Казват, че е дистанцирана, недостъпна за обикновените простосмъртни. Тази сутрин тя е решила да забрави, че е една от най-влиятелните и печеливши актриси в Холивуд (12 млн. долара годишно според последната класация на сп. “Форбс”), че е избирана пет пъти за най-красивата жена в света от сп. “Пийпъл”, че е носителка на “Оскар” през 2001 г. за ролята си във филма “Ерин Брокович”. Джулия: една легенда.

 

Снимка: Алекси Любомирски за  Lancôme

 

Джулия Робъртс е в много добро настроение. С боси крака, черен панталон и червена риза, чифт огромни старовремски очила, които скриват лицето й, седнала на един диван, тя коментира с глас на мажоретка разговора, който току-що е провела с децата, дошли да поговорят с нея за последния й филм, Wonder. В него тя играе Изабел, майка за пример, която се сблъсква с увреждането на малкото си момче. Въпросите бликали един след друг. “Как щяхте да реагирате в подобна ситуация?”, “Щяхте ли да бъдете толкова добра майка като Изабел?”, “Мислите ли, че увреждането калява характера?”. Джулия е удивителна. “Тези хлапета са луди, нали? Те поставят истинските въпроси… Не знам дали съм била толкова зряла на тяхната възраст”.

Казват, че е дистанцирана, недостъпна за обикновените простосмъртни. Тази сутрин тя е решила да забрави, че е една от най-влиятелните и печеливши актриси в Холивуд (12 млн. долара годишно според последната класация на сп. “Форбс”), че е избирана пет пъти за най-красивата жена в света от сп. “Пийпъл”, че е носителка на “Оскар” през 2001 г. за ролята си във филма “Ерин Брокович”. Джулия: една легенда.

 

Момиче от Юга

 

Пред нас е най-широката усмивка на света, голяма, колкото каньона в Колорадо, готова да погълне света, и гръмогласен смях, който разтърсва огледалата в апартамента в хотел “Коринтия” в Лондон. 

На 50 г. съм и вече дори не си спомням за времето, в което не бях известна, казва тя. Никакво кокетство, никаква надменност няма в тези думи. За нея известността е втора кожа, очевидност, като това, че има очи с цвят на лешник и безкрайно дълги крака. Славата обърква само онези, които я искат. Мен ме освободи. Освободи ме от всяко задължение. Оттук и екстравагантността в някои от дрехите й, като пробити дънки, къси спортни гащетата, широки рокли на цветчета и кожени ботинки. 

Забравят, че съм момиче от Юга. Родена съм в Джорджия, там, където се развива действието в “Отнесени от вихъра”, и недалеч от Нешвил, столицата на кънтри музиката. Всъщност аз съм много вкоренена. Не използвам сапун, за да не замърсявам подземните води, пия соево мляко, което купувам в малка корейска бакалия в Малибу, и много обичам да плета. Славата я е докоснала толкова млада, че в крайна сметка я ваксинирала срещу истерията и всяко изкушение за високомерие.

Тя води живот със собствен ритъм със съпруга си, Даниел Модър, главен оператор, с когото се запознала на снимачната площадка на “Мексиканеца”, на Горе Върбински, и с трите им деца. Не повече от един филм годишно. Имам семейство и зеленчукова градина, казва тя.

 

“Харесвам жените бойци”

 

Избирам ангажирани филми или героини. Роли на жени, които често са ударени от живота, но накрая преодоляват трудностите, благодарение на решителността си. Някои ще се засмеят, но “Хубава жена” по свой начин е ангажиран филм. Той показва как една проститутка от булевард “Холивуд” може да се измъкне, благодарение на своята интелигентност, хитрост и чар. Това е филм срещу социалния детерминизъм. Обратното, “Нотинг Хил” разрушава холивудския мит, разказвайки историята на глезена звезда, която умира от скука от известността си и намира щастието с млад букинист без пукната пара. Не говоря за ролите ми в “Ерин Брокович”, където играя жената, успяла да постави на колене мултинационална компания, която замърсявала, или пък за “Пулсът на парите”. Харесвам жените бойци, героите, които защитават потиснатите и носят надежда. В Wonder, на Стивън Чобски, играя ролята на Изабел, която трябва да се справи с увреждането на сина си, жертва на малформация на лицето по рождение. Изабел е модерна, решителна, смела, конкретна жена, истинска личност, която се бори. Бих искала да приличам на нея.

