен на хаоса" Модерното дясно, фашизмът, неолиберализмът, неоконсерватизмът, радикалният капитализъм, е научен защото вярва в генетичният подбор и лошите и добри гени, даващи лоши и добри способности. Но такава наука отрича прогресът, който ще изравни способностите, чрез образование, опит и медицина. Както един господстващ лъв остарява и умира, убиват го, така и най-добрата генетика не издържа на травми и старост, инвалидизация, физическа и психическа, и прогресът и медицината им помага, така прогрррррррррррррррресът и медицината помагат - И - на слабите да станат силни, и равенство. В това последното вярва лявото, и следователно не вярва дясното. Тоест научното дясно си е като старото, консервативно, и не вярва в прогресът. Старото дясно, консерватизмът, отрича науката и прогресът, защото вярва в божествен промисъл, който е подредил така нещата. Тоест, бедните и богатите са такива по божия воля. Истината е, че притчата за блудният син е за лявото и дясното, за семейството, общността и равенството, и отдруга страна за егоизмът индивидуализмът, и пазарният свят. Раят, семейството, обединението, е в ляво, блудният син отива на дясно, където егоистично си инвестира - харчи капиталът но след фалит отива в чистилището, после тръгва наляво към общността. Марксизмът и ленинизмът, родиха фашизмът. Както християнството роди инквизицията, кръстоносците, феодализмът, кладите на вещици, ... Има ли по-първенюшка и не солидарна интелигенция от живковата. Всяко нещо съдържа своята противоположност. Всеки сладък плод е кисел преди да узрее. Фашизмът е безспорно дясно, но дясно което вярва в истинноста на лявото, и разбира най-добре заплахата. Както Анакин Скайуокър - 90% от БКП премина на тъмната страна. "Социализмът е недоносче" Тодор Живков за преходът - след НРБ: .. "Един другар ... ми вика: Другарю Живков, не вкарваме ли ние вълка в кошарата? Ах, викам ... вярно е, вкарваме вълка в кошарата, но ... вълкът ще изяде мършата, а това което е здраво, то ще остане." Сорос и БСП, създадоха ДПС, СДС, АТАКА, ГЕРБ. Румен Воденичаров акушира и на СДС и на Атака. Вестникът на Хитлер се казвал "Щурм"="Атака". Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    19 Авг 2019 8:39ч.

    Под обикновени хора авторката вероятно разбира посредствени и безлични хора. Напълно съм съгласна с тази теза. В романа си "Щилер" Макс Фриш описва случая на кротък счетоводител на средна възраст, цял живот прекарал мирно и спокойно със семейството си. Една нощ става да пие вода и на връщане заколва всичко живо по пътя си, деца, жена и т.н., ей така му хрумнало... Най-голямото зло се ражда от комплексите, които в повечето случаи са неосъзнати. Пълно е с такива хора пред очите ни...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да разбираме ли, че "посредствени и безлични хора" се пръкват само от нациите до колкото още ги има,...

    19 Авг 2019 11:01ч.

    ...които не се считат за уникални и избрани?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи