Фицджералд се завръща с “Бих умрял за теб и други изгубени истории”, сборник с 18 неиздавани разкази.

 

 

Туидът едва се е намачкал. Фицджералд се завръща от дълго пътуване. Има леки сини кръгове под очите, същата опечалена усмивка и този талант, който никой не успя да имитира. В куфара му има 18 непубликувани текстове.

Понякога трябва да вярваш в чудеса. Университетската преподавателка Ан Маргарет Даниъл се е добрала до тези разкази, които никога не са били издавани. Главните редактори ги отхвърляли: прекалено мрачни, вече не по вкуса на деня. Но защо Скот не им е дал от онези приятни истории с девойчета, които му създадоха име?

През 30-те г. писателят вече е далеч от тях. Успехът му принадлежи на една отминала епоха. Позабравили са го. Дълговете го смазват. Клиниките, в които Зелда губи разсъдъка си, струват много скъпо. Образованието на Скоти също не е безплатно. Фицджералд би искал да има време за романа си. “Последният магнат” ще остане незавършен. Тогава той тръгва за пореден път към Холивуд. Подписал е договор с “Метро Голдуин Майер”. 1000 долара на седмица. Не е в позицията да плюе върху тях. Тези пари си имат цена. Работата върху сценариите на другите изсмуква енергията му. Опитът подхранва въображението му. Откриваме следата в тези страници, където често става дума за кино. Срещат се  и немалко лекари.

Не е нужно да познаваш биографията му наизуст, за да отгатнеш откъде идва всичко това. Авторът на “Великият Гетсби” не е в най-добрата си форма. Той въздъхва: “Колкото повече пари печеля с халтура, толкова по-трудно ми е да започна да пиша”. Епохата на джаза е приключила. Надига се по-носталгична музика. Джинът в чашите се е стоплил. Черният дроб вече не го слуша. Този сборник с разкази може да се чете като бюлетин за здравето му. Животът е минал върху него като валяк. Един разпознаваем глас е там, сред другите, изпълнен с несбъднати надежди, проблясващ с хиляди светлинки, с диалози с несравнима свежест. Наближаването на бедствието помрачава картината. Голямата депресия е белязала едно поколение. Казват, че е изгубено, но то е само разорено. В товарните влакове пътници без билет мъкнат със себе си консервени кутии, които топлят на лагерни огньове.

Сянката на Зелда витае над тези страници. Крехкото й присъствие се усеща между редовете. Съпруга, която полудява, това е роман, чиято интрига писателят не разбира. В Ню Йорк някой е забравил кожено палто на задната седалка на едно такси. Пътничката и шофьорът искат да го продадат и благодарение на него да си купят мечти другаде.

“Аз съм редактор. Публикувам дълги любовни истории, написани от стари моми от Южна Дакота, полицейски романи, които разказват за богати мъже и крадливи жени с големи черни очи, трудове за тази или онази заплаха или за цвета на Луната на Таити, написани от университетски преподаватели и други безработни”: “Признание” разказва за един войник, смятан за изчезнал по време на битка. “Бих умрял за теб” представя киноекип по време на снимки в планините в Северна Каролина. Атланта, звездата, “има усмивка, подобна на малка бяла скала”. Скромността й я краси: “Опитът ми в киното е, когато ми кажат да се изкача по една стръмна скала, аз да се изкача”. Тя прави грешката да се влюби в съблазнител, който има репутацията, че тласка завоеванията си към самоубийство.

В сборника има разрушителен оптимизъм, неочаквани изпитания, вкус на пепел. Фицджералд си е останал младежът без пукната пара, обещал си да заслепи Зелда, неотстъпчивата Зелда, този мустанг в рокля на дебютантка. Женските образи изгарят хартията. Кики от “Извън игра” казва: “Засега аз съм част от онези неприятни хора, които имат всичко, за да бъдат щастливи”. Слабото място на Кълемити в “Окото на циклона”: “Тя имаше странна американска красота. Трудно бе да се усети очарованието й, защото представляваше смесица от няколко раси. Нито руса, нито кестенява. С особена гордост, донякъде като в страница “Есен” на календарите, които окачваха в кухните преди 30 г., но по-скоро със сини очи, а не с кафявите за месец октомври”.

А ето и госпожицата от “Какво смятате да правите там?”: “Това всъщост беше младо момиче, завърнало се от чужбина: тя спеше толкова дълбоко, че можеше да се прочете сънят за тези далечни страни върху извивката на челото й”. 

Радост, да, да държим в ръцете си един “свеж” Фицджералд, сякаш покоен чичо ни е изпратил загадъчна телеграма. 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

 Годината на Магрит

Годината на Магрит

“Свръхреалното е реалността, която не е отделена от своята мистерия”....

Напиши коментар