 

“Светът никога не е бил толкова жесток”

 

Бях изненадана от резервирания прием на този филм. Сякаш целият свят се беше уморил да се избива взаимно, да се мрази, да се презира. Това е филм за доброжелателството. На една майка към нейното дете. На един съпруг към неговото семейство. На учителите, които носят послание за толерантност, към техните ученици. Когато Изабел води за първи път сина си на училище, тя мърмори ужасено на съпруга си: “Само да не са лоши с него”. Днес вече не бива трябвало да се страхуваме от това. И въпреки това светът никога не е бил толкова жесток.

 

“Успокоих се, омъжих се”

 

Родена съм в скромно семейство в Смирна, северозападно от Атланта, Джорджия. Като млада, много работех. Обожавам професията си. Направих 50 филма за 50 години! Кариерата ми се разделя на две части. Има преди и след “Ерин Брокович”. Преди бях героиня в романтични комедии, “Хубава жена”, “Сватбата на най-добрия ми приятел” или “Нотинг Хил”. След това се успокоих, омъжих се, родих трите си деца и реших да бъда по-селективна, по-сериозна в избора на ролите си. Научих се да чакам подходящия филм в подходящия момент с подходящия режисьор. Обожавам да снимам с моите приятели Стивън Содърбърг, Джордж Клуни или Оуен Уилсън, съпругът ми в Wonder.

 

“Работата трябва да се съгласува с личния ми живот”

 

Имам три деца, омъжена съм от 15 години. Всичко това се изгражда. Не предпочитам семейството пред професията си. Опитвам се да упражнявам и двете. От време на време, трябва да умееш да избираш. Вече не мога да снимам филми един след друг. Не съм достатъчно издръжлива. Държа работата да се съгласува с личния ми живот, а не обратното.

 

“Холивуд минава през доста грозен период”

 

Дори не мога да си представя, че хората могат да злоупотребяват с уязвимостта на младите актриси. Това, което ме разстройва, е, че този въпрос винаги се поставя на жените: “Била ли сте тормозена?”, “Как устояхте на това унижение?”, “Как се възстановихте?”. Но защо не попитате мъжете: “Защо се държите така?”, “Какво ви носи това да тормозите жените?”, “Поискахте ли прошка?”. Аз бях предпазена. Имах късмета, че бързо станах известна в кино средите, започнах да печеля много пари, плащаха ми толкова, колкото и на мъжете. Което ме защити от всякакъв натиск. Това, което преживяваме, ме кара да мисля за друг мрачен период, който сме преживели в миналото си, този на Маккартизма. Холивуд минава през доста грозен период.

  

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

На извора

На извора

Има нещо магическо в това място. Когато вечер иззад смълчаните борове...

2 коментар/a

Умна жена на 31.12.2017 в 10:53
Хубав текст, заслужаваща уважение позиция на Робъртс. Защо ли пък са я избирали пет пъти за най-красивата жена, по-скоро е чаровна, с излъчване. Не ни занимава обикновено със семейния си живот, не позира с осиновени срещу пари камбоджанчета. Във филмите извън калъпа, в който продуцентите я бяха напъхали, показа голям талант.
Муйо на 31.12.2017 в 20:15
Като актриса е посредствена, меко казано. Като красавица се е утепала, особено без професионален грим и професионално осветление: http://www.celebritywithoutmakeup.net/wp-content/uploads/2014/12/julia-roberts-without-makeup-before-after.jpg Класически холивудски продукт. За "сексуалния тормоз" - ами като подписвахте по искане на чичко Сорос възвания за отстраняване на Тръмп, човек на чичко Ротшилд, да сте мислили. Империята отвърна на удара и понеже всички замесени са евреи и еврейки, нема антисемитизъм, нема хомофобия, саде един бизнес. В редките моменти, когато чичко Ротшилд показва кой всъщност кара влака, той гази наред. Ако не вярвате, питайте някои равини от синагогите в Ню Джърси, дето отгърмяха за търговия с човешки органи.

Напиши коментар