Годар и Ан Вяземски: историята на една любов

Когато среща Годар за първи път през 1965 г., без да му обърне внимание, Ан Вяземски все още не е завършила училище, но вече не е девствена. На 18-годишна възраст тя се е отърсила от тази формалност по време на снимките на първия си филм, “Наслука, Балтазар”, в прегръдките на един млад член на екипа на Робер Бресон. “След това ми се стори, че дишам, както никога досега, с всяка частица от кожата си, най-сетне свободно”, пише тя в “Младо момиче”, първия том от автобиографичната й трилогия.

Това “най-сетне” не е безобидно. 

Внучка на Франсоа Мориак, 

носител на Нобелова награда за литература през 1952 г., произлязла от католическата буржоазия, потомка на руски князе, приятелка от детинство с Антоан Галимар, тя съвсем не е гъска. Интелигентна, особена, без да отрича доброто си образование, тя се стреми да се еманципира, да надхвърли епохата и средата си.

Годар е просто гений. Тяхната любов прекосява част от историята на киното и една революция. Мишел Азанависиюс засне през лятото в Париж интелектуалния романс на режисьора и неговата муза, в ролите Луи Гарел и Стейси Мартин, уловени по време на бурята от май 1968 г. (Redoutable, който ще излезе през 2017 г.)

През лятото на 1966 г. идва часът на тяхната истинска среща. 

Пленена от “Мъжки род, женски род”, Вяземски пише на Годар. Харесва филма, нещо повече, харесва “човека, който стои зад него”, пише му Ан импулсивно. Вяземски разказва за това в книгата си “Една усърдна година”. Режисьорът се възползва от случая. След като голямата му любов Анна Карина го е напуснала, той е сам, въпреки слуховете, които му приписват връзка с новата му актриса, Марина Влади. Той прекосява Франция, за да намери младото момиче, което е на почивка с приятелка в един замък от ХVIII век близо до Авиньон. 

Тя е почти на 19, той е на 35 години.

Влюбват се още от първите погледи - свенливи, бегли. В една книжарница той й подарява квартетите на Моцарт, “Надя” на Андре Бретон. Оценява това, че е различна от младите момичета на нейната възраст, по-сериозна, по-разумна, неговата странност не я отблъсква. След първата им нощ той й казва: “Ти си повече от моя любовница, ти си моя жена”. Две или три неща, които тя знае от самото начало за този тайнствен и детински човек: той е нежен, чувства се неин собственик и е ревнив; след като правят любов, му се случва да пее “Интернационала”; кара Алфа Ромео и без очилата си прилича на Бъстър Кийтън. Има провлечен швейцарски акцент. 

“Да живея, както го разбирам? Това веднага се оказа невъзможно. Майка ми не приемаше Жан-Люк и ме упрекваше, че се виждам прекалено често с него”, пише още тя. 

Буржоазният морал на епохата отказва да приеме тази модерна двойка, спонтанно родила се от физическата страст, любовта към киното и философията. Не защото режисьорът на “До последен дъх” е развратно чудовище, нито ожесточен защитник на феминизма. Случва му се дори да бъде шокиран от прищевките на любовницата си да остане сама, от способността й да диша далеч от него без да страда. Но Ан все още няма 21 г., така че е непълнолетна. А майка й, огорчена от възрастта и лошата репутация на Годар, забранява на дъщеря си да се прибира след полунощ, притеснена, че тя спи извън дома. 

Скандалната им връзка е осъдена от прочутия и сприхав дядо на младото момиче, 

който е получил анонимни писма и е взел под крилото си семейството след смъртта на бащата на Ан. Накрая нещата се успокояват, когато режисьорът, притеснен и гладко избръснат, облечен в елегантен сив костюм, отива да поиска официално ръката на младото момиче, което обича, от Франсоа Мориак. Който прави следната остроумна забележка: 

“Какво посвещаване да стана дядо на Жан-Люк Годар!”

Сватбата е направена набързо в кантон Вод, без семейството, нито приятели, нито специална церемония, пред кмета, смаян от скромността на звездата, който накрая прави гаф с думите: “До следващия път, г-н Годар!”.

