Джулиан Мур: Не ме е страх да провокирам

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48755_guZ0Rl5S9CcyiOjlHGesPuccVIq9BD.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Сред холивудските актриси Джулиан Мур със сигурност е една от най-загадъчните, най-очарователните и най-талантливите. По-скоро актриса, отколкото звезда, нейната филмография от шейсетина пълнометражни филма й донесе уникалния статут на онази, &ldquo;която не се страхува от нищо&rdquo;. На 54 г., нежна и фина, тя се наслаждава на своя успех и усмивката й показва, че жътвата е била добра. След наградата за женска роля в Кан за &ldquo;Карта към звездите&rdquo; на Дейвид Кроненберг, &ldquo;Златен глобус&rdquo;, БАФТА и наградата на актьорската гилдия за&nbsp; &ldquo;Все още Алис&rdquo; на Ричард Глацър и Уош Уестморленд, тя спокойно чака Оскарите (интервюто бе направено преди церемонията в Лос Анджелис).</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Алис</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Направих много проучвания, за да се превъплътя в тази преподавателка по лингвистика, засегната от болестта на Алцхаймер. Дори направих тест на паметта с един невропсихиатър, който ми съобщи, че резултатите ми са нормални. Както всички и на мен ми се искаше да ми каже, че са изключителни. Но, в медицинските среди, си просто нормален или анормален&rdquo;.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48755_aHMXSq6hTTo1jtTKvlzSqwcv67fMUu.jpg" style="height:353px; line-height:1.6em; width:530px" /></p> <p><em>С Алек Болдуин във &quot;Все още Алис&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Бисексуалността</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Скоро ще видим Джулиан Мур във <em>Freeheld</em>, на Питър Солет, истинската история на една жена полицай в последен стадий на рак, която се стреми връзката й с нейната приятелка (Елън Пейдж) да бъде призната, за да може да получи пенсия след смъртта й. Джулиан вече попадна под чара на Робин Райт в &ldquo;Личния живот на Пипа Лий&rdquo; на Ребека Милър. Тя беше двойка и с Анет Бенинг в &ldquo;Децата са добре&rdquo; на Лиса Чолоденко. И се поддаде на внезапното желание по Аманда Сийфрид в &ldquo;Клои&rdquo; на Атом Егоян. Тя се бори активно в полза на хомосексуалните бракове в САЩ.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Кариерата</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Имам привилегията да ми предлагат вълнуващи проекти и да мога да работя с талантливи режисьори с оригинален поглед. От Робърт Олтман до Дейвид Кроненбрег, като се мине през П. Т. Андерсън, братята Коен или Тод Хейнс, аз бях благословена от боговете&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Каузи</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Аз съм феминистка в степента, в която съм хуманист. Убедена съм, че всеки от нас е ценен, независимо от своя пол, възраст, етнически произход, и заслужава равноправно третиране.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Образованието ми е по сърце, особено ограмотяването на децата. Включвам се в борбата срещу бедността, срещу оръжията в САЩ и за правото на жените да избират дали да имат или не дете.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Всички тези каузи са важни за мен като човешко същество, не като известна личност. И това не е много радикален избор&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Семейството</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Винаги съм искала да имам деца, но опитът се оказа още по-прекрасен, отколкото съм си представяла. Кейлъб (17 г.) и Лив (12 г.) са светлината на моя живот. За да могат да ме гледат в киното, където обикновено играя във филми, които са забранени за тяхната възраст, приех ролята на президент Алма Койн в прочутата сага &ldquo;Игрите на глада&rdquo;. Черешката на тортата: филмът се снимаше в Атланта, което ми позволяваше да се прибирам през уикенда у дома. Прекарвам половината от живота си да търся работа, и, когато получа роля, започвам да се питам кога ще мога да се прибера у дома&rdquo;.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48755_WeeKkLan84QCmLHQMp5QUYFP9DE47C.png" style="height:352px; width:530px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Голям шлем</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Заедно с Жюлиет Бинош тя е единствената актриса, получила наградата за главна женска роля на трите най-големи кинофестивала в света: във Венеция (за &ldquo;Далеч от рая&rdquo; на Тод Хейнс през 2002 г.), в Берлин (за &ldquo;Часовете&rdquo; на Стивън Долдри, с Мерил Стрийп и Никол Кидман, през 2003 г.) и в Кан за &ldquo;Карта към звездите&rdquo; през 2014 г.</span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;В нито един момент от кариерата ми не съм се чувствала на завет. Справям се с тази тревога във всекидневието, внимавам никога да не се повтарям, да работя във всички жанрове и да не се затварям в един регистър&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Приказки</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Майка ми ни караше да четем, когато бяхме деца, и много обичах да ми разказват приказки. Да стана актриса за мен бе повод да ги преживея и да продължа измисления свят, който си създавах чрез романите. Написах също серията за деца <em>Freckleface Strawberry</em>, която разказва за битките на едно малко червенокосо момиче с лунички срещу предразсъдъците на другите деца. Идеята за книгите ми хрумна, когато синът ми започна да си мисли, че зъбите му са прекалено големи&hellip; Имах желание да се обърна към всички деца, които са комплексирани от това, че са различни. Публикувах също &ldquo;Мама е чужденка&rdquo; (<em>My Mom Is a Foreigner But Not To Me</em>)<em> </em>в чест на моята майка, която бе шотландка и която много ми липсва след смъртта й през 2009 г.