За Годар, който се радикализира и ентусиазира от Мао и неговата “Малка червена книга”, актрисата дава своята странна красота и дистанцирана игра в главната роля в “Китайката”. Филмът, който е революционен за мнозина, е заснет в техния апартамент, пребоядисан за случая в синьо и червено и украсен с цитат от “Великия кормчия”. 

Във Факултета в Нантер с Ан, студентка по философия, флиртува някой си Дани, смешен рижав тип шегобиец, когото тя не взема насериозно. Изненадата й е голяма, когато открива по-късно в пресата, че Даниел Кон-Бендит е един от ръководителите на студентския протест…

Ан Вяземски в "Китайката" (1967 г.)

Двойката също напуска апартамента си в Осми район, за да се премести в Латинския квартал, където Ан се чувства по-добре, далеч от площад “Бово”, от Елисейския дворец и “всички тези ченгета”, пише тя в “Една година по-късно”. Накратко, семейство Годар са в първата ложа, за да преживеят тази майска революция, чийто стачки парализират Франция и чийто анархистки лозунги изглежда са събудили от дълъг сън голисткото общество. 

Въпреки това Ан се тревожи, както пише по-късно: “В Париж Жан-Люк се срещаше със студенти маоисти, които нямах никакво желание да познавам. Той не ходеше толкова често на кино, смятайки, че в тази област образованието ми е приключило. Да се събуждаме заедно и да се събираме вечер беше най-важното нещо в моите очи: сега ние бяхме официална двойка и той обичаше да казва за мен “жена ми”. (…) Да го виждам най-накрая успокоен, ме правеше щастлива и същевременно ме смущаваше: съвместимо ли е с голямата любов, която ни хвърли в обятията един на друг?”

Режисьорът дори кани един студент активист да поживее известно време с тях. Младежът крещи с пълна сила комунарски песни и се застоява в хола, което необикновено дразни буржоазката, която продължава да дреме в Ан… 

А Годар все така се проявява като ревнивец. 

Поканен от една продуцентка в студио “Аби Роуд”, за да обсъдят евентуален кинопроект с “Бийтълс”, той се сдърпва с Ленън, който е в лошо настроение, и се ядосва на Маккартни, който, за да прекрати бурния спор, предлага на Ан да изпие чая си с него под масата. “Какво правеше ти под тази маса”, укорява го Годар вбесен.

През тази пролет обаче нежността все пак е по-силна от всичките им разпри, политически или лични. На 6 май Годар се хвърля в битка, крещи по-силно от всички демонстранти и обижда полицаите. Уви, една кофа за боклук го побеждава: той пада. Следващата нощ Вяземски и Годар срещат случайно Жан-Пиер Лео, който играе в “Китайката, и режисьора Крис Маркър близо до Люксембургската градина. Тогава група студенти ги моли да им помогнат да извадят паветата от улицата и изгонва Лео от редицата, защото си бърше ръцете с кърпичка след всяко паве. Изправени срещу полицията и в задушливия дим на сълзотворния газ, двамата любовници имат време да избягат, хванати за ръка…

На 10 май във въздуха витае идеята да бъде прекъснат кинофестивалът в Кан, който току-що е започнал. Вместо да отиде при съпруга си, Ан Вяземски предпочита да си вземе няколко дни почивка в дома на Лазареф, нейни познати. Връща се оттам със загар, което ужасява Жан-Люк Годар, шокиран, че някой може да се отпусне в басейна, докато Франция гори. Въпреки това не тази история за слънчеви бани слага край на тяхната любов, а опитът за самоубийство на режисьора, воден от ревност. 

Въпреки физическото и интелектуално съучастие и общите филми на двамата влюбени (те снимат заедно “Уикенд”, “Източен вятър”, “Всичко е наред” и т.н.), отдалечаването помежду им се потвърждава. Двойката се разделя няколко години по-късно, но остава завинаги митична в историята на киното.

Ан Вяземски и Годар, 1968 г. 

Превод от френски: Галя Дачкова