&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Икона</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Много ми харесва да работя с Л&rsquo;Ореал (тя е едно от лицата на френския козметичен гигант). Особено ценя факта, че жените, които представят марката, са на различна възраст, с различни култури и етнически произход. Независимо дали сме актриса, лекар или сервитьорка, всички ние сме в един кораб. Посланието &ldquo;Защото го заслужавам&rdquo; изразява ясно доверието на жените в самите тях&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Похвалите</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Аз съм като децата, на които казват: браво! Това ми доставя огромно удоволствие. Много е важно да го признаеш и да го оцениш, но не трябва да се оставяш да те води желанието за награда&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Зрелостта</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Всеки период от живота носи своите богатства. Колкото повече остарявам, толкова по-добре се чувствам. Вместо да се отчайвам от моите 54 г., аз се радвам на постигнатото. Радвам се на децата си, които все още са у дома. И никога не забравям да живея пълноценно, защото всяка минути, която минава, е ценна&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Новия Холивуд</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;С появата на режисьорки и продуцентки, женските гласове оттекват все по-силно в Холивуд. Те са добре дошли&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Оскар</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Често номинирана (&ldquo;Буги нощи&rdquo;, &ldquo;Краят на аферата&rdquo;, &ldquo;Далеч от рая&rdquo;, &ldquo;Часовете&rdquo; и &ldquo;Все още Алис&rdquo;), тя все още не бе печелила &ldquo;Оскар&rdquo;. &ldquo;Простият факт, че нашият филм &ldquo;Все още Алис&rdquo; и моето изпълнение се оказаха редом до големи таланти, които са били възнаградени с &ldquo;Оскар&rdquo;, е чест. Аз съм безкрайно благодарна на моите събратя, решили да оценят труда ми&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Страх</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Като актриса, не ме е страх от нищо. Но в живота ме е страх от много неща. Мразя да карам ски, ужасяват ме хората, които карат бързо, не обичам да плувам в дълбоко и бурно море&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Всекидневието</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Всекидневният ми живот е много прост и се върти около семейството ми, когато не работя. Посвещавам се на децата си, срещам се с приятели, играя йога, чета и пътувам&rdquo;.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48755_vUdb94uBWiGmZ7cR6XRUHwhEeUX94R.jpg" /></p> <p><em>Със съпруга си Барт Фройндлих</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Съперничеството</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Розамунд Пайк (&ldquo;Не казвай сбогом&rdquo;), Фелисити Джоунс (&ldquo;Теория на всичко&rdquo;), Рийз Уидърспун (&ldquo;Моята разходка в дивото&rdquo;) и Марион Котияр (&ldquo;Два дни, една нощ&rdquo;) също бяха номинирани за главна женска роля на последните Оскари. &ldquo;Казах на Марион Котияр колко много ме е грабнала в &ldquo;Два дни, една нощ&rdquo;. Много харесах този филм. Нюансите и емоцията на изпълнението са невероятно искрени&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Прегрешенията</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">През 2007 г. тя имаше инцестна връзка със своя син (Еди Редмейн) в &ldquo;Дивашка благодат&rdquo; на Том Калин. В последно време екранните й любовници бяха трима, много по-млади от нея мъже: Александър Скарсгард в &ldquo;Какво знаеше Мейзи&rdquo;, на Скот Макгий и Дейвид Сийгъл, Джоузеф Гордън-Левит във филма му &ldquo;Дон Джон&rdquo; и Робърт Патинсън в &ldquo;Карта към звездите&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Обичам да играя сложни личности, защото те са по-вълнуващи за изпълнение. Не ме е страх да провокирам, нито да се снимам гола, ако това е оправдано&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong><em>Личния живот</em></strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">&ldquo;Жените приемат идеята, че успехът на кариерата им зависи само от тях, като същевременно често са убедени, че личният им живот се изгражда от само себе си. Това е грешка. Трябва да се включиш също толкова активно в личния си живот, както и в професионалния. Имах голям късмет да срещна Барт Фройндлих по време на снимките на <em>Back Home</em> (1996 г.), където той ме режисираше. Не си представях, че той ще стане голямата любов на моя живот. Въпреки това една седмица след началото на снимките ние вече бяхме заедно. Не мислех също, че тази история ще трае дълго (той е по-млад с десет години!), но вече стават 19 г.! Той е изключителен мъж, който ми вдъхва самоувереност. Надявам се, че е също толкова щастлив с мен, колкото аз с него. Ние сме отдадени на децата си и сме добър отбор&rdquo;.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48755_ta4h051fnzHiwBOfPxOSkcbPowKnby.jpg" /></p> <p><em><strong>Джулиан Мур</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>